ПРОТИВОМЕРКИ НА ТУРЦИТЕ

Докато ние се стремяхме да превъзмогнем нашите организационни слабости и правехме усилия да заздравим организацията, на първо място да стегнем комитетите и тяхната боева сила, и все още не представлявахме сериозна опасност за турската власт, интересно е да видим какво ставаше всред смолянските управляващи кръгове. Трябва да се изтъкне, че нашето раздвижване из Родопите се надценяваше много от турците. Турските власти нямаха точна представа за нашата численост и преувеличаваха силите ни. Силно обезпокоени от това положение, те бяха непрекъснато нащрек и в напрежение. Поради това множество аскер бе доведен в Ахъчелебийско и пръснат на по-големи и по-малки групи по българските села. Той охраняваше околията и имаше за задача да предотврати всяко въстаническо движение в тоя край. Войниците стояха винаги на боева нога. Разузнаването им беше засилено и бдението непрекъснато. Безпокойствието на войската и жандармерията се изразяваше на първо място в нескончаемо движение на караули по селата и пътищата. Взети бяха от турската власт всички необходими мерки, които се диктуваха от настъпилия тревожен момент. Във всяко българско село бе поставен отделен гарнизон, състоящ се от стотици войници, който постоянно се засилваше от нови войскови части, изпращани от Гюмюрджина и Одрин. Въобще, както от местните органи, така и от централната турска власт, Ахъчелебийско се считаше за опасен невралгичен пункт. С оглед на това бяха взети сериозни предпазни мерки.

Турските платени шпиони и агенти засилваха своята бдителност в околията. Покрай тях — и пъдарите (куруджиите) в българските села. Всички български села, и то не само в Ахъчелебийско, но и в цяла Западна Тракия бяха задължени да плащат и издържат по един пъдарин мохамеданин, турчин или българин. Те трябваше да стоят в селото, неподчинени тук никому, за да бъдат свободни да следят и донасят кой къде ходи, защо ходи и пр. Но не всички от тях изпълняваха така длъжността си. Имаше пъдъри, като Садък Кършалийски от с. Карлуково, Алю — в с. Габрово Ксантийско и др., които бяха в пълна услуга на комитета. Чакаха и изпълняваха само това, което ще се поръча от комитетската управа. Други пък гледаха на работата си през пръсти, считаха службата си за една възможност да се излежават денонощно. Рядко бяха тия, които ревностно изпълняваха функциите си. Пъдарският институт не се оказа за турците надежден и полезен, както се считаше при създаването му.

Военните власти навсякъде бяха наложили свои специални мерки за охрана. Във всички села бяха въвели полицейски час. След 1 часа по турски, т. е. 1 час след заник слънце, никой селянин не бива да се движи в селото или да излиза извън него. След тоя определен полицейски час по прозорците на никоя къща не бива да се вижда светлина, защото турците смятаха, че чрез светлинни знаци може да се дават едни или други съобщения на комитите. Освен това съмнителните лица по селата бяха под специален надзор. При движението си вън от селата хората трябваше да носят нафузите си, т. е. свидетелството си за раждане, един вид лична карта, каквато всеки турски поданик след раждането притежаваше, издадена му от околийското управление. За изпълнение на тия наредби следяха аскерските патрули, които сновяха денонощно не само из селските сокаци, но и помеждуселските пътища. Между другото, патрулните и заставите по кръстовищата и пътищата проверяваха пътниците, кой какъв е и кой къде отива, преглеждаха торбите на хората, товарите, които карат, за да не би движението на човека да е във връзка с някоя чета. С една реч, околията бе поставена под силен военен надзор, за да се отбие всяко съприкосновение на населението с четите.

Но това бяха празни усилия. Нашите хора се съобразяваха с положението. И те не спяха, поддържаха бдителността си и вършеха своята работа. Мерките на турската власт не можаха да прекъснат контакта на комитетите с четите и приемането на четите по селата.

За отбелязване е, че това състояние на постоянно напрежение бе дотегнало и на самите войници. Научавахме, че те в интимни, разговори с техни приятели българи изповядвали открито, че понякога, докато патрулирали, забелязвали срещу себе си комити, но се скривали и им давали възможност да минат, без да се сблъскат с тях. Може би са се спотайвали от страх, но разправяли: „А бе то комитите нека си гледат работата, но само всичко да вършат тайно, да не излиза на мегдан. Ние няма да отиваме да търсим."

И вярно е, че турските надзорнически власти живеха под постоянен страх и никак не желаеха да видят или чуят за появата на някоя чета или за някакво окупиране на селата. При това наглед зорко бдение от страна на военните и жандармерийски власти, когато другаде в Македония и Одринско се даваха крупни жертви от наша страна, ние в Ахъчелебийско минахме почти без такива. Това се дължи не само на нашата съобразителност, но най-главно на поддръжката и улесненията, които ни се даваха от местните селски комитети.

[Previous] [Next]
[Back to Index]