От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XLIV
НА ОБЯСНЕНИЕ ПРИ БИЛИШКИЯ КОМАНДАНТ
 

От Корча идеха обезпокоителни новини. Аскерски отделения пъплели по посока към Божиград.

Разтревожиха се наново нашите селяни, особено ония, които със своите „отмъстителни” екскурзии бяха си навлекли гнева на турските села.

Възмутени от лекомисленото и нелоялно поведение на гръцкия командант в Билища, ние не бихме се ни най-малко безпокоили от постепенното приближаване на аскера, ако с това не се излагаха на опасност нашите села.

Четири дена подир знаменития поход в Божиград аз бях натоварен да отида в Билища на последно обяснение с гръцкия командант.

Заедно с Ламбро Поповски и с две други момчета минахме през обезоръженото село Къпешица и излязохме на шосето. Лъхна ни воня на разлагащи се трупове, които новата власт още не се е разпоредила да се разчистят, въпреки многото безплатни работни турски ръце. Оставихме надясно великолепните Мемедбегови конаци и влязохме в Билища.

554

Тая оживена и напредваща с търговията си паланка ни порази сега със своята мръсотия. Малкото българи дюкянджии ни посрещнаха радушно. Но те бяха още безпокойни и не считаха освобождението си за дълготрайно. Преди два дни се пръснал слух, че наближавал аскер, и градецът се дигнал на крак, а кавалерийският полк се приготвил да бяга. Един аргумент повече в полза на моята теза — казах си аз.

Неколцина кавалерийски офицери се изтягаха лениво върху постлани черги в квартирата на команданта.

Те не можеха да простят на България, задето така прибързано сключила примирие с турците.

— Трябваше да се упътим и ние, и сърбите към Чаталджа, да свършим всичко, та да се успокоим най-после! — заключи самоуверено един млад поручик.

Нашите страхове от движението на аскера около Корча и настояването ни да се обезоръжи незабавно Божиград бидоха посрещнати от офицерите едва ли не с подигравка.

— Напразно се опасявате — казаха те. — Турците вече не са способни за подобни акции. Те са деморализирани, изгладнели и ако обикалят в по-близките села, то е само за хляб.

Спомних си, че същите тия храбреци преди два дни бяха се приготвили да бягат и да оставят градеца на произвола на турците, и се възмутих от тяхното позиране сега пред мен.

— Но, господа — помъчих се все пак да ги разубедя, — бъдете уверени, че ако се появи по-голяма турска войска, всички необезоръжени села, с Божиград начело, веднага ще я подкрепят. Това са все храбри хора и изкусни стрелци. А обезоръжим ли ги, те сами ще странят от аскера, за да не си изпатят после. Позволете ми да ви кажа, че ние познаваме местните турци по-добре, отколкото вие.

— Тия турци вече няколко пъти ни предлагат оръжието си. Но, нека го държат, за да се бранят от насилията и произволите на селяните.

— Тия села даже ни услужват с разни донесения, прибави друг офицер.

— Дано ви бъдат все тъй услужливи и когато се покаже турска войска в малко по-голямо количество — заключих аз и турих край на спора.

Яви се и сам командирът на първия кавалерийски полк подполковник Захаракопулос.

555

Възраженията му бяха същите, но на края той заключи:

— Взимам най-после бележка и утре ще изпратя една рота, за да обезоръжи тия четири села.

— Но защо не се възлага тая задача на нас? Ние с такава цел се приближихме насам. Значи, можем вече свободно да изменим маршрута си?

— Както обичате, но защо ще си давате труд, когато аз утре ще изпратя в Божиград войска?

Разбрах, че командантът е поел известни ангажименти пред тия села, и счетох за излишно да настоявам повече. Засегнах тогава друга тема, която също влизаше в мисията ми.

— Някои офицери и подофицери със своите приказки и постъпки по селата възбуждат старите омрази у гъркоманите и огорчават нашите българи. Струва ми се, че не трябва да се подкопава още отсега вярата у разните народности, че всички еднакво ще се радват на свободата.

— Не ви разбирам...

— Дразнят се например българите от заявленията на разни гъркомани и офицери, че тия места били вече окончателно присъединени към Гърция, че всички трябвало занапред да говорят само гръцки и пр. Аз от моя страна и от името на моите другари ви моля да предадете нашите оплаквания на г. дивизионния командир в Костур, за да се дадат на вашите хора надлежните наставления.

— Нам са дадени такива наставления. Ние трябва да третираме еднакво всички християни без разлика и да не им говорим абсолютно нищо за разпредялбата на завладените земи. Това е работа на правителствата. Ние нищо не знаем и имаме само да изпълним това, което съюзните правителства решат. Ако желаете, бих могъл да ви заявя това и писмено.

Останах доволен от заявленията на подполковника по тоя въпрос, поблагодарих му за няколко гръцки вестника, които ми даде — от Вардара насам ние не сме видели още вестник! — и се разделихме.

*

Двама от най-известните турски първенци не са избягали от Билища.

Единият от тях, Мемед бег, стопанин на великолепните

556

конаци до самия градец, дойде веднага да ни поздрави. Наши селяни задигнали сламата от чифлика му Долна Лобаница. Той се хвали с услугите, които правил на населението, и моли да му се повърне поне част от сламата. Той е още на почит пред българите, които, макар и нерешително, подържат претенциите му.

Мемед бег придава на радостта си от свиждането ни такава искреност, щото би помислил човек, че само за нас е бълнувал през живота си. Той ни уверява, че за него ще бъде голяма обида, ако четата ни, когато слезе в Билища, не се настани в неговите конаци.

Тоя тип на заможни, страхливи и предвидливи турци се е оформил под моралното въздействие на нашата организация. Разколебаната вяра в дълговечността на турското владичество, внушителната устойчивост на българската борба, страхът от комитета, способен да простре навсякъде отмъстителната си десница, са ги заставили да подържат приятелства с, българи и да трупат известен актив от услуги към българското население. При новия режим те ще бъдат покорни граждани и данъкоплатци, стига да почувствуват, че животът и имотът им са осигурени.

Малко по-друго нещо представя Хюсеин бег — същият оня бег, който преди четири седмици е предупреждавал смърдешани: да си отварят очите, да не прибират лоши хора, защото инак ще им изгори селото. Едно време пък, когато организацията тук беше всесилна, той обичал да позира пред селяните като приятел и покровител на комитите.

Хюсеин бей ни изненада и докато се усетим, успя да залепи на всички ни по една гореща целувка в устата. С остър поглед и дълъг изкривен нос, той има вид хищнически и лукав, способен да прикрива изкусно мислите си и да се приспособява към всяка среда. Амбициозен и умен човек, той, за да осигури положението си, е правил всякакви компромиси. Ако и да е участвувал в башибозушки отряди против гърците, той пак е успял да спечели благоволението на местните гръцки офицери, като удовлетворява най-старателно тяхното чревоугодничество. Но Хюсеин държи още повече за доверието на българите, които смята и по-силни, и по-опасни. Тъкмо затова той играе пред нас на искреност и сърдечност.

Без да го поканим, той зае място на нашата трапеза и почна да изброява добрините, които е направил на бълга-

557

рите. Отварянето на българско училище в Билища той счита за своя лична заслуга. Подир всяко приведено ново доказателство той насочва острия си поглед към сътрапезниците българи и пита:

— Н`а, питайте тези хора, не е ли така?

И българите кимват утвърдително глава.

За да докаже своята „емансипираност”, той се чукаше с нас и изпразваше демонстративно чаши, пълни с вино. Ако имахме печено прасе, щеше, разбира се, да яде и от него. Човек без религия и без народност, способен на всички компромиси. Арнаутин по произход, той се опълчвал против албанското национално движение.

Хюсеин бег непрекъснато пита за здравето на Чекаларова и най-малко десет пъти повтори, че Чекаларов му е най-добрият приятел на света.

Тоя тип, създаден през турското владичество, на колко ли нови трансформации е обречен занапред?
 

На връщане за село Косинец вървяхме заедно с група дезертьори от разни народности, избягали от корчанския аскер. Един гръцки конник ги водеше в Къпешица, за да им заръча квартири. Между тях имаше и неколцина българи от Неврокопско. Те цапаха боси калта по шосето и ни разправяха дългата история на своите патила и невероятни работи за гладорията на аскера в Корча.

Сами те, заприличали на призраци, се чувствуваха неизказано щастливи.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]