Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси

ред. Миxаилъ Димитровъ

Г. Известия изъ България

 

ИЗВЕСТИЯ ИЗЪ БЪЛГАРИЯ. Въ този отдѣлъ влизатъ кратки известия изъ България, при което за нѣкои събития има и съответни дописки. То се знае, че събитията, които се засѣгатъ въ тия съобщения, сами по себе си не представляватъ, или биха представлявали малъкъ интересъ, ако не ни говорятъ за отношението на Ботева къмъ неговата съвременость. Само личното му отношение имъ придава цена и имъ опредѣля мѣсто въ събранието на съчиненията му. Нумерацията, която следва, се отнася този пѫть за съобщения, помѣстени въ единъ и сѫщъ брой. За икономия на мѣсто ще споменемъ, че цифритѣ следъ пореднитѣ нумера на заглавията се отнасятъ до броя на в. „Знаме”, въ който сѫ печатани. 154₁, 155₂, 156₃, 157₄, 158₅, 159, 160, 161, 162, 163, 164₁₀, 165₁₁, 166₁₂, 167₁₃, 168₁₄, 169₁₅, 170₁₆, 171₁₇, 172₁₈, 173₁₉, 174₂₀, 175₂₁, 176₂₂, 177₂₃, 178₂₄, 179₂₆, 180₂₇.

 

[[  ГРЕШКИ (стр. 596): Относно пореднитѣ нумера: заглавието на 368 стр. не влиза въ пореднитѣ нумера, на следващитѣ страници два нумера сѫ повторени, а нѣкои пропуснати. Между това въ пояснителнитѣ бележки пропуснатитѣ нумера сѫ взети като редовни. Едва отъ 504 стр. нумерата въ пояснителнитѣ бележки съответствуватъ на печатнитѣ нумера.  ]]

 

*  *  *

 

— Пишатъ ни (154) отъ Пловдивъ, че разбойничеството по тия страни е приело такива широки размѣри, щото пѫтуването по селата е станало почти невъзможно. Ако захвана да ви изброявамъ жертвитѣ на тоя единственъ турски занаятъ — говори писмото — то тѣхното число ще да надмине всѣка една вѣроятность. Това не е вече простъ хайдутлукъ, какъвто, вие знаете, става всѣки день и всѣки часъ въ Турция: тука сѫ цѣли чети разбойници, които посрѣдъ пладне грабятъ, обиратъ и убиватъ беззащитнитѣ селяни и които вечерь се прибиратъ въ градоветѣ или въ селата и по цѣла нощь пиянствуватъ и развратничатъ заедно съ правителственитѣ чиновници. Тия дни една такава чета нападна на едно отъ пазарджийскитѣ села (Поибрене). Кому да се оплачемъ отъ тия варварски злодейства? На правителството ли? — Правителството е ортакъ съ злодейцитѣ и съ друго нищо се не занима, освенъ съ пиянство, съ развратъ и съ разбойничество. На екзархията ли? — екзархията е днесъ въ такова стѣснено положение, щото и тая наша сирота майка ще да ни каже, че търпението е най-висока християнска добродетель. На нашитѣ цариградски политици ли? — Но и тия смирени божи създания се не занимаватъ съ друго нищо, освенъ съ своето

 

 

426

 

собствено сѫществувание, и не обръщатъ никакво внимание на страданията на народа.

 

— Изъ Варна ни явяватъ, че и по тия мѣста животътъ и имотътъ на султановитѣ роби е достигналъ до такава сигуранция, щото и съ желѣзницата да пѫтува човѣкъ е станало твърде опасно. Тия дни една чета разбойници нападнали на пасажерския тренъ (на кое мѣсто? р.), спрѣли го и обрали нещастнитѣ търговци. — Прогресъ и въ разбойничеството! Но нѣма нищо. Попитайте цариградското „Читалище” и то ще да ви каже, че цивилизацията въ Европа е напреднала до толкова, щото е възможно да се пѫтува и съ балони.

 

Цариградскиятъ дописникъ на „Видов-дан”, като споменува и той за приключението въ татаръ-пазарджишкия окрѫгъ, между другото говори: „Това не е никакъ за чудене, защото и въ самия Цариградъ солдатитѣ нападатъ на мирнитѣ граждани, особено на женитѣ, обиратъ ги и ги безчестятъ, и то посрѣдъ пладне, както се случи такова едно нѣщо и завчера въ една отъ публичнитѣ градини на Таксита. Нашата полиция, казва дописникътъ, се не занимава съ такива дребни работи!” — Разбира се! Нема „Видов-дан” не знае още, че Хюсни-паша е министъръ не на полицията, а на общественитѣ кражби и безчестия?

 

 

*  *  *

 

(Следъ съобщението (155) изъ Търново,че 7 разбойника черкези обрали и изтезавали 40 градинари—българи четемъ): — Хубава работа! 7 души разбойници да биятъ и да обератъ 40 души живи сѫщества! Роби! роби! До кога ще да ви колятъ като говеда? До кога ще ви безчестятъ като чифути?

 

— Изъ Русчукъ ни явяватъ, че нѣколко души черкези нападнали на едно отъ близкитѣ до тоя градъ български села и поискали да ги ограбятъ. Селянитѣ се въорѫжили кой съ брадва, кой съ кривакъ, и забъркали такава каша съ своитѣ невикани гости, щото отъ дветѣ страни имало множество разцепени глави, строшени крака и пребиени рамена. Отъ черкезитѣ имало и единъ „изстиналъ”. „По тая причина, казва дописникътъ ни, правителството е докарало въ Русчукъ множество наши селяни и ще да ги сѫди като убийци”. — И ще да ги осѫди, ако тия не постѫпятъ и съ сѫдиитѣ си така, както сѫ постѫпили съ черкезитѣ.

 

— Изъ Диари-Бекиръ пишатъ, че д-ръ Мирковичъ и тримата негови другари и до днесъ още лежатъ въ тереханата и че нѣма никаква надежда, за да се освободятъ. Така сѫщо пишатъ, че починали още 3 отъ нещастнитѣ мѫченици,

 

 

427

 

а именно Дило Пѣйовъ изъ Голъ Изворъ, Василъ Цоловъ изъ етрополскитѣ колиби и Цвѣтко Вълчовъ изъ Правецъ. Първиятъ е умрѣлъ въ Диари-Бекиръ, вториятъ въ Арганъ, а третиятъ въ Маденъ. А причинитѣ на тѣхната смърть сѫ били убийствениятъ климатъ, страшнитѣ мѫчения и голѣмата сиромашия. Мѫченици! Дали ще да има нѣкой, който да отмъсти за васъ и да разкаже на вашитѣ деца за какво сте вие загинали?

 

*  *  *

 

Изъ Никополъ ни пишатъ (156), че всичкитѣ пѫтници, които си идатъ изъ Влашко, заптиитѣ ги търсятъ за орѫжие и ако намѣрятъ, то имъ го взематъ. Въ това време тѣ забележватъ всѣки единъ пѫтникъ по колко пари носи и, като отмине нѣколко часа разстояние навѫтре, излазятъ и го обиратъ. Трима души пѫтници изъ Ловечъ познали въ числото на разбойницитѣ, които имъ вземали паритѣ и никополския бюлюкъбашия. — Когато е така, то защо тия селяни не отидатъ да кажатъ на свищовския каймакаминъ, че разбойницитѣ сѫ самитѣ заптии? О, Турция! Кога ли и твоитѣ деца ще проплачатъ въ утробата ти?

 

— Изъ Кюстендилъ ни известяватъ, че нѣкой си бащинъ и майчинъ синъ гръмналъ съ пушка, за да убие гръцкия митрополитъ киръ Игнатия, но, за нещастие, не сполучилъ. — А какво търси тоя фанариотинъ по ония мѣста? Язъкъ закуршумътъ.

 

*  *  *

 

— Изъ Русчукъ ни являватъ (157), че между многобройнитѣ турски копое, т. е. между тайнитѣ и явнитѣ правителствени шпиони се е появило още едно леке. Това леке е преподобното русчушко кюлхане Вълко (Лука? р.) Нейчовъ. Това безумно животно, което твърде често блѣе въ православно-идиоти ческия „Вѣкъ”, е достигнало да се презира даже и отъ най-калнитѣ личности. Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на женитѣ съ вѣчния календаръ на Момчиловата книжарница. — Парижки възпитаникъ ли е г. Нейчовъ?

 

*  *  *

 

— Нашиятъ цариградски дописникъ, като описва плачевното състояние на д-ръ Мирковича и на другаритѣ му въ тъмницитѣ на Мердинъ, между другото говори: „Нѣма ли нейде нѣкоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мѫченици и която да имъ окаже баремъ такава малка помощь, която да облекчи до нейде тѣхнитѣ страдания? Освенъ тегли-

 

 

428

 

лата, мѫкитѣ и притесненията, които тие принасятъ съ неимовѣрна твърдость и които ние не можеме да имъ отнемемъ, тие наши братя търпятъ гладъ, въшки и всѣкакни нечистотии. Докторътъ е жизѣлъ въ Бесарабия и въ България, ималъ е приятели хора богати и състоятелни, — какво би било, ако тие пожертвоватъ 10—15 наполеондора, за да могатъ нещастнитѣ да си купятъ баремъ по една риза на гърба? Нашиятъ Ерусалимъ и нашата Свѣта Гора трѣбва да бѫдатъ ония свещенни мазбатата безъ съгласието на българитѣ и изпроводиле невинния българинъ въ Пловдивъ. „Ето, казва дописникътъ ни, днесъ тоя българинъ ще да се посече, ако мнозина отъ затворенитѣ изъ комитета и да говорятъ, че тие сами наговорили циганчето да обвиии българина. И така, отъ една страна циганчето, а отъ друга ранитѣ на тѣлото на обвинения доказватъ ясно като день кой е убилъ агата. Но кой ще да те чуе, когато и пловдивскитѣ сѫдии сѫ членове на разбойническия комитетъ? Нѣма, нѣма! нѣма друго спасение, освенъ по-скоро да захванемъ борбата!

 

Следъ съобщението отъ Пловдивъ, че народътъ страдалъ не само отъ разбойници, но и отъ друга язва, четемъ: Тая язва сѫ чорбаджиитѣ. Вие трѣбва да знаете, че тая година (1874 г.) по нашитѣ мѣста се не стори никаква храна. Народътъ е достигналъ до такова положение, щото нѣма даже какво да яде. А чорбаджиитѣ сѫ прекупили навсѣкѫде житата и продаватъ ги по-скѫпо и скѫпо. Въ Калоферъ двама души чорбаджии сѫ закупили хлѣба и не оставатъ никого, който би дошелъ отвънъ, да продава жито, нито брашно, нито хлѣбъ. Сиромашията е достигнала до последния градусъ.

 

— Изъ Търново ни явяватъ, че Н. П. [1] свети Търновски е изгубилъ и оная последна капка съвѣсть, която е ималъ преди да дойде за митрополитъ въ тая епархия. „Той ходи, говори нашиятъ дописникъ, изъ село въ село, лъже и съблача народа, попи всѣкиго, който му би далъ 10—15 лири и прави такива пакости на учителитѣ, каквито не би направилъ и най-отчаяниятъ турски шпионинъ”. Като преминувалъ презъ нѣкои си села, въ които учителитѣ били хора нѣкакъ-си по-образовани отъ него и като ги приканвалъ, за да ги разпита за общественитѣ работи на селянитѣ, обърналъ се и казалъ на едного отъ тѣхъ следнитѣ думи: „Не бойте се, азъ зная защо сте станали учители по селата, вашата цель е да

 

 

1. Негово превъзходителство.

 

 

429

 

научите народа да се не покорява на властьта и на своитѣ пастири, да не пости и да не ходи въ черкова и. . . вие сте бунтчие. Но отваряйте си очитѣ, защото азъ отговарямъ за васъ (!!!). Намѣсто да изпѫдятъ мене изъ епархията, азъ самъ ще да ви изпроводя въ Диаръ-Бекиръ”. — Браво, пастиръ! Браво, умъ! Не е ли можалъ нѣкой отъ учителитѣ да го заплюе?

 

*  *  *

 

— Една дописка изъ Враца, помѣстена въ 48 брой на „Източно Време”, иде още веднъжъ да ни докаже, че въ Турция нѣма ни правда, ни законъ, ни честь, ни правосѫдие, ни нищо човѣческо. Когато прочете човѣкъ и види какви страшни и отвратителни злодейства ставатъ въ това разбойническо господарство, което е вече станало укоръ на цѣлото човѣчество, то трѣбва да помисли, че Враца се намира нейде си въ срѣдна Африка и че тука се не говори за турци и за рая, т. е. за жителитѣ на европейска Турция, а за нѣкакви си людоеди папуанци, които заедно съ своитѣ господари излазятъ на ловъ за човѣци, пекатъ своитѣ двукраки жертви и въ изстѫпление играятъ около пилающитѣ [1] огньове. . . Даже и повече нѣщо. Тука нѣкой си по-свирепенъ дивакъ, Мустафа Зеки ефенди Чифиджикъ, който минува предъ очитѣ на правовѣрнитѣ мюсюлмани за благодетель на човѣчеството, по поощренията на своето още по-свирепо правителство, прави такива варварски злодейства и такива изтънчени звѣрства, каквито не правятъ даже и самитѣ людоеди. Той лови съ своята тайфа таксилдаре българитѣ по селата, пронизва имъ въ рѫкавитѣ по единъ колъ, качва ги по дърветата и държи ги да гледатъ право на слънцето; после това той ги снема отъ тамъ, завежда ги въ кѫщи, накарва ги да цѣлуватъ острилото на брадвата, качва ги на собитѣ и принуждава ги да викатъ: „куку! азъ съмъ ялъ отъ чифиджийския кукурузъ”. Отъ тамъ ги вкарва като говеда въ язоветѣ на воденицитѣ, държи ги, дордето имъ се вкоченятъ коститѣ, а после това ги изкарва на сухо, накарва ги да налягатъ на гърбоветѣ си, нарежда по тѣхъ дъски и — тайфата седи да пие ракия! Тия мѫки сѫ търпѣли и мѫже, и жени, и деца. А правителството? — Правителството се чуди и рѫкоплѣщи на изкуството на своитѣ чиновници! Русчушката пачавра „Дунавъ” акомпанирва на тоя дивашки концертъ, Балабановъ проповѣдва благочиние и благонравие на раята, „Напредъкъ” пѣе

 

 

1. Пламтящитѣ.

 

 

430

 

химни на идиотизма, а „Източно Време” говори, че ще да дойде време, когато и турцитѣ, и българитѣ ще да станатъ братя! Ние би желали да покачимъ нѣкого отъ тия франтове да пренощуватъ на нѣкое щъркелово гнѣздо, както е пренощувалъ 70-годишниятъ старецъ отъ Враца, покаченъ отъ клевретитѣ на Чифиджика, пакъ тогава ги би попитали, каква е Турция и какви сѫ нейнитѣ чиновници? Но ние прощаваме глупостьта на нашитѣ цариградски събратия, защото знаемъ, че и тѣ не сѫ въ по-добро положение (като журналисти) отъ нещастната рая въ Враца. И тѣхъ държавниятъ „Чифиджикъ” накарва да цѣлуватъ острилото на брадвата, и тѣхъ той е покачилъ на собата на писалището за печата, и тѣхъ той накарва да викатъ „куку! и ние сме яли отъ кукуруза на Чифиджията. Куку! и ние не можемъ да говоримъ истината. Ку-ку! и ние сме безусловни роби!”.

 

— Изъ Русчукъ ни пишатъ, че тамошната полиция съ своя легионъ шпиони е побѣснѣла. „Причината на това, говори нашиятъ дописникъ, е слухътъ, който се пръсна изъ Русчукъ, че ромънскитѣ власти въ Гюргево сѫ уловили единъ сандъкъ съ револвери, който се е изпровождалъ отъ букурешката „комета”, за да се произведе бунтъ въ България, Числото на тия револвери, споредъ думитѣ на едни шпиони, е 250, а споредъ сведенията на други, 2,500. Азъ не зная случило ли се е такова нѣщо въ Гюргево или не е, но русчушката полиция и шпионствующитѣ пачаври „Le Soleil” и „Дунавъ” сѫ повдигнали такъвъ викъ и шумъ, щото правителството на разбойницитѣ въ дунавския вилаетъ се е смаяло какво да прави. Нѣкои отъ първитѣ негови чиновници говорятъ, че то ще да запрети на раята не само да носи орѫжие по къра, но и да държи такова нѣщо въ кѫщитѣ си. Ако се осѫществи това предсказание, то отъ насъ ще да отнематъ и брадвитѣ, и топоритѣ, и мотикитѣ и ножоветѣ, съ които режемъ хлѣбъ.” Ние знаемъ твърде добре какво е турското правителство и затова се не чудиме, че на една нищожна и съвсемъ частна търговска работа то е дало такъвъ грозенъ политически характеръ. Ние се чудиме на ромънскитѣ власти въ Гюргего, а особенно на тамошния префектъ г. Муратъ, който съ излишната си ревность и въ това отношение показаха, че Ромъния е полиция на Турция. Работата е такъвъ родъ. Едно частно лице изъ Букурещъ изпровожда до друго частно лице въ Гюргево едно сандъче съ 12 револвери и съ 3,200 фишека и му пише, че когато се яви при него неизвестното нему лице подъ псевдонимъ Кара Михалъ, то да му дава по единъ или

 

 

431

 

по два револвера да ги пренесе отсреща. Но при експедиранието сандъчето изъ Букурещъ слугата, който го предавалъ на желѣзницата, като не знаялъ що е вѫтре, а въ това сѫщо време като виждалъ по адресата, че сандъчето се изпровожда до едно лице, което е свещаринъ, казалъ въ фракта, че въ сандъчето сѫ свещи. Въ Гюргево се открива тая погрѣшка, и лицето, което трѣбвало да приеме револверитѣ, като не разбрало писмото, обявило, че тия револвери сѫ за Карамихалова, драгоманинътъ на руското консулство въ Русчукъ. Тая глупость дала право на гюргевската полиция да конфискува револверитѣ и да пръсне изъ цѣло Гюргево, че въ конфискованото отъ нея сандъче се заключава смъртьта на Турция и решението на восточния въпросъ! Ако да не би биле ние проприетаринъ на това толкова опасно сандъче, то са би посмѣяле на влашкия туркофилския патриотизъмъ и попитали би министра, г-на Катаржѫи, въ силата на кой законъ гюргевската полиция конфискува стоки, които сѫ позволени да се продаватъ въ Ромъния, и въ силата на коя конвенция не допуща да се внася въ Турция орѫжие. Но защото съ тая незаконна и смѣшна постѫпка на ромънското туркофилство ние изгубваме цѣли 860 франка и защото тая работа е съвсемъ частно и търговско нѣщо, то молиме г-на министера да заповѣда да ни се върнатъ револверитѣ и да вземе въ внимание това, че тия револвери сѫ купени не за революция и не за нѣкакъвъ си атентатъ противъ турското правителство, а просто за законна защита противъ разбойницитѣ на ония нещастни работници, които цѣло лѣто робуватъ и чернѣятъ по ромънскитѣ полета, за да спечелатъ прехраната на семействата си, но които като се връщатъ въ отечеството си, турскитѣ власти по границата имъ отнематъ орѫжието и изпровождатъ своитѣ банди черкези и жандарми да ги обиратъ и убиватъ. Живъ примѣръ на това служи свищовскиятъ каймакаминъ, който преди 3 месеца отне на 50 души градинари орѫжието и изпроводи 7-тѣ свои кърски заптие да ги обератъ близо при Търново и да убиятъ едного отъ тѣхъ. Повтаряме, 12-тѣ револвера бѣха за подобни нещастни наши братя, които отдѣлиха отъ гърлото си по нѣкоя пара и и ни се примолиха да имъ купиме по единъ револверъ. Следователно, виновати ли сме ние за това, че сме искали да направиме малка една услуга на брата си, на баща си и на народа си? Кой законъ може да ни обвини за това? Отъ страната на варварското турско правителство отговорътъ на това наше питание би била бесилницата; но отъ страната на всѣки

 

 

432

 

честенъ човѣкъ, а така сѫщо и на ромънската полиция, трѣбва да бѫде — да ни се върнатъ револверитѣ.

 

*  *  *

 

— Пишатъ ни изъ Цариградъ, че тамъ пристигнала телеграма изъ Охридъ, въ която се говорило, че на 2 февруарий презъ нощьта изгорѣли всичкитѣ здания на манастира св. Наумъ. Черковата не могла да изгори. „Напредъкъ”, като споменува за това произшествие, говори: „Ние сме любопитни да се научимъ какъ се е случило това нещастие съ тая българска светиня”. Ако да би било само за едно просто любопитство, ние би посъветвали почитаемата редакция на гореказания вестникъ да постѫпи на полицейска служба у турцитѣ и да удовлетвори своитѣ желания. Но тука работата не е такава, която да възбужда само едно просто любопитство. Ние знаемъ, че всичкитѣ пожари, които сѫ станали въ последно време по България, като напримѣръ въ Свищовъ, въ Ески-Захра, въ Казанлъкъ, въ София и др., сѫ работа на самото турско правителство или на Перикловитѣ потомци.

 

Кой не знае, че въ Цариградъ сѫществува особено общество за поджигателство и че това общество се намира подъ покровителството на самия в. везиръ? Цельта на това общество е да оправи улицитѣ въ столицата, а въ провинцията да съсипе економическото състояние на раята. Кажете ни после това, има ли нѣкакво съмнение, че и манастирътъ св. Наумъ не е запаленъ отъ самитѣ охридски власти или отъ привърженицитѣ на фанариотската патриархана? .. А при всичко това „Напредъкъ” още вѣрва, че „мѣстното правителство е извършило потрѣбното изпитване за тоя пожаръ!” Да ти запаля кѫщата, пъкъ после да те уловя и да те мѫча, за да кажешъ кой я е запалилъ! Но какви чудеса не ставатъ въ Турция!

 

— „Изъ Габрово ни пишатъ, че учителитѣ на тамошната прочута гимназия, като уловили едного отъ изпѫденитѣ си възпитаници, който нѣколко пѫти е описвалъ „Габровската робота” съ най-вѣрни бои, принудили го да докаже публично, че помѣстената му въ 24 брой на „Напредъкъ” дописка е клетва и измислица противъ самитѣ учители. Ние видѣхме „собствено рѫчно опроверѫекие на казаната статия” отъ ученика г-нъ X. К. Конкилевъ, помѣстена въ „Източно време” и не можемъ да не посъветваме „сериозната” редакция на тоя листъ, да бѫде малко по-осторожна въ обнародването на подобни шарлатанства; а габровскитѣ учители ще да попитаме: хора и граждани ли приготовлявате вие въ своя храмъ на науката или шпио-

 

 

433

 

ни и роби? За това насилствено опроверѫение ученикътъ заслужава съжаления, а габровскитѣ учители една добра храчка. Ние ги заплюваме за убиването свободната воля на единъ младъ характеръ.

 

— Изъ Цариградъ ни известяватъ, че патриарханата е подала едно прошение на Сафетъ паша, въ което се оплаква отъ това, че екзархията е изпроводила по всичкитѣ свои епархии пропагандисти учители, на които мисията е била да сѣятъ ненависть, омраза и раздори противъ великата христова черква. Сафетъ паша (забележете, че тоя читакъ е билъ министъръ на просвѣщението, а сега министъръ на външнитѣ работи) е изпроводилъ едно тескере до екзарха, въ което му заповѣдва „да повика всичкитѣ български учители, които е той изпроводилъ въ областитѣ и които не правили друго нищо, освенъ да разпалватъ страститѣ и да сѣятъ раздоръ между православието и схизматицитѣ”. Кахпе министъръ! Кахпе турчинъ! Кахпе глупость! Това надминава статистическитѣ сведения на търновския каймакаминъ, който казва въ рапорта си, че въ Ловченското пристанище се товарятъ всѣка година по 300 гимии съ жито. Сафетъ паша е билъ министъръ на просвѣщението, а не знае, че учителитѣ въ България се не провождатъ и не поддърѫатъ отъ екзархията, а се избиратъ и заплащатъ отъ самия народъ! Но турската държавна глупость има ли граници?

 

*  *  *

 

— Изъ Търново (158) ни пишатъ, че тамошната община е изпроводила едно прошение до екзархията, въ което се оплаква отъ своя владика г. Илариона. „Причинитѣ на тия оплаквания, говори нашиятъ дописникъ, сѫ следнитѣ: „заслужениятъ” пастиръ иска да се обхожда и съ търновци така сѫщо, както се обхожда съ сичкото свое чадо, т. е. той иска да бѫде неограниченъ деспотъ въ сичкитѣ наши обществени работи. Той не признава Търновската община по това безумно и шарлатанско убеждение, че тамъ, дето сѫществува митрополия, общината е нѣщо излишно и непотрѣбно, и че той не е длъженъ да дава смѣтка за дѣлата си никому другиму, освенъ на екзархията. По тия причини, Търновската община не е вземала участие въ послелного епархиално събрание. Освенъ това, св. Търновски прави такива маскарлъци по селата, каквито азъ мисля не ставатъ ни въ една друга епархия. Той не ще да знае за друго нѣщо, освенъ за джоба си и за стомаха си. Съ своето лакомство той иска да погълне даже

 

 

434

 

и ония суми пари, които се събиратъ за епархиалното училище (?) по 20 пари отъ вѣнчило и които влазятъ все въ касата на митрополията”. — Това не е за чудене. Всичкиятъ сой на о. Илариона е такъвъ. А за чудене е дописката изъ Ени-Захра, помѣстена въ 2 брой на „Източно време”, въ която съ такива прекрасни бои се описва подвластния нему клиръ. Браво, попове! Никога да не бѫдете по-добри!

 

— Една дописка изъ Никополъ, помѣстена въ 2 брой на „Източно Време”, като разправя за злоупотрѣбленията, които прави по Никополската кааза намѣстникътъ на дѣдо Илариона, о. Хрисандъ, говори, че селата сѫ се оплакали на тамошния каймакаминъ и поискали сѫ да се прекратятъ тия пастирски обири. Каймакаминътъ поканилъ дѣдо Хрисанда да брои 300-тѣ лири и 28-тѣ хиляди оки жито, които той е събралъ въ последно време, но той отговорилъ, че всичко това отдавна вече се намира у владиката. Радостно нѣщо! Въ Тулчанския санджакъ населението умира отъ гладъ, а дѣдо ви Иларионъ само чрезъ своя намѣстникъ смъква толкова пари и жито, колкото би било достатъчно да се прехранатъ 2 или 3 села. А дѣдо ви Хрисандъ е деятеленъ разбойникъ, достоенъ развратникъ и уменъ шарлатанинъ. Неговитѣ качества сѫ описвани много пѫти, затова и началникътъ му го е обикналъ до такава степень, щото има намѣрение да го направи и свой епископъ.

 

— Въ „Видовъ-Дан” пишатъ, че въ Солунския окрѫгъ е захваналъ вече да върлува гладъ, който отъ день на день става все по-силенъ по причина, че нѣкаква си епидемическа болесть е захванала да мори и добитъка. Ако е работата за гладъ, то ние ще да споменемъ, че въ Мала Азия тая обществена чума е погълнала страшно едно количество човѣшки сѫщества. На мѣста сѫ измрѣли по 50 % отъ народонаселението. Такива симптоми сѫ захванали да се появяватъ и въ много други краища на Европейска Турция. Въ Тулчанския санджакъ, при всичкитѣ оплаквания на общинскитѣ съвети, че за прехраната на народонаселението сѫ потрѣбни повече отъ 70,000 кила жито, правителството не е взело никакви предохранителни мѣрки и гладътъ е захваналъ да произвежда своето страшно действие. Въ Босна, пишатъ въ единъ сръбски вестникъ, зимата е дотолкова тежка и страшна, щото и стогодишнитѣ старци казватъ, че такова нѣщо не сѫ запомнили. Народътъ нѣма храна, добитъкътъ сѣно, а главното, нѣма нито пари, нито срѣдства какъ да се предвари злото. Босненскитѣ турци се въорѫжаватъ и, както се види, напролѣть по

 

 

435

 

тия страни ще да произлѣзе страшно клане. Раята е оголѣла крайно, следователно ножътъ и роптанията ще да бѫдатъ отправени къмъ падишаха. Това е скръбно, но нежелателно и неминумо явление въ Турция.

 

— Изъ Цариградъ ни пишатъ, че нашитѣ мѫченици въ Деаръ Бекиръ сѫ хвърлени изново въ хладнитѣ и безчовѣчнитѣ турски тъмници. Причината на това било побѣгването на двама отъ заточенитѣ, които се не знаятъ нито где се намиратъ, нито какво сѫ станали. Това нещастие е принудило затворенитѣ да пишатъ въ в. „Напредъкъ” и да молятъ редакдията на тоя листъ да прогласи тѣхната невинность, за да се вземе тя въ внимание тамъ, дето трѣбва, и да се опростятъ тѣхнитѣ съчинени прегрѣшения”. Напраздна молба и безполезенъ трудъ! Правителството знае твърде добре невинностьта на тия нещастни наши братя както въ престѫпленията, които имъ е то приписало безъ никаква процедура, така и въ побѣгването на двамата тѣхни другари, но. . . но въ Турция не сѫществува нито правда, нито законъ, нито милость. Варварщинитѣ на деспотизма нѣматъ никакви граници. Ние имаме достовѣрни сведения, че правителството знае где се намиратъ побѣгналитѣ, но тъй му изнася. Нещастнитѣ отдавна вече сѫ се преселили на оня свѣтъ. Черното тегло ги е принудило не да побѣгнатъ, а да се удаватъ.

 

— Изъ Цариградъ ни пишатъ, че гръцкитѣ силогоси сѫ захванали вече да даватъ добъръ плодъ. Въ Сѣресъ се е основала една елинска литературно-политическа банда, на която цельта е да отваря сандъцитѣ на по-имотнитѣ търговци, да краде добитъка и кокошкитѣ на българитѣ и да разпространява клефтическото образование между дендрокефалитѣ. Тия дни тая банда е откраднала 300 лири отъ единъ търговецъ. Добри успѣхи, добри успѣхи, православни патриоти! Ако сте въ споразумение съ правителството, то ще да напреднете, ако ли не, то тежко ви на гърбоветѣ! Но „великата идея” търпи всичко.

 

— Изъ Бѣлградъ являватъ, че „филологическиятъ оселъ” г. Милошъ Милоевичъ е издалъ още една патриотическа брошура, въ която при другитѣ свои безумствования, е ритналъ въ устата и българскитѣ ученици отъ „Великата школа”. Той ги нарича турски шпиони и предатели на сръбството и на сръбската народность, а тия му отговарятъ съ една доста дълга и дѣлна статия въ „Будућност”. — Ние съветваме ученицитѣ изъ В. школа да се помолятъ на нѣкой депутатинъ да попита правителството, защо то не е отворило особена ед-

 

 

436

 

на лудница за безумствуващитѣ шарлатани на науката и на патриотизма?

 

*  *  *

 

— Въ Източно Време (159) пишатъ, че по побуждението на г. Христа Тъпчилеща, който преди нѣколко време си е далъ оставката като членъ на екзархийския съветъ, въ Цариградъ се приготовлявало едно прошение отъ страна на тамошнитѣ българи, въ което молятъ правителството да свали отъ екзархийския престолъ дѣда Антима, Редакцията на тоя листъ се въздържа да потвърди тоя „слухъ”, но ние имаме достатъчно причини да мислимъ, че той е твърде, основателенъ. Тъпчилеща е влѣзълъ въ заговоръ съ кредиторитѣ на „българската църква” и съ компанията Кръстевичъ & Балабановъ, съ които заедно употрѣбяватъ цариградскитѣ чапкъни и бекяри за орѫдия въ постигането своитѣ чорбаджийски цели. Това е скръбно и възмутително явление въ хода на нашитѣ обществени работи. Всѣки честенъ човѣкъ трѣбва да се гнуси отъ тая безумна постѫпка, направена отъ цариградскитѣ маслинари безъ волята и безъ участието на българския народъ. Ние чакаме да изкаже „Източно Време” мнението си върху тоя въпросъ и готови сме да го придружимъ съ своитѣ бележки. За сега ще да кажемъ само това, че тия комедии, които се разиграватъ отъ слѣпцитѣ и на които цельта е помирението съ гърцитѣ и безконтролното експлоатиране народнитѣ чувства, ще да доведатъ екзархията до опропастяване. Народътъ окончателно ще да отвърне лицето си отъ нея.

 

— Изъ Пловдивъ ни пишатъ следното: „Преди два месеца ви явиха, че правителството е наумило да наложи данъкъ и на коткитѣ, а сега ида да потвърдя това съ следното негово решение: министерството на финанситѣ е издало заповѣдь, съ силата на която отъ сега нататъкъ ще да се взема данъкъ (беделъ) и отъ калугеритѣ. Вие трѣбва да сте видѣли въ цариградскитѣ вестници какви аргументи привеждатъ банкротитѣ, за да дадатъ законность на своитѣ кражби. „Всичкитѣ християнски народности, които не служатъ въ войската, сѫ длъжни да плащатъ беделъ”. Идете после това и не вѣрвайте, че Турция е чула съветитѣ на Европа — да даде правдини на българския народъ и да захване да рекрутира и християнитѣ! Впрочемъ, поповетѣ и пеленачетата и въ тоя случай не могатъ да бѫдатъ солдати, следователно — беделъ!

 

— Изъ Русчукъ ни пишатъ, че при безчисленитѣ други благодеяния, съ които турскитѣ власти обсипватъ населението въ примѣрния Дунавски вилаетъ, честитото правителство на падишаха е притурило още едно, което действително заслужава да се запише въ книгата на нашитѣ страдания. По причина на дългата и тежката зима, която едвамъ сега е умекнала,

 

 

437

 

гладътъ и сиромашията сѫ захванали вече да произвеждатъ своето опустошително действие. Хората нѣматъ хлѣбъ, нито пари, за да си купатъ храна; а добитъкътъ мре отъ гладъ и отъ болесть. Чулъ ли е нѣкой да се продаватъ нейде една кола слама за 5 лири турски? Това е въ Русчукъ обикновено нѣщо. А има друго едно, което не вѣрваме да се е повторило нѣкога си и въ най-варварскитѣ страни (впрочемъ, ние мислимъ, че по-варварска страна отъ Турция нѣма). Като гледатъ правителственитѣ разбойници, че добитъкътъ на раята ще да измре, то тѣ прибързали да го прочетатъ и да му взематъ на 10-тѣ едно. А всѣки отъ насъ вече знае, че тоя данъкъ се взема не въ стока, а въ пари. Какъ ви се струва, читателю, да имашъ ти стотина-двесте овце, които една по една мратъ всѣки часъ, и дойде „агата” да ти иска още и пари за това нещастие? Това не е ли подигравка съ твоя трудъ, съ твоето сѫществувание? Но нашитѣ българи търпятъ, търпятъ като добитъци!

 

*  *  *

 

— Жалостни (160) слухове достигатъ до насъ изъ руска Бесарабия, т. е. изъ оная обетована земя, въ която една часть отъ нашия народъ намѣри прибѣжище въ страшнитѣ години на своитѣ страдания. И тамъ, както и на всѣко друго мѣсто, българинътъ е биенъ, обезчестенъ, излъганъ, съсипанъ и наказанъ по закона на варварския деспотизъмъ! „Кажете ни, пита единъ нашъ приятель изъ Комратъ, виждате ли вие край на българскитѣ страдания? Въ Турция ни мѫчеха и продаваха едно време като скотове, а днесъ душатъ всѣко едно стремление къмъ човѣчески животъ; въ Ромъния ни преследваха и продаваха на турцитѣ, а днесъ съ още по-голѣма енергия ни лъжатъ, експлоатиратъ, обиратъ и отнематъ всѣко едно срѣдство за сѫществувание! Сърбия ни е лъгала съ своя шарлатанствуващъ патриотизъмъ въ продължение на всичкото свое сѫществувание и още дълго време ще да ни лъже и ще да се ползува съ силитѣ, съ довѣрието и съ глупостьта на нашитѣ неразбрани патриоти; а Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употрѣбява още по-радикални срѣдства, за да изтрие отъ лицето на земята българскитѣ колонии. Тя отне земитѣ на колониститѣ, подложи ни съ всичката своя нѣмска строгость и подлость подъ закона на „общата повиность” и когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайскитѣ татари, които трудолюбивата българска рѫка преобърна на рай, и да се върнемъ въ своето старо отечество, изпроводи нѣколко черни български души, за да ни отвърнатъ отъ това

 

 

438

 

намѣрение. Но това, което не можаха да направятъ устата на продаденитѣ блюдолизци, направиха казацитѣ съ своитѣ сулици и камшици и съ копитата на своитѣ коне, направи правителството съ своитѣ тъмници, съ своя Сибиръ и съ своитѣ 25 по гърба. Вие нѣма да повѣрвате, ако ви кажа, че въ едно село (?) казацитѣ извързаха всичкитѣ старци, мѫже и ергени и като ги изпроводиха „Куда Макаръ телятъ не гулялъ”, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасилвано. Тѣ изпокрадоха имането и покѫщнината на селянитѣ, изпоклаха имъ птицитѣ и добитъка и всичко това премина ненаказано отъ страна на правителството. На мѣста даже и кръвь се пролѣя! Кажете ни после това не ще ли нашиятъ народъ да заеме мѣстото на евреитѣ въ Европа? Не е ли всичко това знакъ, че тоя народъ се смѣташе и сега даже се смѣта за стока, съ която всѣки има право да се обръща, както иска? На нашитѣ викове за свобода, на нашитѣ стремления за братство и за съединение съ славянитѣ и на нашитѣ трудове за прехраната на тиранитѣ никой почти не обръща никакво внимание.

 

Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониитѣ, има твърде печаленъ изходъ. Правителството натовари 1,000 души български момци въ единъ твърде веранъ вапоръ и ги изпроводи на Кавказъ въ такова зло време, щото отъ буритѣ вапорътъ потъна въ Черното море и нашитѣ отидоха да защищаватъ отъ рибитѣ своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входа на всичкитѣ български вестници въ държавата и цельта на това е да се не раздразяватъ духоветѣ. Видите ли какви прекрасни мѣрки употрѣбява защитницата на славянитѣ, за да еманципира своитѣ едноплеменици и едновѣрци? Какво ще да кажете противъ това?” Ние не ще да кажемъ нищо друго, освенъ това, че всѣки човѣкъ и всѣки народъ тегли отъ ума си. Кой ни е кривъ, когато ние съ своето воловско търпение въ всѣко едно отношение се стараемъ да докажемъ, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девизата на нашия животъ.

 

— Изъ Пловдивъ ни пишатъ следното. Сиромашията по нашитѣ мѣста е достигнала до най-крайна степень. Тежката зима измори почти всичкия добитъкъ и унищожи даже всичката храна, а правителството ни съдра и кожата отъ гърба. Ние вече нѣмаме що да ядемъ. Какво ще да се прави — не знаемъ. Кражби, обири, данъци, убийства, неправди — безъ край. Гледашъ на нашия селянинъ и се чудишъ: какво още зло и какво нещастие може да сѫществува на свѣта, което да

 

 

439

 

го накара да прежали жената си и децата си и да излѣзе да ги избави отъ гладъ и отъ робство. Отъ тѣзи теглила по-голѣми надали ще и да сѫществуватъ по свѣта. Ние мремъ отъ гладъ, а турцитѣ ни набиватъ като гвоздеи. Единственото наше утешение е това, че пролѣтьта вече настана и шумата скоро ще да се развие. Който е човѣкъ, той ще да нарами пушката, пакъ ще да търси щастие и отмъщение, а който е скотъ, той ще да пасе трева и ще да робува. Ще да видимъ скотоветѣ ли или хората сѫ повече у насъ. Мене ми се струва, че първитѣ, ако и да измрѣха, тѣ сѫ все въ по-голѣма пропорция отъ вторитѣ. Но и така да бѫде, азъ мисля, че тая зима бѣше изпроводена отъ българския богъ, за да ускори революцията, но кой да те разбере? кой да покаже спасителния пѫть на народа? Нашитѣ патриоти сѫ се запретнали да ни докажатъ (на ланската шапка!), че по-напредъ трѣбва да се образоваме, пакъ тогава да искаме хлѣбъ. „Знанието е сила”, говори Баконъ. Но я да попитаме тия нови синигере, могатъ ли тѣ да ни учатъ на гладно сърдце, както искатъ да се учимъ ние? Затлъстѣха отъ потьта на народа, а сега искатъ да тлъстѣятъ и отъ неговата глупость. Паразити! комуто е широко около шията, нему е широко и около краката, и около рѫцетѣ, а комуто е празенъ стомахътъ, нему е празна и главата. Надъ насъ виси вѫжето и ятаганътъ, следователно, ние не разбираме вашитѣ „ положителни истини”. Ние и безъ вашата „азбука” знаемъ да записваме днитѣ на своитѣ страдания [1].

 

— Въ Цариградъ произхождатъ комедии. Двата лагера български патриоти, на които представителитѣ сѫ „Вѣкъ” съ своитѣ двама редактори на восточно-западното пълнолѣтни деца на безумието, и „Напредъкъ” съ своя кюлъ-боклукски герой, сѫ се заловили сериозно да ощастливятъ българския народъ. Първитѣ плачатъ за православието и за народа, които гинатъ по причина на схизмата и на нежеланието на екзархията да влѣзе въ помирение съ фанариотската черкова, и употрѣбяватъ такива кални и подли срѣдства за достигането своитѣ чорбаджийски цели, каквито могатъ да употрѣбятъ само ония личности, които за кокалъ сѫ способни да продадатъ и майка си, и баща си. Вторитѣ, които всичкото щастие за народа и за себе си очакватъ отъ духовенството, а особено отъ сегашния съставъ на екзархията, биятъ своитѣ противници на такава слаба почва, на която не ще могатъ да

 

 

1. Заграденитѣ въ кавички изрази сѫ взети изъ Любенъ Каравеловия в. „Знание”.

 

 

440

 

направитъ нито една крачка напредъ. А екзархията? — Тамъ по-голѣми комедии! Прошението, което се е приготовлявало за свалянето на дѣдо Антима, е написано, както и по-преди явихме, подъ диктовката на о. Марко Балабановъ и на неговия преподобни другаринъ св. Уростопола Устуянова съ цель да уплашатъ дѣда Антима и да го принудятъ да заплати патриотическия дългъ за пукнатитѣ темели на българската черкова. Това е подействувало на калимавкитѣ и тѣ, споредъ пословицата „на чуждъ гърбъ сто тояги сѫ малко”, сѫ се решили да дадатъ изъ народната каса на г. Н. Тъпчилеща исканитѣ суми. Това е, види се, насърдчило и Александра Екзарха, който споредъ фамилията си е помислилъ, че е синъ на дѣдо Антима, да иска и той 50,000 гроша наследство за това, че нѣма другиго кого да доландардише [1]. Екзархията, която познава генеалогията на едновремешния редакторъ на „Цариградски Вестникъ”, отхвърлила неговитѣ притезания и о. Марко се сдобива съ още единъ аркадашинъ. — По ходатайството на екзархията турското правителство е заповѣдало на валиитѣ въ смѣсенитѣ епархии да прекратятъ вече гоненията противъ българскитѣ учители. Тая заповѣдь е произвела голѣма радость между екзархиститѣ, но който знае съ каква точность се изпълняватъ заповѣдитѣ на централното правителство по вилаетитѣ, той ще да се съгласи съ насъ, ако му кажемъ, че всичко това е само едно голо залъгване, дадено на екзархията, за да може да се пери предъ своитѣ противници. — Г-нъ Гаврилъ Кръстевичъ е участвувалъ въ избиранията за съветници на смѣсения гръцки съветъ при патриаршията. А тоя човѣкъ цариградскитѣ червишчие и бекяра искаха да избератъ за съветникъ на екзархията. Кажете ни, не е ли това шарлатанство отъ страна на самозванитѣ патриоти? А народътъ мълчи!

 

*  *  *

 

— Пѫтници (161), които сѫ дошли тия дни тука отъ Карлово и Калоферъ, ни разказватъ за една случка, която, ако е истина, прави голѣма честь на нашитѣ българки. Работата е такава: Карловскиятъ каймакаминъ билъ запрѣлъ въ хапузханата около 200 души сиромаси за данъкъ. Оставенитѣ безъ подпорка жени, като видѣли, че нѣма да пуснатъ скоро мѫжетѣ имъ и че тѣ и децата имъ ще да измратъ отъ гладъ за кефа на нѣкой си краставъ дембелинъ, съгласяватъ се по-

 

 

1. За тия пари Ал. Екзархъ е подавалъ заявление следъ Освобождението до Народното събрание.

 

 

441

 

между си и отиватъ да искатъ отъ каймакамина да пусне мѫжетѣ имъ. Но кучето намѣсто да послуша справедливитѣ молби на сиромахкинитѣ, изпсувалъ ги като всѣки читакъ и скочилъ даже да ги бие. Това разярило нещастнитѣ наши майки и тѣ се спущатъ връзъ тиранина, улавятъ го коя за рѫка, коя за глава и дръпватъ му такъвъ единъ лобутъ, щото той едвамъ можалъ да излѣзе живъ изъ рѫцетѣ имъ и да побѣгне въ Пловдивъ. Ние се радваме на това отрадно явление въ нашия страдалчески животъ и не можемъ да не извикаме: да живѣятъ нашитѣ юначни и благородни карловчанки! Ето примѣръ, който би трѣбвало да подражаватъ всичкитѣ наши общини въ България!

 

— Изъ Пловдивъ се оплакватъ, че турското правителство е наложило вече данъка — теметуатъ — на заплатитѣ на учителитѣ. Интересна е тактиката, която държатъ разбойницитѣ въ тоя случай. Безъ да обнародватъ закона, въ силата на който ще да се събира тоя данъкъ и безъ да го въведатъ навсѣкѫде въ България, тия мълчешката го въвеждатъ само въ Пловдивъ и гледатъ ако се приеме тоя данъкъ съ обикновената робска покорность, то ще да го въведатъ и въ другитѣ градове постепенно; ако ли посрещне нѣкое особено съпротивление, то ще да оттегли назадъ своитѣ беззаконни трѣбвания. Но кой ще да дръзне да покаже съпротивление на високославната заповѣдь на босфорския банкрутинъ? Да чакаме да направятъ това учителитѣ — е невъзможно: Диаръ-бекиръ не е далечъ; да се надѣемъ, че чорбаджиитѣ ще да се застѫпятъ въ това отношение за учителитѣ — е немислимо: нашитѣ пиявици ги е малко грижа не само за страданията на народа, но и за нещастието на своитѣ собствени деца; да мислимъ, че противъ това ще да въстане народътъ — е глупость: еднитѣ и другитѣ му сѫ помрачили мозъка до такава степень, щото той не възстава даже и противъ своитѣ собствени страдания. Но за да не остане въпросътъ нерешенъ, ние предлагаме на ония господа, които сѫ се завзели да освобождаватъ народа съ просвѣщение, да помислятъ върху това и да ни кажатъ възможно ли е въ Турция какво-годе просвѣщение? Ехъ, господа! господа! презъ декемврий не цъвтятъ лалетата и по Коледа не растатъ гѫби.

 

— Изъ Сливенъ ни пишатъ за единъ случай, който не може да не обърне нашето внимание. Тамошниятъ каймакаминъ казалъ на владиката о. Серафима, че ималъ заповѣдь отъ вел. везиринъ да му заповѣда да изпѫди изъ служба тамошнитѣ главни учители: г. Коняровъ и г. Черковски: пър-

 

 

442

 

виятъ затова, защото се е възпитавалъ въ Русия, а вториятъ — защото носи „комитетска брада”. Владиката явилъ това безумно искане на екзархията и получилъ следния отговоръ:

 

„Изпроводете ни везирския такриръ [1] и ние ще да видимъ какво трѣбва да решимъ(?)” Такрирътъ се не изпроводилъ и работата останала безъ никакви последствия. Види се, че или никакъвъ такриръ не е сѫществувалъ, а каймакаминътъ е искалъ само да се покаже вѣренъ на началата на своето правителство, или ако е сѫществувалъ, то е изпроводенъ съ наставления да се извърши тая варварщина „келейно”. Както и да е, но учителитѣ ще да се изпѫдятъ, и ние имаме пълно право да рекомендуваме и тоя фактъ на „Дружеството за разпространение полезни знания”, а съ него заедно и на нашитѣ патриоти — емигранти.

 

*  *  *

 

— Въ „Напредъкъ” (162) пишатъ изъ Чирпанъ, че въ село Гянелий селянитѣ си съставили едно дружество, на което цельта е „да подпомага земедѣлието, като му бѫде защитникъ въ ония обстоятелства, които докарватъ нуждата да ги праща да търсятъ било храна, било пари и освенъ това да помагатъ . . . да си поддърѫатъ единъ ученикъ въ едно по-горно училище, който да може да се приготви за учитель въ селото имъ” . . . Ние се радваме, че българитѣ и по селата вече захванаха да вършатъ своитѣ народни работи по-сговорно. Това е знакъ на нашето народно оздравяване и показва, че нашитѣ братя-роби сѫ захванали вече да разбиратъ, че само задружното и енергичното работене ще може да ги избави отъ тѣхното гнуснаво и илотско положение. Но ето где лежи въпросътъ. Ако дружеството има за цель да облекчи живота на селянина, като му помага въ ония грозни и критически минути, които могатъ да отворятъ очитѣ му, като го накаратъ да се поразмисли отъ где идатъ всичкитѣ негови теглила и какъ тѣ могатъ да се унищожатъ, то ние въставаме противъ него, като всѣко едно палиативно срѣдство, което е не само вредно, но и безполезно за нашата народна революция. Ние не искаме да си присвояваме дарбитѣ на пророкъ и да предсказваме, каква ще да бѫде сетнината и на това дружество, но по аналогия съ другитѣ наши мирни, народни работи, ние мислимъ, че неговиятъ край ще да бѫде плачевенъ, както и на много други такива общи учреждения. Въ всичкитѣ наши отъ подобенъ родъ предприятия се забележва най-напредъ го-

 

 

1. Постановление.

 

 

443

 

лѣма енергия, защото при началото основателитѣ имъ очакватъ отъ тѣхъ преизобилни и всевъзможни добрини, но после като се убедятъ вече, че и оттамъ нѣма да доде „избавлението израилево”, охладѣватъ, напущатъ ги и — добре правятъ. Това не ще да каже, че народътъ ни е „роденъ да яде коприва”, както се провиква единъ пресипналъ синигеръ въ „Напредъкъ”, а ще да каже, че именно ония сѫ родени за коприва, които съ своята мирна и законна (!!!) ужъ деятелность мислятъ да облекчатъ положението на народа. Да, господа, вие сте отъ рода на тревояднитѣ. Народътъ потъва въ морето на разврата и на сиромашията, а вие, „умнитѣ и разумнитѣ”, му подавате сламка за спасение. Какъвъ присмѣхъ за народнитѣ сълзи и страдания!

 

— Изъ Русчукъ ни пишатъ, че тамошния главенъ паша-портчия Величко-ефенди, синътъ на прочутия български изродъ и шпионинъ хаджи Иванъ-ефенди, като му не стигнали „мадемоазелитѣ отъ хотелитѣ”, пристѫпилъ и изнасилилъ едно българче момиче, което едвамъ било на 150 месеца. За нещастието на „дветѣ половини” момичето задебелѣло подъ стомаха и Величко, който държалъ нещастното като слугиня, за да не изгуби репутацията си предъ русчушкитѣ аристократически жени и дъщери, обявилъ предъ правителството, че слугинята му зачнала отъ другиго (да не е зачнала отъ Св. Духъ? р.) и помолилъ Алай-бея да я хвърли въ тъмницата. Момичето лежи вече нѣколко месеца и не се знае живо ли е или умрѣло, т. е. не се знае родило ли е унука на х. Иванча, или е отровено и хвърлено въ нѣкой гиризъ. Това трѣбва да знае доро столочет(р)венски Григория, презъ живота на когото сѫ се случвали множество подобни случаи. Разбира се, че при такива разплодители на човѣческия родъ, ние ще да се съгласимъ съ „Бассаретъ”, че населението въ Турция намалява!

 

— Изъ Ени-Захренско се оплакватъ чрезъ „Напредъкъ”, че по тамошнитѣ мѣста измрѣлъ както едриятъ, така и дребниятъ добитъкъ, че селянитѣ постили отъ гладъ, че всѣкакви фаисчии ги обирали и обкрадвали съ своитѣ безбожни лихви, че бегликчиитѣ вземали бегликъ и за измрѣлитѣ овце и бияли раята, като дауле, и много други такива, които като чете човѣкъ, не може да не извика: „До кога, братия? До кой день?”

 

Ние знаеме, че нашитѣ просвѣтители би казали на гладнитѣ, на измѫченитѣ и на отчаянитѣ наши селяни: „Учете се, простаци, образовайте се, работете и търпете!” Но ние ги би посъветвали да мълчатъ баремъ въ това отношение. Ние вѣрваме, че народътъ ни е разбралъ вече де лежи неговото спасе-

 

 

444

 

ние: животътъ е най-вишата народна школа, преминалото и настоящето сѫ негови учители, на които проповѣдьта никой не е въ състояние да възпре и да унищожи. Ако тѣ не научатъ народа, какво е длъженъ да прави, то и самъ Богъ не ще да го научи. Това е цѣла истина.

 

*  *  *

 

— Бунтъ (163) въ Малко-Търново! Четемъ в. „Източно Време”, че на втория день на Великдень селянитѣ въ това село, като не били благодарни отъ мухтарина си Василаки, привикали го и го поканили да имъ даде смѣтка за управлението си. Чорбаджията, намѣсто да задоволи праведното искане на селянитѣ, отишелъ право при мюдюрина, оплакалъ се отъ „бунтовницитѣ и помолилъ го да затвори нѣкого си Желѣзка, който се билъ ужъ заканилъ, че ще да го убие. Мюдюринътъ затворилъ Желѣзка. Тогава селянитѣ на брой 500 д. отишли въ конака, оградили тъмницата и викали на мюдюрина да пусне невиния човѣчецъ. Мюдюринътъ отказалъ. Тѣ разбили вратата на тъмницата (а защо ли не и главата на мюдюрина ?) и пуснали затворения. Отъ тамъ отишли да накичатъ и изедника си Василаки. Но като го не намѣрили у дома му, то пристѫпили да съсипатъ кѫщата му. Разбира се, че ако да не би избѣгнало семейството на тоя изедникъ въ кѫщата на мюдюрина, то народниятъ гнѣвъ би се прострѣлъ по-надалечъ и „Източно Време” нѣмаше да се радва, че безчинствата (?) сѫ ограничени само до тамъ. „Множество заптие и войска били повикани отъ околнитѣ мѣста и възстановили реда (?!!), 20 души мятежници (не е ви срамъ? да наричате мятежници ония хора, които си търсятъ правото! р.) се затворили и единъ особенъ изпитъ се назначилъ за тѣхъ”. . . — Ние съ радость посрѣщаме това известие. То показва, че народътъ е захваналъ вече да зема това, което му сѫ отнели и което му не даватъ. А щомъ захване той да практикува тоя принципъ, то революцията, а следъ нея и свободата, сѫ близо вече. Така е било и съ черковния въпросъ, така ще да бѫде и съ политическия. Въ началото на първия народътъ само роптаеше противъ фанариотското духовенство, но когато се появиха тукъ-таме подобни безчиния като въ Малко-Търново, то изведнъжъ борбата пламна съ всичката своя праведна ярость. Ние знаемъ твърде добре, че „мятежницитѣ” ще да пострадатъ отъ турското правосѫдие, но не може да не извикаме: „да живѣятъ нашитѣ братя и юнаци въ Малко-Търново! Тѣхниятъ примѣръ е за почить, за уважение и за подражение.”

 

 

445

 

„Турското правителство взема данъкъ отъ раята, за да се грижи за нейната безопасность и благосъстояние.” Така ли е, г-да защитници на паразититѣ и на робството? Ако е така, то чуйте, какво е станало въ Серския санджакъ. Въ „Turquie” пишатъ, че въ тоя санджакъ сѫ станали такива наводнения, щото само правителството ще да изгуби до 50,000 лири отъ десятъкъ. А народонаселението? за неговитѣ загуби се не прави никаква смѣтка, защото би могло да се предвари злото, ако да би билъ направенъ бентъ на Кара-Су и ако да би правителството предвидѣло последствието отъ своето безумно невнимание! Олеле, мамко! Има ли да се краде, то банкрутитѣ си отварятъ очитѣ на четири, а трѣбва ли нейде да се помогне на робитѣ, то тѣ сѫ и глухи, и нѣми, и безумни. Такава е тактиката на босфорскитѣ разбойници, въ касата на коита мишкитѣ играятъ на джиритъ.

 

Турското правителство е станало твърде изобретателно. Ако то и да кара навсѣкаде раята да му работи ангария, но, за да покаже своето тиранско човѣколюбие, то плащаше до сега известна заплата баремъ на арестантитѣ, които насила му работятъ и денемъ и нощемъ. За да се отърве отъ тия излишни, споредъ неговото мнение, заплати и въ сѫщото време, за да не изгуби репутацията си като прогресивно правителство, то е наумило да угоди и богу и амону и е обнародвало следното решение въ русчушката пачавра „Дунавъ”: „Когато престѫпницитѣ, които се намиратъ въ тъмницитѣ, се употрѣбяватъ на правителствени работи и то съ тѣхното съгласие и съ приличната за това заплата (лъжешъ, куче!), то паритѣ, които тѣ приематъ, се опростяватъ, безъ да имъ принесатъ каква-годе полза (когато е така, то и хлѣбътъ, който вие опропастявате съ тѣхъ, имъ не принася никаква полза! за това една висока заповѣдь решава, щото отсега нататъкъ тия заплати да се не плащатъ, а се даватъ подъ лихва чрезъ общественитѣ каси, и когато единъ арестантинъ се пусне, то да му се даватъ заедно съ лихвата”. Какво отеческо попечение! Видите ли до каква степень турското правителство желае добро даже и на своитѣ арестанти? Трѣбва само човѣкъ да влѣзе въ турската тъмница, за да излѣзе после изъ нея богатъ и почитанъ човѣкъ . . . Но питане е: много ли души излазятъ живи и здрави изъ турскитѣ тъмници ? Тифосътъ, охтиката, гладътъ и безчовѣшкитѣ мѫки пущатъ само 10 на сто отъ затворенитѣ не за повече отъ 5 години. А когато е така, то каква е цельта на правителството? Не е ли тая: да окраде и арестантитѣ и като ги лиши и отъ тия срѣдства за прехра-

 

 

446

 

на, да не пуща ни едного живъ и здравъ?! И това е човѣколюбие, шарлатани и разбойници!

 

*  *  *

 

— Пишатъ (164) въ „Напредъкъ”, че нѣкой си Стойо Димитровъ отъ селото Лешка, като отивалъ на пазаръ въ Балчово да продава храна, отбилъ се въ селото Панджаръ, Кюстендилско окрѫжие, и останалъ да пренощува въ кѫщата на нѣкой си Минчо Ралчевъ. На другия день домовладиката Минчо, майка му, сестра му и гореказаниятъ Стойо се намѣрили обесени. Кой е извършилъ това злодейство? Каймакамитѣ отъ Кюстендилъ и отъ Джумая отишли на мѣстото на престѫплението и да диратъ разбойницитѣ. Чуешъ ли, г-нъ Ессаде? Чуешъ ли какво действие произвожда твоята заповѣдь да се пази обществената безопасность? Разбойницитѣ отишли да гонятъ своитѣ ортаци, за да зематъ и кефтъ парасѫ за убититѣ! Черкезитѣ въ кюстендилско не преставали да бѣснѣятъ (а где ли сѫ тѣ престанали ?). Близо до селото Игняатница тѣ убили овчарьтъ Ватя Стойчевъ и жената му заедно съ двамата му слуги. Кюстендилскиятъ каймакаминъ отишелъ самъ да гони злодейцитѣ. Разбира се, че нѣма и да ги хване, защото не е чудно да се не криятъ тия търговци въ самия неговъ конакъ. Ние знаемъ, че повечето разбойници турци сѫ роднини на каймакамитѣ и се намиратъ въ непосрѣдствено покровителсво отъ турскитѣ административни власти. — Танзиматъ, танзиматъ! Равноправность за всичкитѣ подданици на дебелата сѣнка! Ето ви и доказателства. Християнитѣ въ село Вощина (близу до Янина) си покачили камбана на черквата, за да славятъ бога на своето робство. Но турцитѣ не позволили това на своитѣ братя гяури; тия съсипали клепалото до основанието, разбили камбаната на хиляди парчета и заплашвали раята съ клане. „Бурда-чанъ чалънмазъ” — говорили тѣ и гордо и свирепо се разхождали по улицитѣ съ пищове на кръста си и съ ножове въ рѫцетѣ си. Въ това време никой не е смѣялъ да излѣзе изъ кѫщата си. А законътъ? А правителството? Въ Турция нѣма законъ, а правителството е главната пружина на всичкитѣ злодейства и разбойничества въ държавата.

 

Изъ Солунъ се оплакватъ въ „И. Време”, че правителството карало българското население да работи ангария новитѣ пѫтища. На тая ангария се изкарвали даже и жени. Множество хора били докарани отъ твърде далечни мѣста. По пѫтя тѣ си свършвали храната, а когато да стигали на мѣстото, то не намирали нито храна, нито покривъ за спане.

 

 

447

 

Мнозина отъ тѣхъ измрѣли отъ гладъ и отъ студъ. А освенъ това, на ония, които сѫ работили, плантаторитѣ не давали никакви квитанции и после пакъ се явявали изново въ селото и земали по две и по три лири за направата на пѫтя. Де се е чуло и видѣло подобно робство и подобно безчовѣчие? Богъ да прости умрѣлитѣ за тѣхното скотско търпение, а на живитѣ умъ и разумъ да дава!

 

— Разбойничеството въ Македония е достигнало до своя апогей. Изъ Солунъ явяватъ, че освенъ многочисленитѣ малки хайдушки четици, които систематически обиратъ пѫтницитѣ по джадетата, друга една чета отъ 40—50 души, предводителствувана отъ нѣкой си дебралия на име Кумара, опустошава околноститѣ на Флорина, на Кастория и на Пизадери. Въ Флорина тя откраднала две деца на нѣкой си богаташъ и ги завлѣкла въ планинитѣ, заплашвала да оплени града Кастоция, ако нѣкои си лица ѝ не изпроводятъ известна сума пари. Противъ тая чета сѫ изпроводени 50 д. солдати и 400 д. потеря (споредъ „Видовъ-Дан”). Но тя, види се, има навсѣкѫде добри сношения и споразумения и затова предваря всичкитѣ мѣрки на правителството. Ние не знаемъ дали тая чета е хайдушка или разбойническа и кои сѫ подбудителнитѣ причини на нейното появяване — плячката или отмъщението. Но както и да е, ние не осѫждаме тия юнаци, защото да бѫдешъ разбойникъ въ държавата на разбойницитѣ е единъ отъ най-логичнитѣ и справедливитѣ виводи [1]. Напротивъ, ние имъ желаемъ даже добри успѣхи, защото хайдутлукътъ е приятель на революцията.

 

— Изъ Битоля известяватъ, че Горни Дебаръ се е възбунтувалъ. На тамошния мютесарифинъ гръмнали, за да го убиятъ, и той побѣгналъ. Войски сѫ изпроводени, за да усмирятъ недоволнитѣ. Какво е това нѣщо? Хайдути навсѣкѫде, Дебаръ се бунтува, началникътъ на четата дебралия, войски кръстосватъ навсѣкѫде — тука трѣбва да има нѣщо. Гладътъ, сиромашията и турскитѣ варварства сѫ довели населението до отчаяние. Дали началото на нашата революция е въ Македония? А, братя, емигранти?

 

— Изъ Лозенъ-Градъ (Крѫклисия) пишатъ, че турското правителство е погледнало съ твърде лошо око на самоуправството на селянитѣ въ Малко-Търново. То поискало да види въ тѣхната частна и справедлива постѫпка нѣкакъвъ си бунтовнически заговоръ противъ държавата и пристѫпило

 

 

1. Заключение.

 

 

448

 

да извърши своята „отеческа обязаность”. После избѣгването на крадеца и изедникътъ чорбаджи Василаки отъ праведния гнѣвъ на селянитѣ, мидюринътъ, т. е. неговиятъ ортакъ, телеграфиралъ на всичкитѣ власти въ вилаета и явилъ имъ, че българитѣ се възбунтували и че, за да се въдвори тишината, сѫ потрѣбни пушки и байнети. На тая новина се притекли, като кучета на мърша, два билюка войска, каймакамитѣ Бунаръхисарски, Кръклисийски, Люле-бургаски, визански и членоветѣ на мезлиша и съ нѣколко души заптиета, бинбашията Родостки Чорленски и началникътъ на Едирнеската джандармерия съ 25 д. заптиета. Тѣ вързали главния попъ на селото и 24 д. по първи селяни, и подъ прикритието на една твърде силна стража ги закарали въ Родосто, дето ще да се сѫдятъ съ всичката строгость на турския законъ? А знаете ли какъвъ е тоя законъ? Не въставайте, гяури, противъ явнитѣ и официалнитѣ крадци и разбойници, не възставайте, ако тия ви обиратъ посрѣдъ пладне, ако ви яздатъ като добитъци, и ако безчестятъ и маскаратъ женитѣ ви, дъщеритѣ ви, децата ви и майкитѣ ви; не въставайте, защото тоя законъ е строгъ и справедливъ за раята и защото началникътъ на всичкитѣ крадци и разбойници, негово височество В. везиръ Ессадъ паша е заповѣдалъ преди нѣколко време на всичкитѣ свои административни копои да постѫпватъ навсѣкаде така, както сѫ постѫпили и въ Малко-Търново. „Бийте, колете и обирайте, а азъ ще да креща предъ Европа, че преобразования въвеждамъ и равенство между гяуритѣ и правовѣрнитѣ!” О, турци, турци! Вие ще да доведете държавниятъ шарлатани зъмъ до non plus ultra!

 

— Пишатъ изъ Кюстенджа въ „И. Време”, че жителитѣ въ околностьта на тоя промишленъ градъ блаженствуватъ подъ дебелата сѣнка на Абдулъ Азиса. Презъ зимата тѣ били въ такова положение, щото мнозина отъ тѣхъ измрѣли отъ студъ и отъ гладъ, а живитѣ захванали днесъ да пасатъ трева, която се родила твърде много по причина, че селянитѣ нѣмали съ какво да посѣятъ полетата си, а правителството имъ не дало нужното количество семе. Тѣ яли единъ видъ чорба, която се е готвѣла съ счуканъ сметъ отъ жито и ечимикъ, размѣсенъ съ черника. Даже и кучетата не би яли тѣзи гастрономически и хранителни ястия. Ние би желали да нахранимъ харема на негово величество султанътъ, и тия ястия ние би желали да вкусатъ държавнитѣ мѫже въ Турция и нашитѣ разпространители на просвѣщението и на цивилизацията!

 

 

449

 

 

*  *  *

 

— В. „Източно Време” (165) пишатъ изъ Сливенско, че българитѣ отъ село Юркчии сѫ на давия съ турцитѣ за една мѣра, която последнитѣ искатъ да направятъ на чеири [1], а българитѣ я не даватъ по причина, че нѣматъ где да си пасатъ добитъка. Ще да видимъ, какъвъ резултатъ ще да има тая давия. Научаваме се, че правителството намѣсто да пристѫпи и да разгледа тая давия, запрѣло българитѣ и ги принудило да дадатъ сенетъ [2], чрезъ който се задължаватъ да не пущатъ добитъка си въ мѣрата, дордето се не свърши работата. Какво правосѫдие! Ами ако на тия сиромаси измре добитъкътъ отъ гладъ дорде се свърши давията, то тогава що? Ние помнимъ единъ примѣръ отъ подобна давия, която се продължава цѣли 10 години между Калоферъ и околнитѣ турски села, и готови сме да вѣрваме, че и тука турската Темида ще да постѫпи подло и разбойнически, т. е. и тука ще да смъкне и ризитѣ отъ гърбоветѣ на гяуритѣ, давията пакъ ще да се реши въ полза на правовѣрнитѣ.

 

— Въ село Чанакчии, което е населено съ турци и съ българи, любовьта между тия два елемента е достигнала до такъвъ високъ градусъ, щото раята се е решила да напусне бащинитѣ си огнища и да търси други мѣста, за да се засели. Но такива мѣста въ Турция нѣмало. (Ба, има, но тѣ сѫ назначени за черкезитѣ, които сѫ призовани отъ провидението да поддърѫатъ съ своето разбойничество сѫществуването на славната османска империя). Щомъ нѣкой турчинъ се разгнѣви на нѣкой българинъ, то презъ нощьта на последния се запалва или кѫщата, или плевнята, или дюкянътъ. (А самиятъ стопанинъ не запалятъ ли?) Тамъ имало нѣкое си бѣсно куче на име Дели-Мехмедоглу Ахмедъ, който е направилъ до сега такива злини на българитѣ, щото не могатъ нито да се опишатъ, нито да се разкажатъ. (А могатъ само да се търпятъ). Браво българи! браво, роби! Да се обръсне всичкиятъ свѣтъ предъ вашето търпение! Види се, че дорде турцитѣ не захванатъ да мажатъ васъ, децата ви и женитѣ ви съ катранъ, като мишки, и да ви палятъ, като машали, до тогава нѣма да ви дойде умътъ въ главата. Търпете, робувайте и недейте се баремъ оплаква.

 

— Намѣрилъ се въ Карнобатъ единъ уменъ и разуменъ човѣкъ, който се е заловилъ да направи статистика на злодей-

 

 

1. Ливади

 

2. Документъ.

 

 

450

 

ствата, на обиритѣ и на кражбитѣ, които сѫ направили черкезитѣ по ония мѣста и да поднесе тая статистика на правителството, за да види то плодътъ на своитѣ отечески грижи и старания за щастието на своитѣ поданици, а особено на раята. Споредъ неговитѣ издирвания, само въ 6 села въ продължението на една година сѫ откраднали 101 коне, 128 вола, 71 крави, 699 овце и кози, 721 кошери съ медъ и пр. Всичко откраднато струва средна цена до 2,000 турски лири. А ние се чудимъ и маемъ, защо народътъ ни отъ день на день сиромашѣе! А, г-да редактори на в. „День”? „На работа, на работа! На работа на двойното (а защо не на четворното?) поле на науката и на занаятитѣ и ние скоро ще да оздравѣемъ и ще да забогатѣемъ”! Така ли е? Жално, че въ България нѣма още лудници, а то отдавна вече би посъветвали защитницитѣ на подобни идеи и начала, — начала и идеи! — да отидатъ и да възвѣстятъ тая истина на лудитѣ си братя. Работи и се учи, учи се и работи, пакъ нека всичкиятъ твой трудъ отива въ гърлото на твоитѣ тирани и господари!

 

— Пакъ черкезе, пакъ плачове и викове отъ тѣхъ, пакъ оплаквания чрезъ вестницитѣ! Срашно нѣщо е, братя, черкезинътъ: коли, бие, краде, убира, убива, мѫчи. . . А нашитѣ майки, когато ни изпращатъ нейде на пѫть или на кяръ, ни желаятъ добъръ часъ и добра среща. Но черкезинътъ не е кривъ. При всичкитѣ злини, които той прави на народонаселението, той принася и голѣма полза. Въ ония господарства, гдето паразитствуващиятъ класъ се ползува съ известно развитие, тамъ сѫществува страшна полиция противъ такива явни и възмутителни злодейства, а това е твърде сигурно срѣдство, за да се замажатъ очитѣ на робитѣ. Въ Турция баремъ това е добро, че всѣки види где лежи злото и кой е главниятъ двигатель на тая разбойническа машина. Кой ни е кривъ, ако ние сме се научили само да търпимъ и да се оплакваме? Черкезитѣ сѫ явна бунтовническа пропаганда между нашия народъ! Въстанете противъ тѣхъ и вие ще да въстанете противъ самото правителство. Отъ тая точка на зрение тѣ сѫ безценни камъни за нашето свестяване и за нашата революция. . .

 

Турското правителство обезорѫжава черкезитѣ въ Одриненския вилаетъ! Обезорѫжава ги, но само въ своитѣ ородини [1] и вестници, а не въ действителность. Посмѣйте се, ако ви дава сърдце, на начина, съ който се изпълнява заповѣдьта на великия разбойникъ Ессадъ-паша. Дойдатъ нѣколко души зап-

 

 

1. Заповѣди.

 

 

451

 

тие въ нѣкое село, събиратъ се на купището като пѣтли и който е по-гръмогласенъ отъ тѣхъ, захваща да кукурига да си донасятъ черкезитѣ орѫжието. Черкезитѣ излѣзатъ изъ своитѣ вертепи, спогледатъ се помежду си, усмихнатъ се на своитѣ ортаци и аркадаши, и изнасатъ една или две рѫждиви костури. После това обезорѫжаване заптиетата заминаватъ за друго село. Но заминете и вие после тѣхъ и вижте, ще да иматъ ли черкезитѣ орѫжие да ви посрещнатъ, да ви обератъ или да ви убиятъ? Я да бѣше дадена заповѣдь да се обезорѫжатъ българитѣ, ако само би имали орѫжие и вижте, не щѣха ли да имъ отнематъ и брадвитѣ, и мотикитѣ, и череслата, и не щѣха ли въ това сѫщо време да имъ обератъ и кѫщята? Недей лъга, Ессаде, недей лъга, че искашъ да доведешъ равноправность и безопасность въ държавата! Минаха се ония времена, когато свѣтътъ вѣрваше на вашитѣ хати-хумаюни и хатишерифи. Сега всѣки честенъ човѣкъ ви счита вече за банкроти, за шарлатане, за разбойници, за калпазане.

 

*  *  *

 

— Въ Македония (166) върлува голѣмъ гладъ. Въ гръцкия в-къ „Епоха” съобщаватъ, че една сиромахкиня, която имала 4 деца, като не могла да ги прехрани, тръгнала да проси помощь въ околнитѣ села; но навсѣкѫде тя срещнала страшна бедность и отказъ. Като обиколила нѣколко села заедно съ децата си, които примирали отъ гладъ, тя изнемощѣла и паднала насрѣдъ пѫтя. Когато се събудила отъ летаргията, въ която я билъ хвърлилъ гладътъ, тя видѣла 4-тѣ си деца мъртви до нея! Отчаяна, тя се обесила на едно дърво. Ние стоимъ и мислимъ надъ това плачевно състояние на раята, мислиме и сравняваме нашия животъ съ живота на другитѣ народи, които сѫ се намирали нѣкогашъ въ подобно положение, и виждаме по всичко, че наближава вече деньтъ на революцията. У насъ сѫ сѫществували до сега почти всичкитѣ условия за бунтъ, недостигало е само гладътъ. Ще да видимъ неговото страшно действие.

 

— Въ предпоследния брой на „Източно Време” е напечатана една дописка изъ Враня, която е подписана отъ градската община, отъ черковното настоятелство, отъ градскитѣ свещеници, отъ мухтаритѣ и пр. и въ която се говори, че Враня, заедно съ 360 села е неблагодарна отъ избирането на Кирила за епископъ въ Скопие — избирание незаконно, но потвърдено отъ Екзархията. Ето що говори между другото

 

 

1. Кметоветѣ.

 

 

452

 

дописката „Сега вече злото и да иска да се предвари, е невъзможно, защото нашата къмъ васъ (къмъ екзархията) покорность и чистосърдечие не намѣриха мѣсто въ вашитѣ сърдца, и вие намѣсто да ни подадете рѫкопомощь да се окопитимъ и да видимъ где сме, въ последно време погазихте правдинитѣ ни; но богъ е всемилостивъ и за насъ грѣшни, който ще да отвори обятията на нашитѣ неприятели, които съ радость ще да ни приематъ като каещи се”. — Ето до какво положение докараха народа нашитѣ чернокапци. Това ли е тѣхната благодарность за толкова жертви отъ страна на неговитѣ патриоти? Единствената заслуга, която можеше да направи екзархията — да прибере народа въ едно цѣло — и нея не можа да окряка. Като си припомнимъ оплакванията изъ Търново, изъ Ловечъ, изъ Троянъ, изъ Кюстендилъ и сега изъ Враня, то съ скръбь забележваме, че нашитѣ високо преосвещенства не вършатъ друго нищо, освенъ (да) събличатъ народа, сѣятъ раздоръ и образуватъ партии. За насъ сѫ твърде важни оплакванията изъ Враня, дето убийствената пропаганда на сръбскитѣ шарлатанствуващи патриоти е хвърлила вече своята мрежа, мѫти водата и приготовлява се да лови историческа риба. Тамъ баремъ, свети отци, бѫдете малко по-човѣци и по-безкористни стригачи. Въ противенъ случай вие ще да бѫдете отговорни предъ сада на нашата нова история.

 

— Изъ Свищовъ ни пишатъ следното: „Преди нѣколко дена 5—6 д. разбойници-турци нападнали нощемъ кѫщата на единъ нашъ гражданинъ и му взели 45 лири. Когато тѣ мѫчили българина, той измъкналъ едно ножче, наранилъ едного отъ своитѣ незвани гости и успѣлъ да побѣгне. Ранениятъ турчинъ се улови и българина го позна. Но първиятъ протестува, като казва, че и него така сѫщо срещнали разбойницитѣ, били го и го наранили. Справедливия ни каймакаминъ е изпроводилъ докторъ да лѣчи ранения, а българина е затворилъ и го мѫчи да каже кого е той наранилъ съ ножа си. Кой знае? Може да го пуснатъ, но ако даде още 45 лири и на официалнитѣ разбойници.” — Ей, Асиме! Ако си ортакъ и ти съ разбойницитѣ, то защо не накажешъ и тогова, който не е можалъ да се опази и да направи жертвата си да мълчи, а издава и тебе и каймакамина. Ортацитѣ отъ тоя занаятъ така въобще постѫпятъ.

 

— Пишатъ изъ Варна на гръцкия в. „Траки”, че въ продължението на 3 месеца разбойницитѣ по тия мѣста сѫ убили и наранили около 40 д. християни. Варненскитѣ жители, от-

 

 

453

 

чаяни отъ това, че мѣстнитѣ власти не могатъ или не щатъ да обуздаятъ тия злодеяния, подписали едно прошение до в. везиръ, въ което го молятъ да обьрне своето внимание къмъ тая нещастна страна на империята. Смѣшно нѣщо! На Ессада изпращатъ не прошения, а ноти и остри забележки, и то не частни лица и роби, а коджамити държави и правителства, и той не обръща никакво внимание, та на варненското прошение ще да обърне внимание великиятъ държавенъ демделинъ!

 

— Изъ Търново ни пишатъ, че споредъ едно решение на цариградското правителство, всичкитѣ данъци ще захванатъ да се продаватъ на частни лица, както се продава, напримѣръ, йошурътъ. Причината на това решение била тая, че при сегашния редъ на събиранието данъцитѣ, остаяло много бакия и поглъщали се голѣми суми отъ чиновницитѣ. Лицата, които купуватъ данъцитѣ, ще да бѫдатъ задължени да ги изплащатъ въ три срока, а тѣ сами както могатъ и когато искатъ да ги събиратъ. Всѣки, който знае какъ се събира сега йошурътъ, ще да си представи, какви нови угнетения и несправедливости се приготовляватъ за беззащитната рая. Тая търговия ще да влѣзе въ рѫцетѣ на различни бейове и чорбаджии и ще да увеличи двойно и тройно официалнитѣ и защитенитѣ отъ закона кражби. Идете сега и говорете, че въ Турция сѫ невъзможни никакви реформи! А данъкътъ отъ пеленачетата, а потурчването нашитѣ народни училища, а тайнитѣ правителствени комитети за обирание и убиване раята, а въорѫжението на читацитѣ, а поощрението на разбойничеството а . . . и колко още други такива ? Това не сѫ ли реформи?

 

А ние сме седнали да се оплакваме! Чакайте, още какво сте видѣли?

 

*  *  *

 

— Въ единъ (167) отъ последнитѣ броеве на „Знаме” ние споменахме за безредицитѣ въ Дебъръ и затова, мислимъ, неще да бѫде излишно, ако приведемъ още нѣкои и други сведения относително тия безредици, които сведения е приелъ единъ отъ виенскитѣ вестници изъ Призренъ и които сѫ преведени даже и въ единъ отъ нашитѣ цариградски листове. „Въ града Дебъръ тия дни произлѣзе бунтъ отъ страна на раята. Причината на тоя бунтъ бѣше невнимателностьта на властьта при преброяването на населението. Тая мѣрка се гледа съ лошо око отъ жителитѣ, защото тѣ си въображаватъ, че е предприета съ намѣрението да се наложи нѣкакъвъ си новъ данъкъ. (И затова въображение ли иска? Почакайте и

 

 

454

 

данъка „дишъ-хакѫ” ще да се поднови скоро, р.). Най-жестоко е постѫпила властьта въ преброяването на добитъка. Числото на рогатия добитъкъ и на овцетѣ се е преувеличило, (одве или три ? р.), тъй щото данъкътъ се е умножилъ значително (съ 100 % не ли ? р.). После извънредната люта зима и при съвършеното нѣмане на храна умножението на тоя данъкъ е двойна тежесть за населението. Но и друго едно съвсемъ частно обстоятелство е помогнало на незадоволството. Дебърскиятъ мютесарифинъ Али-паша се договорилъ съ прочутия разбойнически главатарь Реппа, да го прости, ако се покори и предаде въ рѫцетѣ на властьта. Разбойникътъ се покорилъ и предалъ, но мютесарифинътъ тутакси заповѣдалъ да го обесятъ. Многобройнитѣ Реппови роднини и приятели се заклели да си отмъстятъ и това принудило мютесарифинътъ да бѣга отъ Битоля, но по пѫтя му се случило нещастие: свитата му го оставила и той само чрезъ едно чудо се избавилъ отъ смъртьта и стигналъ въ града. Като се известилъ битолския валия Реефетъ-паша, че бунтовницитѣ сѫ на число до 1500, изпроводилъ противъ Дебъръ единъ полкъ пехота и половина батарея отъ битолския гарнизонъ, и още единъ полкъ стрелци съ два топа и нѣколко ескадрона конница, които сѫ се намирали въ Подгорица.” — До сега още нѣма никакви известия, за да знаемъ умирилъ ли се е бунтътъ или не. Ако да се е умирилъ, то турцитѣ щѣха да ни се похвалятъ съ бабаитлъка си.

 

— Въ „И. Време” пишатъ изъ Русчукъ следното: „Преди нѣколко дена, по два часа и половина по турски сутриньта, близу при Ени-хамамъ, посрѣдъ града, трима души крайовци грабнаха една жена предъ публиката, турнаха я въ една бричка и отведоха я, за да наситатъ, безъ съмнение, своитѣ скотски страсти . . .” — И тая жена има братя, сестри, баща, майка, деца, мѫжъ, роднини и сънародници?! И тѣ равнодушно сѫ гледали на тая безчовѣчно оскърбителна сцена?! Трима души крайовци да грабнатъ една нещастна жена денемъ и предъ публиката, и ни единъ да се не затече да я отърве, ни единъ да не извика „дръжте, братя”, ни единъ да се не хване за орѫжие!!! Не, тая публика е била отъ овце, отъ добитъчета, отъ гадове, а не отъ хора, и види се, че въ Русчукъ действително нѣма хора. На кой народъ по свѣта, билъ, той дивъ или образованъ, вие би могли да направите подобна оскърбление и той да не скочи да ви разкѫса на парчета ? А въ Русчукъ не минува недѣля да не направятъ крайовцитѣ подобно скотско насилие, а синоветѣ на оскърбенитѣ майки

 

 

455

 

казватъ тъй: „Струва ни се, че полицията трѣбва да излѣкува туй състояние на работитѣ!!!” О, говеда! говеда, о, роби! Васъ скоро ще да накаратъ насрѣдъ кръстопѫтищата да държите ушитѣ на майкитѣ си, на сестритѣ си, на бащитѣ си, на дъщеритѣ си и вамъ все ще да се струва, че „полицията трѣбва да излѣкува туй състояние на работитѣ!” Проклятие за васъ, роби! Проклятие за тебе, младо поколѣние, което търпишъ подобни унижения и което така равнодушно гледашъ на страданията на брата си!

 

*  *  *

 

— Въ „И. Време” (168) пишатъ изъ Плѣвенъ, че злоупотрѣбленията на чорбаджиитѣ и на заптиитѣ сѫ преминали всѣка една граница. Събирането на царскитѣ данъци (т. е. кражби) се извършвало съ единъ твърде варварски начинъ. Съ тая служба билъ натоваренъ нѣкой си арнаутинъ на име Мурадъ-чаушъ, на когото и законътъ и правото били тоягата. Преди нѣколко време той смазалъ съ лобутъ множество селяне, а въ село Крушевица, като затворилъ до 40 д. гяури въ зимницитѣ, изваждалъ ги почти всѣки часъ на небетъ [1] да ги бие и да ги псува съ най-оскърбителнитѣ псувни. Тѣ отишли въ Плѣвенъ да се оплачатъ, но тамошниятъ чорбаджия Симеонъ Хайдутовъ, като подушилъ това, привикалъ нещастнитѣ и съ различни заплашвания ги отвърналъ отъ намѣрението имъ. Безъ да погледне на почернѣлитѣ отъ бой меса на селянитѣ, градскиятъ хайдутинъ Симеонъ имъ казалъ да не ходятъ на конака, защото ще да ги запратъ. Тия си отишли. На такива волове такъвъ остенъ се пада . . . Селянитѣ не могатъ да се оплачатъ на мѣстнитѣ власти, защото Симеонъ е тѣхенъ ортакъ, а въ Русчукъ нѣма кой да ги чуе. — Тогава защо се не разправятъ селянитѣ сами по своему? Защо не махнатъ тоя гадъ изъ помежду си? Не, не, търсете правосѫдие и вамъ скоро ще да ви прекаратъ даже и халки презъ челюститѣ и ще да ви разиграватъ като мечки. Търпение — спасение!

 

— Пишатъ изъ Солунъ, че истилямитѣ въ кукушката епархия сѫ извършени вече и че народонаселението се е произнесло въ полза на екзархията. Останала само Дойрянската кааза и то по причина, че тя не била спомената въ правителственото емирнаме. [2] Патриархията е протестирала, че изпитвателната комисия е питала народонаселението по народность, а не по вѣроизповѣдание, т. е. питала е така: „Какви сте вие

 

 

1. Постъ.

 

2. Заповѣдь.

 

 

456

 

българи или гърци?” А на фанариотитѣ се искало да пита така: „схизматици ли сте вие или православни.” — Чувате ли, г-да отъ „Истокъ” ?

 

Защо не протестирате и вие противъ тая несправедливость? Защо не искате и вие да се формулира това питане така: сърби ли сте вие или гърци? Споредъ вашитѣ думи и споредъ думитѣ на „филологическия оселъ” Милоша Милоевича въ Македония нѣма нито единъ българинъ, а сви су србе! Беднитѣ! сега и кукушката епархия ще да се напълни вече съ „шпијнлуци и инквизиције бугарске”.

 

(Като съобщава, че въ Мала Азия открили 171 села, които не били записани въ тефтери за данъци, продължава:) — Почудете се, европейци, на турската администрация! Почудете се, но не мислете, че и съ това откритие банкротитѣ ще могатъ да си поправятъ финанситѣ.

 

— Изъ Трявна ни пишатъ, че по причина на лошото устройство на рудокопнитѣ за каменнитѣ вѫглища, множество наши селяни сѫ затиснати и убити. Работата е, че таванитѣ на тия рудокопи сѫ подпръни съ диреци, които твърде често се трошили и поглъщали по една и по две жертви.Инженеритѣ цѣлъ день пиянствуватъ и спатъ, а когато имъ поискатъ дърва за подпиране, тѣ отговарятъ съ псувни и съ камшици. Нали сѫ работницитѣ българи, то и единъ да не остане, не е голѣма беда: „Биръ гяуръ йолмюшъ, не олуръ онданъ!” [1]

 

— Изъ Тулча ни являватъ, че 300 нѣмски фамилии, които досега сѫ живѣли въ руска Бессарабия, сѫ се преселили въ Турция, а именно въ тулчанския санджакъ. Властитѣ сѫ ги приели радостно и сѫ имъ дали даже и земя за обработвание. Чудете се и се майте! Нашитѣ братя бѣгатъ и се преселяватъ изъ Турция, а нѣмцитѣ, тия втори чифути на свѣта, отиватъ да печелятъ и да блаженствуватъ подъ дебелата сѣнка на агитѣ! Но не, нѣмецътъ е навсѣкѫде нѣмецъ, а сега, при претенциитѣ и подъ защитата на г. Бисмарка, тия деца на великата германска идея ще да бѫдатъ предтечи на заверното „Drang nach Osten”. Преселенията на чужденцитѣ сѫ вредителни за насъ и въ политическо и въ економическо отношение.

 

*  *   *

 

— В-къ „Дунавъ” известява, че турското правителство запретило крѫгообръщението на новоотсѣченитѣ сръбски па-

 

 

1. Единъ невѣрникъ умрѣлъ, какво отъ това?

 

 

457

 

ри въ отоманската държава. Ние не можемъ да проумѣемъ политиката на Есада: ужъ гледа да бѫде все тишина и миръ между девлета и неговитѣ подвластни княжества, пъкъ прави нѣща, които причиняватъ само недоволство и раздразнение. Защо на влашкитѣ франкове да е свободно крѫгообръщението въ турско, а на сръбскитѣ да е запретено? Не сѫ ли и дветѣ кралства васални на единъ и сѫщи сюзеренъ? Не ще ли се оскърби достолепието на Сърбия отъ тая произволна постѫпка на сюзерена? Ессаде, сбирай си ума въ кратуната, а не то, — ще да ти го събератъ!

 

— Пишатъ отъ Пловдивъ до „И. Време”, че тая година природата е надарила окрѫжието имъ съ голѣмо изобилие. Но тъй както десятоцитѣ още не сѫ продадени, макаръ че има доста спекуланти купувачи, то сноповетѣ сѫ още на нивитѣ и хората не могатъ да наченатъ да вършѣятъ. Селянитѣ се боятъ да не би да хванатъ силни и продължителни дъждове и да развалятъ пшеницата, както въ паметната за българитѣ 1868 год. Провидението е дало, пише дописникътъ, на страната изобилие отъ всѣка страна, а ние не сме въ състояние да се възползуваме отъ него; не можемъ да проумѣемъ, отъ що излиза тая правителственна жалостна бавность въ продажбата на десятоцитѣ. Ние мислимъ, че въ тая комедия нѣма нищо замисловато и нищо, което да не може да се проумѣе. Работата е твърде ясна: така е угодно на пловдивския паша, така и прави, — не е ли той пълновластниятъ началникъ поне за сега на Пловдивъ и на неговото окрѫжие? Каквото ще, такова направа. Дорде ние носимъ такива покорни глави, колко-колко още ще си играятъ и съ живота ни, и съ имота ни, и съ честьта ни нашитѣ началници-господари!! Работи цѣла година като волъ, дочакай добра жетва и да не можешъ, да не смѣешъ да си приберешъ житцето въ хамбаритѣ, а да го гледашъ натрупано на нивата, дето дъжда може да го развали всѣка минута. О, това положение е достойно за завиждане!

 

*  *  *

 

— Да се възрадва (169) всѣко българско сърдце, да се возвесели и да воспѣе пѣсень хвалебна и благодарна на своитѣ милостиви тирани! Голѣмо добро е намислила да направи високата порта на своитѣ щастливи поданици. Турскиятъ хавадишъ „Вакѫтъ” известява, че преобразователната комисия въ Цариградъ е решила да направи голѣмо преобразование въ турската администрация. Внимавайте! Отъ сега нататъкъ вилаетитѣ ще да се преобърнатъ на мютесарифлици, а мютесарифлицитѣ на каймакамлъци и т. н.; така щото службата

 

 

458

 

на главенъ вилаетски управитель се унищожава вече. Каква чудесно преобразование! Ще да замѣнятъ едно название съ друго, за да направатъ известна една економийка въ правителствената каса, а ще да подложатъ раята на такива богати кражби и обири, каквито сѫ възможнк само въ Турция. Смалете заплатата на чиновника и той ще да захване да краде и на лѣво и на дѣсно. Но това не е нищо.

 

Портата е издала и друга една заповѣдь, съ която запрещава на валиитѣ да даватъ мюдюрски и каймакамски служби на своитѣ олани, чубукчии, кочияши и сеизи, а да избиратъ такива личности, които иматъ свидетелства отъ цариградското гражданско училище, следователно при такъвъ единъ редъ кражбитѣ сѫ невъзможни или ако и да сѫ възможни, то се облагородяватъ нѣкакъ си. Честита рая! Ние се чудимъ сега, де ще се денатъ административнитѣ чираци на нашитѣ паши и бейове. И на стари ли години тѣ ще бѫдатъ олани и чибукчии. Както щете, но това не е прогресъ, господа михлюзе.

 

— Изъ Ловечъ ни пишатъ, че правителството е захванало твърде енергически да събира данъцитѣ отъ раята. „Не може човѣкъ равнодушно да гледа, говори нашиятъ дописникъ, какъ плачатъ и пищятъ сиромашкитѣ семейства. Камзамалитѣ, придружени съ цѣла тайфа заптии, ходятъ изъ кѫща въ кѫща и, дето имъ не заплатятъ, взематъ каквото имъ падне на рѫка: менци, черги, дрехи, брашно, сирене, нощви, лъжици и всичкото това продаватъ на мезатъ за нищо и никаква цена. Случва се, щото за 20 гроша данъкъ да продадатъ на нѣкоя сиромахкиня нѣща, които струватъ 200 или 300 гроша. Въ една кѫща вземаха даже и веригата отъ огнището, а на една девойка съблѣкоха даже и салтамарката отъ гърба. . . Не може вече да се търпи. Азъ ви увѣрявамъ, че ако зимата ни завари мирни и спокойни, то напролѣть и българинътъ ще да извика: „хлѣбъ или куршумъ, свобода или смърть”. — Не братя, не, бѫдете благоразумни и чакайте да захванатъ да продаватъ и децата ви на пияцата и да режатъ даже и коситѣ на женитѣ ви и на сестритѣ ви, пакъ тогава се хванете за орѫжие! О, нещастний народе!

 

*  *  *

 

— Пишатъ отъ Севлието (170) до „И. Време”. Разбойничеството тука е вземало голѣми размѣри. За да се опишатъ всичкитѣ приключенчя, станали отъ нѣколко време насамъ, би било дълга и широка работа; затова азъ ще ви опиша само ония, които сѫ станали въ тия последни дни: тѣ сѫ достатъ-

 

 

459

 

чни за да покажатъ какъ се изпълняватъ царскитѣ закони, Нѣщо преди три недѣли двама кърджии, като се връщали отъ полето съ кожи, срѣщатъ ги трима черкези и, следъ като ги нашарили съ камитѣ си, взематъ конетѣ имъ и отиватъ да ядатъ при единъ овчарь. Кърджиитѣ по лаянието на кучетата познали, че тамъ сѫ черкезитѣ; тогава става единътъ, отива въ града и всичко, що претеглили, разказалъ на каймакамина. Но тоя последниятъ, вмѣсто да побърза да улови злодейцитѣ казалъ на бития и обрания: „и главитѣ ви да сѫ наполовина, пакъ не отивамъ да ги гоня по това време”. А черкезитѣ като се наяли при овчаря, заминали си. Изъ пѫтя тѣ срещнали край селото Добромирка единъ турчинъ и го убили. Селянитѣ, като се научили за това, погватъ разбойницитѣ и едного отъ тѣхъ убили, а другитѣ уловили. Миналата недѣля се обраха при самия градъ двама българи, които отивали на плѣвенския пазаръ. По-миналата нощь 7-8 души турци разбиватъ вратата на единъ българинъ, грабноватъ жената му и я отнасятъ вънъ отъ града, дето я държали до сутриньта да си правятъ скотския кефъ. Злодейцитѣ, ако и да се знае кои сѫ, останаха безнаказани, но причината на всичко това сѫ нашитѣ аази, за които другъ пѫть ще ви пиша. Иди сега ти после това и не говори, че въ Турско нѣма общественна безопасность, нѣма администрация, нѣма редъ, нѣма закони, че тя е царството на произвола и деспотизма, че тя е свърталище и прибежище на шарлатанитѣ и разбойницитѣ; — не говори, за да се не сърдятъ нашитѣ дълбокомисленни политици-дуалисти и нашитѣ всезнаещи просвѣтители, които, храни боже, помагай, въ последно време, откакъ е станала забележителната метаморфоза на единъ отъ най-горещитѣ наши патриоти отъ бунтовникъ въ миренъ гражданинъ [1], много сѫ се навъдили въ Ромъния, свърталището на „кометитѣ”, които просвѣтители мислятъ, че ние трѣбва да цѣлуваме суровицата, съ която ни биятъ, за да можемъ съ това да придобиемъ „благоволението” на султана, който тогава всемилостиво ще подари свобода на нареда ни, т. е. ще осѫди самъ себе си на гладъ и смърть. Не обладаватъли таланта на далековидностьта нашитѣ „мирни граждани”? Не проумѣватъ ли най-добре интереситѣ на народа си, и чрезъ кой пѫть той ще се отърве отъ турското робство? „Просвѣщението е нашето спасение”, това е девизата имъ. Който дръзне да потвърдява и поддържа противното, ние му казваме, че не знае нищо, защото горното мнение се поддържа отъ учени авторитетни и отъ богати хора. Да!

 

 

1. Любенъ Каравеловъ.

 

 

460

 

— Пишатъ ни отъ Оряхово, че тамкашнитѣ събиратели на данъка така безчеловѣчно постѫпвали съ беззащитната рая, щото тѣхнитѣ звѣрства ни се показватъ като невѣроятни. Пролѣтесъ, когато времето било още студено, който отъ сиромаситѣ селяни нѣмалъ да заплати данъка си, заптиитѣ го събличали голъ, вкарвали го въ рѣката голъ до шия въ водата и го държели тамъ дордето замръзне отъ студъ. Мнозина сиромаси следъ това страшно изпитание заболѣвали и скоро умирали. Сега пакъ сѫщитѣ, понеже времето е топло, употрѣбявали съвсемъ други радикални срѣдства. Така, напримѣръ, когато дойдатъ въ нѣкое село, дето има много сиромаси, които хлѣбъ нѣматъ да ядътъ, а не данъка да плащатъ, заптиитѣ отбиратъ нѣколко отъ тѣхъ, откарватъ ги вънъ отъ селото, вързватъ ги, повалятъ ги като заклани добитъци на земята, натрупватъ отгоре имъ шубръчки и сѣно, а всичко това покриятъ съ нѣкоя черга, пакъ отъ селото взета, и сѣдатъ на тоя живъ одъръ да си правятъ кефа и да пиятъ ракия. Подъ тяжестьта на тѣлата на тия звѣрове пъшкатъ клѣтитѣ сиромаси, задушватъ се отъ топлина и захваща да тече изъ устата и носоветѣ имъ тѣхната и безъ това отслабнала и разредена отъ гладъ и лишения кръвь. Следъ като си направятъ кефа и се настоятъ на живия одъръ, пазителитѣ на общественната безопасность дръпватъ по единъ бой на сиромаситѣ и ги изгонватъ отъ себе си. Други още мѣрки употрѣбявали тия звѣрове, за да принудятъ сиромаха да даде и кальта изъ подъ ноктитѣ си, да продаде невинностьта на дъщеря си, за да заплати данъка на падишаха. Тѣ събличали длъжника голъ, вързвали го у нѣкой плетъ или дърво и го държатъ цѣлъ день на слънце да го хапятъ мухитѣ, дано се нѣкой смили за него и заплати данъка му. Въ такова плачевно положение се намира тая часть отъ нашето поробено отечество и нѣма кой да се погрижи за неговото освобождение. Народътъ ни пропада отъ гладъ и нужда, побѣснѣлото и оголѣло правителство посрѣдствомъ своитѣ слуги изсмуква и най-последната му капка кръвь, а нашитѣ прослѣпѣли просвѣтители го учатъ да търпи, да се просвѣщава, че сетне всичко друго ще му падне съ зимбилъ [1] отъ небето. Заблудени книжници и фарисеи, наистина ли вие не виждате, или не щете да видите, всичко това, което ще ви докаже, че ходите изъ тимнината; което ви показва ясно като лѣтния божи день, че безъ свобода въ нашето отечество не е възможно никакво просвѣщение.

 

 

1. Плетена чанта.

 

 

461

 

Време е вече да проумѣете тая истина и да тръгнете и вие изъ правия пѫть, пѫтьтъ на освобождението на народа посрѣдствомъ кървава революция. Не се водете следъ измѣнницитѣ, защото и вамъ ще измѣнятъ, както измѣника на народа. Днесъ приехме известие изъ България, че въ Сливенския балканъ е излѣзла една българска бунтовническа чета. Тя имала вече първо сражение  съ турцитѣ, въ което отъ последнитѣ паднали нѣколко души убити и ранени. Тая чета е привела въ страхъ и трепетъ всичкото турско народонаселение. Стягайте се емигранти, захваща се вече кървавата сватба и у дома.

 

*  *  *

 

— Известяватъ (171) ни отъ Градецъ, че тамъ се явила една чета отъ около 150 души българи добре въорѫжени, тѣза сега нищо не направили. Въ Дели-Орманъ сѫщо сѫществува една чета отъ 80 души. Въ Сливненския — отъ 48 души. Въ Бѣловския отъ около 100 души и въобще навсѣкѫде изъ Балкана виждали чети съ по десетина души. Тѣзи чети още не действуватъ, но увѣрени сме, че не е далечъ часа, когато ще чуемъ цѣли села и градове подигнати. (Ако тѣзи известия сѫ вѣрни, то показва, че българитѣ отсрѣща сѫ работили и работятъ и че българитѣ въ тоя случай заслужаватъ името народъ и народъ съ политически начала. Ред.)

 

*  *  *

 

— Отъ Шуменъ (172) ни пишатъ отъ 22 авг., че на 13 т. м. вечерьта трима души низами и двама българи влѣзли въ двора на една българска кѫща въ долната махала, за да я обератъ, като се научили предварително, че стопанинътъ на кѫщата го нѣмало него день тамъ. Жена му се видѣла принудена, въ това критическо за нея обстоятелтво, да се брани отчаяно. Тя гръмнала съ револверъ и сполучила да убие едного, другия ранила, а останалитѣ избѣгали, като оставили на мѣстото убития. На другия день ранения аскерлия се намира и изповѣдва, че ходилъ въ кѫщата на българката, съ цель да я обератъ. (Да живѣятъ такива българки и да се славятъ, защото знаятъ да си пазятъ честьта и имота съ собственитѣ си сили. Радваме се, като чуваме, че българитѣ сѫ дошли вече до саморазправане. р)

 

Отъ сѫщия градъ ни явяватъ, че на 15 т. нѣколко аскерлии презъ деня силомъ тегляли колата на единъ селянинъ да ги взематъ за ангария. Селянинътъ се молилъ, за да ги оставятъ, защото, както знаете, сега е най-голѣмата работа на селянина, но молбата му била непослушена. Освенъ това,

 

 

462

 

горскиятъ селянинъ се наложилъ съ нѣколко тояги и псувни. Единъ младъ гражданинъ, който се намиралъ тамо, молилъ разяренитѣ принудители поне да не го биятъ, но единътъ отъ тѣхъ си грабва ножа и го забива въ ребрата на младия гражданинъ. (Помислете си сега, може ли въ Турция да сѫществува редъ и тишина, когато самитѣ пазители на тишината съ сила принуждаватъ мирнитѣ граждани и селяни да достигватъ до отчаяние, противъ безчеловѣчието?! р.) Въ сѫщия день други двама аскерлии съ голи ножове въ рѫка и съ пияни глави плашили деца, жени и когото срѣщнатъ, дорде най-сетне единъ другъ се раняватъ.

 

Страхуваме се, че ако би да се оставятъ безъ надзоръ толкова аскеръ, който е набранъ въ нашия градъ като срѣдоточие на 2-та царска ордия, ще ставатъ голѣми убийства и безчестия. Но имаме надежда, че мѫдрий Мюшуринъ ще вземе по-добри мѣрки, щото всѣкой отъ поданицитѣ да си бѫде спокоенъ. (Ехъ българи, дордето вие се храните съ такива надежди, никога нѣма да престанатъ отъ да ви тъпчатъ турцитѣ! Нима вие мислите, че турцитѣ отъ само себе си ще престанатъ да ви безчестятъ и биятъ? Бѫдете хора и разумейте, че дордето ний не се подигаемъ и се освободимъ отъ това жестоко правителство, нѣма да видимъ бѣлъ день. р.)

 

По поводъ убийството на едно дете въ Плѣвенъ, станало на 13 авг. 1875 год., в. „Источно Време” изказалъ предположение, че централната власть ще трѣбва да не остава такива дѣла ненаказани. Срещу това редакцията на „Знаме” бележи въ скоби: „А пъкъ ний мислимъ, че не централната власть, но самиятъ народъ не трѣбва такива дѣла да остава ненаказани, т. е. че населението трѣбва да стане и да си отмъсти. Само тогава ний ще сполучимъ да изкоренимъ тази безчеловѣчна наклонность у турцитѣ.”

 

По поводъ убийството на 80-годишенъ старецъ въ русчушкитѣ лозя, което турцитѣ извършили, защото ужъ билъ старъ войвода, редакцията бележи въ скоби: „у тѣхъ сѫ съживилъ вече страхъ, тѣ предвиждатъ вече смъртьта си, то сѫ предсмъртни агонии.”

[Previous] [Next]

[Back to Index]