IV
НА ПЪТ
Тренът, натъпкан с комити, потегли всред гръмогласни ура, прощални възклицания и махания с кърпи.
Аз изпратих последна целувка на моето дете, което, дигнато на ръце, през сълзи ми махаше кърпичката си. Едва сега, на края, то, горкото, схвана, че раздялата не е от обикновените!
356
Стори ми се, че комитаджилъкът, който започва, ще бъде по-малко изнурителен от тичанията и тревогите на последните дни и по-малко мъчителен от моето собствено раздвоение между грижи около четата и грижи около домашните. И сега с въздишка на облекчение се изтегнах в нечистия фургон.
Аз съм вече само комита и нищо повече!
Облада ме онова видимо безгрижие, без което горският живот би бил непоносим. Да се привържеш със страст към всичко, което е неизменен спътник на комитлъка, да наложиш на себе си примирение и да долавяш и преживяваш всичко силно и ново — в това се крие, аз зная това от опит, разковничето на издръжливостта в тоя живот за хора от моята категория.
И за голяма моя радост аз усетих нервите си изцерени. Вонята на мръсния под не ме дразнеше. Съседството на моите другари — хора, от които се смятах напълно отчужден — техните остроумия, приказки, хвалби и закани ме само забавляваха. Деветте години, които ме деляха от последния комитаджилък, като че не съставяха никакъв интервал между онова минало и началото на настоящето. И се зарадвах безкрайно много, че тъй бързо се приспособих.
Песните замлъкнаха. Всички, като под даден знак, заиграха с пушките, които бяха още девствени. Новаците взеха първите уроци...
Бурни викове ура се чуват на всяка гара.
В Радомир трябваше да слезем и пренощуваме, докато ни се изпрати друг трен. Слязоха и другите оттатъквардарски чети.
Един изгубен ден....
Спането на голите дъски в училището бе дебютът.
Другия ден до обяд прекарахме на полето. Първата ни грижа бе да се устроим като чета. Разбъркахме опитните и неопитните и ги разпределихме на седем групи и начело на всяка група турихме по един стар опитен четник. На десетниците — между тях имаше и такива, които са водили чети през въстанието — поверихме възпитанието, обучението и ръководството на отделните групи. После всички момчета образуваха кръг и им се прочете и обясни Правилникът
357
за доброволческите отряди. Вместо клетва всеки даде честна дума, че ще служи на отечеството и царя и ще се жертвува за тях. Няколкото напътствени наши речи бидоха изпроводени с ура и акламации за България, за свободата, за четниците и за началниците.
На края Попов извика в средата един рус момък, посочи го на другарите и каза:
— Другари, ние отиваме да изпълним един дълг като българи и македонци, а тоя човек тук е по народност турчин и при все това тръгва с нас, за да се бори против турската тирания. Нашата цел е толкова благородна и свята, че е могла да увлече даже един турчин. Като добър и съзнателен турчин, който отива да се бори заедно с нас против Турция, нашият другар Шериф заслужава всичките ни уважения и симпатии. Прочее да приветствуваме нашия другар Шериф с ура!
— Ура!...
Още в София ми бяха казали, че се записал и един турчин. Аз бях останал в недоумение, но всички уверяваха, че Шериф доказал своята привързаност към организацията и българщината, преди и след хуриета, в Костурско.
Нямате що, взехме го най-после — за чешит.
Не зная как, в четата ни попадна и едно гърче, Яни от Солунско... С
една реч, енциклопедическа чета, както ни бяха нарекли на софийската гара
(за разлика от Яворовата дружина, която пък била по състав литературна).
В Кюстендил се видяхме събрани маса чети, предназначени за отсам и оттатък Вардара. Настанихме се в салона на читалището. Всеки се зае да си дотъкми облеклото, навущата, цървулите, раницата. Можахме да издействуваме от пунктовия склад още една маузерка. една бердана и една манлихерка — за санитарите и бомбаджиите. Тук научих, че сме имали и буризанин.
— Гол е сиромахът, дибидюз гол. Да му найме едни плячки! — израпортува ни бай Шалапаут - един средна възраст, но прошарен костурчанин, който в приготовленията ни прояви голяма способност на разпоредител и иконом — и ни представи буризанина.
Младо, съвсем опърпано момче, със сухо, добродушно липе. Сигналист в
турската войска, той дезертирал, преди
| Стр. 358. Я в о р о в а т а д р у ж и н а, к о я
т о п ъ к б и л а п о с ъ с т а в л и т е
р а т у р н а — по това време Яворов също повежда сборна дружина
— заедно с войводите Йонко Вапцаров (бащата на Никола Вапцаров) и Лазар
Колчагов към Македония. Интересно е, че са запазени отделни негови дневникови
записи — очевидно и той, подобно на Силянов, е имал намерение да продължи
своите мемоари. За похода на Яворовата чета (която участвува в освобождаването
на Банско, Неврокоп, Кавала) са запазени много спомени на четници и войводи.
Вж. и най-новите публикации: Г. Ушев, Под нестихващия звън на камбаните,
в. „Отечествен фронт”, бр. 11466 от 15.Х. 1982 г.; Зл, Хлебарова. Войводата-драматург,
в. „Народна култура”, бр. 42 от 15.Х.1982 г.
Б у р и з а н и н (тур.) — тръбач. |
358
няколко месеца, бил ранен при преследването от пограничните турски войници,
но успял да се отърве. Известно време придружавал кочанската чета и сега
тръгнал заедно с нас за родния си край Костурско. Четници много, но буризан
имаме само един! Ние го снабдихме с една вехта стражарска униформа, която
намерихме в пунктовия склад и подир малко буризанът ни се представи облечен
като за парад, с полусплесната турска тръба подръка. Усмивката му показваше,
че е много доволен в тия стражарски дрехи, твърде широки за неговото мършаво
тяло. Това бе един от ония добродушни и предани хора, които от малко внимание
се трогват и с твърде малко се задоволяват. Буризанът стана моя симпатия.
[Previous] [Next]
[Back to Index]