З. Кореспонденция
224. Милостиви благодетелю! (до Найденъ Геровъ)
225. До господина д-ра Атанасовича, члена на „Добродетелната дружина”
226. Добрий бай Найдене! (до Найденъ Геровъ)
227. Добрий бай Найдене (до Найденъ Геровъ)
228. Милостивий бай Христе (до Христо Георгиевъ)
230. Побратиме Грековъ! (до Михаилъ Грековъ, българинъ отъ Бесарабия)
231. Побратиме Драсовъ! (до Иванъ Драсовъ)
235. Г-нъ Георги Стойчевъ въ Александрия
236. Бай Димитре! (до Димитъръ Горовъ, търговецъ въ Гюргево)
238. Бай Данаиле (до Данаилъ Хр. Поповъ)
241. Брате Гр. (до Михаилъ Грековъ)
243. Добрий бае Димитре! (до Димитъръ Горовъ)
244. Бае Стамболовъ! (до Ст. Стамболовъ)
247. Драгинко Пейовъ! (до Тодоръ Пѣевъ)
248. Телеграма (до Кирилъ Ботевъ, брата на поета)
249. Мила ми Венето, Димитре и Иванке
250. Писмо до Центр. револ. комитетъ въ Букурещъ
251. Приятели! (до Ботеви приятели)
252. До капитана и пѫтницитѣ на парахода „Радецки”
253. (Удостовѣрение, дадено на капитана на парахода „Радецки”)
254. Сираче! (до Ангелъ Иоцовъ отъ Враца. 19 май 1876)
Ида съ настоящето си да ви прося да ме простите, че ви не писахъ отъ Цариградъ, като въ Пловдивъ ви се обрекохъ, защото срамъ ме бѣше да ви пиша, като нѣма за какво, че кога да излазя пощата, нищо дотогава не бѣхъ свършилъ и ето защо. Следъ десетидневно пѫтувание пристигнахъ въ Цариградъ на 9-и много късно. На утриньта, въ недѣля, защото праздникъ, на посолството нѣма никой. Отгдето ще вземемъ дрехи, затворено и брата ви нѣма на хана. А пъкъ въ понедѣлникъ, защото излазя пощата, всички си иматъ работа. Едвамъ по вечеря занесохме писмото на посолството, гдето го дадохме на слугитѣ да го дадатъ на Новакова, защото не ни позволиха да отидемъ сами при него, че билъ сега вечерялъ, а ний отидохме на канцеларията при отца Акакия, та му се молихме дано завърши тая работа за утре, а той каза, че ще се труди дано бѫде за утре, и ни зарѫча да отида утре часа по 12, та да ми каже що ще да бѫде, и така ний отидохме. На утриньта въ вторникъ отидохъ при брата ви, който ми даде 49 кар. [1] а другитѣ 11 взехъ отъ Брадинова, ходихъ, та ми взе Брадиновъ, нужднитѣ, като: сюртюкъ, панталони, елекъ, ризи, шапка и сандъкъ, а другитѣ дреболии, които ми сѫ сега най-нуждни, не взехъ, защото се думаше въ Пловдивъ, че ще ми дадатъ освенъ форма, и др. нуждни, но чакай да видимъ! Дойде часътъ 12, ходихъ при отца Акакия, който взелъ едно свидетелство и ми го даде и ми каза: „Иди си вземи билета и влѣзъ въ парахода, че време минува”. Взехъ за 18 рубли билета, та влѣзохъ въ парахода и на 14 того влѣзохъ въ Одеса, гдето се представихъ при г-на Н. М. Тошковъ и комуто дадохъ писмото ви и писмото на баща ми, което получихъ още въ Цариградъ. Той, като прочете писмата, каза: „Ну добре, видѣ щемъ”. И така, като седя празенъ, ходя при българчетата та ги разпитвамъ, че въ месеца имъ давали 20 рубли, отъ които давали 15 на квартира, 1 за свѣщи и така имъ остаятъ 4. Сега азъ, като постѫпя, нѣмамъ ни форма, ни завивка, ни постелка, ни шапка, ни нищо, съ четири карбовни на месецъ мога ли си купи всичко това, като за едни само дрехи иска 60 рубли! Затова азъ ще искамъ да постѫпя въ първата гимназия, въ която даватъ
1. Карбовни — руска монета.
521
всичко нуждно, само че не ща да съмь на квартира и при българчета.
Нѣма друго що да ви пиша, но . . . (листътъ скѫсанъ) поздравя, ще бѫда въ надежда за на . . . (листътъ скѫсанъ).
Одеса, 1863, ноем. 16-го
X. Петковъ
Да прощавате за писмото, защото нищо нѣмамъ още наредено.
Сѫщи.
До господина (225) д-ра Атанасовича, члена на „Добродетелната дружина”.
Господине докторе!
Като следвахъ образованието си въ Одеса, лани всрѣдъ зима получавамъ писмо отъ застарѣлия си безъ време баща Ботя Петкова, който съ двадесеть и петь годишного си учителствуване въ Калоферъ едвамъ е могълъ да прехраня до сега семейството си, писмо, което като прочетохъ, принудихъ се да се уволня, та, като първороденъ синъ, да отида да чуя последнята воля бащина, а главното — да поддържа изпадналото ни семейство. Но като отидохъ и поехъ учителската длъжность на баща си, той съ божия воля полека-лека се пооправи и готовъ бѣше да захване длъжность та си пакъ, ако калоферци, кои помнятъ заслугитѣ му, не му опредѣлиха малка една пенсия, съ която той, както и да е, ще може да се пригледа. А азъ, както и баща ми, като имамъ предъ очи не само семейството ни, но и цѣлото ни злочесто отечество, съ родителска благословия и съ надежда, че родолюбивитѣ български синове ще ми помогнатъ, решихъ се да отида да свърша започенатото въ университета. Но като нѣмамъ срѣдства за това, дору и за пѫтни разноски, и като малцина въ Букурещъ познавамъ, които да ми помогнатъ, то приимамъ честь да се обърна съ молба къмъ Васъ, като членъ на „Добродетелната дружина”, да благоволите да се помогне на единъ беденъ ученикъ, който ще бѫде както Вамъ, тъй и на „Добродетелната дружина”, твърде признателенъ.
1867, ноемврий 21
Букурещъ
Христю Б. Петковъ
Приехъ 2 жълтици. X. Б. Петковъ
Букурещъ, 21 септ. 1868.
Добрий бай Найдене! (226)
Пòпрѣди Ви бѣхъ писалъ и съ нетърпение чакахъ отговоръ, за да излѣза отъ това гнусно положение, въ което съмъ падналъ отъ какъ съмъ излѣзалъ изъ училището, и което, ако не вземе нѣкой участие, може да ме погуби. Азъ по причина на болѣдуванието си въ Браила, падналъ съмъ въ такава бедность, чтото
522
освѣнъ че съмъ останалъ голъ и босъ, но се нуждая даже и за насущния си хлѣбъ. Нѣмаше кому да (се) оплача и помоля да ми помогне, освѣнъ на бай Христя, — нему азъ припаднахъ съ сълзи да ме снабди съ разноски, за да си дойда и захвана за работа, но предъ очитѣ ми причярня като получихъ отказъ, кога космити ми се свиваха на главата като виждамъ, че зимата ме вечь захваща. Азъ бѣхъ отчаянъ и на врѣмена ми дохождаха такива припадки, чтото, ако да се повтарятъ, може да ме докаратъ до престѫпление или да ме убиятъ. — Днесъ дохождахъ пакъ да му се моля, и той вникна въ положението ми, — даде ми поне съветъ да се обърна къмъ Васъ съ настоящето си да Ви моля да му пишете Вий, та тогава да ми даде 10—12 лири, за да се достегна и дойда. Това малко ме поутеши като ми даде надежда, че Вий ще бѫдете толкозъ человѣколюбиви да направите туй преголѣмо добро за единъ несщастенъ, който въ всичкия си животъ ще Ви благославя; сир. да си порѫчате, че ще се наплатя въ кѫсо време, чрезъ когото благоволи бай Христо. Вѣрвайте бай Найдене, че азъ не ща да се покажа тъй безчувственъ и неблагодаренъ, да Ви се не отплатя за туй добро и на бай Христя паритѣ. Всичко що имамъ сега е малкия ми трудъ „Пръви поетически опити, за които бѣхъ публикувалъ въ „Дун. Зора”, че ще ги напечатамъ и които може да съставатъ книжка отъ 15—20 печатни листа и преводъ „Органическо въспитание человѣка” отъ д-ра Шпеля; тѣхъ азъ искахъ да продамъ нѣкому, но тука нѣма кому — затова, добрий бай Найдине, бѫдете милостиви та за по-скоро телеграфирайте на бай Христа да ме улесни, телеграфирайте за да се не забая, та да захване по-лошо време.
Моля Ви, бай Найдине, умилостивете се за единъ, който Ви има и почита като пръвъ благодѣтель.
Надѣя ся на добрината Ви и въ томително чакание остаямъ
Вашъ преданъ. Xр. Бот. Петковъ
Съ последнето си до родителитѣ имъ известявахъ, че съмъ сторилъ намѣрение да си дода, зачтото надеждата, кое имахъ за да свърша образованието си въ нѣкой университетъ, се разби като въ камъкъ подводенъ: едно, че браилчане отъ като ме лъгаха цѣла година, за да имъ върша работа, че ще ми (ме) проводятъ въ Прага, най-после ми отказаха съ извинение, че „завещанието на г. Петковича било лъжливо (!!!) — и друго здравето ми изисква да напусна тукашното медицинско училище, което азъ избрахъ по неволя отъ като ми отказаха браилчане. Вий бай Найдине, трѣбва да знаете туй училище, но не зная съгласни ли сте,
523
че то е добро за да убие здравето и способноститѣ на единъ колко годе развити момъкъ. Както и да е, ще Ви се моля, при другитѣ добрини, что сте правилъ за мене, да притурите оше една — да ме рекомандувате на някоя община за учитель; както напр. на Карловската или Захралиската, кои, както се научавамъ, имали нужда отъ учитель. Азъ Ви увѣрявамъ, бай Найдене, че познаванията ми не щатъ ме засрами въ предаванието на гимназиалнитѣ предмети, зачтото отъ какъ съмъ оставилъ 5ий класъ на гимназията — ето три години — азъ се съмъ се трудилъ и готвилъ за учителско поприще.
Надѣя се, бай Найдене, ще се погрижите за мене и за семейството ни, кое се надѣе да види помощь отъ мене и ще известите чрезъ телеграфа г-на Христя за нѣкоя по свесна общината да се прибера.
Приемете искреннитѣ ми поздравления и бѫдете уверени въ преданностьта на уважаващии Васъ.
Букурещъ, 8 окт. 1868. Xр. Б. Петковъ
Съвѣстьта и честолюбието не ме допущатъ да Ви се оплача устно, като видя, че причина на днешното ми положение е мойта неопитность, или по-добре да кажа, моето легкомислие, дето се потведохъ по обѣщанията на хора, за кои не бѣше нищо да ме излъжатъ, догде имъ се свърши работа; срамъ ме е и да Ви пиша, като отъ такъвъ неопитенъ родителитѣ му чакатъ да видятъ помощь; срамъ ме е, добрий бай Христе, на длъжностьта къмъ родителитѣ ми, а особено къмъ баща ми, който е по-горенъ за мене отъ баща, като ми е далъ първоначалното образование, подбуждаме на това, а още повече като се надѣя, че Вий ще се умилостивите, ако не за мене неопитний, то поне за бѣдното ни семейство, което, както ми пишатъ отъ Цариградъ, останало безъ никаква подпорка. Днешното ми положение и живота ми въ Браила ще бѫдатъ за мене урокъ, урокъ когото никога нѣма да забравя, а още повечи тогова, който ми помогне да излѣза отъ недостойного за колко-годе развитъ момъкъ положение. Нѣма кому другиму да се надѣя и да се моля, освенъ Вамъ, и Васъ добрий бай Христе, ще имамъ за благодетель, Вий дидите, и безъ да Ви казвамъ, че съмъ останалъ голъ и босъ, та ме е срамъ да се покажа предъ приятели, а не да се ява при родителитѣ си, кои вмѣсто да утеша още повече ще наскърбя, като хвана да се нуждая азъ отъ тѣхъ. — За това, добрий бай Христе, въ името на честьта си, Ви моля да ми дадете 10—12 лири за да се постегна; а главното да си откупя потрѣбнитѣ книги, кои, както ви казахъ, заложихъ въ вре-
524
ме на болестьта си въ Браила за 8 ж., и съ това бѫдете увѣрени ще направите добро, кое ще ми бѫде всѣкога на память за да ви имамъ и почитамъ като пръвъ благодетель, а семейството ни непрестанно да Ви благодари. — Азъ като се нареда въ нѣкоя община и на баща ми ще се поднови пенсията, тазъ зима ще се трудя да Ви се наплатя чрезъ когото благоволите. Вѣрвайте, че за 10—12 лири нѣма да си зачерна лицето предъ Васъ и предъ бай Найдена, както го и не зачернихъ оназъ година предъ добрия Тодораки въ Одеса. . .
Надѣя се на добрината Ви и на чувствителното Ви сърдце и съмъ Вашъ преданъ
Xристю Б. Петковъ
Букурещъ, 23-й октом. 1868
. . . Пиша ти, приятелю, че азъ останахъ тука (Букурещъ) съ намѣрение да стана учитель на българското училище; но силно се излъгахъ. Достигнахъ до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живѣя съвършено бедно, дрипитѣ, които имахъ се съдраха, и мене ме е срамъ да излѣза деня по улицитѣ. Живѣя на самия край на Букурещъ въ една вѣтреничава воденица, заедно съ моя съотечественникъ. Василъ Дяконътъ. За препитанието ни не питай, защото едвамъ на два и три деня намираме хлѣбъ да си уталожимъ глада. . . Тия дни мисля да държа сказка въ читалището „Братска Любовь,” но какъ ще се яввя, не зная! При всичкото това критическо положение, азъ пакъ си не губя дързостьта и си неизмѣнявамъ честното слово. . . Приятельтъ ми Левски, съ когото живѣемъ, е нечутъ характеръ. Когато ние се намираме въ най-критическо положение, то той и тогава си е такъвъ веселъ, както и когато се намираме въ най-добро положение. Студъ, дърво и камъкъ се пука, гладни отъ два или три деня, а той пѣе и все веселъ. Вечерь дордето ще легнемъ — той пѣе; сутринь, щомъ си отвори очитѣ, пакъ пѣе. Колкото и да се иамирашъ въ отчаяность, той ще те развесели и ще те накара да забравишъ всичкитѣ тѫги и страдания. Приятно е човѣку да живѣе съ подобни личности!! . . .
Браила. . .
Хр. Ботйовъ
Преди нѣколко време Либенъ ви бѣше писалъ писмо относително работата, която сте се съгласили да вършите съ него, а вие не сте му отговорили. Коя е причината ? Той съ нетърпение чака да са споразумѣете вие тамъ и да му пишете да захване вече. Вие знаете, че 14 октомврий наближава и тогава се свърша годината на вестника. Не трѣбва ли отъ тогава да са захване? Ако трѣбва,
525
то прибързайте да му явите колкото са може по-скоро за да си нареди работата, а главното пригответе пари за хартия. А ако не сте могли да победите фантазиитѣ си, т. е. ако не сте се споразумѣли, то му пакъ явете, за да си търси човѣкътъ халъ на главата.
Поздравление.
Ботйовъ
P. S. Изпращамъ Стамболову Шатрияна. Нека ме извини, че закъснѣхъ. Книгата бѣше изгубена — едвамъ я намѣрихъ. Тебе пиша съ пощата писмо, въ което ти са оплаквамъ за нѣщо. Гледай дано ми помогнешъ баремъ ти.
Букурещъ 22 септ. 1874
Ботйовъ
Захванете преводътъ на Шатрияна.
Сѫщ.
Писмото ти отъ 11 септемврий получихъ, но не можахъ да ти отговоря тутакси, защото бѣхъ затрупанъ твърде много съ работа. Радвамъ се, че си здравъ, но и азъ те не бръсна. Дѣлото отива зле, ако азъ и да си изпълнявамъ обязаноститѣ по възможность. Мушкамъ, но кого? И тѣзи ли, които сѫ избрани да мушкатъ? Когато замина отъ тука К. Цанковъ (избраниятъ), то му дадохъ билети, за да даде въ Браила, въ Галацъ и въ Болградъ, и му наумихъ решението на събранието — да се събере едно количество отъ 20 лири и да се изпроводи на отсрещнитѣ да си завършатъ работата. На 20 септемврий и азъ получавамъ писмо изъ Браила, въ което ме сѫдятъ, че имъ не изпращамъ билети. Това ще каже, че Цанковъ е забравилъ не само решението на събранието, но и умътъ си подъ политѣ на нѣкоя фея.
Както и да е, работата ще да се поправи, но защо ми е, когато ние още отъ пръвъ пѫтъ се показахме не точни въ изпълнението на своитѣ обещания! Азъ писахъ въ Галацъ и питамъ Рафаила приемалъ ли е той билети или не и, ако е приемалъ, завършилъ ли е нѣкоя работа: но нѣмамъ още отговоръ. Изъ България така сѫщо нѣмамъ никакво известие. Тамъ трѣбва да сѫ пияни или заспали. Днесъ имъ пиша пакъ — дано ги събудя. На Панайота (войводата) още не съмъ писалъ нищо, защото се боя да го не излъжа нѣкакъси невинно. Отъ сичкитѣ Ч. Р. К. само Слатина се показа малко по-деятелна. Колкото за Гюргево, сега чакаме да видимъ какво яйце ще да снесатъ. Следъ малко време ще да ти пиша пакъ.
Питашъ ме, решилъ ли съмъ се да взема изданието на в. „Независимость” — или се боя. Какво да ти пиша! Азъ се, байновата, боя, защото е неприятно нѣщо да спѝ човѣкъ по воденицитѣ и да мисли, че това прави за отечеството си. А азъ съмъ изпитвалъ тая неприятность едно време, когато се бѣхъ положилъ на обещанията
526
на знаменития патриотъ (който сега ще да се потурчи) Войникова. Но ти ще да кажешъ, че въ такива случаи човѣкъ не трѣбва нищо да жалѣе. Добре. Нека ме обвини нѣкой въ користолюбие и нека каже, че азъ не съмъ презрѣлъ даже и това, съ което съмъ можалъ да бѫда много по-полезенъ на отечеството си. Самоволната сиромашия уби и таланта ми, и живота ми, и родителитѣ ми. А каква полза азъ принесохъ на отечеството си? Никаква. Наистина, най-голѣмата добродетель въ свѣта е любовьта къмъ отечеството, но какво да правишъ, когато сѫ малцина ония хора, които да разбиратъ, че тая добродетель естествено е основана на друга — на любовьта къмъ ближния? У насъ е така: останешъ безъ парче хлѣбъ, то ти си слуга, а станешъ ли слуга, то ти си робъ и тебе се не дава да работишъ нищо човѣшко, нищо самостоятелно. Ти трѣбва даже нищо да не знаешъ. Това съмъ азъ изпиталъ и за това се боя да оставя училището и да взема вестника. Но между думитѣ: боя се и не ща има голѣма разлика, за това пиши ми и посъветвай ме какво да правя. При мене сѫ и двамата ми братя, за които нѣма кой други да се погрижи, освенъ мене. Каравелову не пиши, че съмъ се оплаквалъ отъ сѫдбата си. Той не може да ми помогне, защото и той е като мене. До пѫти повече. Прощавай
Букурещъ, 22 септемврий, 1874.
Ботйовъ
Ако да би ти знаялъ въ какво положение съмъ се намиралъ до сега, то никакъ не би ми се сърдилъ, че не съмъ ти писалъ до сега. Едвамъ сега съмъ се поуправилъ малко нѣщо. Учителството съмъ оставилъ още отъ ноемврий и на мое мѣсто е братъ ми Стефанъ; това е добро отъ една страна, защото ние сме тука три гърла, които трѣбва да ядатъ. Братъ ми дойде съ мамѣрение да отиде въ Прага и си свърши наукитѣ, но принуди се да остане учитель! Азъ криво-лѣво следвамъ вестника, и, както виждамъ, приема се добре отъ нашата емиграция. Не зная само азъ отговарямъ ли на нейнитѣ надежди. Ако азъ да би билъ малко пò-свободенъ и пò-спокоенъ, то баремъ първитѣ членове щѣха нѣкакси да бѫдатъ пò-обмислени. Освенъ вестника, азъ имамъ и други главоболия. А не мога да бѫда машина. Отсреща ми се обещаха да ми намѣрятъ единъ или двама дописници, но — нищо! Мълчатъ си хората. За Мацини у насъ има 370 абонати. Вчера съмъ ги привелъ въ редъ. Трѣбва сега да се види колко има у Д. Попова и у тебе, пакъ да се тури книгата подъ печатъ. Само едно ще да ти кажа на ухото: ти трѣбва да подканяшъ Каравелова, защото той сега има много работа въ печатницата, та не зная какъ ще да я печати. А тая книга би трѣбвало скоро да излѣзе. Моятъ Липранди замръзна,
527
— Редакторътъ на „Знание” е Каравеловъ Тая работа ще да отнеме много сили, много надежди и ще да отвлѣче до нейде вниманието на емиграцията. Но пакъ нищо. Нѣма какво да се прави. Сиромашията е престѫпление. Да ти разкажа сега за събирането. Отъ среща и отъ тука дойдоха доста лица, но безъ никакъвъ резултатъ на работитѣ си. Лицето, което обхожда България — нѣмаше го. Мнението на Каравелова и Адженова бѣше да се избере едно пълновластно лице изъ България, (което) самò да се споразумѣва съ тѣхъ, самъ да основава комитети, да влиза въ споразумение съ държави и правителства и самò да управлява и администрация, и финанциалната часть на централния комитетъ. Това възбуди ропотъ и недовѣрие у отсрещнитѣ и отчасти у отсамнитѣ, което се изяви следъ малко време. Когато дойде Стамболовъ, то той ни разказа всичко за отсрѣща (работитѣ тамъ вървѣли добре), но отиде си нѣкакъ си недоволенъ. Той искаше разпространението на „Знание”, за да може да обикаля България, но то му се не даде. Той имаше малка нужда за пари или нужда за малко пари, но не намѣри. На събранието се избра една комисия, която ще да приведе въ редъ отсамнитѣ работи до 1-й марта, която ще да свика пакъ събрание и която се състои отъ: Л. Каравелова, Цанкова, Адженова, Тома Пантелеева и отъ едно отсрѣщно лице. Пантелеевъ е оставилъ мене на своето си мѣсто. Изъ Браила не дойде никой — види се, че има нѣкаква сърдня. Това ти пиша, но не зная да не съмъ излъганъ въ своятъ писимически взглядъ.
Стамболовъ дава добра надежда, та не зная — може на 1-ий марта да се яви нѣщо по-сериозно. Тогава непрѣменно трѣбва да дойде и Панайотъ. Ако можешъ ела и ти. Безъ тебе и безъ г. Панайота нѣма нищо пакъ да стане. Твоитѣ бележки за устава и др. се не разгледаха даже. Менъ не идѣше да ги предлагамъ, а други не намѣри това за нужно.
Прощавай, че ти пиша така не разбрано и не вѣжливо. Азъ те благодаря, че ти баремъ ме насърдчавашъ и че Стамболовъ ме само обича. Той ми се обѣща да може баремъ 30—40 листа да разпространи въ България отъ вестника. Сега пращамъ само 20. Пѣйовъ не пише, а въ България работитѣ вървятъ добре. На събранието! На събранието! Тогава трѣбва да се говори. Брате Драсовъ, потърпи и ти до тогава, пакъ ела ако можешъ. Пожертвувай времето си, ако то и да е твърде скѫпо.
И какъ се пакъ случи! Когато имамъ най-много работа, тогава да ти пиша. Ей сега приехъ писмото ти отъ 16 януарий.
Бѫди здравъ, веселъ и все съ тия чувства.
Букурещъ, 20 I 1875 г.
Твой Ботйовъ
528
Бързамъ да отговоря на писмото ти отъ 15/3 т. м. да се поразговоря и азъ съ тебе. Разговорътъ ми е скърбенъ и неприятенъ, но нѣма какво да се прави. Ти си дълженъ да слушашъ. Едно само ще те моля — да бѫдешъ искренъ и да ме обвинявашъ най-строго, ако ме намирашъ въ нѣщо виновенъ. Преди всичко ние трѣбва да бѫдемъ искрени. И така — слушай. Въ преминалото си писмо азъ ти писахъ, че дѣлата отиватъ добре, че отсрѣща се работи и че на 1 мартъ ще стане събрание. Това бѣше или баремъ излѣзе гола, бесъвѣстна лъжа. До колко отиватъ добре работитѣ азъ ще ти кажа малко по-после, а за работитѣ отсрѣща, то не ще и приказка. Воловъ е затворенъ въ Русчукъ за скандала съ французитѣ и съ тоя скандалъ сѫ приплетени и комитетски работи. Защо ? — Ще видишъ. Стамболовъ се крие подъ листо отъ свирепитѣ преследвания на турското правителство, а Никола че се скаралъ съ Грекова, не ще да знае за нищо. Той се е отказалъ да върши каквато и да е обща работа. А ние ? — Ние сме си още по-голѣми и по-важни деятели. Освенъ отъ тебе и отъ П. Юрданова изъ Зимничъ, азъ не съмъ получилъ до сега ни едно писмо. Какво те е събрание намѣрило! Господинъ Панайотъ има пълно право да гледа на нашитѣ дѣла като килави, но твърде много се лъже, ако мисли, че причината на това сме всички. Азъ по-скоро ще да обвиня себе си нежели емиграцията, която при добро направление би направила действително голѣми работи. Причината на тоя сънь сѫ лицата, които сѫ се завзели да я водятъ, а въ действителность я люлѣятъ, за да се не събуди. Не само че не работимъ за прогреса на дѣлото, но и гледаме даже да го убиемъ.
По коледното събрание В-въ билъ донссълъ нѣкоя и друга пара, за да си купи револвери. Паритѣ той оставилъ на Каравелова и си заминава. После нѣколко дена у Каравелова се донесе едно сандъче и на Ботйова се заповѣда да го адресира до Димитра въ Гюргево. Азъ направихъ това, безъ да зная нито колко сѫ револверитѣ, нито кой ги е купилъ, нито за де ще да се изпровождатъ.
Това бѣше за мене мистицизъмъ, защото никой ми не казваше и азъ никого не питахъ. Каравеловъ изпровожда това нѣщо въ Гюргево и пише, че отъ руското консулато ще да додатъ да си го взематъ, а отъ друга страна изявява на желѣзницата, че въ сандъчето сѫ свѣщи. Въ Гюргево до толкова тежкитѣ свѣщи възбудили подозрение, полицията ги конфискувала, повиква Димитра, и той обажда, че сандъчето е изпроводено отъ Каравелова за консулатото, а за увѣрение изважда и Каравеловото и консулското писмо. Но знаешъ ли на кой консулъ? На бедния Стамболова! Следъ нѣколко
529
деня у насъ се яви тукашния пръвъ прокуроръ и подири Каравелова. Каравеловъ показа голѣмо малодушие. Той се уплаши и азъ бѣхъ принуденъ да взема всичкото отгоре си. Процесътъ стана въ такъвъ смисълъ, въ какъвто съмъ писалъ и въ вестника. Азъ ходихъ въ Гюргево да искамъ револверитѣ, бихъ отъ тамъ депеша на министра, защото ми ги не даватъ, но отговорътъ бѣше да дойда и ги искамъ въ Букурещъ. Тука като дойдохъ, генералниятъ прокуроръ ми каза, че мене ще ме сѫдятъ. Кога ли ще бѫде тоя день? Азъ бихъ отишелъ при министра и работата се би свършила безъ гласность, но нѣма съ кого. Каравеловъ се извинява, че не знае влашки и че той се не мѣси въ политика; Цанковъ, редакторътъ на в-къ „Балканъ”, и единъ отъ членоветѣ на революционната комисия, не ще, защото нѣмалъ известие отъ тая работа, главно защото не желае да се компрометира предъ ромънското правителство. А Адженовъ . . . О, това златно теле, което се вмъкна отъ Каравелова въ работитѣ само за да покаже, че и зайцитѣ ходятъ на война, не дава да му се спомене за тая работа. Сега азъ чакамъ да дойде братовчедъ ми, д-ръ Чобановъ, изъ Плоещъ (той е на правителствена служба) и ще да отида при министра. Ще да ти пиша, какво ще да я извърша. На първия мартъ събранието не стана. Азъ попитахъ Каравелова да разпратя ли писма за свикване, но той ми не позволи. Писахъ само въ Зимничъ, защото Юрдановъ ме попита чрезъ депеша да дойде или не. И какво събрание щѣше да стане, когато актоветѣ и протоколитѣ отъ първото събрание не сѫществуватъ вече! Когато се уловиха револверитѣ, то Адженовъ дойде и поиска да му се унищожи подписа или да се дадатъ актоветѣ нему, за да ги скрие. Комитетътъ му ги даде и тѣ вече несѫществуватъ. Видишъ ли геройство? . . .
Г-нъ Панайотъ проектира въ писмото си до тебе добро нѣщо за съставянето ня комитета, но то става при други обстоятелства и съ други хора. Отъ ония, на които девизата е „азбуката”, т. е. — по-вѣрно парата, нека той не очаква нищо. На лѣтошното събрание, на което бѣше и ти, помнишъ ли, че азъ предложихъ да се викатъ нѣкои и други отъ тукашнитѣ младежи, но Каравеловъ въстана противъ това и нарече тия момци кюлханета за това, защото тѣ му били потрѣбни за да състави съ тѣхъ своето „Дружество за разпространение полезни знания” и да ги убеди, че на българския народъ не трѣбва вече свобода, защото неговиятъ предводитель е вече богатъ човѣкъ? Тъй си е игралъ г. Каравеловъ всѣкога съ довѣрието, съ любовьта и съ надеждитѣ на милиони хора! Простиме, че азъ ти говоря така искрено и откровено. Азъ мисля, че ти не си отъ ония, които искатъ само да крещятъ, а да не вършатъ
530
нищо. Освенъ това — мене ми е скръбно, че и азъ съмъ единъ отъ излъганитѣ въ надеждитѣ си. Затова прави каквото правишъ, а лѣтосъ ти трѣбва да бѫдешъ тука, за да видимъ какво да се направи. Пѣйовъ е още студентъ, Стамболовъ позна Каравелова, а азъ съмъ отдѣленъ вече отъ него. Азъ ще да взема типографията на старитѣ, т. е. на в. „Отечество”, и ще да издавамъ клетото „Знаме”, ако ще би и гладенъ да ходя.
Струната между мене и Каравелова се скѫса вече окончателно. Затова, защото азъ го имахъ като братъ по дѣла и по помишления, той и хората му щѣха да ме изпроводятъ тия дни въ влашкитѣ рудници за соль, но не успѣха. Сега той се грижи да убие „Знамето” и да ме дискредитира предъ ония, които го още не познаватъ, но не зная дали ще да успѣе. Азъ нѣма никому да правя мили очи и нѣма да му възпрепятствувамъ въ това. Азъ желая да се обдържа баремъ до тогава, когато дойдешъ и ти, на тогава да отворя съ него полемика за начала, за характеръ и за политическа деятелность. До тогава азъ ще да следвамъ тъй, както съмъ захваналъ. Драсовъ! азъ съмъ обиденъ зле отъ Каравелова и азъ нѣма да му простя нито една отъ неговитѣ политически подлости. Азъ събирамъ сила и материалъ, и вѣрвамъ, че брошурата ми или политическата рубрика на Знаме ще да направи епоха въ живота на емиграцията ни. Това не е лична омраза или жажда за отмъщение. Ако отмъщението и да е такава сѫлцо добродетель, както и благодарностьта, но азъ ще постѫпя съвсемъ друго-яче, защото между мене и него има въпроси, които не сѫ вече частни, а общи.
Но да оставимъ вече това. Азъ ти казахъ, че вземамъ печатницата и ще да дамъ на „Знамето” по-живо направление и нуждната редовность въ изданието. Гледай само и ти та проводи нѣкоя полезна (разбирашъ въ какво отношение) книжка, за да може да се даде работа за първи пѫтъ, пъкъ после ще да видимъ. Азъ би можалъ да напечатамъ „Мацини”, но не зная дали го можешъ взе отъ Каравелова. Азъ си взимахъ „Липранди”, но отъ 300 пренумеранти той ми даде само 180. 11 брой „Знаме” той ми конфискува и азъ го сега препечатвамъ у Андрича. Азъ имамъ да вземамъ отъ него 14 лири за аритметиката и 14 за Иловайски, но защото за първата той не билъ взелъ още пари отъ Данова и защото втората е конфискувана отъ ром. правителство заедно съ револверитѣ, той ми запрѣ листа за 200 франка и ми записа още 30 жълтици за печатъ на Иловайски. Нѣмаше да ми бѫде тежко, ако глупостьта съ револверитѣ да бѣше направена отъ мене и ако да имахъ баремъ известие за това. Но азъ пакъ захванахъ за това, което е за не изказване и което нѣма край. Ти, мой брайно, пиши на Пѣева и тукъ-таме по Влашко и вземи мѣрки, за да мо-
531
жемъ на лѣто да турнемъ нѣкаква работа на редъ. Его сега кой отъ кого трѣбва да иска съвети. Пиши ми колкото е възможно по-скоро по тоя адресъ: Strada Vergului,№ 6 — Botiof.
Приеми братскитѣ ми поздравления и бѫди искренъ къмъ любящия те.
Ботйовъ
Букурещъ, 16 мартъ 1875.
Пращамъ ти нѣколко непотрѣбни за мене марки. Ако не сѫ излѣзли отъ мода, то употрѣби ги за писмата си къмъ мене.
Изъ Диаръбекиръ сѫ избѣгали двама души: единъ сърбинъ и единъ българинъ. Сърбинътъ не съмъ виждалъ, ако и да е дохождалъ тука, а българинътъ е и изъ Загра, на име Стоянъ Заимовъ, който е билъ учитель по тамошнитѣ села. Диарбекирскитѣ братия сѫ направили твърде зле дето пишатъ, че сѫ побѣгнали.
Тамошнитѣ арапи казватъ предъ правителството, че тѣ сѫ се удавили. Стоянъ е сега при Сярова, който преди 3—4 дена е дошелъ тука, но азъ не можахъ да го видя. Ценовичъ му намѣрилъ 2,000 фр. и той утре или въ други день ще да се принесе тука. Стоянъ се е наговорилъ да побѣгне съ Марина Луканова, та не се знае да не е побѣгналъ и той. Сърбинътъ е побѣгналъ два месеци преди Стояна. Той е билъ голѣмъ шарлатанинъ.
Сѫщиятъ
Азъ закъснѣхъ да отговоря на писмото ти отъ 23 мартъ, но ти ще да ми простишъ, като прочетешъ настоящето ми. Благодаря ти за съвета и за участието, което вземашъ въ положението ми.
Вѣрвамъ въ твоята искреность и въ твоя патриотизъмъ и надѣя се, че и ти нѣма да ми откажешъ въ тия неизбѣжни качества за единъ какъвто и да е борецъ за свободата. Слушай! преди три деня пристигна тука единъ момъкъ изъ Одеса подъ име Петковъ, който донесе радостната весть, че Стамболовъ е вече въ Одеса и че скоро ще дойде въ Букурещъ. Псевдонимътъ Петковъ се явява при Каравелова, открива му намѣрението си и поисква да се види съ мене и съ Ангелова (приятель на Стамболова). Каравеловъ, ако и да ме бѣше видѣлъ вечерьта въ кафенето, казва му, че азъ съмъ вече зарязалъ вестника и че съмъ побѣгналъ изъ Букурещъ по причина, че ме преследвало тукашното правителство. Два деня стои това момче у Каравелова, безъ да му дадатъ възможность да намѣри нито мене, нито Ангелова. Въ разстояние на това време г-нъ Л. К. не забравилъ да ме опише съ най-чернитѣ бои и да каже, че той писалъ навсѣкѫде, за да ми убие сѫществуванието (т. е. весникътъ). Най-после това момче дохожда при
532
мене и въ два часа разговоръ се разбрахме помежду си. Петковъ е изпроводенъ отъ Стамболова за да заеме мѣстото му като апостолъ въ България и заслужава пълно довѣрие и уважение. Той има всичкитѣ качества за пропагандистъ и ползува се съ всичкитѣ рекомандации отъ Стамболова. Безъ да му влизамъ въ душата, Петковъ ми открива, че той познава Каравелова и дѣлата му като политически деятель по-добре отъ мене, че знае нашето неспоразумение съ него и че той е дошелъ нарочно, за да изравни тия недоразумения. „Съ Каравелова ние не можемъ вече да имаме нищо, защото той е изгубилъ довѣрието на народа, казваше нашия приятель. — Всѣки счита Каравелова за спекуланть и за човѣкъ, който при смъртьта си трѣбва да повтаря думитѣ на Августа: „добре ли си изиграхъ ролята?” Ние трѣбва да го оставимъ на страна и на мира, а ако той пожелае да ни препятствува, то да го унищожимъ и нравствено, и материално”. Тѣзи думи ме накараха та показахъ и твоето писмо, на което днесъ отговарямъ, и Петковъ ме задължи да ти пиша, да те поздравя отъ страната му и да ти изложа въ нѣколко думи програмата му.
Той е на мнение да се основе тука чисто народна печатница въ която да се печататъ различни книжки, брошури, прокламации, за да се развие революционната литература у насъ. Около тая печатница да се основе единъ крѫгъ отъ деятели, до които да се изпровождатъ точни и вѣрни сведения за страданията и положението на народа въ политическо и икономическо отношение, за да бѫде всѣка една наша дума основана на факти; да се отворятъ мѣста покрай дунавскитѣ пунктове за стоваряне на орѫжие и др. такива, да се съживятъ и свърѫатъ частнитѣ комитети въ Ромъния подъ нагледването на особенъ пропагандистъ, който да ги обикаля всѣки три месеца; да се изпровождатъ ту едни, ту други пропагандисти въ България въ по-голѣмо число, за да се приготвятъ по-скоро духоветѣ; да се прехвърляъ отсамъ компрометиранитѣ, за да бѫдатъ готови за тукашнитѣ чети и т. и. и т. н. Главното е, че финанциялнитѣ извори сѫ вече намѣрени, стига само началота да бѫде удачно.
Въ кѫсо време отсрещнитѣ комитети ще да разполагатъ съ голѣми суми. Ти, брате Драсовъ, ще да се почудишъ на срѣдствата, които ще се добиятъ въ едно твърде кѫсо време. Първиятъ добъръ знакъ ще да бѫде за тебе това, като ти известя, че съмъ получилъ 200 лири, за да изплатя печатницата и да я премѣстя въ особена кѫща. За сега чакамъ Стамболова и единъ руско-бесарабски българинъ изъ кишиневската гимназия. На 16 тоя месецъ печатницата (която ще да взема) по интригитѣ на Л. К. се продава на мезатъ. Той и Адженовъ ще да конкуриратъ съ мене, но не вѣрвамъ
533
да успѣятъ, защото продавачитѣ съчувствуватъ повечето мене, нежели на дружеството („Полезни знания”). Но на 16 азъ нѣма да разполагамъ повече отъ 50 наполеона, вземани на заемъ, защото Каравеловъ е писалъ навсѣкѫде да ми не пращатъ пари. Вестникътъ билъ неговъ и той щѣлъ скоро да го вземе отъ мене и да го даде въ рѫцетѣ на другиго!! — „Мацини” гледай да вземешъ, но заедно съ абонатитѣ. — Револверитѣ не съмъ още зелъ, но ще да се взематъ. Утре отивамъ пакъ на Гюргево за тѣхъ. Ще гледамъ дано взема отъ тамошния комитетъ 10 наполеона на заемъ. Ти гледай, както лѣтосъ, да дойдешъ; срѣдства ще да се намѣрятъ. — Тукъ азъ прибрахъ пакъ хѫшоветѣ около мене. Добри души, съчувствуватъ на оживяването на емиграцията. Едно само ме бърка сега, че вестникътъ не може да излиза още редовно: пари нѣма, бре братко! Но отъ сега ще да се управи. Писа ли писма тукъ тамъ изъ Ромъния? Пиши, защото мене не прилича. Ще да помислятъ, че интригувамъ. Пиши и г-ну Хитову.
Новость. Рускитѣ социалисти въ Лондонъ и Цюрихъ ме викатъ да отида при тѣхъ, или да имъ стана комисионеръ. Тѣ искатъ да влѣзатъ въ сношение съ нашитѣ революционери. Предлагатъ ми да се мѣнимъ съ пропагандисти, съ паспорти и др. „Мы готови помочь вамъ и нравствено и физически, т. е. и словомъ и мышамъ” — ми пише единъ мой ветъ съученикъ Судзиловски. Азъ му отговорихъ, че се вземамъ да имъ бѫда комисионеръ на книгитѣ, а за повече, ще да чакамъ да реши събранието. — По праздницитѣ ще да стане събрание въ Търново. — Пановъ е вече въ Парижъ и на свое мѣсто е оставилъ нѣкого си Паничарски. Той е добъръ момъкъ, но е слѣпъ привърѫеникъ на Л. Каравелова. Павелъ Икономовъ е вече дописенъ членъ на тукашното дружество и се не занимава вече съ политически работи. Пановъ, сякашъ, че е въ Япония. Разбира се, че всѣки, който вижда какъ вървятъ работитѣ ни, истива и мълчи. Но нищо, азъ си давамъ куражъ. Всичко ще да оживѣе при пролѣтьта на нашата деятелность. Ти трѣбва да опишешъ софийскитѣ работи и политическата деятелность на своитѣ познайници, приятели и другари, ако не за обнародване, то поне за архива. Ще дойде време, Драсовъ, когато деятелностьта на всѣкиго ще има важность за нашата история. . . Въ преводитѣ си бѫди проповѣдникъ на революцията и защитникъ на сиромаситѣ. Нашата революция трѣбва да се сѣе въ народа, а не между чорбаджиитѣ. „За законитѣ на Швейцария” нѣмамъ никакво понятие, но мисля да е добро нѣщо. Но стига толкова. Прости, че ти пиша така набързо и така неразбрано.
Xр. Ботйовъ
Прегръщамъ те и съмъ твой за всѣкога.
Букурещъ, 12 априлъ 1875.
534
P. S. Томà е вече тука съ фотографията си. Сяровъ те поздравлява нарочно. Грековъ на Азовското море въ едно село ожененъ. Като намѣря адреса му, ще да ти пиша. Той билъ голѣмо магаре.
Сѫщий
Г-нъ Георги Стойчевъ въ Александрия (235)
Причинитѣ, които сѫ ме накарали да се отдѣля отъ Каравелова, сѫ отсрещнитѣ българи. Тѣ ще да ми помогнатъ да се сдобия съ печатница и да бѫда въ всѣко едно отношение тѣхенъ. По-преди ни пишехте, че сте събрали нѣкоя пара за „Знаме” и не ги изпроводихте, коя е причината? Боите се да не престане „Знаме”? Това желаятъ мнозина, а особено Л. Каравеловъ, но тѣхнитѣ желания нѣма да се осѫществятъ. Какви промѣнения ще да станатъ въ нашата емиграция! На колко души патриоти ще излѣзатъ подлоститѣ наяве! Потърпете само малко и ако имате довѣрие, помогнете ми въ тия критически минути.
Букурещъ 12/4 — 1875.
Поздравлявамъ ви: Хр. Ботйовъ
Недей ми се сърди, че ти не писахъ до сега. Причината бѣше тая, че щомъ дойдохъ изъ Гюргево въ Букурещъ, то намѣрихъ две телеграми — една отъ Чобанова, а друга отъ Стамболова. Трѣбваше да отида и при едного и при другиго. Въ Кѫмпина се бавихъ три дена, а въ Браила два. Чобановъ ми даде пари и Стамболовъ е вече при мене. Печатницата ще да се вземе сега въ недѣля и работата ни ще тръгне като по масло. Колкото за момчетата, то щомъ дойдохъ и се научихъ, че сѫ при Сярова и постѫпихъ предъ полицията така, както ми бѣше зарѫчалъ. Сяровъ скри момчетата и каза на ортака си да ми не дава 670 гроша. Но както и да е, а работата щѣше да се свърши, ако да не бѣха алежеритѣ. Полицията си имаше друга работа. Сега вече азъ издирихъ де спатъ момчетата и ще ги дамъ въ рѫцетѣ на полицията. Освенъ азъ, за това се грижи много и Шиваровъ. Не бой се, — следъ нѣколка деня момчетата ще да бѫдатъ въ Гюргево. Недей мисли, че азъ ще да се покажа така неблагодаренъ къмъ тебе и къмъ гюргевскитѣ мои доброжелатели. Тѣхната добрина азъ никога нѣма да забравя. Поздрави ги нарочно и имъ кажи да ми се не сърдятъ. Самъ бѣхъ, а пъкъ работа до уши. Така сѫщо и ти не ми се сърди: приятелството ни трѣбва да бѫде вѣчно. Утре ще да зема паритѣ отъ Сяровия ортакъ. Ама магаре-човѣкъ билъ ха! На Каравелова дадохъ 15-тѣ наполеона. Прости ме, че и сега много бър-
535
замъ. Днесъ излазя „Знаме” и ше да се управи отъ сега. Отъ всѣкѫде ми пишатъ и ме насърдчаватъ. Стамболовъ трѣбва да дойде скоро въ Гюргево. Той е скаранъ съ Каравелова. Поздравлявамъ тебе, домашнитѣ ти и съмъ твой искренъ
Букурещъ, 2 май 1875.
Ботйовъ
Наистина, 4 пѫти става ми пишешъ, а азъ нито веднъжъ не съмъ ти отговорилъ. Причинитѣ на това бѣха тѣзи, че азъ нѣмахъ нищо важно да ти съобщя и че бѣхъ до толкова залисанъ, щото и самъ не знаяхъ какво да правя. Всичко се бѣше струпало на моята глава, и процеси, и семейни нещастия, и кавги съ доброжелатели, и хайдутлукъ, и борба за печагницата, и ходене насамъ нататъкъ за пари, и много-много още други. Азъ зная, че тебе ти е тежко, дето ти не отговорихъ, но ние сме помежду си до толкова ближни, щото мислѣхъ, че ти всѣкога ще да простишъ.
Сега вече има какво да ти пиша, ако и то не пълно. Ти знаешъ, струва ми се, че Стамболовъ е вече заедно съ мене. Но той има две-три недѣли отъ както е заминалъ да обиколи нашитѣ влашки българи и да види какво ще да се справи. Мислѣхъ да чакамъ да дойде и той, пакъ тогава да ти пиша, но не: за да те извадя отъ недоумение, пиша ти преди това. Азъ вземахъ вече печатницата на старитѣ за 5,000 франка, платихъ 1250, а другитѣ ще да плащамъ съ полици на три пѫти за 14 месеци. Тия пари вземахъ отъ братовчеда си, а кусурътъ ще да видя отъ де. Това ме не плаши. Стамболовъ, като дойде, ще да ти изпроводимъ стотина франка, за да прескочишъ насамъ. Потърпи още две-три недѣли. Отсреща нѣмамъ скоро известия, а старитѣ не струватъ за споменувания. Тамъ ужъ работятъ, но ние нищо не знаемъ. Преди месецъ проваждахме нарочно човѣкъ отъ тука, но отъ тамъ ни отговориха да се приготвимъ за събрание, та че тогава ще видимъ какво да се прави. Стамболовъ за това и тръгна. — Мацини вземахъ, но той (Каравеловъ) не даде абонатитѣ, по причина, че били писани въ писма, които му трѣбвали. Трѣбва нѣкой си да ги препише, а мене не уйдисва. Но ще да се взематъ.
На въпроситѣ ти да отговоря — не мога сега. Като се върне Стамболовъ — белки. Но по-добре е да оставимъ, когато дойдешъ ти, пакъ тогава. Азъ ще да бутна всичкитѣ тия въпроси и въ „Знаме”, и захванахъ ужъ, но като журнална статия, то ше да бѫде май сакато и украсено. Впрочемъ, ще да пазя истината. Сърбия (правителството) си яде майната . . . Азъ мисля, че трѣбва чукане и че трѣбва да се покажемъ самостоятелни. Ние отъ подобно правителство не ще да имаме никога помощь. Ахъ, колко би било добро
536
да можеше и г. Панайотъ (Хитовъ) да се откаже отъ тѣхната помощь, но де пари! Дано на това идущо събрание направимъ нѣщо. Г-нъ Панайотъ е необходимо да живѣе тука. Ами ти не можа ли да се научишъ, кой е просилъ пари отъ сръбското правителство въ името на редакцията на „Знаме”? Азъ нѣмамъ никакъвъ хаберъ. А тука трѣбва да има нѣкаква комедия. Попитай г. Панайота. — Револверитѣ се вземаха вече. „Знаме” ще да следва. Хитровъ и Колйовъ живѣятъ: strada Noda № 1 Photographie. Храновъ и Каравеловъ станаха ортаци — книжари, но първиятъ не е дошелъ още. Ще да се изиграе май съ хлапе, но майната му — нека помиришатъ и други знаменитото цвѣте.
Безпаричието ще да ме принуди да се оженя, за да можа да работя, но недей мисли, че моята шия влиза въ хумота. Само единъ хумотъ съмъ можалъ да нося, и то е хумота на Каравелова, съ убеждение, че азъ принасямъ нѣкаква полза на народа. А то. . . пази боже! — Тая недѣля гладувахъ два деня, а печатница вече имамъ; но не казвай никому. Днесъ съмъ добре. Такъвъ животъ ми убива способноситѣ, но дано не се продължи дълго време. Дано се даде храна на сърдцето ми и на душата ми, т. е. — дано влѣзе въ друга фаза нашиятъ политически въпросъ. Сега трепнешъ, а крилата ти подрѣзани. Всичко принуждено, безъ въодушевление: иде ти и да плачешъ, и да псувашъ. . . Но азъ се не отчайвамъ: скоро ще да запѣя по-весело! Дей гиди хайдутлукъ, че пакъ хайдутлукъ? Де го Раковски за да станемъ другари и да преобърнемъ всичкото хорско злато на олово и на желѣзо! А сега — прави смѣтка на гологани, които даже и на хлѣбъ не ставатъ. Драсовь! азъ съмъ готовъ за цельта да употрѣбя всичкитѣ страшни срѣдства, освень подлостьта и лъжата, защото преди всичко трѣбва да сме човѣци, после вече българи и патриоти. Прощавай, — въ главата ми се въртятъ лоши мисли и една друга се затрупватъ. . . Познавай и по писмото ми. Въ лошъ часъ съмъ сега. .
Прегръщамъ те, цѣлувамъ те и съмъ твой
Хр. Ботйовъ
Приеми портрета ми за споменъ на кѫсия ни животъ заедно и на дългото ни братство и приятелство — раздѣлени единъ отъ други.
Букурещъ, 26 юний 1875.
Недейте се сърди, че ви не отговорихъ до сега на писмото. Причинитѣ бѣха тѣзи, че отъ два месеца насамъ азъ бѣхъ твърде много залисанъ както съ нареждането на печатницата, така и съ други нѣкои работи, които бѣха облегнали само на мене. Днесъ
537
съмъ вече по-свободенъ. Вие ми пишете, че нѣкой си попъ, отъ заточенитѣ, е написалъ брошура, която искате да напечатамъ. Ако е за „Знаме” и ако не е твърде дълга, то азъ я бихъ обнародвалъ; а ако не, то можа да я напечатамъ и отдѣлно, само, разбира се, като ѝ поуправя слога. Ако е у васъ това произведение на страдалеца, то изпроводете го да го видя. Едно условие само ще да ви предложа. Азъ съмъ въ началото на своята печатарска деятелность, следователно — съмъ кѫсъ въ срѣдствата. Добре ще да бѫде, ако се съгласите да купите вие хартията за печата, а после отъ продажбата на книгата да ви се върнатъ паритѣ. Така сѫщо и азъ, като си извадя разноскитѣ за печата — остатъкътъ можемъ да употрѣбимъ за каквото общеполезно дѣло желаете. Можемъ, напримѣръ, да го изпроводимъ на заточенитѣ. Много ви съмъ благодаренъ за сведенията изъ Диаръ-Бекиръ. Пишехте ми, че имате нѣкакъвъ-си списъкъ за измрѣлитѣ до сега страдалци. Изпроводе те ми го да го обнародвамъ. Не зная добре ли постѫпвамъ съ допискитѣ ви. Пишете ми откровено за това.
Онова теле [1] изъ Браила е безумно. Азъ му натъркахъ носа въ едно писмо и вѣрвамъ, че ще да си налегне дрипитѣ, т. е. ще да остави настрана пачаврата си. Той е слѣпъ поклонникъ, но именно затова го и презирамъ. Не обръщай внимание на бълвочитѣ му. — Откровено да ви кажа, вие минувате за привърѫенецъ на Каравелова, затова и мнозина отъ новитѣ ви считатъ за съучастникъ въ всичкитѣ негови подвизи. Ако не бѣхъ се отдѣлилъ отъ него, то и азъ щѣхъ да си пострадамъ. Знаете ли, че той, — дордето бѣхъ у него и безъ да зная азъ, — е искалъ 150 жълтици отъ сръбското правителство за редакцията на „Знаме”? Той предвиждалъ, че азъ ще да зачеша неговитѣ патрони и искалъ да налѣе злато въ устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситликъ. Това ми пише Панайотъ. Какво искате отъ подобенъ човѣкъ? Но той е потрѣбенъ, защото служи за добъръ оригиналъ на моитѣ повести. Характерътъ на Нено Чорбаджи [2] има много общо съ неговия характеръ. Впрочемъ, извинете ме, че азъ захванахъ за това, което може и да ви не интересува. Азъ ще да чакамъ още нѣколко време, дордето се срещна съ нѣкои и други лица, пакъ ще да си примѣря и името, и характера, и честностьта си съ неговата. За великитѣ хора трѣбва и материалъ за биографията имъ, а въ продължение на две години азъ съмъ го изучилъ твърде добре. Не е останало кюше въ душата му, за да не про-
1. Ст. Заимовъ.
2. Герой въ „Маминото детенце” отъ Люб. Каравеловъ.
538
никне моята двегодишна изпитливость. Студизмътъ е вѣренъ, а материалътъ грамаденъ.Жално ми е, че при дохождането ви въ Букурещъ не можахме да се срещнемъ, за да засвидетелствувамъ благодарностьта си и искреннитѣ почитания къмъ васъ. Приемете ги сега писмено и извинете доброжелателя си.
Букурещъ, 28 юний 1875
Хр. Ботйовъ
Букурещъ, 1875 год., юлий 7-и
Бай Драсовъ! (239)
Последното ти писмо приехме и споредъ него ти пишемъ въ Бѣлградъ. Тука, въ Влашко, народнитѣ ни работи сѫ въ твърде лошо положение или, за да бѫдемъ по-точни, нѣма общи народни работи. Каравеловъ не само се е отказалъ да работи, но още и тѣзи, които желаятъ да продължаватъ да работятъ, гледа да ги изстуди и да ги направи като себе си просвѣтители. Ти знаешъ добре, че у него има документи, които могатъ на повредятъ много на народа ни, ако той нѣкой пѫть, движимъ отъ своя гнѣвъ или подълъ интересъ, се реши да ги изпрати отсреща. Многото обвинения и подозрения, които падатъ отгоре му, неговитѣ глупави и лъжливи слова и действия, на които сме ние първитѣ свидетели, и шарлатанското му оттеглюване отъ работитѣ ни народни — всичко това ни кара да му не вѣрваме нито за бодка счупена. Документитѣ трѣбва да се взематъ отъ рѫцетѣ му, трѣбва да се орѣжатъ ноктитѣ на дивия звѣръ, инакъ. . . Но да го оставимъ настрана; нека умрѣлитѣ ровятъ умрѣлитѣ, а ние да видимъ какво да правимъ съ живитѣ.
Навѣрно вече въ Бѣлградъ вече по-отблизу сте познати съ херцеговинского въстание и знаете по-добре отъ насъ доколко е то общо и сериозно и дали ще може да се поддържи единъ-два месеца, въ което време ние ще можемъ да повдигнемъ и нашия народъ на бой за свобода и да си помогнемъ единъ другиму взаимно, като раздѣлимъ силитѣ на общия ни врагъ. Ако е херцеговинското въстание силно и доста разпространено, трѣбва ли да се говори, че вече не е време да стоимъ съ сгърнати рѫце и да чакаме да ни падне свободата отъ небето съ зюмбюлъ? Не е ли нуждно, изключително необходимо, да се сберемъ, колкото е възможно по-скоро, да се посъветваме що да работимъ и какъ да работимъ, и да захванемъ да прилагаме на практика нашитѣ решения? Това е, мислимъ ние, света длъжность на всѣка чиста българска душа, — кой е народенъ и добъръ, трѣбва да се покаже сега, въ критическото положение на работитѣ. Че нашиятъ бунтъ ще има успѣхъ, това е нѣщо, което не трѣбва да се доказва, особено въ сегашното критическо финансиално положение на Турция, и при бунта въ Херцеговина. Правителствого турско нѣма пари да плати лихвата на дълга
539
си, и никой отъ европейскитѣ банкери не желае да му заемне, а ако стане бунтъ въ България, още повече никой не ще дръзне да си изложи капитала на очевидна загуба, — тогазъ? Отде ще вземне правителството нужднитѣ пари за поддръжка на войната и вѫтрешната администрация? Не е ли то въ твърде критическо положение? Не е ли успѣхъть на въстанието ни, само ако то стане по-общо, очевиденъ? Тогава — трѣбва ли да стоимъ и да бѫдемъ прости зрители на драмата, въ която трѣбвало би и трѣбва да бѫдемъ сами ние актьори? Размислете за всичко, що ви пишемъ, съ Панайотя, и, ако скоро и двама не можете до въ Букурещъ, за да свикаме събрание, то отговорете ни, за да знаемъ що вече мислите за този въпросъ. Ще чакаме скория ви отговоръ. Но хиляди пѫти подобре е, споредъ нашето мнение, ако и двама дойдете въ Букурещъ, за да направимъ едно общо събрание, на което да се разгледатъ подробно всичкитѣ наши народни работи, минали и настоящи, за да можемъ по-умно да работимъ за бѫдещитѣ.
Драсовъ! дето питашъ: ще може ли да ти се намѣрятъ пари за връщане — отговаряме ти да бѫдешъ спокоенъ. Поскоро ела да се видимъ. И Панайота да доведешъ.
Твои приятели:
Хр. Ботйовъ и Стамболовъ
Моето отбиване въ Браила излѣзе твърде щастливо; щомъ излѣзохъ изъ желѣзницата, се срещнахъ съ единъ мой приятель, който идѣше нарочно при нази за споразумение. Тоя човѣкъ е отъ четата на хаджи Димитра, а сега е слуга на мушията на С. Беронъ. Като му разказахъ мисията си и положението на работитѣ, той се разпали до толкова, щото се реши да пожертвува и ризата си отъ гърба. Азъ му казахъ, че на отсрещнитѣ трѣбватъ 400 жълтици за барутъ и куршуми, и той се съгласи утре да се върне на мушията, да вземе тия пари и да ги донесе до вечерьта на Пѣйова, за да ви ги изпроводятъ. И така, въ други день вие ще да получите тия пари. Щомъ ги получите, то да иде единъ отъ васъ въ Гюргево и да даде тия пари на нѣкого отъ тамошнитѣ, за да ги занесе тутакси на Иванча. Можете, мисля, да ги предадете и на Кара Михала. После това да напишете едно благодарително писмо до тоя момъкъ и да го насърдчите както трѣбва. Той има около 1,000 жълтици и е готовъ да ги пожертвува, за да обружи самъ една чета и да я предвожда. А той е вреденъ човѣкъ. Името му е Христо Македонски. Вижте адреса му въ адреситѣ на вестника.
Изъ пѫтя се срещнахъ съ единъ влахъ отъ официална нога
540
и научихъ отъ него много нѣща. Тукашното правителство ще да гледа на всичко презъ пръсти. Работете само по-енергично. Вчере вечерь въ Букурещъ се е съставилъ комитетъ за помагане въстаналитѣ провинции въ Турция. Тоя комитетъ се състои отъ българскитѣ медици, въ него е и Цанковъ. Внимавайте, че тѣ ще да искатъ да отслабятъ действията на нашия комитетъ и подъ видъ на това да събиратъ пари и да ги употрѣбятъ по свое усмотрение. Тѣ сѫ ходили при Давила и той имъ е казалъ да не спятъ, а да работятъ. Всичкитѣ влашки министри сѫ на Синай при княза на съвещание. Войската е въ движение. Както и да е, вие си отваряйте очитѣ на четири и бѫдете по-сериозни. Въ менъ се разигра вече хѫшовскиятъ бѣсъ. Тая нощь на 1 1/2 часа заминавамъ за Яшъ.
Сега сме тука у Пѣйова всички наедно. Прощавайте. Тукашнитѣ събиратъ пари, но цариградскитѣ ще да се забавятъ още два-три деня.
Искамъ да се отбия въ Галацъ, но не мога ще закъснѣя.
Прощавайте.
Вашъ Ботйовъ
Браила, 22 августъ 1875, часътъ 11.
Три деня става вече откакто съмъ дошелъ въ Николаевъ по мисията на Комитета. Обиколихъ Кишновъ, Одеса и Николаевъ. Работата ни отива добре. Революцията е готова, пари ще се събератъ н следъ 5—6 деня ще чуешъ, че цѣла България е на орѫжие.
Букурещъ кипи. Каравеловъ е отстраненъ отъ всички. Вземи инициатива и събирай пари, пакъ ги изпровождай до Минкова. Пушки ще взема отъ Одеса.
Сега за мене. Азъ имамъ типография, издавамъ „Знаме”, проповѣдвамъ бунтъ. Преди 10 деня въ Букурещъ имахме голѣмо събрание изъ България, изъ Сърбия (Панайотъ) и изъ Ромъния; решихме: бунтъ ! Всичко у насъ оживѣва, всичко жертвува. Панайотъ ще мине съ 2,000 души презъ Сърбия. Отъ Одеса вземахъ Филипа, за да мине презъ Влашко съ още нѣколко души войводи. Тукашни наши офицери подаватъ оставка. А въ България ? О! тамъ ще да скочи мало и голѣмо. Дадохме имъ 1.000 жълтици за куршумъ и барутъ. Емисари за сигнала изпроводихме 15, съ тѣхъ е и Стамболовъ, който цѣла зима бѣше при мене.
Тайно.: Цариградъ ще да запалимъ на 30—40 мѣста.
Приехъ последното ти писмо. Жално ми е много за тебе, но ти можешъ да принесешъ още голѣма полза на България. Събирай пари!
Пригръщамъ те, цѣлувамъ те и съмъ твой.
Ботйовъ
Поздрави Бояджови и жена му.
541
Азъ тръгвамъ за Букурещъ, и отъ тамъ Петербургъ. Напредъ! Напредъ!
Имаме хора и въ Цетина, и въ Бѣлградъ, и въ Атина.
Николаевъ, 30 августъ, 1875.
Пакъ твой
Прочетохъ писмото ти на Стоила, и той, като безграмотенъ човѣкъ, моли ме да ти отговоря следующето: той не може да дойде въ Гюргево, защото за това ще да трѣбватъ разноски, а той нѣма вече счупена пара. „Като продамъ, казва, сапуня — азъ зная накѫде да отида.” Ще да отиде, види се, на нѣкоя мушия. И защо ли ви сѫ такива хора? Ако имате обща кѫща и ако ви трѣбватъ хора, то при мене има нѣколко хѫшлака, ако щете да ви ги проводя. Азъ съмъ съгласенъ да имъ намѣря и пари за желѣзницата, само и само да се отърва отъ тѣхъ. И Славковъ е съгласенъ да дойде, но и той страда отъ общата болесть — безпаричието! Отговори ми, моля ти се. Поздрави приятелитѣ. Твой като всѣкога
Ботйовъ
18 ноемврий 1875.
Въ писмото ви до Славковъ прочетохъ нѣколко реда, съ които го питате, ще мога ли да платя полицата на 12 декемврий, какво ще да правя съ вестника и кога ще да платя вашитѣ 500 франка. Азъ съмъ твърде благодаренъ, че се интересувате така много отъ моето положение, за това, ако и да не писахте мене, а на Славкова — (защо ли!) за длъжность счетохъ да ви отговоря. Вие ми направихте такова добро съ вашата гаранция и съ вашитѣ 500 франка, щото азъ никога не ще си позволя да ви турна въ затруднение, както съ посрещането на полицитѣ, така и съ плащането на вашитѣ пари. За полицитѣ азъ имамъ вече 50 наполеона и до 12 декемврий ще да мога да намѣря още 12 1/2, следователно, отъ тая страна бѫдете спокойни. Колкото за вашитѣ пари, щомъ посрещна първия кѫшъ, следъ нѣколко дена ще да ви изпроводя чрезъ Кирила баремъ половината пари, а за остатъка ще се моля да ме почакате до края на януарий, т. е. още единъ месецъ отъ вадето на полицата. Това азъ мога да направя, за да отговоря на добринитѣ, които ми направихте. А вие, ако виждате тая възможность за несъстоятелна, т. е. ако ви е страхъ, че азъ не ще мога да заплатя нито полицитѣ, нито вашитѣ пари, то има лѣкъ на това: вие можете да си вдигнете гаранцията, а за паритѣ си да протестирате полицата ми на 1 януарий. Всичко това оставамъ на вашата добра воля и на съветитѣ, които би ви дали нѣкои мои приятели (на които не съмъ направилъ никакво добро), или не
542
приятели (на които така сѫщо не съмъ направилъ никакво зло). Впрочемъ, толкова за нашитѣ частни отношения или интереси. А колкото за вестника, то азъ ще да го захвана, но не по-рано отъ 15 декемврий, или ако го не зъхвана, то ще да издамъ две брошури, съ които ще да платя на ония абонати, които сѫ ми платили за година, и ще да изкажа въ тѣхъ — брошуритѣ — онова, което не може да се изкаже въ вестника. Азъ съмъ захваналъ вече. Може моитѣ брошури и да не се харесатъ нѣкому, но съ тѣхъ азъ ще да дамъ материалъ на други по-достойни отъ мене хора да изобразятъ нашето нищожество . . . За друго вие ме не питате въ писмото си до Славкова и затова не ще да продължавамъ.
Приемете братскитѣ ми поздравлении и не забравяйте вашия признателенъ слуга
Букурещъ, 18 ноемврий 1875 (?).
Xр. Ботйовъ
После отговора ми до г. Г(орова), мисля, че е излишно да отговарямъ на разсѫжденията ти въ последното писмо. Ще ти благодаря само за това, че въ тоя случай ти се показвашъ доброжелателенъ къмъ мене, като ме запазвашъ отъ зачернйоване „предъ себе си и предъ другитѣ”. Вѣрвамъ, че ме запазвашъ добре и отъ чуждо зачернйоване, което, мисля, да е станало цель но нѣкои мои „приятели”. Така ли е ? Ако е така, то хиляди пѫти ти благодаря ! Азъ съмъ виноватъ и съмъ ти длъженъ въ много отношения, но искамъ да те и извиня предъ нѣкои други интересуващи се за това лица; за това прости ме, дето ти не пиша днесъ по-на-пространно.
Ние скоро ще да се срещнемъ.
Твой приятель Хр. Ботйовъ
Букурещъ, 11 декемврий 1875.
Н. В. Моля ти се, това, което имашъ лично съ Драсова и съ други, не мѣси и мене въ него. Азъ и тъй пострадахъ твърде много отъ тоя човѣкъ. Освенъ дето ме подигра съ 95 фр., дадени нему на заемъ (това азъ му прощавамъ), но той е една отъ главнитѣ причини на моето днесъ лошо положение. Но нищо! Азъ ще да изплувамъ изъ това блато.
Кажи на Иванча (Хаджи Димитровъ), че сръбскиятъ консулъ доби заповѣдь да дава паспорти на нашитѣ политически бѣжанци. Вчера ме вика и ми иска списъка на тие бѣжанци. Но азъ ги не познавамъ. Направи, ако щешъ, такъвъ списъкъ за гюргевскитѣ и ми го изпроводи. Ако не щешъ, то пакъ ми пиши, за да извадя баремъ на тукашнитѣ двама-трима.
Сѫщиятъ
543
Приехъ писмото ви и виждамъ, че както вие, така и Стамболовъ, твърде много се грижите за моето лошо положение. Благодаря ви. Станковичъ протестира полицата, но Чобановъ дойде и, като видѣ работата, обеща се да изпроводи после два дена единъ бонъ отъ 1000 франка и да се изплати втория кѫщъ. И така, вие се избавяте отъ всѣка една неприятность въ тоя случай. Азъ чакамъ бона.
Азъ признавамъ, че вие ми направихте голѣма добрина, но никакъ не мога да си обясня, защо не сте дали 200—300 екземпляра отъ Иловайски на Кирила? Азъ съмъ ви длъженъ 25 наполеона, за които имате и полица; какъ ще ви платя, когато вие ми не давате да продавамъ отъ книгитѣ? Утре братъ ми тръгва съ книги по Влашко — моля ви, проводете ми баремъ 300 отъ книгитѣ, за да се продаватъ съ другитѣ. На 2-и день на Коледа азъ ще да дойда въ Гюргево. На писмото ми, въ което ви предлагахъ да ви платя на 1 януарий половината отъ дълга си, а за половината да ме чакате още единъ месецъ — вие ми не отговорихте. Това ме подсѣща на туй, че вие не сте приели предложението ми, а като притуря и недаването на книгитѣ, мисля, че желаете щото действително да не мога да ви платя, а да ви турна въ положение да протестирате полицата и да покажете и публично и фактически добринитѣ, които сте ми направили. Отъ думитѣ вие трѣбва да преминете на дѣла. Не е ли така? Правете каквото ви учи умразата, която имате къмъ мене, но не заборавяйте, че ние ще да се срещаме, както казва г. Стамболовъ, твърде често, ако азъ и да съмъ принуденъ да оставя Букурещъ за нѣколко време. Не се знае кой въ какво положение ще да бѫде. Свѣтътъ е колело. За това добре ще да бѫде да си прощаваме погрѣшкитѣ и да гледаме човѣчески, ако не приятелски да се споразумяваме. Приемете поздравленията на приятеля ви
Ботйовъ
Букурещъ, 12 декемврий 1875.
Моля ти се, дай на Христа 100 книги отъ Иловайски и 100 на Кирила, за да ми ги изпроводи; азъ щомъ взема пѣсни отъ евреина, ще дойда и ще ти донеса 200—300. Засега нѣмахъ пари и вземахъ само 100, които и дадохъ на Христа да ги продава. Ако Кирилъ не може да намѣри пари и да даде на Христа за пѫть, то, моля ти се, дайте му 10—15 франка. Остатъкътъ дайте на Коля Обретеновъ. Нека той вземе и отъ Драгостинова 16 франка, които ми той дължи, а азъ колкото е възможно по-скоро ще да му изпроводя една или две лири. Ако иска пѣсни, то съмъ готовъ и
544
пѣсни да му изпроводя. Нека ми се не сърди и да не ме сравнява съ Каравелова. Камата му е вземена отъ мене и се намира въ кучешки зѫби, дето и револверътъ, за който ви говорихъ да отидемъ съ бае Костаки да го вземемъ. Но тя не е изгубена и азъ скоро ще да я взема и ще да му я донеса. Моля ви се, бае Димитре, изпълнете молбата ми и пр.
Вашъ приятель Xр. Ботйовъ
Букурещъ, 8 януарий 1876.
Не обичамъ да пиша безсъдърѫателни писма, затова ти не отговорихъ, ако и да бѣхъ длъженъ да направя това. — Види се, че самиятъ нашъ животъ е безсѫдърѫателенъ, ако всѣки пѫтъ, щомъ взема перото, неволно ми се изпрѣчва въпросъ: що да пиша? Въпроситѣ решени, цельта обозначена, времето и разстоянието опредѣлени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носимъ съ решето вода и мислимъ, че оплодотворяваме съ това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при срѣдства би могли да направатъ чудеса! Не зная какъ мислите вие (ти и други) за себе си, но азъ се признавамъ вече въ тоя общъ нашъ порокъ и бързамъ да произнеса надъ себе си праведниятъ приговоръ. Пѣйовъ! ние не сме направили и стотната часть отъ онова, което би могли да направимъ. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически — защо слѣдователно сѣдиме на припѣкъ и плачемъ, че пѣтлитѣ ни кълватъ носоветѣ? Признанието смалява вината и нравствено и юридически, затова азъ се и покаяхъ. Въ продължението на 8 години азъ видѣхъ всичките наши герои и патриоти и виждамъ, че голѣми хора вършатъ малки работи, а голѣмитѣ работи се вършатъ отъ малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събиратъ мъниста, за да нанижатъ нанизъ отъ слава на майка си, а пигмеи се покачиле на необозрими конкили и посѣгатъ съ своитѣ кѫси умове да уловятъ месеца за рогага! Наистина, ние всички сме непразни съ велики идеи, но ти, Ботйовъ, ако си пигмей, то слѣзъ отъ тие конкили и потъни въ кальта на ничтожеството, а ако си гигантъ, то възседни своята идея тъй, както Александъръ е възсѣдалъ своя Буцефалъ. . . Пѣйовъ, не са смѣй! Азъ не съмъ способенъ да тропамъ по портитѣ и да пѣя билдевските пѣсни на патриотически маниеръ. Нека правятъ това други. Азъ ще направя рѫцете си на чукове, кожата си на тѫпанъ, и главата си на бомба, пакъ ща да излѣза на борба съ стихиитѣ; ако падна, то нека сѫдиитѣ ми кажатъ, че настоящето ми писмо е било последнйото безсѫдерѫателно писмо, а ако стана азъ самъ сѫдия, то ще да дамъ съдърѫание и на
545
своитѣ глупости. И така сбогомъ. Азъ утре заминавамъ за Триестъ и на прощаване ти казвамъ, че ако ти искашъ да ми направишъ едно добро, т. е. да печаташъ, „П. Списание” у мене, то споразумей се съ брата ми и захвани. Яви му само колко ви печататъ колата въ Браила, на какъвъ форматъ и на каква хартия, и бѫди увѣренъ, че тука ще да ви стане съ 25 на сто, а може и съ 30 на сто по-ефтино. Това би било наистина добро за мене, защото съ това ще да се поддържи братъ ми, който не може да ме послѣдва, и моятъ наследникъ, който скоро ще се яви на свѣта. . . (Видишъ ли, че въ редовете на човѣчеството азъ нѣма да остава праздно мѣсто?) Извини ма, че ще да ти кажа искрено, защо по-преди ти не отговорихъ на предложението, което ми правѣше въ писмото си до Драсова. Въ това сѫщо писмо, въ което на питаше за условията на печатането, ми явяваше, че книжката е дадена въ Виена подъ печатъ, след. да се споразумѣваме за слѣдващата, когато не знаяхъ кога ще да излѣзе, за мене бѣше нѣщо като ирония. После всичкото това приими братскитѣ ми поздравления и не забравяй.
Ботйовъ
12 февр. 1876
Букур.
P. S. Поздрави Драсова и му кажи, че азъ съмъ заминалъ вече отъ Букурещъ и съмъ оставилъ брата си, жена си и работницитѣ си само съ 50 фр. Ако Г-му располага съ пари, то нека бѫде добъръ да имъ изпроводи 40 фр. по следниятъ адресъ Veneta Botiof, Str. Rumeora № 15. Bucuresti. Съ това Г-му като човѣкъ ще да си заплати дълга, а като приятель ще да ми направи и той едно добро. Добро видѣние”.
Букурещъ, 15 (май) 1876.
Кирилъ Ботйовъ, Scola Bulgara
Гюргево.
Вземи си всичкитѣ нѣща и ела по-скоро. Вземи отъ Димитрови Симидовото рисувание. Чакамъ те утре.
Братъ ти.
Мила ми Венето, Димитре и Иванке, (249)
Простете ме, че азъ ви не казахъ кѫде отивамъ. Любовьта, която имамъ къмъ васъ, ме накара да направя това. Азъ знаяхъ, че вие ще да плачете, а вашитѣ сълзи сѫ много скѫпи за мене. Венето, ти си моя жена и трѣбва да ме слушашъ и вѣрвашъ
546
въ всичко. Азъ се моля на приятелитѣ си да те не оставятъ, и тѣ трѣбва да те поддърѫатъ. Богъ ще да ме запази, а като оживѣя, то ние ще да бѫдемъ най-честити на тоя свѣтъ. Ако умра, то знай, че после отечеството си съмъ обичалъ най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те
Xриста.
17 мая 1876.
„Радецки”
(На гърба на писмото, пазено отъ Д. Рашевъ, а сега въ Нар. библиотека, Ботйовъ саморѫчно е отбелязалъ:)
Това писмо да се предаде на жена ми Венета X. Ботйова, въ Букурещъ.
Пиша (250) ви предъ едно знаменито събитие: щомъ се качатъ приятелитѣ и отъ Бекетъ, работата е свършена. Голѣми препятствия посрещнахме въ качването на вапора, но постоянството и решителностьта добиха своето. Скоро ще да извикатъ 200 гърла: да живѣе България! Чувствата, които изпълниха душата ми, ме правятъ като лъвъ. Азъ съмъ трогнатъ отъ любовьта и преданостьта на своитѣ другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие. Работете, братя, работете! Сега е времето да покажемъ своитѣ способности и своя патриотизъмъ. Ние сме щастливи, че и най-малкитѣ способности могатъ да намѣрятъ арена и да добиятъ славно име между народа ни. Бързайте да запишете имената си въ историята на нашето освобождение!
Азъ съмъ веселъ и радостьта ми нѣма граница, като си наумя, че „Моята молитва” се сбѫдва.
Но колко по-веселъ и по-спокоенъ щѣхъ да бѫда, ако да знаехъ, че вие нѣма да оставите жена ми и детето ми да теглятъ черно тегло! Знайте, че който не обича родителитѣ си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.
Приемете най-искренитѣ ми поздравления и не забравяйте
Вашия
Ботйовъ
Вапоръ „Радецки”, 17 май 1876.
Отъ Гюргево и Турно се качихме повече отъ 100 души; следъ нази върви турски вапоръ съ башибозуци, но духътъ на момчетата е превъзходенъ. Отъ Корабия до Бекетъ ще да се качатъ още 100 юнака; по всичкитѣ признаци планътъ ще се осѫществи; следъ нѣколко часа ние ще да цѣлунемъ свещената земя на България.
Благодаря ви, приятели, за довѣрието, което имахте къмъ
547
мене, и за любовьта, която показахте къмъ моето поробено отечество.
Отъ страна на всичката чета ви принасямъ най-дълбокото си почитание.
Четоводецъ: Хр. Ботевъ
17 май 1876 год.
Отъ вапора.
N. B. Новата станция за България село Козлодуй. 2 часа горе отъ Рѣхово.
(„Славянинъ”, год. V, бр. 101, 8. III. 1884.)
ДО КАПИТАНА И ПѪТНИЦИТѢ НА ПАРАХОДА „РАДЕЦКИ” (252)
Monsieur (le) Capitaine !
Messieurs les Passagers !
J'ai l'honneur de vous déclarer qu'il y a dans ce bord (des) insurgés bulgares dont j'ai l'honneur d'être le Woïvod.
C'est au prix de notre Détaille et de nos instruments aratoires, c'est au prix de grands efforts et du sacrifice de nos biens, c'est enfin au prix de tout ce qu'il y a de plus cher dans ce monde que nous nous sommes procuré (à l'insu et malgré les poursuites des autorités du pays dont nous avons respecté la neutralité) ce qui nous était nécessaire pour courrir à l'aide de nos frèrçs insurgés qui combattent si bravement sous le Lion Bulgare pour la liberté et l'indépendance de notre chère Patrie — la Bulgarie.
Nous prions Messieurs les passagers de ne s'inquiéter point, et de rester tranquilles. Quant à vous Monsieur le Capitaine j'ai le pénible devoir de vous inviter pour rendre le bateau à ma disposition jusqu'au débarqnement, en vous déclarant en même temps que votre moindre opposition me mettrait dans la triste nécessité d'employer la force , et malgré moi me venger du détestable événement sur le bateau „Germania” à Roustschouc en 1867.
Dans tous les deux cas notre cri de guerre est celui-ci:
Vive la Bulgarie !
Vive Franz Joseff !
Vive le Conte Andrachy !
Vive l'Europe Chrétienne !
1876, Mai 17 H. Botioff.
sur le bateau
Die Unterzeichneten bestâtigen die Aechtheit diesses Schuftstückes.
Dojmi Englender Cpt. Hasdell
Second Capor. 1-ter Maschinist
548
Преводъ на български:
Господинъ капитанъ!
Господа пѫтници!
Имамъ честь да ви обявя, че въ тоя параходъ се намиратъ български въстаници, на които имамъ честь да бѫда войвода. Съ цената на нашия добитъкъ и на нашитѣ земедѣлски сѣчива, съ цената на голѣми усилия и съ пожертвуване на нашитѣ блага, най-после съ цената на всичко, що е най-скѫпо въ тоя свѣтъ (въпрѣки знанието и въпрѣки преследванията на властитѣ въ страната, чийто неутралитетъ ние уважихме) — ние си доставихме това, което ни бѣше необходимо, за да се притечемъ въ помощь на нашитѣ въстанали братя, които се сражаватъ тъй храбро подъ българския лъвъ за свободата и независимостьта на нашето скѫпо отечество — България.
Ние молимъ господа пасажеритѣ никакъ да не се безпокоятъ и да останатъ спокойни. Колкото за васъ, господине капитане, азъ имамъ тежката длъжность да ви поканя да турнете парахода на мое разположение до самото ни слизане, като въ сѫщото време Ви заявявамъ, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави въ печалната необходимость да употрѣбя сила и въпрѣки волята ми — да си отмъстя за отвратителното приключение върху парахода „Германия” въ Русчукъ презъ 1867.
И въ двата случая нашиятъ гласъ за бой е следния:
Да живѣе България !
Да живѣе Францъ-Йосифъ !
Да живѣе графъ Андраши !
Да живѣе християнска Европа !
1876, 17 май
На парахода „Радецки”
X. Ботйовъ.
(УДОСТОВѢРЕНИЕ, ДАДЕНО НА КАПИТАНА НА ПАРАХОДА „РАДЕЦКИ”) (253)
Wir Endesunterzeichneten bescheinigen hiermit, dass wir, Insurgenten für Bulgarien, den Capitän vom Schiffe Radezki milt Gewalt gezwungen haben ohne Station auf türkischder Seite zu landen
Die Insurgenten für Bulgarienu :
Cheff: Botiof
Преводъ на български:
Ние, долуподписанитѣ, удостовѣряваме съ настоящето, че ние, въстаницитѣ за България, съ сила принудихие капитана на кораба „Радецки” да спре на турския брѣгъ, ако и да нѣма станция.
Въстаницитѣ за България:
Войвода : Ботйовъ
549
Благополучно приминахме Дунава, отъ Козлодуй до Баница малки сражения, въ бърдата голѣмъ бой, имахме 6 убити и нѣколко ранени, днесъ почивка. Пригответе хлѣбъ, 40 чифта царвули, защото има въ четата момчета съ чепици, и 40 оки тютюнъ. Тая вечерь сме ви на гости.
Главенъ войвода: Xр. П. Ботевъ
Секретарь: Георги Апостоловъ
(19 май 1876)