Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси

ред. Миxаилъ Димитровъ

 

Приложение

 

 

1. ДЯКОНЪ ВАСИЛЪ ЛЕВСКИ

 

О, майко моя, родино света!

Защой тъй горко, тъй скрѫбно плачешъ?

Гарване и ти, птицо проклета,

Надъ чий тамъ гробъ тъй грозно грачешъ?

 

О, зная, зная, ти плачешъ, майко,

За туй, че ти си черна робиня;

За туй, че твоятъ свещенъ гласъ майко,

Е гласъ безъ помощь, гласъ вовъ пустиня!

 

Плачи! Тамъ близо до градъ София

Вида азъ стѫрчи черно бѣсило,

И твоятъ единъ синъ Бѫлгарио,

Виси на него . . . Сѫсъ страшна сила

 

Зимата пѣе свойта зла пѣсень.

Вихрове гонатъ трѫни въ полето

И студъ, и мразъ — плачъ безнадежденъ

Навѣватъ на тебъ, тебъ на сѫрдцето!

 

Гарванътъ грачи грозно, зловѣщо,

Псета и вѫлци виятъ въ мѫглата;

Старци са Богу молатъ горѣщо,

Жените плачатъ, пищатъ дѣцата!

 

Умрѣ той вече! Юнашка сила

Твойте тиране скриха въ земята!

О, майко моя, родина мила,

Плачи за него, кѫлни сѫдбата!

 

 

Стихотворението „Дяконъ Василъ Левски”, печатано въ в „Нова България”, бр. 22, год. I (12. VIII 1876), отдавна ми е известно. Смѣтахъ, че единъ отъ двамата сътрудници на вестника — Вазовъ или Стамболовъ — е преработилъ познатото Ботево стихотворение и го е напечаталъ безъ подписъ, повече за да усили спомена у своитѣ съвременици за геройски загиналия му авторъ. Едвамъ обнародванитѣ отъ г-нъ Никола Данчовъ нови документи за Ботева разрешиха загадката ми: Въ печатаното въ „Нова Бъл-

 

 

551

 

гария” стихотворение ние имаме Ботева редакция. За това говори пълното съвпадение на нѣкои стихове отъ печатаното въ „Нова България” и това, което обнародва г. Данчовъ и което той е взелъ изъ „Ботйовото тефтерче”, пазено отъ дъщерята на Тодоръ Пѣевъ, г-ца З. Пѣева. Ето неизвестни до сега два куплета отъ „Обесването на Василъ Левски”, съобщени отъ г-нъ Данчова:

 

Гарванътъ грачи грозно, зловещо,

Псета и вълци виятъ въ мъглата,

Старци се молатъ Богу горѣщо,

Женитѣ плачатъ, пищатъ децата.

„Долу гяурътъ!” кресна пашата

И бързо, бързо твоятъ синъ, майко,

Свалиха въ гробътъ, скриха въ земята”.

 

„Този последниятъ недовършенъ куплетъ — продължава г-нъ Данчовъ — е заличенъ въ тефтерчето и замѣненъ съ следния:

 

„И млъкна вече... Свѣтлото тѣло

Пуснаха въ гробътъ, скриха въ земята.

О, майко моя, родина мила,

Проклета била надъ тебъ сѫдбата.”

 

Последниятъ стихъ — бележи пакъ г-нъ Данчовъ — е ималъ тази редакция: „Плачи за него, кълни сѫдбата!”

 

Приложеното по-горе стихотворение говори, че Ботевъ се е спрѣлъ временно на една редакция, която се различава отъ окончателната не само въ последнитѣ два куплета.

 

Читателътъ вижда, че поетическата мисълъ на Ботева тукъ е намѣрила значително по-другъ изразъ. Стихътъ „Съ страшна сила” не е отнесенъ къмъ Левски, а къмъ зимата и т. н.

 

Кой е доставилъ това стихотворение въ редакцията на „Нова България?” Съвпаденията между отдѣлни стихове и думи, намѣрени въ бележничето на Ботева и такива изъ приложеното тукъ стихотворение, ни каратъ да мислимъ, че то е преписано сѫщо така изъ тефтерчето на Ботева. Г-нъ Данчовъ установява по безспоренъ начинъ, че тефтерчето е носено отъ Ботева и на „Радецки”. Следователно, то е било предадено на Димитъръ Горовъ, който е придружилъ Ботева на парахода, а Горовъ го е предалъ на Тодоръ Пѣевъ, допускамъ по порѫчка на самия Ботевъ. (Пѣевъ презъ 1876 г. е билъ дѣловодитель на „Книжовното дружество” въ Браила и следователно Ботевъ се е погрижилъ да попадне то въ рѫце, които разбиратъ значението му). Пѣевъ ще да е преписалъ стихотворението и го е изпратилъ до редакцията на „Нова България”. Въ тефтерчето обаче, така както то е запазено днесъ, стихотворението не се намира. Това ни кара да мислимъ, че то е било написано на единъ отъ ония двадесеть листа, които сѫ откѫснати

 

 

552

 

отъ тефтерчето. Но въ такъвъ случай налага ни се въпросътъ: нима само това стихотворение е било написано на откѫснатитѣ двадесеть листа? Не е ли имало и други ценни работи въ него? Кѫде сѫ тѣ? Ето въпроси, които не могатъ да не развълнуватъ всѣки приятель на българската мисъль. Но поставяйки ги, азъ смѣтамъ за свой дългъ да отбележа, че тѣ не хвърлятъ сѣнка върху наследницитѣ на Пѣева, които сѫ били малки деца, когато починалъ баща имъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]