От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XIX
ЗАГОРИЧАНИ
 

Ние вече нямаме нужда от местни куриери. От Невеска насам ни предвождаше един наш четник прекопанец.

Подир събранието в Прекопана буризанът и другите загориченци от четата ни поведоха към Загоричани.

Една тревога из пътя ни застави да се изкатерим на едни канари, за да хванем позиции: въоръжени прекопанци взели група селяни от Бабчур за турци и им открили огън. Бабчурени, получили вече окръжното, идеха при нас начело със своя местен войвода Чембер.

Загоричани.

Колко ужаси и кръвнини навява това име!

Картината на опустошението тук е много по-страшна. От 5- 600 гиздави къщи, които броеше някога това село, опо-

435

жарено за пръв път през въстанието, само 200 са построени наново. Цели махали са още в развалини.

Но не споменът за турското опустошение ни гнети в тоя момент, когато полумесецът така безславно залязва. На 23 април 1905 година, именния ден на гръикия крал Георги, селото изпита друга по-страшна напаст: то биде предадено на огън и сеч от гръцките андарти. Разпръснатите по чужбина загориченци образуваха после фонд от доброволни пожертвувания, за да увековечат с особена гробница и черквица паметта на 60 души свои съселяни, загинали от андартския нож и куршум или изгорели в пламъците.

Седем години минаха оттогава. Ала ужасното произшествие не е от тия, които лесно се забравят. Част от новопостроените къщи станаха пак пепелища, към гробовете от въстанието се прибавиха нови, цели семейства бидоха унищожени, последва ново бягство по чужбина. И Загоричани едва ли някога ще си възвърне първия цветущ вид и славата на първо село в Костурско.

Без да разменим дума, ние чувствуваме и разбираме неутешимата и неизцеримата горест, която развалините и гробницата будят у загориченци.

Андартският войвода Андреас пристигна в Загоричани да ни поздрави. Участник в клането преди седем години, той досега избягвал да припари в Загоричани. Нашето дохождане му представя, види се, случай, за да се примири с живите братя и роднини на изкланите загориченци...

Трябваше да задушим чувствата си. Тръгнахме към площада, където Андреас беше наредил в полукръг своите момчета. Щом се явихме, той скочи от коня си, прегърна Чекаларова и го целуна в устата. Хитрият гъркоманин извърши това толкова ловко и бързо, че Чекаларов не можа да избегне неприятната целувка. Аз се дръпнах настрана и се отървах само с едно ръкуване.

Едвам сега разбрах, че гръцко-българското помирение и балканският съюз не са в състояние да заглушат в нас спомена за загоричанското клане, нито да смири възмущението ни от тоя безочлив гъркоманин, който бе избрал тъкмо Загоричани, за да се срещне с нас, поставяйки по тоя начин загориченци в необходимост да му оказват услуги и гостоприемство.

Подир вечеря капитан Андреас дойде в квартирата ни, заедно със секретаря си, един атински студент и ни разкри своя план.

436

Градът Костур трябва да се превземе: само по тоя начин ще може да се предотврати унищожението на нашите села. Владиката ми пише, че в града имало всичко 300 войника и 5–600 башибозуци. Гръцката войска превзела Лепчища и напредвала от юг към Хрупища и Костур. Аз тази нощ ще приближа към града, за да се споразумея с нашия върховен началник. После ще ви съобщя решението, та да се приближите и вие. И пр., и пр.

Колкото и да беше неприятна срещата с тоя човек, от неговата фанфаронада можахме горе-долу да се осветлим върху общото положение в Костурско. Разбрахме, че въпреки присъствието на турски гарнизон в Костур, андартите са в непрекъсната преписка с владиката, обезоръжили са някои турски села и се чувствуват до известна степен господари на положението.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]