БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТРАЖ НА МИРА НА БАЛКАНИТЕ
Когато се е решавала съдбата на Македония в Ньой италианската делегация била собствено, която се застъпила за автономния принцип в Македония. На това италианско предложение се противопостави френската делегация, заявяваща, че демократичните конституционни управления в триединната Сърбо-хърватска и словенска държава и в Гърция са достатъчни, за да гарантират свободното развитие на македонското население в тях. Английската делегация, която била първоначално съгласна с италианското гледище, намерила по-късно със своята вечно насреща - фатална синтеза на контрастите, французката теза за по-сгодна и отговаряща на английската политика на Балканите. Представителите на двете най-демократични и цивилизовани държави станаха гробокопачи на Македония.
Мастилото не бе още изсъхнало по Версайлските трактати, един от първите делегати на Италия, г. Нити излезе публично против тия трактати като най-абсурдни в световната история. Г. Мусолини пък, едвам що поел властта след историческата фашистка революция, изтъкна в 1922 в междусъюзническата конференция на силите-победители в Лондон нуждата за модификация на Версайлските трактати върху една политико-юридична база, като първична необходимост за мир в Европа. Той, горещ поклонник на политиката и традициите на славния Рим, третира, въобще, международните отношения и народността от становище на универсалност и хуманност и разбира правото не като манифестация на силата - метафизиката, а като същност и реалност на самия живот и на морала.
Затова и неговата политика на Балканите и на Изток цели свободно развитие на народността в нейната индивидуалност и култура. И ред години, той бичува с рядка енергия и постоянство етатизма на англо-френската дипломация, пледиращ нуждата от спешна ревизия на следвоенните договори за успокоение на народите в Европа и за създаване между тях солидарност и сътрудничество за благото на човечеството.
Идеята за развитие на договорите взе особено напоследък един бърз ход с хитлеризъма и напускането на ОН и обезоръжителната конференция от Райха. Тоя смел жест на Райха отне на англо-френската дипломация привидния претекст за отлагане ревизията на договорите, поради някакъв страх от раздухване на страстите и усложнение на положението в Европа, както това се проповядваше досега от тая дипломация. Френските дипломати и нейните сателити от Малкото съглашение, за да спрат тоя процес на ревизия, сключиха съюз със Съветска Русия и се опитват сега да завършат своя кръг с балкански съюз, в който България е прицелната им точка.
Ликуването на френската преса и на доста политически мъже от срещата на българския цар с крал Александър беше понятно, ала онова на софийския митрополит Стефан, Казасовци, П. Тодоров, Маджаров [79] и др. (да оставим на страна К. Тодоров [80] и Обов [81]), не беше освен една провокация към българските чувства и достойнство като съзнателна нация, когато сръбският крал и правителство не допускат даже да се произнесе името на Македония, нито онова на македонския българин и когато се повалят ежедневно български синове по Западните покрайнини на България и в Македония от сръбските куршуми! Авансите на сръбската делегация в Балканската конференция в Солун, както и макиавелистичното неодобрение на гръцко-турския съюз от страна на югославското правителство, са само стимул за ония лековерни българи на сръбско-българското сближение, за да рушат целостта и единството на българското племе.
Протагонистите, изобщо, на българската трагикомедия, в която главният сюжет е България, играят майсторски всеки по отделно своята роля, за да вмъкнат България в антибългарски балкански съюз. Тъй напр. млада Турция, след като сключи в духа
на Хамидовите критерии гръцко-турския съюз, насочен изключително срещу България, се помъчи да се корегира отчасти чрез м[инистъ]р Тефик Ружди бей [82] в Букурещ, че тя не е съгласна с проекта на Титулеско относно териториалния интегритет и неприкосновенността на границите. Гърция, от своя страна, си послужи с Италия, какво последната е съгласна за балкански съюз, което ще рече, че Италия се отказва от ревизията. Югославия, пък, за да наостри България срещу Италия, тръби, че гръко-турският съюз е дело на Италия. През всичкото това време на тази трагикомедия италианската преса само констатира събитията и опроверга твърдението на Гърция. Италианското правителство даже отказа подновението на съюза с Румъния. То стои твърдо за ревизията на Версайлските договори, въпреки интригите и антиревизионните планове на френската дипломация и на Малкото съглашение.
И след като не успяха да впримчат България във фамозния балкански съюз, представителите на Гърция, Румъния и Турция се събраха наново в Белград, за да измьдрят някоя по-приемлива формула за влизането на България в съюза и най-сетне се спряха на билатералните съюзи за ненападение. Целта им е тук да си осигурят един по-дълъг период на спокойствие и кротуване от страна на България по всички международни задължения относно малцинствата и излаза на море, докато те привършат с денационализацията на чуждите народи.
Билатерните съюзи на Германия имат смисъл, понеже тя иска да има развързани ръце за активната политика, било на Запад, било на Юг, а тия на Съветска Русия дават й възможност да се бори по-активно с японския милитаризъм. Питаме се какво биха служили на България съюзите за ненападение със съседите й когато тя не мисли да си служи за постижение на идеалите си с други средства, освен с миролюбиви, предвидени във Версайлските трактати. България ще бъде високо ценна и страж на мира в Балканите, когато тя остане вън от всякакви билатерални съюзи за ненападение. ОН и пактът на четирите велики сили са достатъчни за нея, за да се развива спокойно и да търси в тях корекция на ньойската неправда. Българската власт и политически мъже тъкмо сега трябва да проявят повече мъдрост и прозорливост, за да не оставят една опетнена от малодушие и скудоумие национална кауза, към която идните генерации би аспирирали за осъществяването й.
Торино, февруари 1934.
В. Македония, г. VIII, бр. 2195, С., 16 февруари 1934 г., с. 3.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
79. Михаил Маджаров - политически и държавен деец, народняк, министър. Коста Тодоров - деец на БЗНС, пълномощен министър в Белград (1920-1923), един от водачите на земеделската емиграция. Александър Обов - деец на БЗНС, министър, един от водачите на земеделската емиграция.
80. Тефик Ружди Бей - министър на външните работи на Турция.
81. Тома Давидов - деец на ВМОК, войвода на ревизионна чета на ВМОРО.