ПРАВИЛНИК ЗА ЧЕТИТЕ НА ТАЙНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ [1]

Глава I

Във всеки Револ. околийски район се урежда една чета като неразделна част от организацията. Тя се движи тайно из района по нужди на делото и под разпореждането на местния комитет.

Глава II НАЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТАТА

а) Агитация

Чл. 1. Четата, като допълнителна част на местната районна организация, обяснява и разпространява между населението идеята, целта и задачите на организацията, определени в нейния устав и правилник.

Чл. 2. В места, дето има съставени организации, подготвя членовете на тези организации за истински народни борци, упътва ги в духа и направлението на организацията и ги закрепва в организационно и дисциплинарно отношение; а в места, дето няма организация, но има почва, организира такива, съгласно устава и правилника на организацията и за направеното съобщава на районния комитет (ръководително тяло) за сведение и надлежно разпореждане.

Чл. 3. Прокарва между населението чрез убеждение и морално влияние идеята за самовъоръжаване.

б) Организация

Чл. 4. В допълнение дейността на местните ръководители в селата и градовете четата урежда управителни тела, групи, изпълнителна полиция, тайна поща, нарежда сметките и списъците на членовете в селските местни комитети и изобщо урежда всичко, което е предвидено в правилника, но не е дотогава извършено.
Чл. 5. Четата организира силите на организацията със съдействието на ръководителите по селата и града в боево отношение, обучава момчетата на боево изкуство и ги подвежда под боева дисциплина.

в) Изпълнителна задача

Чл. 6. Четата по разпореждане на районния ръководител сама извършва или подкрепва преноските на боеви материали в района си. Ней се предоставя грижата за раздаване оръжието между населението (членовете на организацията) и запазването му в добро състояние било в складовете, било по работниците.

Чл. 7. Подкрепва ръководителните тела в принудителното събиране на пари, като употребява морално и физическо влияние и насилие върху посочените от ръководителите лица; въздействува върху разни членове и нечленове на организацията за тяхното вразумяване.

Чл. 8. Изтребява по разпореждането на комитета подлежащите (В оригинала; „подходящите се на смъртно наказание".) на смъртно наказание лица.

Чл. 9. Дебне и парализира пренасянето на оръжие, което попада в неприятелски ръце; дебне и преследва разбойниците били те турци или християни, както и всяка чета, непринадлежаща на организацията, и със съгласието на местното районно ръководително тяло взема нужните мерки за изтреблението им или за парализирането на техните действия.

Чл. 10. Четата върши политически обири и грабежи, но само с позволението на местното районно ръководително тяло и Централния комитет в името на освободителното дело и за него. Парите, взети по този начин, принадлежат на общата организационна каса; те се прибират със знанието на цялата чета и се предават под разписка на местното ръководително тяло, което ги препраща в Централния комитет. В изключителни случай внасят се в общата организационна] каса по начин, какъвто се намери за най-сигурен.

г) Крайна задача

Чл. 11. Четата е предназначена да служи в района си, като ядка и смъртна дружина във време на въстанието; тя първа трябва да подигне знамето на революцията по разпореждането на Централния комитет, да поддържа, съживява духа на борците в самата борба и в най-трудните времена и минути. За постигането на тази й крайна задача през време подготвителната й деятелност тя трябва да има предвид: а) с примерното си поведение спрямо населението да му стане обичлива, та да я следва то във време на борбата; б) с думи и дела смели, безкористни и произхождащи от искрена преданост към освободителното дело да бъде при членовете на организацията като образец на истински народни борци за свободата на страната и с това да го насърчи, окуражи и привърже към себе си; в) да се подготвят измежду членовете на организацията колкото се може повече верни другари — способни да издържат докрай борбата, като подканва по-избраните хора да вземат участие заедно с нея в разните рисковани предприятия или ги подбужда и кара те сами да вършат такива.

Глава III ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ ЗА ЧЕТАТА

Чл. 12. В движението и действията си четата трябва да гледа по възможности да запази в тайна не само делото, но и съществуването си, както и да отбягва предприятия, които могат да повлечат големи нещастия за местното население и катастрофи за организацията.

Чл. 13. Като част от революционната организация тя трябва да съобразява поведението, проповедите и делата си с правилника на организацията, с общите разпореждания на Централния комитет и изобщо с духа и направлението на организацията.

Чл. 14. Тя трябва строго да съблюдава предписанията в правилника на организацията за тайнствеността: а) работа по делото от едно село не бива да се съобщава в друго; б) за своите дела и за работи по организацията трябва да пази строга тайна пред всеки другиго, освен пред главния местен ръководител и пред пълномощника на Централния комитет; в) по възможност да отбягва по пътища и по селата срещи с хора, чужди на освободителното дело; г) на момчетата от четата се забранява по просто любопитство да разпитват и разузнават работите по организацията, които не им влизат в задачите.

Чл. 15. За извършване в полза на делото някое предприятие, дето са потребни повече сили, или за запазване от по-силен неприятел четите от съседните райони могат да се сливат временно в една под командата на началника на местната чета. Повикването за сливане става по покана чрез ръководителите или в краен случай началниците на четите. Четата от един район може да влиза в друг без разрешение още и за да се прикрие от преследването на неприятеля, в който случай тя е прост гостенин под командата на тамкашния началник на четата и под разпореждането на тамкашното местно ръководително тяло. В подобни случаи, т. е. сливане за определено предприятие в полза на делото и за свое самосъхранение, четата може да си послужи временно и с вънкашни хора и да влиза в прямо разбирателство с дейци от друг район. Вън от тези случаи четата по никой начин не може да отива без разрешение в друг район.

Чл. 16. Нападение на цели села, опити за повдигане на села за бунт — изобщо предприятия от по-крупен характер, които могат да завлечат организацията преждевременно в борба, се смятат за дела, престъпни и из-менчески. Виновниците се преследват и наказват като престъпници и народни душмани.

Чл, 17. Четата няма право да извършва никакви убийства без разрешението на местния районен комитет (ръководително тяло). Изключение от това се прави при следните случаи: а) за доказани шпиони и предатели, като се съблюдава, щото при изтреблението им да не се дават излишни жертви; б) когато е заставена от случайна среща да извърши това за самосъхранение или запазване на делото; в) изтребление на някаква разбойническа банда или чета, непринадлежаща на организацията.

Чл. 18. Четата изучава своя, а по възможности и съседните райони, в географическо и боево отношение: пътищата, пътеките, реките, разположението на планините, всичките стратегически пунктове, годни за прикриване, отпор или нападение на неприятеля; духа, числеността и оръжейната подготовка на революционното и турското население; бойните сили на неприятеля изобщо и частно по пунктовете из района и други такива.

Глава IV ОТНОШЕНИЕ НА ЧЕТАТА С КОМИТЕТА

Чл. 19. Четата в общите работи е подчинена на местното районно ръководително тяло. Тя изпълнява неговите разпореждания и за всичките свои работи и мероприятия от него търси одобрения и разрешения и нему докладва за всичко извършено от нея. Сношенията си с него води по начин, какъвто взаимно си определят.

Чл. 20. Разпорежданията на ЦК и районното ръководително тяло до селските комитети четата не може да пренебрегва и игнорирва. Установения в района ред между селата и града да крепи. Всеки месец тя е длъжна да дава на ръководителното тяло пълен отчет за извършеното от нея, който се изпраща в ЦК.

Чл. 21. Ръководителното тяло е длъжно да се грижи за навременното доставяне на всичко потребно на четата по въоръжаването, храната, облеклото и поддържането й. То като дава разпореждание на четата за работа и движение длъжно е в същото време да вземе всичките мерки, за да й даде възможност, улеснения, подкрепления за бързото й и сигурно движение и криене или за извършване на предприятията, както и навреме да удовлетворява всичките нейни справедливи искания.

Чл. 22. Четата за ятаци, посредници и крепители трябва да има само хора на организацията, затова пък ръководителното тяло е длъжно да се разпореди до всичките местни организации в района да й дават нужното съдействие и поддръжка и да се грижат за нейната безопасност.

Чл. 23. Споразуменията между началника на четата и комитетите (ръководителните тела) могат да стават и устно чрез здрави и сигурни хора, пратеници от едната и другата страна, или писмено по наредения организационен канал. За предприятия от по-важен характер, свързани с някаква отговорност, като убийства, обири и др. п[одобни]; ръководителното тяло трябва да издава писмено разпореждание, за да има четата документ.

Чл. 24. Недоразумения между четата и селските комитети разрешава районният комитет (ръководителното тяло), а ония между последния и четата разрешава Ц.[ентралният] комитет чрез лично изследване на работата или по специален негов пратеник. На оплакванията на четата до Ц.[ентралния] комитет било от районното ръководително тяло, било изобщо от положението на работите по делото, районното ръководително тяло е длъжно да даде ход по комитетския канал.

Чл. 25. Четата може да измени или напусне района си само по предписание и разрешение на Ц.[ентралния] комитет.

Чл. 26. Самоволното напускане на района се смята за произвол. Разтуряние на четата става само по разпореждание от Ц.[ентралния] комитет.

Глава V СЪСТАВ И ВЪТРЕШЕН РЕД НА ЧЕТАТА

Чл. 27. Четата се състои обикновено от 7 или повече души според нуждата и условията, в които се намира районът. Тя си има началник, който се определя от Ц.[ентралния] комитет.

Чл. 28. Момчетата от четата трябва да бъдат готови и способни да пренесат всичките трудности на горския и скрит живот и рискуваността на работата им:
те трябва да са клетвени членове на организацията по възможност по събудени и съзнателни борци, с доказана характерност, постоянство, нравственост и безкористност — с една дума, да бъдат образци-борци, за да направят и самата чета такава. За момчетата, които търсят частно отмъщение и лични облаги, няма място в тези чети.

Чл. 29. Изборът на момчетата за четата става със съгласието на местното районно ръководително тяло.
Четата не може да приеме в състава си нов член без съгласието на ръководителя но и този последният не може да наложи такъв въпреки желанието на четата.

Чл. 30. Четата служи като временно свърталище на работници, които за работи по делото се преследват и компрометират пред властите и са станали невъзможни за явно живеене в мястото си. Тези или други хора на делото, които биха дошли направо до четата, тя ги държи при себе си просто на съхранение, докато се споразумее с ръководителното тяло.

Чл. 31. Препоръчва се на момчетата: а) скромност в облеклото, въздържаност в обноските с хората и в изискванията на храна. Добиване на храна, прибежище и поддръжка чрез насилие забранява се, освен в крайно наложителни случаи. Произволи и неприличия на момчетата по къщите, които могат да компрометират четата пред населението, се осъждат, а тия с пиянство и блудство се наказват най-малко с обезоръжаване и изключване от четата и организацията; момчетата трябва да се обичат помежду си като братя и всякой от тях да е готов да се жертвува за другарите. Всеки е длъжен да се притече на помощ на изпадналия в опасност другар.

Чл. 32. При пръв признак, че някое момче за лично самосъхранение и спасение напусне другаря си в минута на опасност и не му помогне при възможност да направи това, той се изключва от четата и организацията като страхливец.

Чл. 33. Всяко момче е длъжно да отстъпва от личните си желания и предложения за работа, щом дружината не се съгласи с него. Хитруванията и интригите в четата се осъждат от нея и виновниците се мъмрят от другарите.

Чл. 34. Като хора, служещи на едно свято дело, момчетата братски делят помежду си всичко (храна, вещи и др. т.), което им попадне или им се даде. Началникът в този случай няма особено право. Сребролюбието, користолюбието и саможивството в момчетата се смята за лошо качество.

Чл. 35. Които от момчетата са родом от мястото, където работят, препоръчва им се да отбягват среща с домашните, роднини и приятели. Без позволение на началника никое момче не може да напусне четата и да иде дома си или при някой познат. По възможност момчетата трябва да крият имената, произхождението, месторождението и живота си.

Чл. 36. Никое момче не може да напусне четата си с цел да отиде в друга чета без разрешение. При подобен опит и при напускане четата без уважителни причини изключва се от организацията завинаги.

Чл. 37. Оръжието на четата се смята за комитетско и когато някое момче напусне четата завинаги, началникът на четата прибира оръжието му и го предава на комитета.

Чл. 38. Началникът на четата ръководи всичките работи, касаещи се до живота, движението на четата и изпълнението на разните й предприятия. Той определя мястото и времето за настаняване, квартируване и криене на четата; определя стражата и взема всичките нужни охранителни за четата мерки. Разпорежда се за доставяне и раздаване храната и другите принадлежности на четата; той разрешава и недоразуменията между момчетата или пък между последните и населението.

Чл. 39. Плана за предприятията определя началника в съвещание с цялата дружина, а изпълнението се ръководи и командува от началника, който има право на свое усмотрение да разпределя момчетата и да им дава работа да избира мястото и времето за работа на всяко момче и др. т. Когато се поиска от ръководителя някое момче за работа, началникът прави избор; негово е правото да назначава момче от четата за обученията, когато той точно не може да ги ръководи.

Чл. 40. Във всичките гореизложени случаи дружината е длъжна да му се подчинява и го слуша, но и той началникът е длъжен в отношенията с четата да бъде истински техен другар. В разпорежданията да избягва грубостите и неприличията и да уважава мненията и желанията на дружината, доколкото с това се не разваля редът на работата.

Чл. 41. В случай на разногласие между момчетата по някой план или друг въпрос гласът на началника е решающ. Общите спорове, които началникът не може да разреши, както и недоразуменията между дружината и началника разрешава районното ръководително тяло при лично изследване на спора от него или негов пратеник. Началникът е длъжен да дава ход на оплакванията на момчетата и да ги препраща до местния или Цен. комитет. До разглеждане на оплакването на оплакващият, оплакващият е длъжен да не нарушава с нищо реда на четата.

Чл. 42. От момчетата в четата много зависи тя да изпълни добре своите задачи. От тяхното примерно поведение спрямо населението много зависи да бъде обичана от него; само при добро пазене вътрешен ред от цялата дружина и при пълен сговор между момчетата тя може да стане образец за работниците. Успешното изпълнение на каквато и да било работа е възможно само когато всякое момче с ревност служи и изпълнява възложената му от началника работа. Във всичките тези отношения за грешките на четата пред комитета еднакво са отговорни и началникът и момчетата.

Чл. 43. Момчетата имат право еднакво с началника да вземат участие в агитациите в духа и направлението на организацията, като се спазва ред в говоренето.

Чл. 44. За вътрешния ред и образцовата дисциплина в четата, тъй необходима за нея във всяко едно отношение, главната грижа лежи на началника, но не е освободена от това и цялата дружина. Недоразуменията, обикновените грешки и нередността на четата изглаждат се по миролюбив начин. Грубостите трябва да се отбягват.

Чл. 45. По-големи престъпления и престъпки, като нередовност в стражата, в изпълнението на възложена някоя мисия, противопоставяне с умисъл на началника или на цялата чета, отклонение с думи или дела от духа на организацията и за други т. виновните се мъмрят в присъствието на цялата чета. При непоправеност, повторно непокорство, голямо отклонение от духа на организацията, при доказани користолюбие и безнравственост, за пиянство и лоши отношения с другарите и работниците на организацията и напущане четата по свое искане, макар и с разрешение на началника на четата, отстранява се от четата и се изключва завинаги от организацията.

Смъртно наказание се предвижда в следните случаи: а) когато някое момче се опита да извърши или се узнае, че крои да извърши предателство за някой работник на делото или към четата и организацията; б) когато издаде тайни работи, от които би излязла опасност за организацията или за четата или за някои работници; в) когато на своя глава за лични облаги и по лични съображения извърши работи, несъгласни с назначението на четата и с духа на организацията; г) когато във време на някое предприятие на четата се опита да избяга от нея, не изпълни възложената му работа и с това тури в опасност четата и парализира действията й; д) когато цялата дружина на основание дълго наблюдение намери някого подлежащ за смърт.
Чл. 47. Решенията за смърт се зимат от цялата чета и с одобрението на районното ръководнтелно тяло.

Край (Бележка от Христо Караманджуков върху текста: „1903 г. края.")

Подпечатан с печата на Таен р. комитет „Централна Родопа"

[Previous]
[Back to Index]

1. Под ръководството на Г. Делчев е създаден четническият институт на ВМРО. Разрастването на четничесткото движение е наложило изработването на специален правилник за дейността на четите.
Правилникът е обнародван. Вж. Константин Пандев, пос, съч. с. 265—272.