ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Обемът на наличната към настоящия момент историческа информация създава общо взето адекватна картина за облика на Северна и Източна Македония през първите векове на османската власт. Несъмнено тази картина ще бъде допълвана с нови детайли в процеса на обработване и вкарване в научен оборот на нови извори от османски и от християнски произход. Въпреки това и сега са възможни определени и относително сигурни изводи за цялостния облик на Кюстендилски санджак. Той несъмнено е една от значителните по население, по стопански и военен потенциал административно-военна единица в балканските владения на Османската империя. В развитието на тази част от българските земи се наблюдава значителен континуитет при прехода от терито-риялно княжество към османски санджак. Османските завоеватели възприемат много от практически непокътнатите при завладяването на областта военни и административни структури на княжеството на Драгаши и дълго ги използват за целите на своята експанзия и в „имперското строителство” на провинциално ниво. Моделирането на заварените структури според нормита на шериата и на османската имперска идеология продължава дълго и завършва практически при управлението на султан Сюлейман Законодателя (1520-1566 г.).
Териториялното сцепление между отделните региони в княжеството на Драгаши обуславя обстоятелството, че Кюстендилски санджак е една от относително стабилните и трайни административно-военни структури в балканските владения на Османската империя. Това същевременно потвърждава извода, че в княжеството на Драгаши е протичал интензивен процес на държавно-политическа и административна консолидация.
Отношенията между местното население и османските завоеватели в Кюстендилски санджак се развиват без особената намеса на фактори от външно естество, за разлика от земите в Северна България, които дълго време остават аре-
156
на на османо-християнския двубой. През целия петнадесети век ислямът в Кюстендилски санджак прониква бавно и то най-вече в основните административни центрове. Благоприятен за християните в областта фактор е наличието на изявени християнски религиозни и културни центрове, които през XV в. се превръщат в средоточие на българския културен и религиозен живот. Ясно е, че усилията, които Драгаши полагат за укрепване на местните манастири и църкви дават видими резултати след гибелта на княжеството им и то в епоха, в която наличието но силна християнска традиция до голяма степен препятства прекомерното разпространение на донесената от завоевателите ислямска религия. Въпреки липсата на изявени конфликти на религиозна основа, отношенията между християнството и исляма в Кюстендилски санджак не са лишени от напрежение и конфликти. В този смисъл най-интересни са процесите в град Кратово, родината на на един от най-известните български новомъченици за вярага Св. Георги Нови Софийски.
Проучването на облика на Кюстендилски санджак показва по категоричен начин значителния му човешки и икономически потенциал. Това е областта, от която Османската империя лекрутира един от най-многобройните военни контингенти. Тук се намира един от крупните центрове на рударство и производство на метали в балканските владения на империята: град Кратово. Стопанската структура на селата запазва своя облик от времето преди завоеванието и се отличава с разнообразие и относително висока доходност. Историческият анализ показва, че локалните специфики, въз-хождащи към премего преди завладяването се запазват в основните си параметри. Този факт е ефикасен методически инструмент за максималното използване на богатите османски извори при оценката на не винаги добре документираната история на балканските области преди и по време на османското завовевание. Сведенията от османските регистри на Кюстендилския санджак ни позволяват ретроспективно да оценим облика на княжеството на Драгаши в повечето му аспекти. Очевидно е, че Драгаши са владеели една от най-
157
богатите области в българските предели и на Балканския полуостров като цяло. Политическото им издигане става възможно едва тогава, когато те слагат ръка на богатите и гъсто населени области около Струмица, Мелник, Дойран, Тиквеш. Тъкмо османските и шори ни показват ясно, че по своя човешки и икономически потенциал това княжество не само не е отстъпвало, но дори е превъзхождало другите български държави, на които се разпада българската територия към края на XIV в. Както историята на това княжество, така и историята на възникналия на негово място Кюстендилски санджак, са част от историческата съдба на българите в една драматична за тях епоха.