ПИСМА И ИЗПОВЕДИ НА ЕДИН ЧЕТНИК, 1902 г.  —  СПОМЕНИ ОТ СТРАНДЖА  —  ОТ ВИТОША ДО ГРАМОС
Хр. Силянов
 
УВОДНИ ДУМИ

Христо Силянов остави трайни следи в националното съзнание с многообразното творчество върху освободителните борби на българите за премахване на османското робство в Македония и Одринско. По повод на второто издание на мемоарното произведение на Хр. Силянов „Писма и изповеди на един четник” през 1967 г. Иван Бурин сравни тази книга със „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Аналогията се възприе от българската общественост. Но точно това сравнение налага и едно уточняване, защото в литературния печат имаше и възражения (сп. „Септември”, 1968, кн. 8) срещу сполучливото сравнение на Силянов със Захари Стоянов. Ако мемоарът на Захари Стоянов даде блестяща характеристика на епохата, когато българите се устремиха към своята нова история, с целия си пламък и революционна всеотдайност, то цитираната книга на Хр. Силянов показваше само един момент от по-нататъшната история на националноосвободителните борби на българите през 1902 г. в земите, които бяха оставени отново под робство, съгласно решенията на Берлинския конгрес. Настоящият апостроф се предизвиква, за да се изтъкне, че Иван Бурин има право в своята съпоставка само ако вземем цялото мемоарно дело на Силянов: неговите „Писма и изповеди на един четник” и „Спомени от Странджа” и „От Витоша до Грамос”, в които се проследяват националноосвободителните процеси в Македония и Одринско от 1902 г. до 1912—1913 г., когато чрез Балканската война беше направен опит да се разреши националният проблем на Балканите.

През това десетилетие на повърхността на обществено-политическия живот изплуваха всички проблеми, свързани с премахването на османското робство в европейските предели на Турция. В тяхната съвкупност Силяновите мемоари разкриха една епоха, в която още по-категорично се виждаха различните противоречия, от които в последна сметка зависеше съдбата на българите и на другите народности в Македония и Одринско. От тази гледна точка Силянов беше следващият български Захари Стоянов. Иван Бурин беше напълно прав, като изтъкна, че както без „Записките” не бихме имали „Под игото”, „Епопея на забравените”, „Кървава песен”, така без Силяновите мемоари нямаше да имаме Талевите произведения. И в този смисъл издаването на трите мемоара „Писма и изповеди на един четник”, „Спомени “от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” и „От Витоша до Грамос” (за

5

Балканската война) в една книга, представлява важно явление за книжовния ни живот. В тези три книги Хр. Силянов отрази една голяма и историческа по значение епоха. През тази епоха българите в Македония и Одринско търсеха пътя за своето освобождение, търсеха съюзници срещу общия поробител, изстрадваха по един особено трагичен начин своя стремеж към свобода. Те не можеха да знаят цялата истина за наложеното им робство, заради противоречивите интереси на големите европейски държави, пък и по други причини, които трябваше да се търсят на Балканите. Христо Силянов, както е известно, успя да попълни своите непосредствени впечатления върху събитията, които станаха от 1902 до 1913 г., с документи, които се съхраняваха в архивите на различните министерства на България, и след внимателно проучване на наличната му изворова база написа „Освободителните борби на Македония” в два тома. Това произведение се оказа най-доброто в българската историография по отношение на картината на събитията, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, с развоя на борбите след него до Хуриета. Приведените в историческото съчинение извори, включително дипломатическите свидетелства, потвърдиха чрез обобщенията на чуждестранните консули верността и дълбочината на картината на живота в Македония и Одринско, която Силянов беше видял и изживял.

Българската историография откри в последните години нови извори. През 1978 г. бяха издадени два документални сборника: „Македония. Сборник документи и материали” и „Освободителната борба на българите в Македония и Одринско, дипломатически документи”, в които се публикуваха неизвестни или по-малко популярни за нашата общественост материали за историческите процеси в Македония. Документите от втория сборник, дипломатическия, отразиха същите събития, които Хр. Силянов описа в първите два мемоара, но по захариевски, като непосредствен свидетел и участник в събитията през 1902—1903 г. И в „Писма и изповеди на един четник”, и в „Спомени от Странджа” се разкриват конкретно, през призмата на свитеделя съмненията на европейските дипломати върху възможността да се преодолее кризата в империята чрез реформи, техните категорични заявления, че най-тежко бе положението на българите, че тяхната революционна организация е силна и авторитетна и че въстанието през 1903 г. в Македония и Одринско става с всеки изминат ден непредотвратимо. Двети книги на Хр. Силянов показват онези страдания и неволи, борби и тежнения, които дипломатите бяха обобщили в своите доклади. Съвпадението между мемоарите на Силянов и документалните исторически извори се оказа пълно във всички моменти, свързани с обстановката и национално-освободителните процеси в Македония и Одринско от началото на XX в. Френският генерален консул в Солун например беше предупредил в края на октомври 1902 г. външния министър на Франция Делкасе, че нищо не е в състояние да спре вълненията и недоволството на българите. „Без съмнение има много други причини за раздразнението на българите срещу османското владичество — обобщаваше категорично дипломатът, — към всички онези, които доведоха до вълненията от 1876

6

г. (става дума за Априлското въстание, б.а.), трябва да се прибави след Берлинския конгрес обещанието за реформи, които никога не е ставало въпрос да се изпълнят, и най-вече съседството на една граница, отвъд която тяхната раса е суверенна, докато отсам тя е държана на последно място между християнските населения.”

Житейският път на Хр. Силянов беше свързан с националните борби в Македония и Одринско. След като през 1901 г. беше арестуван Дамян Груев, турската полиция започна да следи и младия учител Хр. Силянов. Наложи се да премине в нелегалност. През 1902 г. стана четник в Македония, а по време на въстанието бе в Одринско. От това време се създадоха и първите два мемоара. След Илинденско-Преображенското въстание Силянов бе в Княжеството и с разностранната си книжовна и обществено-политическа дейност отстояваше идеята за единство на революционните сили, следвайки плътно принципите на Дамян Груев. През 1908 г. Силянов стана допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО, а когато избухна Балканската война, заедно с прочутите войводи Чекаларов и Попов замина с чета в Македония, в тила на противника. От спомените за Балканската война се роди и третият мемоар.

Събитията, които Силянов описа в „Писма и изповеди...”, разкриваха всеотдайността на революционерите от всички краища на родината към историческата повеля за ликвидиране на робството в останалите извън княжеството български земи. Скромният Силянов не говореше за себе си, а за другите герои. В първия му мемоар централно място зае подофицерът от българската армия Георги Иванов от Котленско, известен с псевдонима Марко Геройски, за да остане в историята под името Марко Лерински. Този образ олицетвори дълга на България за освобождението на Македония и Одринско. В цялата дейност на четата, в която участвуваше Силянов, наред с житейските перипетии на четническия живот — се разкриваше новият етап в развитието на революционната идеология, усилията на Вътрешната революционна организация да сплоти около себе си цялото недоволно население, независимо от народност и религиозна принадлежност.

В началния период след създаването на Вътрешната революционна организация през 1893 г. господствуваше националният принцип в организирането на освободителната борба. В устава на организацията беше записано, че в движението можеха да участвуват само българи. А и самата организация се наричаше Български македоно-одрински революционен комитет. Описаният от Хр. Силянов поход на четата съвпадаше с времето, когато Вътрешната революционна организация беше възприела идеята за интернационализиране на освободителната борба. От този момент тя започна да се нарича Тайна македоно-одринска революционна организация и в чл. 3 на новия устав се изтъкваше, че в нея можеха да участвуват всички недоволни без разлика на вяра и народност в името на автономия, в която отделните народности щяха да бъдат равноправни. Българското националноосвободително движение стана инициатор за интернациона-

7

лизиране на борбата в името на общите балкански интереси срещу османското робство. В един от документите, даден в цитирания дипломатически сборник, се вижда, че сръбският генерален консул в Битоля М. Ристич съобщава на 25 януари 1903 г. в Белград, че „Допреди една година дейността на комитета имаше чисто български характер, свои привърженици те намираха само сред ония, които бяха прегърнали българската народна идея. От нашите и от гъркоманите се чуждееха и дори се предпазваха от тях с различни заплашвания. В последно време те издигнаха знамето на освобождението въобще и изведнъж започнаха да се обръщат за помощ и сътрудничество към всички християни, от каквато и народност да са [...], действувайки за „общото дело”, комитетите ще имат безспорно явните симпатии на цялото тукашно население, но не трябва да се изпуска обстоятелството, че те си остават български комитети.” От Княжеството Вътрешната революционна организация получаваше и патриоти-доброволци, и оръжие, и боеприпаси. И това беше естествено и неизбежно.

През 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание Силянов участвува в сраженията, които се разразиха в Одринския окръг. Спомените си отрази във втория мемоар („Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание”). Тук Хр. Силянов показа цялата сложност на обстановката в Македония и Одринско, резултат от разложението и от кризата в империята, и от противоречията между Великите сили. Историческата наука отдавна установи, че официална Европа не искаше промени в империята и беше против въстанието, предлагаше реформи, за да преодолее кризата. Опасността от промяна на Балканите принуждаваше дипломацията да иска запазване на статуквото. Точно в този смисъл бяха и признанията на граф Голуховски, външен министър на Австро-Унгария, направени в разговор с германския император през 1903 г. Тогава Голуховски бе изтъкнал, че съвместният съюз и реформен проект, предложен от Русия и Австро-Унгария, няма да позволи на Русия да действува самостоятелно в ущърб на австро-унгарските и германски интереси.

Тези сложни международни процеси добре бяха схванати от Силянов и отразени в спомените от Странджа. Но Силянов не можеше да знае какво мисли същата тази официална Европа в своите тайни комбинации. Знаеше се, че Англия предлагаше да се назначи християнин за генерал-губернатор. Това поощряваше революционните дейци и формира убеждението или по-скоро илюзията, че Европа ще подкрепи искането на Организацията за автономия. Те не можеха да знаят, че противоречията между Великите държави можеха да попречат на очертаващите се възможности за намеса. Ръководителите на Вътрешната революционна организация, така както и по време на Априлското въстание, разбираха, че сами не са в състояние да победят Турция и че въстанието е само едно средство, чрез което можеше да се стимулира намесата на някоя от Великите сили. И през 1876 г. се знаеше, че Русия няма да повтори Кримската война. Но ръководителите на революцията вярваха или допускаха, че въстанието можеше да наруши равновесието.

8

Така и стана. Турция отхвърли предложенията на цариградската посланическа конференция на Великите сили: Русия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Франция и Англия. Последва колективното съгласие за започване на Руско-турската война. В началото на XX в. Русия даваше да се разбере, че няма да се повтори 1877 г. Но ръководителите на Вътрешната организация имаха не само опита на Априлското въстание. Те очакваха стратегическия съюзник и в лицето на Русия, и на Англия, и на Франция. Силянов представи в своя мемоар колебанията и различните подходи, които се проявиха при взимането на решение за въстание през 1903 г. Те отразяваха противоречието между житейската нетърпимост и политическата логика, изразени по-ясно в разсъжденията на Гоце Делчев и на Гьорче Петров. Имаше основания за европейската намеса. Едновременно с това реалният ход можеше да се размине с желанията на революционерите. Противоречията между Великите сили бяха в състояние да се балансират с нови реформи в Македония и Одринско. Затова Гоце Делчев предлагаше само активизиране на четническите действия извън населените места. Но атмосферата ставаше все по-нетърпима, защото турските власти се възползуваха от европейските предложения за реформи в началото на 1903 г., за да смажат революционното движение и чрез репресии да изплашат населението. Получи се обратното, намерило израз в думите на Дамян Груев: „По-добре край с ужаси, отколкото ужаси без край.”

„Спомените от Странджа” разкриват по един неповторим начин развоя на Илинденско-Преображенското въстание в Одринския окръг. И всички, които по-късно писаха за въстанието в този край, бяха принудени просто само да допълнят картината с едни или други подробности от новооткрити извори. Затова почти няма историческо съчинение, което да не цитира Силянов — било от представените в настоящото издание спомени, било от съответните части на „Освободителните борби на Македония”.

След Илинденско-Преображенското въстание националноосвободителното движение продължи своето развитие. Но през 1908 г. Младотурската революция промени обстановката на Балканите и оказа голямо влияние върху международните отношения. Националните противоречия на Балканите се задълбочиха. А Великите сили от Антантата прецениха, че е дошло времето да се създаде Балкански съюз като бариера срещу настъплението на Централните сили на Изток. С образуването на Балканския съюз доминираща роля придобиха противоречията между Турция, от една страна, и България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга страна. На тази основа стана и възможна Балканската война между Балканския съюз и Турция.

Революционното движение бе включено в новия „водовъртеж” на международните отношения. Когато започна Балканската война, то се включи активно в нея. В този смисъл съвременната историография оценява Балканската война като събитие, свързано с целите на националноосвободителното движение в европейските владения на Турция, респективно и на българското националноосвободително движение. Още преди започ-

9

ването на Балканската война четите на ВМОРО се активизираха и в хода на войната ускоряваха победата и освобождението. Изследванията на Кирил Косев „Подвигът”, С., 1983, и на Д. Гоцев „Националноосвободителната борба в Македония 1912—1915 г., С., 1981, разкриха с нови извори влиянието на противоречията на Балканите но време на войната като отражение и на европейските противоречия, които в крайна сметка доведоха до кървавия епилог на Балканската война, Междусъюзническата война и до трагизма на Македония след тази война. В третия мемоар на Хр. Силянов са показани образно и непосредствено тези противоречия в тяхната същност и дълбочина. И в това виждаме творческата прозорливост на личността, която бе съумяла да схване и героизма, и страховете на поробените, и напрежението в дните на Балканската война. Силянов беше успял да долови противоречивите тенденции в самата война вярно и проникновено.

В мемоаристичните си произведения Хр. Силянов може би неволно подведе редица представители на историческата мисъл, които в продължение на известен период използуваха Силяновия термин „Преображенското въстание”, разглеждайки го като отделно въстание. През 1903 г. не е имало две въстания. По силата на редица обстоятелства Вътрешната революционна организация реши да не избухне въстанието едновременно във всички окръзи. Затова в Битолския окръг то започна на Илинден 20. VII / 2.VIII. (По тази причина в литературата се предпочита често да се назовава цялото въстание като Илинденско въстание.) В Одринския окръг сраженията започнаха на християнския празник Преображение 6/19 август, а в Серския окръг — на Кръстовден 13/27. IX. 1903 г. Дори в „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание” Хр. Силянов не пропусна да подчертае, че от Битолския главен щаб е бил изпратен планът за общите действия така, както и в Мемоара на Вътрешната революционна организация, издаден през 1904 г., се казва, че местните комитети са действували по предварителен план за повсеместно стратегическо въстание. Необходимо е било да разпокъсат турските сили и съвсем не беше случайно, че сраженията в Одринския окръг започнаха малко след въстаническите действия в Битолския окръг. И бъдещите изследователи очевидно ще трябва да прецизират този аспект на въстанието и да възприемат използувания от Силянов термин с неговата условност.

Големият мемоарист с изключително историческо проникновение можа без предубеждения да отрази противоречивите прояви в поведението на отделните народности и в общественото съзнание. В изложението на Силянов има мисли, които могат да подведат читателите, когато става дума за националистически прояви от страна на балканските съседи или намеци за повторение на войните в мемоара „От Витоша до Грамос”. Трябва да се има пред вид обаче, че тази книга бе написана почти две години след втората национална катастрофа в атмосфера на онези прояви на жестоките схватки по време на войните, когато националното съзнание боледуваше от отчаяние. Не трябва да се забравят онези прояви на топло чувство на Хр. Силянов към гърци, към турци и към сърби, които пред-

10

ставяха народното мислене за взаимно разбирателство, за взаимна помощ. Силянов никъде не изразяваше омраза към балканските народи. Възмущаваше се само от политическите комбинации, които експлоатираха в интерес на определени сили народните чувства, спекулирайки с обстоятелствата или настроенията.

Когато разглеждаме споменно-документалното творчество на Христо Силянов, ние сме длъжни да го приемем такова, каквото е, и в същото време трябва да го оцениме с оглед съществуващите реалности на Балканите днес, с оглед на външната политика на НРБ, политика за мирно съвместно съществуване между народите и държавите, населяващи Балканския полуостров.

И трите мемоарни книги на Хр. Силянов ще останат в българската историческа книжнина като значителни произведения, отразили по неповторим начин десетилетието, когато българският народ направи героични усилия за осъществяване целите на национално-освободителното движение.

Доц. к.и.н. Йордан Шопов


[Previous] [Next]
[Back to Index]