I. Съдбата на българската народност и на нейната поселищна система през XV в.
 

СПИСЪК НА ИМЕНАТА И МЕСТОНАХОЖДЕНИЯТА НА МЕЗРИТЕ

I. Северозападна България. Включваща и областта «Загорие»
II. Средна Северна България
III. Североизточна България
IV. Софийско със Средна западна България
V. Северна и югоизточна Тракия с Цариградския полуостров
VI. Беломорска Тракия със Серско и Солунско
VII. Благоевградско. Белица (днес Илинденци), Сандански район.
VIII. Райони от Източна, Южна и Югозападна Македония
IX. Северна Македония. Скопско и Тетовско в регистрация от 1455 г.
X. Мезри в Източна Сърбия

I. Северозападна България. Включваща и областта «Загорие»

Алексица, Плевенско. II, 145.

Базовица (с. Бъзовец). II, 245.
Бакреновци, II, 117.
Баница, Белоградчишко. II , 149
Барово. II, 121.
Белоградчик. Мезра до самия град, определен в документа като село. II, 145.
Бйелаша, Михайловградско. II, 385.
Бойчин, Михайловградско. II, 385.
Братошевци. II, 121.
Брезище, Врачанско. II, 227.
Буриловче (днес Бериловец), Кулско. II, 107.
Бързаково, Врачанско (?). II, 277.

Вида (може би Видбол). II, 119.
Виниче, Белоградчишко. II, 149.
Влахова, някъде край р. Тимок. II, 119.
Водна (днес с. Водна), Кулско. II, 147.
Войници (днес с. Войници), Ломско. II, 153.
Вълкова Слатина, Михайловградско. II, 109.

Гавадариче, Загорие. II, 155.
Гоганча (днес с. Гаганица), Берковско. II, 153.
Горановци или Раица. II, 125.
Горато сточе (силно преиначено при турския запис българско име), Загорие, II, 119.
Горна Вестница, Загорие. II, 141.
Грънчар, Белоградчишко. II, 149.

Дечани. (Старото мясго на с. Сухич, днес Сухатче, Белослатинско). II, 249.
Джурджиче, Белоградчишко. II, 145.
Долна Вереница, Берковско. II, 109.
Дутево. II, 117.

Ивановци, Видинско. II, 155
Извор (днес с. Извор) Видинско. II, 113, 145.

Каликолевци. II, 115.
Клобочищь, Михайловградско. II, 385.
Коритена (днес Лютиброд), Врачанско. II, 169 и 259.
Корича, Белоградчишко. II,
Кошарик, Берковско. II, 109.
Кубановци. II, 105.

Лесковичофча (днес с. Лесковец), Оряховско. II, 153.
Лешчиница (може би Лещеница, Белоградчишко). II, 149.
Лилци. II, 123.
Лисар. II, 125.
Лодкар. II, 119.

Матилай (до с. Репляна), Белоградчишко. (Името изглежда преиначено при турския запис.) II, 121.
Метковец, Врачанско. II, 237.
Миловци (до с. Ошане), Белоградчишко. II, 145.
Моинци. (Да не се отъждествява с Моинци в Димитровградско, Югославия.) II, 147.

Обединец. II, 115.
Опар, Врачанско (?). II, 267.
Ошеновец (до с. Голеш, Белоградчишко). II, 145.

Породим (до с. Скомля, Кулско). II, 147.

Радина, Белоградчишко. II, 149.
Ребърково, Врачанско. II, 271.
Рогоз (с. Рогозен, Оряхоксхо). II, 257.
Рупч, Оряховско (?). II, 245.

Сандомири. II, 145.
Селец. П, 123.
Студено буче, Берковско. II, 109.

Тарбусовци. II, 115.
Торбарица, Михайловградско. II, 255.

Хайредии (до с. Краводер и Курново, Врачанско). II, 261.

Цибра (Горни Цибър), Ломско. II, 255.

Чаир, Михайловградско. II, 109.
Чутурица. II, 125.

Яршовица (Яршовча в оригинала), Кулско. II, 113, 159.

II. Средна Северна България

Базовица (с. Бъзовец, Беленско). II, 245.
Баклуване, Търновско. II, 269.
Богдашица (Плевенско?). II, 231
Божани, Търновско. II, 227.
Брегор, Плевенско (?). П, 231.

Върбово, Търновско (?). П, 225.

Горно Ермелу, Никополско. II, 163.
Горно Сливо, Ловешко. II, 313.
Гравана гора (може би Гарванова гора). I, 50.
Гьокче; Ловешко. II, 271.
Гьол Татар, Търновско (около с. Водолей). I, 44.

Джулиново (Джулюница), Търновско. II, 225.
Добровник (съседно на с. Чуреково), Плевенско. II, 243.
Долна Лозица, Никополско. II, 311.
Докюз дере (до с. Вълчи трън, Плевенско). II, 317.
Дрян, Плевенско (?). II, 217.

Евлия Хасан, Търновско. II, 175.

Извор, Тетевенско. II, 211.

Калково, Търновско. II, 177.
Калотен, Севлиевско (до с. Агатово). II, 215.
Караагач (днес Тотлебен), Плевенско. II, 241.
Катерица, Плевенско. II, 235.
Каяджък бунар, Ловешко. II, 283.
Клиседжи (турски превод на Черковно), днес с. Черковна, Плевенско. II, 247.
Космат, край с. Върбовеа, Плевенско. II, 171.

Лесковец, Търновско (?), но не е град Лясковец. II, 225.
Липница, до с. Трънбеш (Полски Тръмбеш), Търновско, II, 215.

Мезра, до с. Фида бей (днес Велчево), Търногско. II, 227.
Мезра, до гр. Търново (?). I, 160.
Меслим йери, днес с. Муселиево, Никополско. II, 301.

Новосел. II, 225.

Одарне, днес Одърне, Плевенско. II, 245.

Паскалевец, Павликенско. II, 225.
Пелошат или Пелушад, Плевенско. II, 247, 303.
Песчани, Търновско. II, 175.
Петрополи, Търновско. II, 227.

Радонец (днес с. Радинец, слято заедно с Виная в Обнова), Павликенско. II, 241. Ракитово, Търновско. II, 213.
Раховица (днес с. Ореховища), Плевенско. II, 247.
Рупча. II, 245. (Не е изключено да има връзка с Рубци, Видинско, или да се е намирала някъде около Оряхово.)

Секира, Търновско. II, 213.
Селенчур, Тетевенско. II,. 287.
Стръмена или Илиана, Търновско (но не е град Елена). II, 231.

Татар юрди, Ловешко (?). II,. 289.
Тахир Факих, Търновско, до село Фида бей. II, 169, 127.

Хамид уста, Плевенско (?). II, 301.
Хоталич, Търновско. II, 227.
Хрусалица (днес с. Русаля), Търновско. I, 53 и II, 225.

Царев кладенец, Плевенско (?). II, 231.
Церогода (моке би Церова вода или Царева вода). II, 309.

Шад гелди (с. Фида бей), Търновско. II, 227.
Шахинджи. II, 233.

Юклиш, Търновско. (Днес има местност Еклеш между селата Балван и Пушево.) I, 47.
Юч бунар, Плевенско (?). II, 303.

Яйджилер, Търновско, I, 47.
Яялар (днес с. Градина), Търновско. II, 173.

III. Североизточна България

Азизлер, Шуменско. II, 197.
Айдън обасъ, Шуменско (?). II, 197.
Ак дере якасъ (днес с. Бяла река, Преславско). II, 235.

Балабанджа, в близост до с. Градище, Шуменско. II, 325.
Болул Сюлейман Полай, Герловско. II, 235.
Булгарене, с друго име Каяли гирани, Шуменско. II, 233.
Бъйъклу Баязид (вероятно днешното с. Борци), Шуменско. II, 329.

Вейсел, Герловско. II, 235.
Върбово Влад, Шуменско. II, 197.

Гаргешенци, Герловско. II, 235.
Грънчар, Русенско (?). II, 195.

Далгач, Търговищко. II, 331.
Гьог Хамзай. Шуменско (?). II, 329.

Добра вода или Хасанлар, до гр. Разград. II, 235.
Доброка, Герловско. II, 223.
Дьони Али, Шуменско (?). II, 331.

Емир Али, Шуменско (?). II, 329.

Златово или Ак бунар (бял кладенец), Шуменско. II, 199.

Калугер (днес с. Калугерица), Новопазарско. II, 201.
Каменна черква, Поповско. II, 325.
Карабашлу (вероятно с. Черноглавци), Шуменско. II, 329.
Козяк, Русенско. II, 195.
Крачан, Шуменско (?). II, 197.
Кулфал обасъ, Шуменско (?). II, 197.
Кьосе Али (вероятно с. Кьоселер, днес с. Звегор), Шуменско. II, 331.

Лява вода, Русенско. II, 195.

Марутени (с. Мартен), Русенско. II, 193.
Мезра, известна под името Чифлик на Хаджи Хайдар (днес с. Кардам), Поповско. II, 213.
Мечка. II, 193.

Нусрет Йигит, Шуменско (?). II, 331.

Паша Йегит, Шуменско. II, 181.

Ресулер. Шуменско. II, 199.

Сару Али, Шуменско (?). II, 199.
Сливке или Караджа кадъ чифтлик, Русенско. II, 329.

Терзи Муса, Шуменско. II, 199.
Тузлук. II, 225.

Хаймак, Шуменско (?). II, 197.
Хамза Пири, Шуменско. (?). II, 331.
Хамза Факих, Шуменско. II, 197.
Хисар бей, Герловско. II, 235.

Червена вода, Русенско. II, 193.

IV. Софийско със Средна западна България

Байке, Софийско I, 163. Може би тъждествена с мезрата Харами Байкасъ или Кетенлик. II, 379.
Белбусовци. II, 141.
Бирова, Софийско. (Село Берово, изчезнало.) II, 45.
Братово, Софийско. II, 97.
Братолин, Софийско. I, 163.

Видовци, Ссфийско. II, 371.
Владешница, Софийско, до Костинброд. II, 91.
Владовица, Западни покрайнини. Не е тъждествено с Владешница. II, 367.

Гурзовяни, Софийско. II, 97.
Гурумазовца, Западни покрайнини. II, 367. Не е тъждествено със софийското село Гурмазово — вж. II, 23.

Душман,Софийско. I, 163. Името не е турско н не произхожда от думата душман — враг, а идва от средновековно българско лично име Дусман, което се среща в описите в двата звукови варианта.

Есирлер, Софийско. II, 29.

Жуда (с. Жедна), Радомирско. II, 11.

Караджа Ахмед, Софийско. I, 163.
Кован, Софийско, до с. Коюн яринлери, може би около Пасарел. II, 97.
Крапа, може би с. Крапец, Пернишко. II, 25.

Миличиновци, Брезнишко — Трънско. II, 371.

Николец, Западни покрайнини. II, 141.

Огочуце или Логочуч, Годечко. II, 13.

Прошеник, може би Просеник, Софийско. II, 97.

Световрачене,Софийско. II, 381.
Сьондюк, Софийско. I, 163.

Харами байкасъ или Кетенлик дереги, Софийско или Радомирско. II, 379.

Шишманиче, Кюстендилско. I, 175.
Шопек, Софийско или Пернишко. II, 51.

V. Северна и югоизточна Тракия с Цариградския полуостров

Айваша, до с. Керде-и бюзюрг, нахия Фере. I, 189.
Алаз, до с. Ексемил, Галиполски полуостров. I, 190.
Аламан, Люлебургаско. I, 190.
Асум, до с. Керделу-и кючюк, нахия Фере. I, 188 и 221.
Ахад, до същото село. I, 222.

Безинджи, нахия Малгара. I, 205.
Бьоксюз, нахия Димотика. I, 158.
Бютюклю, мезра до селото със същото име, нахия Фере. I, 188.
Бютюклю, втора мезра до същото село. I, 188.
Бютюклю, трета мезра до същото село. I, 188.
Бюзюрг. . . може би мезра до с. Керделу-и бюзюрг, нахия Фере. I, 222.

Гюванеч, може би пренначено в турския запис славянско име, нахия Виза. I, 68.

Данишменд, край с. Кер делу-и бюзюрг, нахия Фере. I, 188.

Ексемил, до село със същото име, Галиполски п-ов. I, 224.

Иванша (според издателите възможно е и друго четене), нахия Фере. I, 222.

Кара Айдин, нахия Виза. I, 217.
Караджа, Галиполски п-ов. I, 224.
Кара Али или Кара Мустафа, нахия Виза. I, 217.
Кара Али, край с. Чукатлу, (днес Дживенли), нахия Виза. I, 217.
Кара Сулла, нахия Виза. I, 218.
Кара сюле, нахия Виза. I, 186.
Кара Юсуф, нахия Люле Бургас. I, 223.
Колагуз, нахия Бунархисар. I, 69.
Костандин, до с. Дъбниче, към Филибе (т. е. Пловдив), може би до с. Дъбница, Карловско. I, 223.
Курджук, нахия Фере. I, 222.
Курчак, до с. Керделу-и бюзюрг, нахия Фере. I, 189.
Кьоле, до с. Керделу-и бюзюрг, нахия Фере. I, 189.

Мезра на Галиполския полуостров. I, 224.
Мезра, дадена на Елиас от с. Ексемил, Галиполски полуостров. I, 224.
Мезра към с. Доганджи Елиас (днес Дуванджа или Чалъкови), Пловдивско. I, 223. Мезра край с. Кючук Керделу, нахия Фере. I, 188.
Мезра до с. Кулфал, нахия Силиврия. (Може би тъждествена със с. Филфил.) — 1, 195 и забел. 3.
Мезра, нахия Фере. I, 220.
Мезра край с. Уландос, Пловдивско. I, 223.
Мезра до с. Филфил, нахия Силиврия. I, 70. (Вж. мезра до с. Кулфал.)
Мезра към с. Чок Доганджи (днес Соколово), Старозагорско. I. 72. На брой тези мезри са четири, но изглеждат като четири дяла от една мезра.
Мезра край с. Ясълар, нахия Ипсала. I, 189 и 223.

Са. . ., Ямболско. I, 218.
Сару Байезид, Одринско — Свиленградско. I, 187.
Сати, район Русокастро. I, 159.

Татар Ахмед, Ямболско. I, 71.

Урудж, до с. Керделу или Герделу, нахия Фере. I, 223.

Ягдегин, нахия Бунар- Хисар. I, 69.
Яхша, нахия Виза. I, 218.
Яячук, нахия Бунар Хисар. I, 69.

VI. Беломорска Тракия със Серско и Солунско

«През XIV век в Балканския полуостров навлязоха турци и направиха последен политичен и етнографски преврат във всичките му области. В течение на първата половина на XIV век турски князе от Мала Азия, като се възползуваха от големи междуособици във Византия, произведоха цял ред нахлувания в южните страни на полуострова и страшно опустошиха приморските му области. Страната от стените на Цариград до стените на Сяр и Солун бе обърната на пустиня» [21].

Абаноглу, до с. Гомато (днес с. Гумати), Касандрийски полуостров на Хадкидика. II, 451.
Айо Мама. п-ов Касандра, Халкидика. II, 423.
Андигойя, Солунско. II, 459.
Ахад, Гюмюрджинско. I, 182.

Варина. Солунско. II, 443.
Вергос, Солунско. II, 429.

Гируд, до с. Портория, Касандрийски п-ов на Халкидика. II, 421.

Дудула (може би по-късното село Дудулари), Солунско. II, 421.

Кара Лефке (на Халкидически п-ов). II, 423.
Копатица, Солунско (?). II, 389.

Мезра при с. Бейлу (с. Бейкьой), Дедеагачко. I, 220 — 221.
Мезра до с. Доганджи (днес с. Доганджа), Гюмюрджинско. I, 219.
Милечево (може би Млечово или Милчево). Драмско. II, 453. I, 187.

Сака, до с. Доганджи, Гюмюрджинско. I, 219.
Саранда, Солунско. II, 427.
Ефталине, Серско. III, 317.
Карагьозоглу, Гюмюрджинско. I, 182.

Хонато Асана, Солунско. II, 429.
Хъдър, до с. Ресулар, Гюмюрджинско. I, 290.

VII. Благоевградско. Белица (днес Илинденци), Сандански район..
V. 290.

VIII. Райони от Източна, Южна и Югозападна Македония

Айо Ристи. Същата мезра (?) е описана повторно в полза на същия ленен държател като Айо Рус(и). II, 409, 417, 433.

Баба (с. Бабакьой, днес Меся, Гумендженско). II, 411.

Вишослав, Демирхисарско. V, 294.

Горуня. II, 419.

Итхори, Гумендженско. II, 411.

Йорани, към с. Галатиче, Гумендженско. II, 411.

Кайнану, Кукушко. II, 433.
Камена. II, 417.
Каракра, до с. Айо Мама, Гумендженско. II, 411.
Каякали. II, 415.
Кумани, Кукушко. V, 280.
Кютюл, Гумендженско. II, 411.

Мавур Секе или Имам чифтлиги. II, 421.
Мезра към с. Пешаница, Демирхисарско. V, 284.

Нихори. II, 425.

Пало Касдро. Повторно записано като Яно Касдро. II, 409 и 417.
Песанова, до с. Кромида, Демирхисарско. V, 285.
Пищера. II, 415.
Пресков. II, 415.
Пралегати агли кона (вероятно преиначено гръцко име при турския запис). II, 427.
Пудай Калочина (вероятно преиначено при турския запис българско име). II, 421.

Сару Кешиш. II, 419.

Уинци, в района на гр. Бер (Караферия). II, 395.

Яни Килию, записано в два варианта. II, 409 и 417.
Яно Касдро. II, 499 и 417.

Общо 18 мезри — именувани и неименувзни в Ю.-з. Македония между Битоля, Костур и Лерин. VI, л. 1 — 162 б.

IX. Северна Македония. Скопско и Тетовско в регистрация от 1455 г.

Алдинци, Скопско. IX, 101.
Армудлук, Скспско. IX, 101.

Баране, Скопско. IX, 101.
Бозоран, Тетовско, с.-з. от Гостивар. IX, 87.
Бревнарчево, Скопско, до с. Цветово. IX, 115.
Бурнарци, Скопско, между с. Любенци и с. Кучевища. IX, 108.

Върти кучка, Скопско. IX, 121.

Дивле, Скопско, по течението на р. Пчиня, ю.-з. от с. Койнаре. IX, 113.
Дреново, Скопско. IX, 101.

Зелениково, Скопско. IX, 101.

Калуторица, Скопско. (Може би преиначено от Калугерица.) IX, 102.
Кирдагли, Скопско. IX, 102.
Крушевица, Скопско. IX, 101.

Липовци, Скопско. IX, 121.

Покранце, Скопско. (Вероятно преиначено при турския запис.) IX, 121.
Попрациле, Тетовско, ю.-и. От Гостивар. IX, 86.
Парят, Скопско, IX, 107.

Стагово, Скопско, северно от Качаник. IX, 121.

Тодориче, Скопско. IX, 113.

X. Мезри в Източна Сърбия

Балица, «спадаща към Тимок». II, 121.

Влашка, при гр. Чуприя. II, 131.

Долица, до с. Ошлян, Княжевацко. II, 121.

Извор, в близост до с. Котари, Болевацко. II, 113, 155.

Кривец, вероятно с. Кривели, Неготинско. II, 129.

Линова, Свърлишко до с. Чернолофча. II, 131.

Орешница, Княжевацко. II, 137.

Супек (днес с. Супек на р. Морава, до гр. Чуприя). II, 131.

[Back]
[Back to Index]

21. В. Кънчов, Цит. съч , с. 299; I. von Hammer, Ibidem, S. 120, 122, 125.