XXXIX
НАШИТЕ ПЛЕННИЦИ И ТРОФЕИ
 

На влизане в Габреш в наша чест се дадоха пушечни салюти. Там се прегърнахме и целунахме с Чекаларова и Попова в същата стая, която неотдавна едно след друго даде убежище на двата аскерски табура и на нас.

— Няма да ти кажем нищо, докато не чуем твоята история! — заявиха ми те.

И аз им разправих всичко видяно и преживяно от минутата на раздялата ни при кулата до излизането ми от Лерин.

Най-много ги разсмяха думите на кавалерийския сръбски подпоручик за боевите качества на гръцките ни съюзници. А най-много ги огорчи и възмути, то се знае, поведението на генерал Хесапчиев. Мълчаливо се съгласихме да не смесваме това име с България и с българското делегатство при гръцката главна квартира и да го не споменаваме инак освен: патка.

Моите другари хем бяха доволни, задето благодарение на моето отиване в Лерин можаха да чуят толкова впечатления и новини, хем съжаляваха, задето не взех участие в тяхната акция.

Възползувани от мъглата, нашите се приближили на сто, а някъде и на петнадесет крачки до турците в Желево и им открили залпов огън. Шепата нападатели били обсипани веднага с хиляди куршуми, но едно четнишко отделение напреднало незабелязано и заплашило пътя на турското отстъпление. Тогава настанала паника, която се предавала бързо в предните редове на сганта с думите: душман гелди! — Неприятелят стигна. Аскерът помислил, че е застигнат от сръбската войска. Тогава нашите се нахвърлили с куршуми и натъкнати ножове и се уморили да трепят, да ловят пленници и да взимат трофеи. Тоя ден били избити около 40 и пленени повече от 250 турци.

526

Малко преди нападението турците били започнали да палят Желево, но успели да изгорят само няколко плевни. Четата се явява като от бога пратен спасител. Забягналите в балкана селяни се завърнали в селото си, жени, деца и мъже почнали да целуват ръцете и краката на своите избавители.

Прекарали нощта в Желево, за да си отпочинат и да опишат плячката, на другия ден, 9 октомври, другарите снабдили с пушки селяните и продължили гонитбата. Сега те турили в действие големите бомби, чийто пукот разпространявал паниката в неприятелските редове през пет и десет села. В село Ошчима били застигнати няколко бягащи групи: нова резня, нови пленници, нови трофеи. През това време над Търново, Руля, Брезница и Смърдеш се дигали пушеци. Но трясъкът на бомбите, взети от аскера за сръбски топове, заставили турците да спрат палежите, почивката и гощавките си по къщите и да хукнат наново в бяг.

— Това са душманите... — казвали офицерите и се дигали от софрата, като оставяли сложените печени пилета и баници.

— Ефенди, може би са ваши тия топове — казвали им селяните.

— Не, зад нас няма вече турски топове...

И с тия думи зарязвали гозбите си и бягали към Билища.

Ето защо около тия села покрай пушките, патроните, добитъка и другите трофеи, вардаляли се из калта и недопечени кокошки, баници и други ястия.

Като оставяли във всяко село пушки, трофеи и по една партида пленници, нашите очистили шосето и капнали от умора, спрели едвам при Къпешица.

В Ошчима, Търново, Руля, Брезница и Смърдеш нашите шествували пак като избавители, целувани, прегръщани и благославяни. И по тия села турците успели да подпалят само отделни къщи и плевни.

Вечерта, след първото прогонване на неприятеля от района на българските села, четата се прибрала в Смърдеш.

И така опасността за Смърдеш не дойде от комитите, както се опасяваха смърдешани, а комитите спасиха Смърдеш от ново, трето, опожаряване.

Най-много целувки, благословии и благодарствени сълзи е имало, разбира се, в Смърдеш.

Всеки другар се надваряше да ми разправи и по един куриоз.

527

Един манафин например, след като предал всичкото си оръжие, не искал по никой начин да се раздели с една тенекиена кутия мед. Несмущаван ни най-малко от своето пленство, той стискал ревниво в ръцете си кутията и от време на време топил и си облизвал пръстите.

Сганта изоставила и порядъчна част от ония свои грамадни стада овце, които на 7 ноември ние наблюдавахме от височините на Търсье.

Чекаларов и Попов притежаваха по един хубав висок кавалерийски кон.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]