В. Знаме
Дописки
140. Експлоатиране на трѣвненскитѣ мини (Трѣвна 28 май)
141. Турцитѣ сѫ неспособни да се поправятъ (Цариградъ, 16, юний)
142. Ще ли иматъ край нашитѣ теглила? (Ломъ, 19 юний)
142а. Отъ редакцията за конфискуванитѣ револвери ( * * * )
143. Кръвопиецътъ Алай-бей изпѫденъ отъ служба (Русчукъ, 28 юний)
144. Смъртьта на ловчанския епископъ Дионисий (Още една жертва на турското безчовѣчие)
145. Финансовото положение на Турция (Цариградъ, 16 юний)
147. Турскитѣ звѣрства въ Македония
148. Турскиятъ бюджетъ за 1875 (Цариградъ, 8 юлий)
149. Отзвукътъ на Херцеговинското въстание въ Турция (Цариградъ, 8 юлий)
150. Положението на заточенитѣ въ Деари-Бекиръ (Деари-Бекиръ, 5 юлий)
150а. Алай-бей и Демиръ-ага (Русчукъ, 10 юлий)
151. Турцитѣ могатъ да участвуватъ въ революцията наредъ съ българитѣ (Т. Магурели, 27 юлий)
152. Впечатление отъ въстанието въ Херцеговина (Русчукъ, 6 августъ 1875)
153. Бой между черкези и българи (Плѣвенъ, 17 августъ)
(Експлоатиране на трѣвненскитѣ мини)
„Барабаръ Петко съ мѫжетѣ, утрепката му на пояса!” И нашитѣ красти, по подражение и съветитѣ на европейцитѣ, сѫ захванали да експлоатиратъ минералнитѣ богатства на държавата. Турция ще да подкрепи и ще управи своитѣ финанси, говорятъ цариградскитѣ турски и не турски хавадиши, когато тя въведе какъвъ-годе редъ въ администрацията, каква-годе икономия въ финанситѣ си и каква-годе справедливость въ сѫдилищата си и когато тя захване умно и разумно да експлоатира своитѣ природни богатства. Но какъвто редъ е въвела тя и въ едното, и въ другото и каквато способность е показала въ всичкитѣ си други предприятия, такава способность показва тя и днесъ и при експлоатирването каменнитѣ вѫглища въ околностьта на нашия градъ. Вие знаете какви бѣха причинитѣ за пропадането на турската параходка компания по Дунава. Некадърностьта на дембелитѣ да водятъ общи търговски работи, тѣхната глупость, неакуратность и тѣхниятъ исторически навикъ къмъ всевъзможни кражби, тайни или явни, частни или официални, доведоха тая компания до несѫществуване. Сѫщото явление, т. е. сѫщата неспособность се забелязва днесъ и въ експлоатирването на рудокопнитѣ за каменнитѣ вѫглища, които се намиратъ на два часа разстояние отъ Трѣвна и които азъ съмъ можалъ доста добре да изуча.
Правителството е изпратило тука разни инженери, меймури [1], кятипи [2], заптии и забити [3] и то въ такова количество, щото всичкиятъ доходъ отъ рудокопнитѣ не стига само за заплатитѣ на тия изгладнѣли вълци. А като си припомнимъ, че вѫглища-
1. Чиновници.
2. Писари.
3. Голѣмци, управници.
392
та трѣбва да се изпроваждатъ съ кирия на кола и коне въ Свищовъ и че и тамъ така сѫщо има различни меймури, кятипи и не зная още какви си началници, излазя, споредъ смѣтката пакъ на турцитѣ, че оката на вѫглищата имъ струва по 40 пари, когато въ Свищовъ тѣ се продаватъ по 20 пари оката. Видите ли кярове? Вѣрвашъ, че тѣ ще да напълнятъ и опустѣлата държавна каса и че европейцитѣ ще да се успокоятъ относително своитѣ заеми и проценти. Но да оставимъ турската каса настрана и да видимъ нѣма ли да си изтеглимъ пакъ ние отъ тая турска глупость?
Тука околнитѣ села сѫ писнали кански отъ тия каменни вѫглища, защото, освенъ че тѣ много пѫти работятъ ангария, за да приготвятъ съ време яма, въ която ще да се изпращатъ жертвитѣ на турското правосѫдие, но сѫ принудени още да прекарватъ тия въглища чакъ въ Свищовъ и съ кирия по 15 гроша на стотѣ оки. Ако кираджията е съ конь, то не може да натовари повече отъ 100 оки, следователно, не може да вземе и повече отъ 15 гроша. Отъ тука до Свищовъ се ходи най-малко за два дена, два дена трѣбватъ и за връщане и ако преседи човѣкъ тамъ още единъ день, то ще да излѣзе, че той ще да изгуби цѣли 5 дена за 15 гроша. Въ разстояние на тия 5 дена само за коня му трѣбватъ 5 ема по 6 гроша, правятъ 30, следователно само съ коня си той ще спечели 15 гроша вънъ изъ кисията. А ако смѣтнемъ и неговитѣ разноски, то ще намѣримъ кяръ до колѣне, а зараръ до шия. Това сѫщо се случва и съ кираджиитѣ, които ходятъ съ кола. Това явно злоупотрѣбление на човѣшкия трудъ и сѫществуване е накарало нашитѣ селяни да се оплачатъ на правителството въ Търново и да се откажатъ вече отъ подобни кярове съ насилствени кирии. Правителството се е обещало да имъ покачи кирията на 20 гроша, което така сѫщо не е никому угодно. Но както и да е, а като се увеличи даже и съ 5 гроша кирията, то вѫглищата ще да поскѫпнатъ съ по 5 пари на оката. Кой ще купува тогава тия вѫглища? Азъ съветвамъ турското правителство да се остави отъ тая севда да копае въглища, пъкъ нека си гледа кефа, а ако иска да спечели, то смѣткитѣ на мюхлюзитѣ позволяватъ да се продава чуждиятъ трудъ съ 30 на стотѣ. Продавайте оката на вѫглищата по 15 пари и вие ще да прокопсате като синигеръ въ кратуна!
393
(Турцитѣ сѫ неспособни да се поправятъ)
При всичкитѣ съвети, оплаквания и заплашвания както отъ страна на раята, така и отъ страна на по-голѣмата часть отъ европейскитѣ политици и журналисти, турското правителство продължава все повече и повече да прави нови злодеяния и все по-бързо и по-бързо да върви къмъ своята пропасть. Никакъвъ политически урокъ, никаква дипломатическа плесница и никакъвъ човѣчески протестъ не сѫ въ състояние да го вкаратъ въ пѫтя на сносния деспотизъмъ. На съветитѣ да въведе какви годе реформи въ своето управление, то отговаря, че въ продължение на 40 години се е борило съ фанатизъма на племената и все пакъ е достигнало до едни твърде утешителни резултати. Да видимъ сега какви сѫ тия резултати.
Ако вземемъ въ внимание теглилата на раята, то ще да видимъ, че времето на кърджалиитѣ и на даалийцитѣ още не е минало, но това не е доказателство за турската неспособность и безчовѣчие, защото раята е именно за това рая, за да се мѫчи и тегли. Тука трѣбватъ други доказателства. Вие трѣбва да сте прочели въ цариградскитѣ вестници, че английскиятъ посланикъ въ Цариградъ преди нѣколко време изеде една добра плесница отъ единъ турски солдатинъ за това, че първиятъ не сторилъ пѫть на втория да мине презъ улицата. Когато въ Цариградъ ставатъ подобни варварщини, то г. Еллиотъ може ли да си представи какви размѣри иматъ тѣ въ провинциитѣ? Преди единъ месецъ австрийскиятъ генераленъ консулъ въ Алепъ отишълъ да посрещне събрата си г. Звенднока, който идѣлъ изъ Бейрутъ въ Алепъ, и въ едно село като поискалъ да си купи храна за конетѣ, нѣколко души турци скочили и съ камъни щѣли да го убиятъ. Правителството, казватъ, затворило множество виновници и нѣколцина отъ тѣхъ осѫдило даже на 6-месеченъ затворъ. Защо ли се е потревожило? „Не варъ биръ гяурданъ?” [1] Не стига ли едно просто извинение съ обикновеното „хата олмушъ”? [2] Друга една още по-неприятна беля се е случила съ г. Поша, алепскиятъ вице консулъ на Съединенитѣ Щати. Тоя господинъ се е разхождалъ съ жена си, съ децата си и съ своята братовчедка по края на града. Въ това време двама души турски на
1. Какво може да се очаква отъ единъ неправовѣренъ?
2. Грѣшка е станала.
394
ездници [1] пущатъ подиръ тѣхъ конетѣ си и безъ малко щѣли да стѫпчатъ жената. Г-нъ Пошъ вдигналъ омбрелата си, ударилъ коня по муцуната и, като го хваналъ за юздата, сполучилъ да избави стопанката си отъ явна смърть. Но за това той заплатилъ твърде скѫпо. Наездникътъ бутналъ коня си, свалилъ консула на земята и стоварилъ му нѣколко удара съ ножа си. Напраздно г. Пошъ е протестиралъ и е викалъ на помощь полицията да улови капъзина. [2] Трима души жандарми, които били свидетели на тая сцена, му отговорили съ присмѣхъ и съ псувни. Единиятъ отъ тѣхъ даже помогналъ на виновния да се скрие, като му подалъ ножа, който той изпусналъ, и като му казалъ да бѣга подиръ другаря си. Виновниятъ е уловенъ и даденъ подъ сѫдъ, а заптиитѣ сѫ затворени, но подъ какво наказание ще да ги подложи турскиятъ законъ, още се не знае. Ако ще би и на вѫже да увиснатъ, то е все едно. Азъ жалея само това, че г. Еллиотъ не е побитъ както трѣбва, на алепския цванцигеръ не е строшена глазата, а г. Пошъ не е останалъ вдовецъ. Европейската дипломация ще да претърпи тия малки скандали и добритѣ аги ще да продължаватъ да правятъ своитѣ реформи и преобразования. Кахпе [3] турци! Щастието имъ е за хванало да тече даже и изъ баджецитѣ. Но въ Цариградъ тѣ нѣкакси сѫ посърнали. Брошурата на г. Фарлея, интерпелацията на г. Иорка, който е поискалъ въ английския парламентъ на общинитѣ да обнародва правителството кореспонденцията, размѣнена между него и портата относително неизпълнението на хатихумаюна, и окрѫжното писмо на Фуада отъ 1861 г., енергическитѣ статии, програми и трактати, обнародвани въ европейскитѣ вестници относително турската неспособность, за животъ и напредъкъ — всичко това е накарало банкрутитѣ да си помислятъ нѣкакси надъ своето положение и да търсятъ срѣдства за спасение. Какви срѣдства? Турция харчи и кальта подъ ноктитѣ си за въорѫжаване и сваля даже и звездитѣ отъ небето, за да намѣри пари за своята болесть. Преди нѣколко дена отоманската банка е платила за смѣтката на правителството 460,000 лири за вземанитѣ въ разно време 900 топа Крупъ. А сега сѫ пристигнали още нѣколко такива топове, които се и изпроводиха за укрепление на крепоститѣ. Съ голѣма дунанма, види се, Турция ще да погребе
1. Конници.
2. Негодника.
3. Чудни турци.
395
своето владичество въ Европа! Да ви кажа и една новина. Смъртьта на Илариона Търновски и неговитѣ 10 хиляди лири, които, разбира се, сѫ смъкнати отъ гърба на православното българско стадо, ще да родятъ догматически въпросъ между екзархията и патриархията. Братътъ на покойния, известниятъ татаро-българо-турчинъ Михаиловски, желае да докаже, че братъ му, като е афоресанъ отъ вишето духовно началство (т. е. отъ фанариотската тимархана), нито екзархията, нито епархията иматъ нѣкакво право надъ имането му. А надъ тѣлото на мъртвия г. Славейковъ каза такова китайско-патриотическо слово! Впрочемъ, търновци трѣбва да се радватъ сега, че умрѣ добриятъ имъ пастиръ.
(Ще ли иматъ край нашитѣ теглила?)
Лошо е положението на народа въ нашето окрѫжие, тежко е бѫдещето и на селянина и на гражданина. Безбожнитѣ данъци, частнитѣ и официални кражби и убийства, гладътъ и развратътъ сѫ докарали българина до такова низко и неопредѣлено състояние, щото не може се характеризира даже и съ думата „скотско”. Животътъ на скота е много по-добъръ и по-безопасенъ, нежели животътъ на българина. Въ града и въ окрѫжието, освенъ другитѣ добрини, съ които изобилствува нашиятъ животъ, отъ нѣколко време на самъ и развратътъ е достигналъ до едно твърде цвѣтущо състояние. Развратничатъ и турци и българи, и кръстени и некръстени. Единъ отъ най-добритѣ разсадници на това неминуемо следствие на цивилизуващия се деспотизъмъ, освенъ чиновничеството, е вълнарската фабрика на Мулли Махмуда. Какви маскарлъци не ставатъ тамъ! Азъ ви ги би описалъ, но, изъ уважение къмъ печатътъ, не искамъ да оскърбявамъ чувствата на вашитѣ читатели. Достатъчно е да ви кажа, че такъвъ гнуснавъ цинически развратъ не сѫществува нито въ харемитѣ, нито въ публичнитѣ кѫщи, нито въ манастиритѣ, нито даже въ прочутата фанариотска патраархана.
Въ по-предишната си дописка ви бѣхъ описалъ нѣкои и други отъ безбройнитѣ убийства, които се извършиха въ окрѫжието ни; отъ тогава и до сега сѫ се извършили още две, но и тѣхъ азъ нѣма да ви описвамъ, защото тѣ сѫ едно отъ най-обикновенитѣ нѣща въ Турция. Ще да ви кажа само това, че злодейцитѣ сѫ турци и че и до днесъ се разхождатъ свободно изъ Ломъ, безъ да ги покѫтне нѣкой. Ед-
396
но отъ по-рѣдкитѣ нѣща е това, че нашитѣ православни роби, докарани до отчаяние отъ глада, и отъ турскитѣ варварщини и несправедливости, бѣха се решили да напуснатъ бащинитѣ си огнища и да отидатъ въ обѣтована Русия да търсятъ облекчение на теглилата си и покой на коститѣ си. (Тежко имъ, сиромаситѣ! Тѣ, види се, не знаятъ какво блаженство прекарватъ тѣхнитѣ братя преселници въ нощьта на двуглавия руски орелъ. Не напущайте, братя, бащинитѣ си огнища! Не се лъжете, че ще намѣрите щастие въ чужда земя. Не видите ли, че даже въ конституционна Ромъния деспотизмътъ е накаралъ бесарабчани да си оплакватъ днитѣ и годинитѣ! р.) Нѣкои бѣха си вече приготвили всичко за въ пѫть, но турцитѣ имъ не дадоха паспорти, и тѣ не можаха да промѣнатъ едното робство на друго. Но не българитѣ само теглятъ отъ отеческото попечение на цариградскитѣ разбойници. И турци, и българи, и цигани, и татари сѫ писнали кански отъ данъци и отъ сиромашия. Следнитѣ думи на единъ работникъ татаринъ, който викаше вчера насрѣдъ улицата, доста добре характеризиратъ положението на мюсюлманскитѣ подданици въ държавата: „Аманъ аллахъ, куртаръ бизибу бизимъ чектинмизденъ!” [1] Когато дойдохме отъ Къръмъ, ние си имахме и пари, и покѫщнина, не ходѣхме като сега голи и боси, и не търпѣхме нито гладъ, нито жажда. На главитѣ и на шиитѣ на женитѣ ни имаше по 5 по 6 върви жълтици. А сега? Подъ крилото на стамболскитѣ султани, опросѣхме и оголѣхме като пръчка. Въ джеба ти ни пара, стомахътъ празенъ, на краката голи табани, нѣма нито работа, нито служба. Дей гиди кучешки рахатлъкъ! Какъ ще да се живѣе не зная. Но ние сме баремъ малко, а раята? Толкова милиони гяури, а не вдигатъ глава да отърватъ и себе си, и насъ! Впрѣгайте се като волове и хранете душманитѣ си, за да ви мѫчатъ”. Забележете, че тия думи ги произнася татаринъ, а ние, наистина, мълчимъ и дрѣмемъ и чакаме Мойсея да дойде и да ни избави отъ фараоновскитѣ теглила и неволи.
Тука всѣка пролѣть сиромаситѣ се надѣватъ, че ще да мине нѣкоя чета отъ Влашко и че тамошнитѣ тѣхни братя ще да имъ подадатъ помощь да строшатъ веригитѣ на робството и на позора, но, види се, напраздни сѫ тѣхнитѣ надежди. (Не би трѣбвало да бѫдатъ напраздни, но какво да се стори, когато хаджи Димитровцитѣ измрѣха, а ония, които преди две години викаха: „продайте си кѫщята и добитъка,
1. О Боже, спаси ни отъ тѣзи страдания!
397
заложете си женитѣ и децата, и купете си орѫжие, за да съсипиме неприятеля [1] днесъ публично вече говорятъ, че тѣхното отечество е джебътъ! р.) Шопътъ яде своята мамалига, подправена съ лютеница, пъшка и търпи, а часоветѣ на живота му преминуватъ безъ радость и безъ утѣха. Неговото преминало е черно и проклето, настоящето унизително и нечовѣшко, само въ бѫдещето блещука нѣщо радостно и свѣтливо. Но кога ще да дойде то, това желано и честито бѫдеще? Кога ще да се свърши историята на нашето робство? Кога ще да захванемъ и ние да живѣемъ като хора? Охъ, това е неизвестно, това е мѫчително. . . Тука се говори, че на мѣсто йошуръ отъ земнитѣ произведения, скоро ще да захване да се взема данъкъ само за земята, по 6 гроша на дюлюма, пакъ сѣялъ ли си нѣщо или не, никой нѣма да те пита. Хората отъ сега още негодуватъ противъ тоя данъкъ, на който цельта е събличането на сиромаситѣ. (Негодуватъ ли? Кой ги пита! Когато тѣ оставиха безъ никакво съпротивление да имъ взематъ беделъ даже и отъ пеленачетата и когато не въстанаха противъ потурчването на своитѣ училища, то е ясно като день какви последствия ще да има и това тѣхно негодувание). Пѫтници, които идатъ отъ Вратца, разказватъ за една твърде плачевна комедия. Нѣкой си турски светия изъ Мекка заедно съ 15 души молли и софти е дошелъ въ Вратца и съ силата на нѣкакви си китапи и тапии, подтвърдени отъ цариградскитѣ злодейци, иска да докаже, че Вратца заедно съ 8 нейни села е вакуфъ на града Мекка, подаренъ отъ нѣкой си бей, който въ време на еничерлика е владеялъ тая страна. Тѣ ходятъ да разглеждатъ своитѣ мюлкове и искатъ отъ всѣка една мѫжка душа по 62 гроша данъкъ; въ противенъ случай тѣ грозятъ да изпѫдятъ гяуритѣ изъ кѫщята имъ. Робитѣ сѫ се смаяли какво да правятъ. Едни искатъ да се сѫдятъ, а други, които знаятъ, че тия пиявици сѫ изпроводени отъ самото правителство, сѫ се решили по-добре да изгорятъ и града и селата, нежели да станатъ тѣ и децата имъ собственость на тия красти. Видите ли? ето началото на бунта, но кой е тоя, дето ще да направи първата крачка? Кой е тоя, дето ще да имъ каже „дерзайте”!
Патриотитѣ въ Влашко сѫ наумили да ни просвещаватъ, войводитѣ ни сѫ се изпокрили по кйошетата и нехаятъ, а на
1. Любенъ Каравеловъ.
2. Завещани съ богоугодна цель на Мекка.
398
родътъ — бедниятъ народъ! — потъва до шия въ кърви и въ сълзи и съ узиснала глава прекарва своитѣ черни и не сносни дни! Ще да иматъ ли край тия теглила?
* * *
(Отъ редакцията за конфискуванитѣ револвери)
Известно е на нашитѣ читатели, че преди петь месеца ромънското правителство бѣше конфискувало въ Гюргево едно сандъче съ револвери и фишеци, които се изпровождаха до едно частно лице, за да ги продаде на ония нещастни български работници, които се връщатъ изъ Ромъния въ своето опустошавано отъ разбойници отечество и на които турскитѣ погранични власти отнемаха орѫжието и изпровождаха своитѣ официални банди злодеи, за да ги обирагъ и убиватъ посрѣдъ пладне. Известно е така сѫщо какъвъ шумъ повдигна турскиятъ, фанариотскиятъ и една часть даже и отъ ромънския печатъ, когато до изостренитѣ уши на тия наши приятели достигна грозниятъ слухъ за конфискуването на опасното сандъче. Тука се преплетоха и революционни комитети, и руски консулства, и панславизми и бунтове и. . . числото на револверитѣ се покачи отъ 12 на 1200 и при единицата на сандъцитѣ се притуриха още нѣколко нули. Това не стигаше: за да се даде по-голѣма важность на престѫплението, нѣкои си смиреномѫдрени наши подлизурки въ Гюргево направиха една адреса до русчушкия сатрапинъ, въ която просто и ясно казваха, че сандъкътъ е изпроводенъ отъ нѣкои си чапкъни съ намѣрение да развалятъ спокойствието въ турската държава и че тѣ, като мирни и честни (?) търговци, не раздѣлятъ дѣлата и стремленията на развратнитѣ вагабонти. Адресата бѣше написана просташки, неграмотно и въ пъленъ смисълъ на думата клеветнически; но изпроводи ли сѫ тая адреса на валията или не, ние не знаемъ, достатъчно е, че тя сѫществуваше и се носѣше изъ дюкянъ въ дюкянъ да се подписва, за да ни даде право да заплюеме всѣкиго, който е цапналъ въ нея своето „честно и благородно име”. До сега ние не направихме това и мълчахме, защото, „чапкънинътъ” и „престѫпникътъ”, въ изпровождането на сандъчето, бѣхме ние и защото до вчера това сандъче се намираше въ пивницата на гюргевския трибуналъ. Но сега, когато чрезъ законенъ сѫдъ ромънската юстиция се произнесе въ наша полза и ни върна 12-тѣ револвера и тритѣ хиляди и двеста фишека, то ние ограждаме себе си отъ всѣка една клевета, както отъ страната на клеветническия печатъ, така и отъ страна на нашитѣ гюргев-
399
ски безумци, и бързаме да успокоимъ турския в. везиръ, който въ последно време е отправилъ една твърде мила нота до представителитѣ на европейскитѣ сили, въ която имъ явява, че множество иностранни търговци изпровождатъ тайно орѫжие въ Турция, но отъ сега нататъкъ той нѣма да позволи това, а, напротивъ, ще да конфискува всичко, което поврежда спокойствието на дембелитѣ. Г-нъ Ессадъ може сега спокойно да спи и да сънува, че държавата на н. величество е въ пълна безопасность и че раята, при всичкитѣ протестации отъ страна на разумното и неподкупното човѣчество, ще да робува вѣчно.
(Кръвопиецътъ Алай-бей изпѫденъ отъ служба)
Слава тебе Господи! Прочутиятъ разбойникъ и главниятъ началникъ на всичкитѣ нехранимайковци въ Тунавилаетъ, известниятъ вамъ кръвопиецъ и български мѫчитель, но достойниятъ за турското управление чиновникъ Алай-бей е изпѫденъ вече изъ службата си. Дълго време тоя инквизиторъ е пилъ кръвьта на българското население, дълго време той е събличалъ сиромаситѣ, дълго време той е билъ камъкъ на шията на всѣки единъ по живичъкъ българинъ (недейте го хвали дотолкова, защото турското правителство ще да го прибере пакъ и тогава тежко на кожитѣ ви! На разбойническото правителство сѫ потрѣбни разбойници. Немá Ессадъ е по-добъръ отъ Алай-бея и немà н. в. султанътъ е по-уменъ отъ Мемишъ-паша? р.), но никой до сега не е смѣялъ да се оплаче отъ него, никой не е можалъ да каже лоша дума за тоя пиянъ варваринъ. Днесъ той се разхожда по русчушкитѣ улици и грозно и самонадѣяно поглежда на ония, които до вчера сѫ треперали отъ него. Само съ едина си погледъ той иска да каже: „почакайте, утре пакъ ще да бѫдете въ моитѣ рѫце. Ще да ви наливамъ пакъ катранъ въ рогата”. Но знаете ли коя е причината на това ненормално явление въ дунавския вилаетъ? т. е. — знаете ли коя е причината, гдето се повали тоя стълбъ на турската администрация? Да ви разкажа. Вие твърде добре знаете, че всичкитѣ общи убийства, които ставатъ навсѣкѫде изъ държавата на босфорския велики монголъ, ставатъ съ знанието и поощрението на самитѣ валии, каймаками и мюдюре. Главниятъ факторъ между властьта и разбойницитѣ въ примѣрния въ това отношение дунавски вилаетъ е билъ Алай-бей. Като всѣки чиновникъ, той е ималъ и свои подчи-
400
нени, а отъ тия подчинени първото мѣсто по безочливостьта и по безчовѣчието си е захващалъ тукашниятъ мухтаринъ Стефанъ Гирдапски (българинъ ли е тоя изродъ, или нѣкаква смѣсь, произведена въ утробата на майка му? р.) Заедно съ това псе Алай бей е обралъ множество български кѫщя въ Русчукъ, избилъ е множество хорица и за всѣки единъ свой подвигъ, като табуръ-агасѫ той е запиралъ безъ смѣтка невинни личности. Така се е продължавало цѣли години, най-после официалнитѣ разбойници стѫпиха на зѫменъ кокалъ и тиквата с е строши. Зимаска, после едно убийство, извършено, разбира се отъ Гирдапски и отъ Алай бея, първия по заповѣдьта на втория, захваналъ да лови като подозрителни всичкитѣ ябанджии, които сѫ се намирали въ неговата махла. Не щете ли, между тия нещастници да се намѣри и единъ такъвъ, когото имало кой да потърси. Тоя човъкъ билъ руски поданикъ. Дордето да закаратъ нещастника въ меркеза, копоитѣ на Алай-бей го довели почти до умиране съ лобутъ. Като се научава руското консулство за това, тутакси изпровожда своя драгоманинъ г. Карвониди, да види каква е работата и да избави жертвата отъ насилие. Г-нъ Карвониди, като човѣкъ, който познава какво цвѣте сѫ турцитѣ, на всѣки случай си вземалъ револвера и отишелъ. Отишелъ, но неговитѣ опасения сѫ се потвърдили. Копоитѣ го посрещнали съ лаене и съ псувни и безъ малко щѣли да приематъ и него за подозрителна личность, ако да не би имъ той вдъхналъ особена почить къмъ себе си съ ония доказателства, които сѫ неизбѣжни въ срещата съ побѣснѣлитѣ кучета. На псувнитѣ и на безчестията г. Карвониди отговорилъ съ заплашванмя, които се никакъ не харесали на агитѣ. Тоя скандалъ родилъ въпросъ, който и до днесъ се още протака въ Цариградъ и който отъ своя страна, по настояването на цариградското руско посолство и по искането на г-на Мошнина, е родилъ една комисия, която ще да разгледа коя страна е обидена и кой е виновния. Но преди комисията да пристѫпи къмъ своята задача, Асимъ-паша е показалъ кой е виноватия. За да се не издирятъ злодействата и тѣхнитѣ покровители, той е изпѫдилъ изъ службата Алай-бея и мисли, че съ това ще да запуши работата и ще да удовлетвори обиденото руско консулство. Но не ще го бѫде. Г-нъ Мошнинъ е човѣкъ, който знае да пази достолѣпието на държавата, която представлява, и въ много отношенияе показалъ, че той не търси титлата консулъ само за това, за да се на-
401
слаждава съ ориеяталния животъ, да пие кафе съ нашитѣ и да дава балове на разбойницитѣ. Г-нъ Мошнинъ е втори Рачински . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . .
Нека нѣкои присмикающи се около трапезата на пиянствующитѣ и пирующитѣ наши тирани хвърлятъ понѣкогажъ по нѣкое журнално камъче въ градината на г. Мошнина, за да ги почерпи Алай-бей съ една мастика или да имъ рече нѣкой „аферимъ, ешеоглу”, азъ мога да ви увѣря, че тия журнални чубукчии още повече увеличаватъ достоинствата на г-на Мошнина. Ако да би се хвалилъ тоя човѣкъ отъ различни Нейчевци, Чорапчиевци, Златевци и други подобни „дворняшки”, азъ първи би казалъ, че той не е по-добъръ отъ Калича и Клйчана. Но стига толкова за това, което може и да ви не интересува.
Ако Алай-бей и да падна отъ службата си, но разбойничеството въ вилаета не изгуби нищо отъ това. Кражбитѣ отъ страната на черкезитѣ следватъ съ сѫщата систематичность, съ която сѫ следвали и по-напредъ, а убийствата продължаватъ да се извършватъ навсѣкѫде изъ тоя образованъ вилаетъ. Прочутиятъ разбойникъ Арифи-олу Шерифъ, който преди нѣколко време нападна съ своята банда злодейци на станцията при Черна-вода и съ най-страшни мѫки мѫчи станционния началникъ и жената му, като му взе около 80 лири, тия дни е ялъ и пилъ въ русчушкитѣ лозя и не е пущалъ никого да обиколи мюлка си, освенъ своитѣ ятаци, т. е. чиновницитѣ на Асимъ-паша.
Младежитѣ, които бѣха запрѣни за шуменския скандалъ съ французитѣ и които цѣли петь месеца пролежаха въ русчушката тъмница, се пуснаха отъ тѣхъ само 10 души, а останалитѣ 8 души лежатъ още въ българския рай. Видите ли, за каква нищожна работа какъвъ въпросъ повдигна правосѫдното турско правителство? Десеттѣ души сѫ пуснати подъ гаранция да си отидатъ въ Шуменъ и тамъ да чакатъ решението на цариградскитѣ разбойници, но тѣ си не отидоха. Шуменскитѣ чорбаджии, които довчера сѫ удовлетворявали скотскитѣ страсти на низамитѣ и които сега вършатъ подобна търговия съ женитѣ си и съ децата си, сѫ протестирали противъ това. Като се научаватъ за пущането на младежитѣ, Димчо хаджи Стояновъ и мекерето на х. Панайота, Д. А. Парушевъ, отиватъ въ конака и помолватъ каймакамина да пише въ Русчукъ, че раята не ще помежду си подобни вагабонти и бунтовници.
402
Каймакаминътъ и валията това и търсили. Не е чудно, ако следъ нѣкой и други день дойде нѣкое отеческо решение изъ Цариградъ да се изпроводятъ тия бунтовници въ нѣкой азиатски Шуменъ. За това добро ние ще има да благодаримъ на шуменскитѣ потурчени чорбаджии и ще да имъ благодаримъ, когато настане страшния день за отмъщение. А тоя день не е далечъ. Чашата на нашитѣ страдания е препълнена вече и робството е достигнало до последния свой градусъ. О, български изверги! Въ коя миша дупка ще да се скриете тогава? Воловъ, който презъ всичкия си затворъ е боледувалъ, е изгубилъ вече своето здраве. Avanti, avanti! нека се умножаватъ нашитѣ нещастия.
Още една жертва на турското безчовѣчие! (144)
(Смъртьта на ловчанския епископъ Дионисий)
Когато въ Цариградъ българското население изпровождаше въ гроба търновския митрополитъ Илариона и когато нашитѣ вестникари въздигаха до небеса заслугитѣ на тоя архипастиръ, до насъ достигна жалостната весть, че на 27 май въ София се поминалъ и ловчанскиятъ епископъ Дионисий. Коя е била причината на смъртьта на тоя най-младъ членъ отъ нашето архипастирско тѣло? Настинка ли, охтика ли, възпаление въ бѣлия дробъ ли, емофтизия ли, или друга нѣкоя причина? Докторитѣ отъ София, отъ Търново, отъ Плѣвенъ, отъ Копривщица и отъ Ловечъ знаятъ това, но мълчатъ! Покойниятъ е отровенъ! Като пастиръ и като човѣкъ, о. Дионисий е билъ единъ отъ ония характери, които твърде рѣдко се срѣщатъ между нашитѣ владици. 35-годишенъ човѣкъ, той се не е грижилъ само да съблича народа, да трупа богатство, да прекарва живота си на постели, облѣни съ пота и съ сълзитѣ на сиромаситѣ, и да блести съ вънкашна гордость и салтанатъ. Покойниятъ се е грижилъ да отвори училища по селата, да прибере въ епархията си добри и достойни учители и въ всѣко едно отношение да бѫде защитникъ на своя угнетенъ народъ. Последното го лиши отъ живота му! Като патриотъ и пазитель на народнитѣ интереси, той всѣкога се е противилъ и всѣкога е изобличавалъ звѣрствата и злоупотрѣбленията на софийския управитель Маасаръ-паша и на ловчанския каймакаминъ, извергъ въ пъленъ смисълъ на думата. Преди нѣколко време о. Дионисий бѣше открилъ множество злодейства и насилия, извършени отъ тия турски администратори, и за да имъ даде какъвъ-годе край, той изобличилъ виновни-
403
тѣ предъ тѣхнитѣ покровители и ортаци въ Цариградъ и поискалъ да се разгледа работата отъ една особена правителствена комисия. Правителството отредило и изпроводило подобна комисия, но „гарванъ гарвану очитѣ не вади”. Намѣсто да привика населението и да го разпита какви злини тегли то отъ своитѣ притѣснители, тя (комисията) влѣзла въ споразумение и въ заговоръ съ злодейцитѣ, посъветвала ги да напишатъ нѣколко мазмати и да принудятъ раята да ги подпише въ смисълъ, че е благодарна отъ своитѣ управители, а после подписванието и приеманието на тия мазмати оправдала обвиняемитѣ предъ централното разбойническо сборище, като прибавила, че обвиненияга си нѣматъ мѣстото и че тия сѫ произлѣзли само отъ въображението на твърде безпокойния български владика. На правителството това и трѣбвало. Комисията се разтуря. Маасаръ-паша, заедно съ ловчанския каймакаминъ, останаха пакъ пълни господари на живота и на имота на нещастната рая, а о. Дионисий се турна въ затруднително положение. Той трѣбваше или да млъкне и да подражае въ това отношение на своитѣ събратия въ София и въ Кюстендилъ, или да продължи работата и да докаже както насилственото подписвание на мазматитѣ, така и нечиститѣ действия на комисията. О. Дионисий прие последното, но мщението на злодейцитѣ го предвари да изпълни своята обязаность. По съвета на комисията, Маасаръ-паша и ловчанскиятъ каймакаминъ отровиха кроткия, но постоянния защитникъ на гяуритѣ. Той умрѣ отъ отрова, която е действувала на неговия слабъ организъмъ въ продължението на цѣла една недѣля. Ето така е загиналъ единъ отъ най-добритѣ и най-достойнитѣ наши владици, който съ добрината си е правилъ своето положение и сносно и полезно за народа. Вѣчная ти паметь, защитнико на народа! Мини и ти въ числото на нашитѣ мѫченически жертви, на които имената ще да се осветятъ въ деня на отмъщението! Аминъ!
(Финансовото положение на Турция)
Време е сега да кажа и азъ нѣколко думи за турскитѣ финансии и за економическото състояние на нашето нещастно отечество. Преди нѣколко време се бѣше пръсналъ слухъ, че касата на девлетътъ е опустѣла и че купонитѣ за юлия, т. е. лихвитѣ на публичния дългъ не ще могатъ да се заплатятъ.
404
Това направи да спадне консолидето [1], а министритѣ на н. в. султана да се хванатъ за брадитѣ и въ името на своя държавенъ шарлатанизъмъ да захванатъ да лъжатъ и на лѣво и на дѣсно. За да успокоятъ своитѣ кредитори, тѣ се не забавиха да обнародватъ въ тукашнитѣ вестници своитѣ фалшиви икономии и да покажатъ источницитѣ, съ които ще да покриятъ тазъ годишния „нищоженъ” дифицитъ. Но знаете ли какви сѫ тия икономии? „Султанътъ казва. „Визянтисъ” се е решилъ да спре направата на джамията на Бешикъташъ, която ще да погълне грамадни суми, и е харизалъ мѣстото на майка си, а мюлковитѣ, които щѣха да съставляватъ дохода на тая джамия, — на сина си Юсуфъ-Изединъ-ефенди”. Това излѣзе чиста и непорочна лъжа. Направата на тоя паметникъ на турската глупость не е нито спирана, нито ще да се спре. Въоруженията се продължаватъ, подаръцитѣ на високопоставенитѣ лица отъ страна на султана и на майка му следватъ все съ сѫщата щедрость; а младитѣ ефендиета, които правителството бѣше изпроводило въ Парижъ да довършатъ наукитѣ си, се връщатъ назадъ по причина, че нѣма вече пари за тѣхнитѣ стипендии! Такава е икономията! Да видимъ сега и кои сѫ новитѣ източници за поправането на дефицита.
Единъ отъ тия източници е налогътъ връзъ чуждитѣ вносни стоки, който до сега е съставлявалъ сума 1,400,000 турски лири. Портата гледа на тоя приходъ като недостатъченъ за една държава, на която 3/4 отъ доходитѣ ѝ отиватъ за лихвитѣ на нейнитѣ дългове и затова отсега нататъкъ на мѣсто 8 % тя ще вземе 20 % данъкъ отъ вноснитѣ стоки. Това ако и да се не харесва на европейскитѣ спекуланти, но силитѣ ще да се съгласятъ да го приематъ, защото виждатъ, че и съ тоя приходъ банкротитѣ не ще могатъ да си управятъ концитѣ. Лихвитѣ, които трѣбва да се заплатятъ сега презъ юлий, процесътъ съ барона Хирша, който ще да тласне Турция въ нови разноски и задължения, и държавниятъ дефицитъ, който се простира до 6,000,000 турски лири, се не покриватъ съ такива ничтожни приходи, каквито сѫ напримѣръ тимбритѣ [2], монополътъ на тютюнитѣ и налогътъ на вноснитѣ стоки. Половината отъ тия доходи се краде отъ чиновницитѣ, на които отъ точка зрѣние на економия се плаща твърде малко, но които отъ точка зрѣние на благотворителность сѫ набрани твърде много. Тие крадатъ баснословно. Следователно, един-
1. Обезпеченъ дългъ.
2. Маркитѣ.
405
ственото спасение на Турция, за да излѣзе баремъ на минута изъ това критическо положение, е или да направи новъ заемъ, въ което е немислимо да сполучи, защото европейскитѣ банкери виждатъ вече разликата между цифритѣ на доходитѣ и на разходитѣ и за това ще поискатъ безбожни лихви; или да се обърне къмъ раята и да се реши да я съсипе окончателно.
Но и тука се ражда единъ твърде важенъ въпросъ. Оная година безплодието доведе поданицитѣ на султана до мрене отъ гладъ, а тая година, която отъ началото показа признаци, че ще може да поправи нѣкакси злото, е още по-неутешителна. Наводненията, буритѣ и градътъ опустошиха множество страни въ държавата, така щото мнозина смѣтатъ, че само правителството ще да изгуби повече отъ два милиона лири, които, разбира се, ще да влѣзатъ въ дефицита на идущата година. За примѣръ азъ ще да приведа нѣколко известия за тия опустошения. (Следватъ съобщения за градушки и наводнения въ Велешко, Шуменско, Цариградъ, Софийско и др. мѣста.) Както щете, но загубитѣ сѫ грамадни и дифицитътъ на босфорскитѣ шарлатани до година ще да бзде отъ 16 милиона турски лири! А раята? Бедната рая! тя ще да робува. ще да гладува, и ако се не свести да остави на минута плуга и да се хване за желѣзото, то тя ще да бѫде съсипана и отъ гладъ, и отъ всѣкакъвъ видъ епидемии. Сега е времето да се каже на народа какво трѣбва да прави; сега е сгодната минута да се произведе революция. Проспиме ли и това време, то ние ще да си бѫдемъ вѣчно роби. Раздѣлътъ на Турция е близо и надъ насъ ще да хвърлятъ жеребии