Б. Свобода и Независимость (1872—1874)
ДОПИСКИ
50. Абдулъ Рахманъ дава балъ (Русчукъ, 19 януарий)
51. Ако искашъ да живѣешъ въ Турция, трѣбва да бѫдешъ волъ (Русчукъ, 9 февруарий)
52. Европейската преса е подкупена отъ турското правителство (Русчукъ, 16 февруарий)
53. Преобразованията въ Турция (Русчукъ, 23 февруарий)
54. Въ картинитѣ на пъкъла азъ виждамъ българския народъ (Русчукъ, 1 мартъ)
55. Портретътъ на Абдулъ Рахмана (Русчукъ, 10 мартъ)
56. Попъ Кръстю отъ Ловечъ официаленъ шпионинъ (Ловечъ, 10 мартъ)
57. Турскитѣ реформи и действителното положение (Никополъ, 1 априлъ)
58. Ето какви сме си ние (Русчукь, 8 априлъ)
59. Друмевъ иска да изхвърли естественитѣ науки изъ училищата (Русчукъ, 20 априлъ)
(Абдулъ Рахманъ дава балъ)
Ура-а-а! Чудете се и майте се! Разбойникътъ надъ разбойницитѣ, пиеницата надъ пиеницитѣ, слънцето на шпионитѣ, божеството на чорапчиевцитѣ, ангелъ-хранительтъ на всичкитѣ венчани и невенчани публични жени, любовникътъ на целомѫдрената русчушка холера и мѫдриятъ надъ най-мѫдритѣ управители, каквито сѫ сѫществували въ разбойническитѣ държави отъ времето на Насрадина и до Харунъ-алъ-Рашида, т. е. нашиятъ кенди-халѫна [1] Абдулъ-Рахманъ-паша даде завчера балъ, на който присѫтствуваха не само любителитѣ на Мидтатъ-пашовата цивилизация, но и адептитѣ на хаджи Бекташа. Идете после това и говорете на проститѣ и добродушнитѣ хора, че кюрдитѣ не сѫ най-богатиятъ и най-образованиятъ народъ на свѣта и че кѫзѫлбашитѣ [2] не стоятъ и въ умствено и въ нравствено отношение много по-високо отъ нѣмцитѣ и отъ ингелизитѣ; идете и доказвайте на просвѣщенна Европа, че европейскиятъ хотентотъ и до днесъ още не е останалъ такъвъ сѫщо варваринъ, какъвто е билъ преди двесте или триста минути; най-после, идете и не говорете, че Абдулъ-Рахманъ-паша се отличава само по името си отъ Мемишъ-паша! Времената се измѣниха. Турчинътъ не яде вече печени тикви и не пие вече буза съ всѣкакви олане и гевендии, а прави балове, пие мастика и всѣкакви цивилизовани вина и преплита своитѣ жълти папуци съ съблазнителнитѣ крачка на русчушкитѣ феи.
Когато чухъ, че Абдулъ-Рахманъ ще да даде балъ на русчушката аристокрация, то азъ си помислихъ, че трѣбва да е станало нѣкое важно събитие въ историята на Дунавския вилаетъ. „Или Абдулъ-Рахманъ-паша, си помислихъ азъ, е
1. Своеобразенъ.
2. Турски войници.
130
уловилъ холерата и затворилъ я е за до напролѣть въ нѣкоя стовна, или астрономитѣ изъ г. Нейчовата обсерватория сѫ свалили нѣкоя комета отъ небето”. Но когато се научихъ, че прокопсаниятъ нашъ валия е поканилъ на балъ и европейскитѣ консули, то тогава се вече усѣтихъ, че работата е съвсемъ друга. Г. Рахманъ, споредъ инструкциитѣ изъ Цариградъ, е поискалъ да покаже на Европа своитѣ съотечественици и да увѣри свѣта, че гаргата е станала славей, че кучето е гергьовско агне и че турчинътъ е човѣкъ. Но европейскитѣ консули, които и безъ това хвалятъ напредъка на кѫзѫлбашитѣ, нѣмаха увѣрение въ турската човѣщина и не пожелаха да подхвърлятъ женитѣ си и децата си подъ такива скандали, подъ каквито се подвъргатъ всѣки день женитѣ и дъщеритѣ на нашитѣ правителствени блюдолизци. „Честьта, за да се похвали европейската „кабакъ-геджеси” на Рахмана, трѣбва да падне на мене”, си помислихъ азъ и въ качеството на кавалеръ влѣзохъ въ мохамедовия рай. И така, слушайте да ви разкажа какъвъ бѣше тоя рай.
Когато Абдулъ-Рахманъ намислилъ да се позевзеклендише и да направи удоволствие на келявитѣ кратуни, на бръснатитѣ вратове и на подстриженитѣ бради, то той се въобразилъ, че на бала му ще да се затекатъ не само „оруспиитѣ” на неговитѣ клеврети и мекерета и не само „гогонитѣ” на образованитѣ консули, но и „кйорпетата” на всичкитѣ по-първи русчушки граждани. Разбира се, че когато мнозина отъ поканенитѣ очистиха своето обоняние, т. е. когато помирисаха какъвъ сюрпризъ имъ е приготвилъ поевропейчениятъ дервишинъ и когато се отказаха да взематъ участие въ маскаралъцитѣ на бала, то Абдулъ-Рахманъ, се заканилъ на всичкия Русчукъ и рекълъ, че който отъ чиновницитѣ не дойде на тоя балъ, то той ще да бѫде сикдирдисанъ изъ службата си; а колкото за другитѣ (т. е. за консулитѣ и за гражданитѣ), то кучка да бѫде майка му, ако той ги не поблагодари както трѣбва. Чувате ли, г. г. консули? Разбира се, че при такава деликатность отъ страна на валията балътъ му не е можелъ да остане безъ посетители. Освенъ келявитѣ кратуни, бѣлитѣ и зеленитѣ чалми, чернитѣ и жълтитѣ местеви, на бала бѣха принудени да дойдатъ почти всичкитѣ чиновници и телеграфчии (повечето телеграфчии сѫ французи и българи) и нѣкои отъ ония нашн граждани, на които човѣческото достоинство се състои само въ това, че когато ги заплюешъ, то тие мигатъ и казватъ, че е божа росица. Между тие чиновници и граждани най-първо мѣсто занимаваха мѫжкитѣ и женскитѣ поло-
131
вини на Иванча Чорапчиевъ-ефенди и на Селвели Димитра. Когато тѣхнитѣ нежни половини, на които почти по-голѣмата часть отъ тѣлото бѣше открита, захванаха да влазятъ въ салона, то предъ вратата, — намѣсто да бѫдатъ посрещнати отъ мадамъ Рахманъ или отъ нѣкои отъ оланетѣ на мѫжа ѝ, — бѣха посрещнати отъ едно въорѫжено заптие, което после всѣко едно „хошъ-гелдинисъ” притуряше „охъ-хо-хо-хо!” После комплиментитѣ на тоя анадолски кавалеринъ дамитѣ се дръпваха назадъ и накарваха мѫжетѣ си да вървятъ напредъ и да ги въведатъ въ салона. А вѫтре какво бѣше? — Това нe може да опише ни Шекспировото перо. Балътъ се начна, танцитѣ се откриха и папуцитѣ, чалмитѣ и фесоветѣ засноваха изъ салона; а сеирджиитѣ, т. е. зелкитѣ [1], които Абдулъ-Рахманъ бѣше повикалъ да се поевропейчатъ, изплезиха езицитѣ си, като копое, намърдаха рѫцетѣ си въ джебоветѣ и захванаха да си пристискватъ кормитѣ, чегато ги бѣше хванала колика въ червата. Въ това време азъ седѣхъ до нѣколко шарени чалми, на които лигитѣ бѣха потекли чакъ по брадитѣ, като гледаха, какъ прелестнитѣ крачка на мадмоазелъ Селвели летѣха по въздуха. Между тия чалми се захвана разговоръ. — „Ако да би ми дале това кйорпе, то азъ би го земалъ за жена”, каза единъ изъ тѣхъ и воврѣ си рѫката въ джеба. — „И азъ го вземамъ”, каза друга чалма и притисна си корема, ама го не даватъ на мюсюлманинъ.” — „Де, холанъ, гяурка ли ща азъ да взема? отговори една зелена чалма.— Когато поискамъ да му направа нѣщо, то не мога ли да го причекамъ кога излѣзе изъ балътъ, пакъ да го навала и да си свърша работата?”
Колкото нервитѣ ми и да сѫ привикнали на такива зрелища, но азъ се разгнѣвихъ до толкова, щото бѣхъ принуденъ да прекѫсна своя студиумъ и да излѣза изъ бала. Но моятъ гнѣвъ и моето отвращение се не отнасяха толкова къмъ безчовѣчието на турцитѣ, до колкото къмъ безумието на нашитѣ хайвани. Бе хей, говедо, кой дяволъ те е теглилъ съ куки да довеждашъ дъщеря си да става маскара, когато виждашъ, че и самитѣ консули се не решиха да доведатъ женитѣ си между тия варвари? Какви краставици търсишъ ти между тия скотове? Или когато обезчестятъ детето ти, то имашъ кому да се оплачешъ и съ какво да омиешъ срама си? Тежко ти на главата! Впрочемъ, всичко азъ говоря изъ уважение камъ невинното момиче на г. Селвели. Колкото за г. Чо-
1. Турцитѣ.
132
рапчиева, то азъ съмъ готовъ да стана чифутинъ, ако нѣкой ми докаже, че неговата жена не вържи опашката си около г. Рахмана. Всичкиятъ градъ вече знае, че г. Чорапчиевъ и въ това отношение е дуалистъ.
(Ако искашъ да живѣешъ въ Турция, трѣбва да бѫдешъ волъ)
Не се минава день да не премине нѣкое премеждие презъ покорната и беззащитната глава на българина, който въ продължението на цѣли столѣтия е търпѣлъ най-страшнитѣ унижения, а мозакътъ на тая глава се още повтаря своята рабска и безчовѣчна поговорка: „покорна глава сабя не сѣче!” Разбира се, че въ философскитѣ разсѫждения на воловетѣ и на магаретата тая пословица би имала нѣкакъвъ смисълъ, и то само тогава, когато се притури при нея и това, че на такава глава трѣбва или самаръ, или хомотъ да влѣче. А че нашиятъ народъ се отличава твърде малко отъ тия животни, това не ще никакви доказателства: предъ очитѣ ми сѫ всѣки день нашитѣ волове-селяни и нашитѣ магарета-чорбаджии. Разликата е само въ това, че четвороногитѣ поданици на султана иматъ по-голѣмо уважение и повече привилегии, нежели двуногитѣ, и че отъ последнитѣ правителствени реформи въ Турция се ползуватъ само кучетата и магаретата: първитѣ за това, че иматъ много общо съ турската генеалогия, а вторитѣ за това, че служатъ като свещенни лица при турското богослужение.
Азъ нарекохъ нашитѣ чорбаджии магарета само за това, защото дорде магарето не зареве въ яхъра, то ходжата не вика на джамията, т. е. дорде нашиятъ чорбаджия не рече „евветъ ефендимъ”, то турчинътъ не ухапва ни едно мирно животно. А воловетѣ? Беднитѣ волове! Тѣ търпатъ, мълчатъ и оратъ черната земя, за да дадатъ срѣдства на господарьтъ си да ги бие съ тѣхнитѣ собствени камъни по главата; а кога отидатъ да се оплачатъ предъ нѣкое магаре, то и то, облечено въ лъвска кожа, захваща да ги рита, да ги хапе и да ги заплашва повече и отъ тѣхнитѣ кръвопийци. Блазе на магаретата въ Турция! Блазе имъ, че нѣма кой да имъ смъкне кожата и да имъ покаже какъ се кади тамянъ въ джамия! Но да оставиме философията за животнитѣ на страна и да поговориме за астрономията на цигаренитѣ книжки.
Читателитѣ на „Независимость” помнатъ, че преди нѣ-
133
колко време единоутробниятъ синъ на чумата и любовникътъ на холерата, Абдулъ-Рахманъ-паша, бѣше прочелъ въ нѣкакви си цигарени книжки, че кометата се е явила въ Русчукъ и за това бѣше пусналъ всичкитѣ свои копои да я дирятъ изъ бакалницитѣ, изъ тютюнджийницитѣ, изъ читалищата и изъ джебоветѣ на хората. Кометата се улови и Абдулъ-Рахмановитѣ хѫрсѫзе изпокрадоха дѣ-да-си цигарени книжки, които ще да имъ стигнатъ за две три години. Оставаше само да се нападне на всичкитѣ тютюиджийници и хлѣбарници и да се събере запретениятъ хлѣбъ и буитовническиятъ тютюнъ, защото, споредъ реформата да се смали заплатата на чиновницитѣ, всичкитѣ нѣща, освенъ мастиката, ще да бѫдатъ запретени за Абдулъ-Рахмановитѣ кятипи [1]. И наистина, Абдулъ-Рахманъ, който се грижи не само за своето шкембе, но и за шкембетата на кучетата, не се задоволи само съ цигарсиитѣ книжки; той телеграфира на търновския мютесарифинъ да издири началото на кометата и да обере и той нѣкой и други дюкянъ. Мютесарифинътъ тутакси изпълни волята на своя човѣколюбивъ господарь. Той прати своитѣ копои да нападнатъ на книговезницата, дето се режеха цигаренитѣ книжки, да обератъ дюкяна, а на стопанина имъ да метнатъ букаи и да го докаратъ предъ сѫдилището. Напраздно тоя човѣкъ протестира, че той не е виновенъ, че хартиитѣ не сѫ негови и че той, споредъ занаята си, би подвезалъ и отъ човѣчещината запретени турски закони. Кой да го чуе! Следъ малко копоитѣ довлякоха г. Славчова, притежателя на хартиитѣ, окованъ въ желѣза и придруженъ съ своята революционна стока.
Следъ истиндакътъ, — на който той исповѣда, че стоката е негова, — кноговезецътъ се пусна и арестоваха се само неговитѣ алати, като неща остри и вредителни за турското правителство. Г. Славчовъ, ако и да доказваше, че хартиитѣ сѫ купени въ Виена, а корицитѣ печатани въ Цариградъ, не можа да се оправдае, него хвърлиха въ тъмницата, а една часть отъ стоката му, която струваше 15,000 гроша, се изгори като нѣщо еретическо, а другата, като се предаде отъ ходжата на проклятие, се разграби отъ правителственитѣ крадци. Иди после това и намѣри въ Турция занаятъ, съ който, като нахранишъ турскитѣ гладни копое, да нахранишъ и себе си! Иди и говори, че въ Турция не напредватъ само шпионството, пиянството, развратътъ и разбойничество! Ако искашъ да живѣешъ, то непременно трѣбва да бѫдешъ волъ. А нашитѣ
1. Чиновници.
134
магарета—чорбаджие? Остави ги, тѣ знаятъ само да се кланятъ и да думатъ „евветъ ефендимъ” предъ турцитѣ, а когато трѣбва да се помогне на единъ невиненъ човѣкъ, то тие обръщатъ подковитѣ си и захващатъ да ритатъ нещастния. Но както и да е, а г. Славчовъ има да благодари само на случая, ако излѣзе живъ и здравъ изъ тъмницата.
Следъ тайната ревизия, за която още нищо се не знае, Абдулъ Рахманъ ще да върви за Цариградъ. Едни искатъ да кажатъ, че той е станалъ азилъ [1] и че на неговото мѣсто ще да дойде друго нѣкое добиче; а други ни увѣряватъ, че той ще да се върне пакъ, ако си даде вѣрно и безгрѣшно смѣткитѣ. Ако питате мене, то азъ ще да кажа, че ако въ Турция да би сѫществувала каква годе справедливость, то тоя разбойникъ отдавна вече би трѣбвало да бѫде обесенъ; но подобни нѣща въ нашата империя сѫ невъзможни, защото за турскитѣ реформи сѫ потрѣбни не чиновници, а разбойници. Кой може да ни каже, че следъ нѣколко деня Абдулъ-Рахманъ не ще да стане министеръ на правосѫдието! Но както и да е, а когато тръгне Абдулъ-Рахманъ за Цариградъ, то воловетѣ изъ дунавския вилаетъ трѣбва да месятъ пита съ медъ и да я раздадатъ за избавлението отъ сладки и медени, т. е. отъ чумата и отъ холерата.
(Европейската преса е подкупена отъ турското правителство)
Въ последно време като речи всичкитѣ турски хавадише, всичкитѣ фанариотски ефимериди и даже нѣкои отъ европейскитѣ продадени утрепки, които се издаватъ въ разкапаната вече държава на Абдулъ-Азиса, сѫ пълни съ известия за нѣкакви си революционни комитети, които нашиятъ келявъ валия е открилъ въ Дунавския вилаетъ. Разбира се, че оня, който не познава никакъ турското правителство, неговитѣ щатни и военни хѫрсѫзе и неговитѣ глупави и пиене валие, после всичкото това би помислилъ, че наистина това правителство е проводило въ Русчукъ едного отъ най-способнитѣ и отъ най-даровититѣ свои чиновници; но онзи, който има какво-годе понятие за турската администрация и за срѣдствата, които употрѣбляватъ нейнитѣ по-долни чиновници, за да достигнатъ до по-високи служби, би можелъ да разбере твърде ясно пѣсеньта и на хавадишитѣ, и на ефимеридитѣ, и на европейски
1. Пропадналъ.
135
тѣ утрепки. Всѣки вече знае, че министеръ на вѫтрешнитѣ работи въ Турция е министеръ и на кражбитѣ, на обиритѣ и на убийствата; а министерътъ на вънкашнитѣ дѣла е и министеръ на продаденитѣ европейски вестници (другитѣ министри не вършатъ нищо), които той подкупува, за да продължатъ днитѣ на бездушната вече турска империя. Подлецитѣ на печата сѫ обязани за огромни турски суми да проповѣдатъ, че въ Турция владѣе миръ и тишина, че раята блаженствува и че гениалнитѣ и енергическитѣ мѫже на Турция (Мемишъ-паша и Абдулъ-Рахманъ), проникнати съ духа на времето, на науката, на цивилизацията и пр. и пр., скоро (на конски великдень) ще да възродятъ Турция и ще да направятъ отъ това господарство рай на земята. Разбира се, че всичко това се говори само затова, за да се заглуши гласътъ на ония честни и добросъвестни журналисти, които виждатъ, че Турция е надникнала вече надъ гроба си и които въ името на човѣчеството говорятъ, че трѣбва само нѣкой да я духне, ако иска да я проводи при блаженнопочившата ѝ сестра Византия. Но както и да е, а азъ отдавамъ право на дипломатическия шарлатанизъмъ на турското правителство, дорде излъже европейскитѣ банкери и дорде вземе пари за своя поменъ; но не мога да се съглася съ глупостьта на това правителство, което отъ една страна дава и кальта подъ ноктитѣ си, за да го хвалятъ, а отъ друга позволява на своитѣ пачаври да говорятъ, че цѣла България е покрита съ революционни комитети и че ако да не би билъ нейниятъ Абдулъ-Рахманъ, то въ Дунавския вилаетъ отдавна вече би избухнало въстание. Не види ли това правителство, че Абдулъ-Рахманъ иска да направи това, щото направи и Мидтатъ? Не види ли, че тоя разбойникъ открива несѫществуващи „комети” само и само за това, за да се привлѣче до тлъстия кокалъ на министерството? Или министерътъ на кражбитѣ и на убийствата не знае, че предъ очитѣ на пиеницитѣ почти всѣкога се мѣркатъ слънца, звезди и комети? Ако да бѣхъ и азъ крадецъ или убиецъ, т. е. ако да бѣхъ и азъ приятель съ турския министеръ на вѫтрешнитѣ работи, то той би чулъ моитѣ думи и съвети, т. е. намѣсто Абдулъ-Рахмана той би назначилъ за валия на Дунавския вилаетъ по-умния и по-достойния отъ него Мемишъ-паша. Но, види се, че и азъ съмъ се родилъ презъ вълчитѣ праздници, та и моитѣ съвети ще да отидатъ на вѣтъра. Съ своитѣ „астрономически” открития Абдулъ-Рахманъ ще да достигне скоро до министерския кокалъ, а Мемишъ-паша ще да стане съветникъ на други нѣкой валия!
136
Да видиме сега какви комети е открилъ Абдулъ-Рахманъ въ последнйо време, за които цариградскитѣ хавадиши вдигнаха такава гюрултия. Преди нѣколко дена едно българче се връщаше изъ Европа, и, като всѣки ученикъ, носѣше съ себе си всичкитѣ свои книги. Копоитѣ на Абдулъ Рахмана, които сѫ захванали и подъ воловетѣ да търсятъ телци, като разровили книгитѣ на тоя опасенъ революционеринъ, уловили кометата за опашката. Тия намѣрили „Новобългарска сбирка”, въ която, освенъ нѣколко стихотворения отъ Жинзифова, има превода на „Краледворската рѫкопись” отъ чехски, и на „Слово о полку Игоревѣ” отъ старославянски. За тая книга ученикътъ се хвърли въ тъмницата, а книгитѣ му, — които той, кой знае колко години и съ какви лишения е събралъ, — се разграбиха като комераджийски. Следъ нѣколко дена затворъ ученикътъ се пуска, и Абдулъ-Рахманъ, като видѣ, че отъ нищо не ще мож да направи нѣкакво софийско или пловдивско [1] съзаклятие, заповѣда на своитѣ блюдолизи да измислятъ баремъ такова нѣщо и да опишатъ деятелностьта на господаря си въ вестницитѣ. Това е комитетътъ и такава е деятелностьта на Абдулъ-Рахмана. За това не чудете се, читателю, ако ви кажа, че всичкитѣ открити досега „комети” приличатъ като две капки вода на „Новобългарската сбирка”. Съ тия измислени комети турското правителство дири срѣдства да спъне напредъка на нашия народъ, да убие всичкитѣ честни и здрави натури и да отнеме и последната риза на българина. За примѣръ азъ ще да взема настоящитѣ Геренова и Радославова. Кой не знае, че тия двама младежи сѫ затворени само за това, защото сѫ българи, а не гърци, и защото сѫ учители, а не пѫдари? Комисията, която ги сѫди, ги обяви за невиновни, но Абдулъ-Рахманъ ги държи и до сега по причина, че имало нѣкакво си изгубено писмо, на което тия трѣбва да отговорятъ! Това писмо е откраднато отъ самия валия и се държи само за това, защото, ако ги пусне, тия щатъ да станать пакъ учители, т. е. пакъ комета.
Гюргевскиятъ турски консулъ, известниятъ шпионинъ Филоксинидисъ, се промѣни и на неговото мѣсто се проводи единъ турчинъ, който е твърде знаменитъ човѣкъ, защо е билъ презъ всичкия си животъ бостанджия у Махмудъ-паша. Видите ли преобразования? Но до недѣля повече.
1. Хасковското съзаклятие, т. е. опитътъ на Дт. Узуновъ да убие известния гръкоманъ Хаджи Ставри.
137
(Преобразованията въ Турция)
Мнозина отъ турскитѣ недоброжелатели, заедно съ генерала Игнатиева, искатъ да увѣрятъ свѣта, че Турция е и днесъ такава сѫщо варварска държава, каквато е тя била въ времето на своето основание, че нейното правителство е сбъркало вече концитѣ въ своитѣ финансии и че ни една отъ реформитѣ на това правителство не е пустила дълбоки корени въ провинциитѣ; съ една дума тия „гяури” искатъ да кажатъ, че империята на Османа бере душа и че скоро ще да издъхне. Както щете, а това сѫ голѣми клевети, които сѫ измислени само за опропастяванието на негово преподобие Мемишъ-паша. Игнатиевъ и турскитѣ недоброжелателн нe познаватъ Турция. Тѣ, както и всѣки езически жреци, основаватъ своитѣ заключения за бѫдещностьта на това господарство само по движенията на босфорскитѣ жертви; тѣ не виждатъ каква деятелность кипи въ тѣснитѣ вѫтрешности; най-после, тѣ не виждатъ какви реформи ставатъ изъ турскитѣ щастливи вилаети. Една отъ тия знаменити реформи, надъ която дълго време си сѫ блъскали главитѣ държавнитѣ министри на Турция, е системата на разбойничествата, на убийствата, на разврата, на пиянството и на оная чиновническа добродетель, която е възможна само въ Турция. А всичкитѣ тия реформи сѫ напълно приспособени въ всѣки клонъ на управлението въ Дунавския вилаетъ и пустили сѫ такива дълбоки корени, щото всѣки день и всѣки часъ раята изпитва нейнитѣ благотворни последствия.
Читателитѣ на „Независимость” познаватъ вече Абдулъ-Рахмана, знаятъ неговитѣ чиновници и тѣхната разбойническа деятелность; но, за да си съставятъ пълно понятие за управлението на тоя примѣрни вилаетъ, азъ ще да ги поканя въ русчушката тъмница и ще да имъ покажа следствията отъ Наполеоновия кодексъ и неговото чудно влияние въ турското сѫдопроизводство. (По-нататъкъ се изброяватъ 12 случаи на злоупотрѣбления отъ турци надъ българи).
(Въ картинитѣ на пъкъла азъ виждамъ българския народъ)
Трѣбва да бѫде човѣкъ автоматъ, дърво, камъкъ, безчувствено тѣло, за да може да търпи такива безчовѣчни мѫки и унижения, каквито търпи нещастниятъ български народъ. И наистина, въ коя страна на свѣта има такъвъ народъ, кой-
138
то да бѫде до толкова равнодушенъ къмъ своята съдба и който да счита своитѣ теглила и своето безчестно робство за нѣща съвсемъ обикновени, за нѣща ужъ отъ Бога предопредѣлени? Азъ вѣрвамъ, че нито илотитѣ въ Гърция, нито робитѣ въ Америка, нито жертвитѣ на инквизицията не сѫ претърпѣли това, що търпятъ днесъ нещастнитѣ роби на Турция. Страданията на тия роби приличатъ на ония адски мѫки, които търпятъ грѣшницитѣ предъ страшния сѫдъ, който така страшно се изображава отъ фанариотската развратна фантазия. Много пѫти, като гледашъ на тия религиозни изображения, намѣсто грѣшницитѣ въ пъкала азъ виждамъ нещастния български народъ, намѣсто дяволитѣ — чиновницитѣ на турското правосѫдие съ опашатия и съ рогатия сатана Абдулъ-Рахмана, а намѣсто ония праведници, — които апостолитѣ на глупостьта Марко Балабановъ, Иванъ Найденовъ и други робове божии водятъ въ раятъ да пасатъ трева, — виждамъ нашитѣ бездушни изроди-чорбаджии. Вие не сте видѣли съ какво равнодушие и съ какво презрение гледатъ тия праведни скотове на страданията на брата си; най-после, вие не знаете, каква роля играятъ тия автомати предъ престола на своя богъ, т. е. предъ деспотизма на варварското турско правителство. Думата чорбаджия е станала у насъ еднозначуща съ думитѣ шпионинъ, предатель, изедникъ и експлоататоръ на народа. Азъ ще да ви приведа примѣръ и ще да ви докажа, че тия гнуснави гадове сѫ по-лошави и по-безчовѣчни отъ самия Абдулъ Рахмана.
Вие знаете, че турското правителство, за да покрие своитѣ злодейства и да имъ даде каква годе законность, при всѣки клонъ на своето управление е назначило по нѣколко души чорбаджии, на които обязаностьта е да глобатъ, да обиратъ и да пиятъ кръвьта на народа, а съ своето „евветъ-ефендимъ” да узаконяватъ всѣко едно убийство и всѣко едно злодейство на нашитѣ тирани. Преди нѣколко време азъ ви бѣхъ писалъ, че Абдулъ-Рахманъ се приготовлява да върви за Цариградъ, а сега ида да ви кажа, че после падението на в. везиринъ тоя злодеецъ ще да остане още дълго време да упражнява своитѣ разбойнически способности, защото, както се научавамъ, той билъ аркадашинъ на новия в. везиринъ. Радватъ се нашитѣ чорбаджии! Радватъ се, защото едно отъ най-голѣмитѣ благодеяния, които, следъ малко ще да имъ направи тѣхниятъ патронъ, е възобновлението на прочутата Русчушка карантина.
Тука времето още не се е стоплило, а Абдулъ-Рахманъ
139
паша се приготовлява да строши стовната (т. е. своятъ абдесъ-ибрии [1]), и да пусне своята любезна холера. Това той ще да направи изъ човѣколюбие къмъ своитѣ пияни и мързеливи копои, които, — като имъ се смалиха заплатитѣ и като не остана вече въ вилаета що да се краде, — сѫ останали и голи и боси. А въ карантината може да се краде и обира посрѣдъ пладне, безъ да има нѣкой право да се оплаква. Блазе на раята!
Тия дни изъ околиоститѣ на нашия вилаетъ се докараха двама младежи, които били биени и мѫчени до толкова, щото, както казватъ очевидцитѣ, еднамъ вървѣли. Копоитѣ на Абдулъ-Рахмана удушили тия младежи и хвърлили ги въ заходитѣ на тъмницата. Това злодейство е станало безъ никакъвъ сѫдъ и безъ никаква сентенца, а само но заповѣдьта на оня кръвникъ, на когото само името да чуе човѣкъ и да го срещне на улицата, непременно ще да каже: „тоя е Алай-бей”. Какво не прави нашето „евветъ ефендимъ”? До недѣля азъ ще да ви явя, кои сѫ тия нещастни младежи и чии майки сѫ изгубили своитѣ скѫпи синове (По-долу се разправя за побой, нанесенъ на едно българче въ Търново отъ единъ турски войникъ).
(Портретътъ на Абдулъ Рахмана)
Въ последно време, когато почти всичкитѣ дипломатически ескулапи сѫ прехапали устнитѣ си надъ болестьта на Турция, правителството на това европейско купище се е решило да зачуди здравия човѣшки разумъ и да покаже последенъ пѫтъ на невежествена Европа, че още дълго време ще да никнатъ на това купище кучешки гѫби и че още дълго ще то да види всѣкакви гадове, червеи и насѣкоми. — „Турция ще да се обанкрути, Турция бере душа, Турция е стѫпила съ единъ свой кракъ въ гроба, Турция умира!” крещатъ нейнитѣ човѣколюбиви доктори и блъскатъ си главитѣ да търсятъ въ своята политическа фармакопея какъвъ-годе рецептъ за живота ѝ. — Охо! не бойте се, отговарямъ азъ, ако и да не вѣрвамъ въ никакви чудеса. — Турция се въорѫжава, Турция прави реформи, Турция въвежда въ земята си цивилизации, Турция се приготовлява да живѣе! Валиде султанката купи нѣколко топове отъ фабриката Крупъ, а новиятъ в. везиринъ
1. Сѫдътъ, съ който се измиватъ турцитѣ преди молитва.
140
се озѫби вече на сърбитѣ и на ромънитѣ; държавнитѣ министри на Турция написаха нѣколко реформи, т. е. хазѫръ-мектюпе [1], а негово превъзходителство Мемишъ-паша окачи на себе си още единъ орденъ; най-после, ханъмкитѣ въ Цариградъ хвърлиха своитѣ яшмаци, а известниятъ пиянъ реформаторъ Абдулъ-Рахманъ, съ своитѣ разбойнически чети, захвана да прави благодеяния на раята даже и когато спи. Но вие не познавате Абдулъ-Рахмана; вие не знаете на кой разредъ отъ животното царство принадлежи тоя азиятски звѣръ. Ако не знаете, то прочетете в. „Басѫретъ”, — който се издава само за да хвали преобразованията на разбойницитѣ, — и вие ще да направите едно важно откритие въ зоологията; а ако го не познавате лично, то погледнете литографирования портретъ на това мило животно, и вие ще да видите цѣлъ цѣлиничекъ Абдулъ-Рахмана, т. е. ще да повѣрвате, че той, по причина на постоянната своя борба съ мастиката, — не е билъ въ състояние да разбере, че майсторътъ на тоя портретъ е искалъ да го подиграе саркастически. Въ срѣдата на тоя портретъ вие ще да видите единъ турски идиотъ съ очила, а около него градоветѣ, които се намиратъ подъ неговото управление. Едно само е за мене чудно и смѣшно: какъ между тия градове сѫ попаднали и такива, които се намиратъ въ чужди държави? Ако образованието на Абдулъ-Рахмана се не простира до тамъ, т. е. ако той не знае, кои сѫ по-главнитѣ градове въ Дунавския вилаетъ, то не стига ли му баремъ умътъ до тамъ, да повика изъ ислямъ-хането ходжата на географията, та той да му разкаже, че Турно-Северинъ е въ Влашко, Кладово — въ Сърбия, а Оршова — въ Австрия? Но образованитѣ валии въ Турция се не занимаватъ съ такива маловажни нѣща. Съ силата на орѫжието тие сѫ ходили чакъ до Виена, а защо сега съ силата на перото да не взематъ такива нищожни градовци? А вие казвате, че Турция ще да умре и че Турция нѣма достойни хора!
Да ви разкажа и друго по-важно нѣщо. Всѣки единъ, който има и най-малко понятие за трактатитѣ между Турция и Ромъния, знае, че освенъ делтата на Дунава, всичкитѣ други острови по него еднакво принадлежатъ както на едната, така и на другата държави. Абдулъ-Рахманъ е не знаялъ това. Преди десетина дена той проводилъ нѣколко души турци да отсѣкатъ дърветата по острова срещу Русчукъ, и за подкрепление имъ далъ нѣколко души солдати. Но влашкитѣ гра-
1. Готово писмо.
141
ничари, които, както се види, нѣмали понятие за глупостьта на Абдулъ-Рахмана, не пожелали да имъ се тѫпчатъ правата, и, безъ дълги разправии, повдигнали пушкитѣ си и две зелки се търколили на земята. Това произшествие е накарало пашата да полудѣе; той грози, псува и иска удовлетворение, но власитѣ си мълчатъ и се смѣятъ на донкишотствуващия пиеница. Бедна Турция! И нейнитѣ васали (?) сѫ захванали вече да са подиграватъ съ нея, а тя все още се емчи и иска да живѣе!
Друго едно по-важно нѣщо, което характеризува турската администрация и разсадницитѣ на Абдулъ-Рахмановата цивилизция, е следното гнуснаво дѣло. Отъ нѣколко време насамъ въ епархията на дѣда Аверкия Врачански се е появилъ такъвъ цинически развратъ, щото българскиятъ пастиръ билъ принуденъ да употрѣби строги мѣрки противъ него. Нѣкои си европейски цивилизатори довели въ епархията му жени и отворили публични кѫщя, въ които постѫпили и нѣкои други развратни българки. Като вземали и фесоветѣ отъ главитѣ на турскитѣ чиновници, тия цивилизатори заминали за друго мѣсто; но турцитѣ, които вкусили вече отъ евросейското дърво познания добра и зла, се решили да поддърѫатъ това богоугодно заведение и изново открили публичната кѫща. Тогава дѣдо Аверкия, за да избави народа отъ Абдулъ-Рахмановата цивилизация, отлѫчилъ отъ черковата всичкитѣ българи, които посещавали Венериния храмъ, и сполучилъ да спре разврата. Храмътъ се затворилъ. Следъ два деня врачанскиятъ градски управитель, като пръвъ пезевентинъ на публичната кѫща, се оплакалъ на съдърѫателя ѝ г. Рахмана, че българскиятъ кешишинъ му вдигналъ хлѣба на горната полица; а Абдулъ-Рахманъ, като синъ на друга една такава сѫщо публична кѫща, писалъ въ Цариградъ, че българскиятъ владика сѣе раздоръ между турцитѣ и раята. Наклеветениятъ дѣдо Аверкия се повика въ Цариградъ на сѫдъ! О, Турция, Турция! О, Рахмане, Рахмане! — Научавамъ се, че или дѣдо Аверкия ще бѫде изпроводенъ на заточение, или Абдулъ-Рахманъ ще бѫде замѣненъ съ Мемишъ-паша.
(Попъ Кръстю отъ Ловечъ официаленъ шпионинъ)
Познатиятъ вече предатель и убиецъ на покойния Василий Левски въ последно време е станалъ официаленъ шпи-
1. Калугеръ.
142
онинъ. Азъ говоря за попъ Кръстя Недѣлковъ, който и до днесъ още се счита за християнинъ и който служи въ черковитѣ ни божественна служба. Тоя ерей направи преди десетина дена и друга една гнуснава пакость, която свидетелствува твърде ясно, че попъ Кръстю принадлежи въ числото на ония отчаяни харсъзи, които се не срещатъ не само между християнитѣ на востокъ и западъ, но и между гърцитѣ. Преди три недѣли попъ Кръстю отишълъ въ Троянъ да купува шаеци (а нема поповитѣ иматъ право да правятъ търговия? р.) и да ги препродава на търговцитѣ. А истина ли е всичкото това? — Азъ ви увѣрявамъ, че неговата мисия е била съвсемъ друга. Тоя български изродъ бѣше изпроводенъ отъ правителството да търси нѣкакви си „комети”, т. е. да шпионира и да клевети невиннитѣ селяни. Не преминаха нито петь дена после неговото отиване въ това село, а 7—8 души младежи бѣха вече уловени и оковави въ желѣза. Тия нещастни хорица сѫ: Пѣнчо х. Василевъ, братъ му Димитъръ, Василъ Бочевъ, попъ Костовото момче и др. Тия сиромаси сѫ затворени, и богъ знае каква сѫдба ще да ги постигне. Азъ мисля, че и тѣ ще да си изпатятъ съвсемъ невинно онова, щото си испатиха преди една година и нашитѣ ловчалии Маринъ Л. Поповъ и Димитъръ Н. Пъшковъ. Трѣбва да ви кажа и това, че почти всичкитѣ ловчалии (освенъ безгрѣшнитѣ чорбаджии) сѫ настръхнали отъ страхъ и вардатъ се отъ попъ Кръстю като отъ чумата. Много майки проклинатъ това смрадливо куче и молятъ бога за отмъщение! И така днесъ стана вече твърде ясно, че попъ Кръстю е официаленъ шпионинъ. Ако вие да би се срещнали съ тоя човѣкъ, то би трѣбвало да си помислите, че той е нѣкой архимандритъ или нѣкой владика. Лицето му блести, като месечина отъ дървено масло, отъ лой и отъ чорбаджийско лустро; дрехитѣ му се лъщятъ отъ коприна; въ кѫщата му, която той направи преди малко време, се намира цѣлъ харемъ момичета и вдовици (измикерки); а хатътъ му цвили и сваля звездитѣ. Така не могатъ да живѣятъ ни владицитѣ. Освенъ това, попъ Кръстю води следъ себе си и оланинъ. И така, тоя изродъ събира плодове отъ своето предателство и блаженствува отъ всѣка една страна. Трѣбва да ви кажа и това, че той се не покорява даже ни на епископа си; а дѣдо Аверкия има доста причини да мълчи и да се потая (?). А ще ли народътъ ни да търпи тия изроди още дълго време? — Азъ мога смѣло да ви кажа, че това не е вече възможно. Но вие твърде лесно можете да ми предложите следния въпросъ: „А немà меж-
143
ду вази се не намира нито едно юнашко сърдце, което да избави народа си отъ тоя изедникъ и да отмъсти и за покойния Левски и за ония невинни деца, които гниятъ по Деари-Бекирскитѣ тъмници”? — Почакайте още малко. Ако въ нашитѣ сърдца има нелицемѣрна честность, то ние ще да покажемъ своята сила.
Други новини. Въ последнитѣ нѣколко месеци само изъ врачанското окрѫжие сѫ потурчени петь момичета. А какво прави владиката ни? Той преследва нѣкакви си атеисти, които ужъ били наводнили отечеството ни и които грозили и на православието ни, и на народностьта ни. Вижте му ума, та му кройте аба!
(Турскитѣ реформи и действителното положение)
Ако вникне човѣкъ по-отблизу въ всичкитѣ реформи и преобразования, които сѫ захванали да ставатъ въ последно време по всичкитѣ краища на нашата нещастна земя, то ще се увѣри, че днешниятъ в. везиринъ не заслужава нито вашитѣ нападения, нито подигравкитѣ на вашия цариградски дописникъ. Великиятъ държавенъ мѫжъ на Турция се е решилъ не на шега да спаси държавата отъ банкрутство, не на шега е захваналъ да издирва нови доходи за бездънната бъчва и не на шега се е разкрещялъ да се правятъ навсѣкѫде всевъзможни икономии. Но вие не вѣрвате, че на свѣта могатъ да се случатъ каквито и да е чудеса. Ако не вѣрвате, то азъ съмъ въ състояние да ви увѣря, че скоро ще да настане за раята онова блаженно време, когато турскиятъ Неккеръ ще да наложи данъкъ даже и на въшкитѣ и когато ще да заповѣда строго на своитѣ образовани валии да поощряватъ въденето на тоя потрѣбенъ за държавата добитъкъ. За тая цель почти навсѣкѫде се изпроводиха вече за управители такива отчаяни разбойници, които ще да надминатъ и Абдулъ-Рахмана, и никополскитѣ и раховскитѣ каймаками, и които съ голѣма точность сѫ захванали вече да изпълняватъ своитѣ длъжности, щото ние (раята) сме принудени само да седимъ въ кѫщитѣ си и да въдимъ въшки. Ако излѣзешъ на улицата или на полето, то ще да бѫдешъ или убиенъ, или ограбенъ, или обезчестенъ; а ако влѣзешъ въ правителственитѣ канцеларии, то ще да изпатишъ и едното, и другото, и третото. А вие все още говорите, че Турция се е скапала, че Турция ще да се обанкрути и че Турция вѣма ве-
144
че сила да поддържа живота си! Почакайте още малко и ще да видите, че Турция ще да се оправи и ще да зачуди всичкия свѣтъ, а раята ще да захване да яде камъни, да пасе трева и да въди въшки. И за всичкото това Турция ще да бѫде обязана на своя „граьовски герой” ! (Разказани сѫ случаи на обири отъ чиновници и обвинения въ комитаджилъкъ).
Като заговорихъ за „кометитѣ”, то не ще да бѫде излишно, ако ви съобщя нѣкои и други сведения и за заточенитѣ въ Деаръ-Бекиръ „комети”. Тия сведения азъ добихъ изъ достовѣренъ източникъ. Шестимата страдалци, които сѫ заточени въ Деари-Бекиръ още въ 1862 година, сѫ изпълнили вече срока на своето наказание и на 15 мартъ ще да тръгнатъ за отечеството си. Тия страдалци сѫ двамата братя калугери изъ лѣсковския монастиръ, дѣдо Иванъ и дѣдо Стоянъ изъ село Грацко [1] (изъ видинско окрѫжие), Дончо Ивановъ изъ Търново и Никола изъ Джумаята. На мѣстото на тия измѫчени на 4 февруари сѫ пристигнали „кометитѣ” отъ Узуновото съзвездие. Тѣ се намиратъ още подъ затворъ, но софийскитѣ мѫченици имъ сѫ намѣрили кефиле отъ православнитѣ арапи и има надежда да бѫдатъ пуснати скоро да работатъ и да си изкарватъ прехраната. Трима души сѫ осѫдени по на 10 години, а другитѣ отъ две до четири години. Имената имъ сѫ следующитѣ : изъ Желѣзникъ (Стара-Загора) Стефанъ И. Сливковъ и Георги х. Дечовъ; изъ окрѫжието: попъ Минчо Кънчовъ изъ Арабаджиево, попъ Янйо П. Димитровъ изъ Гюнелийската махала, Дочо Димовъ изъ Сейменъ, Станчо Петровъ изъ Джамбазоглу и Бойчо Русевъ изъ Гюреджии; изъ Пловдивъ: Христо Иличъ и Константинъ Догановъ; изъ Чирпанъ: х. попъ Димитъръ Ивановъ, Георги Дончовъ, живописецъ, Янко Т. Кочовъ, учитель, Стоянъ П. Заимовъ, учитель и Кириякъ В. Сербезовъ, учитель; изъ Хаскйой: Коста Т. Симидчиевъ, Янйо Тоневъ, Георги и Михаилъ х. Ив. Минчови, Петъръ И. Берковски, учитель (изъ Ломъ-Паланка), Мирчо П. Пойновъ, учитель (изъ Казанлъкъ) и Димитъръ п. Стефановъ; изъ Едирне: предательтъ на всичкитѣ тия мѫченици Атанасъ Цв. Узуновъ. — P. S. Помощьта, която браилската комисия испроводи на нещастнитѣ въ Мадемъ и Акия, още не е пристигнала.
1. Вѣроятно изъ с. Гърци (близко до Видинъ. Б. р.)
145
(Ето какви сме си ние)
Нашиятъ градъ е захваналъ изново да зява и да брои звездитѣ. Човѣчеството върви напредъ, хората се борятъ и съ самата природа; а ние все още дремемъ отъ дългия и все още нe хаемъ даже и подъ тежката тояга на нашия „достославни” и човѣколюбиви валии. Идете после това и говорете, че ние нѣмаме телешки способности! Нашитѣ честити чорбаджии пѫчатъ шкембетата си, пушатъ чубуцитѣ си и глобатъ сиромаситѣ; нашитѣ султански чиновници пиятъ по механитѣ, закачатъ българкитѣ и дремятъ по канцелариитѣ; нашитѣ младежи се гризятъ между себе си, предаватъ се, клеветятъ се и ядътъ бадемъ после мастика; нашитѣ жени стърчатъ по цѣлъ день предъ вратницитѣ, подкачатъ се съ турскитѣ заптиета, криятъ въ кѫщята си крайовскитѣ чапкъни и турчатъ се безъ никаква грижа и безъ никакво препятствие; нашето духовенство мисли само за своята кесия, за селскитѣ прасета и за великденскитѣ яйца; съ една дума нашиятъ напредъкъ върви съ гигантски крачки, нашето образование се увеличава твърде бързо и нашата честность добива ангелски характеръ.
Ако искаме да говоримъ право, то азъ трѣбва да ви явя, че ни училището ни, ни читалището ни, ни общинитѣ ни, ни дружествата ни — нищо не върви както трѣбва и нищо не принася трѣбуемата отъ него полза. Азъ мисля, че такъвъ народъ, какъвто е българскиятъ, вие не би могли да намѣрите ни на планетата Юпитеръ, защото всѣко живо сѫщество защищава своитѣ щенета и защото всѣко едно животинче се бори съ своитѣ неприятели. Вие знаете вече, че въ тукашната тъмница сѫ затворени нѣколко души българи за съвсемъ нищожни престѫпления, т. е. за „бабино здраве”. Преди Великдень нѣколко души отъ нашитѣ честни граждани помолиха чорбаджиитѣ да ходатайствуватъ предъ валията да пусне тия невинни младежи баремъ за великия християнски праздникъ подъ тѣхната гаранция, но чорбаджиитѣ имъ отговориха, че „кой каквото е търсилъ, това ще и да найде”. Разбира се, че ако тия младежи да би откраднали нѣкой сахатъ или ако да би убили нѣкой беззащитенъ селянинъ, то байрямътъ би билъ и за тѣхъ голѣмъ праздникъ; но нашитѣ чорбаджии сѫ вѣрноподаници на Абдулъ-Рахмана, следователно всѣко неприятно за тѣхния патронъ действие, е неприятно и за тѣхъ.
146
Преди малко време Стоилъ-ефенди бѣше отнелъ кесийката на единъ сиромахъ селянинъ на сила; но нашитѣ чорбаджии го не укориха, т. е. похвалиха неговитѣ патриотически подзизи и пожелаха му „веселъ празникъ”; а Радославовъ и Гереновъ се презиратъ, защото въ сандъчетата имъ се намѣрили нѣкакви си запретени книжки и защото Абдулъ-Рахманъ-паша желае да открие баремъ една истинна „комета”! Дѣдо Григория, — който има голѣма наклонность да се хвали и да обещава златни гори, а да не прави нищо и да мълчи предъ валията ката риба, — така сѫщо се отказа да ходатайствува предъ валията за доброто на гореказанитѣ нещастни сиромаси. Ето какви сме си ние! Ако Гереновъ и Радославовъ да би били евреи или цигани, то за тѣхъ би се нашли добри хора; но тѣ сѫ бълглри, а българитѣ сѫ проклети отъ бащитѣ си и отъ майкитѣ си и осѫдени сѫ на различни страдания.
Трѣбва да ви кажа и това, че когато нѣкои отъ младежитѣ пожелаха да изпроводятъ на затворницитѣ баремъ малко пари и малко ядене, то чорбаджиитѣ ги посъветваха да не правятъ това, защото валията има пълно право да затвори всѣкиго, който би дръзналъ да има какво-годе сношение съ бунтовницитѣ (?). Азъ ви казахъ вече, че читалището ни и училището ни куцатъ и съ двата крака; а сега съмъ длъженъ да ви явя, че съ нашитѣ обществени работи сѫ захванали да се смѣятъ и циганитѣ. „Българска работа нали е — остави я”, говорятъ даже и нашитѣ стари приятели, т. е. гърцитѣ. Ние повече обичаме да ходимъ по кръчмитѣ и по кафенетата, нежели въ читалищата. Единъ нашъ съгражданинъ говорѣше преди две години, че „ако вие да би харизали на нѣкой българинъ „Българската история” отъ г-на Кръстовича и една нова лула, то той би се зарадвалъ повече на лулата, нежели на многоученната книга. Азъ мога да ви докажа почти всѣкога, че той (българинътъ) би принялъ съ такова сѫщо равнодушие и всѣка българска книга.
Ние се смѣехме едно време на ислямъ-хането, а нашето училище е станало още по-лошаво. Въ това училище се не знае ни кой е учитель, ни кой е ученикъ, ни кой учи, ни кого учатъ, ни кой пие, ни кой плаща, ни кой е пиянъ, ни кой е трезвенъ. Всичко върви наопаки. Младитѣ ходятъ по цѣлъ день да търсятъ по-добра мастика и да се гощаватъ съ турскитѣ ефендиета; а старитѣ мислятъ какъ да се наядътъ по-сито и отъ дѣ да купятъ по-дебело агне и по-гѫсто вино. Единственото раздѣление, което отличава младото поколѣние отъ старото, се заключава въ питиетата: младитѣ пиятъ ма-
147
стика и ядътъ бадемъ, а старитѣ си пиятъ винце. Разбира се, че това имъ не меша да бѫдатъ и еднитѣ и другитѣ достойни синове на своето отечество, честити граждани на своя градъ и пр. и пр. — Абдулъ-Рахманъ-паша е азилъ. На неговото мѣсто ще да дойде нѣкой си Мехмедъ-паша.
(Друмевъ иска да изхвърли естественитѣ науки изъ училищата)
Въ дописката се разправя, че за изпита на децата въ село Червена вода билъ поканенъ и владиката Григорий. Но последниятъ не отишелъ, а изпратилъ попъ Петъръ Арнаудовъ отъ Русе, който изпитвалъ децата по „смучната метода”. Дописката завършва по адресъ на дѣдо Григория и попъ П. Арнаудова:
Чудно нѣщо! И тия идиоти искатъ да иматъ влияние надъ учителитѣ и да нареждатъ програмитѣ за училищата! Бе хей, човѣче, ако не сте имали по-свестенъ човѣкъ въ митрополията, то не можехте ли да зарѫчате на тоя скотъ, като отиваше да ви представи предъ селянитѣ, да си свива политѣ въ нѣкос кйоше и да не плаши децата съ своето безобразие, учителитѣ съ своята глупость, а селянитѣ съ своя коремъ? Или сте го пратили само за това, за да изпояде на хората кокошкитѣ, да имъ изпие виното и ракията и да върѫе нѣкоя и друга ока лой? Отъ такива гости, азъ мисля, нашитѣ селяни сѫ се наситили вече.
Но да оставиме това. Азъ би желалъ да зная и друго нѣщо. Защо г. Друмевъ, който до вчера проповѣдваше изучването на естественитѣ науки, се е заловилъ сега, заедно съ своитѣ во Христѣ братя, да замѣни тия науки съ законъ божи, съ догматики, съ риторики и съ всѣкакви боклуци? Види се, че на свѣта има и такива хора, които се раждатъ здрави и читави, а следъ време ставатъ идиоти. Такова благотворно влияние има рясото на човѣка.
Абдулъ-Рахманъ се изрина вече изъ Русчукъ и новиятъ валия Асимъ-паша, който е свършилъ образованието си въ трапезунтския университетъ, зае неговото мѣсто. Ще да видиме и него.