Б. Свобода и Независимость (1872—1874)
ДОПИСКИ
30. Смъртьта е деветдесеть и деветь пѫти по-сладка отъ днешния безчестенъ животъ (София 16 май)
31. Южнославянския пансионъ въ Николаевъ (Одеса, 20 юний)
32. Арестуването и показанията на Атанасъ Узуновъ (Пловдивъ, 12 юлий)
33. Гръко-турското приятелство (Цариградъ, 27 юлий)
34. Пирдопски чорбаджии се заканватъ да убиятъ Л. Каравелова и сподвижницитѣ му (София, 26 юлий)
35. Босански депутати се оплакватъ на дипломатитѣ въ Виена . . . (Виена, 16 августъ)
36. Кому да говоримъ и какво да говоримъ, когато никой не ни чуе? (Русчукъ, 26 августъ)
37. Който желае да бѫде юристъ, той трѣбва да се поучи у Рахмана-паша (Русчукъ, 10 септемврий)
38. „Независимость” е единственото честно знаме . . . (Русчукъ, 23 октомврий)
39. Народътъ нѣма писатели, които да му разкриятъ страдалческия му животъ (Русчукъ, 1 ноемврий)
(Смъртьта е деветдесеть и деветь пѫти по-сладка отъ днешния безчестенъ животъ)
Въ дописката се разказва за редица золуми отъ страна на турци-голѣмци, между другото и за обезчестяване на момичета, следъ което четемъ: „Азъ ви увѣрявамъ, че всичкото това не може да се продължи още дълго време. Народътъ е дошелъ до отчаяние. „Софийската работа [1]” е предъ очитѣ ни. Ако подобна работа се повтори, то ни х. Иванчо съ своитѣ сладки думи, ни бесилницитѣ на правителството, ни Деари-Бекиръ нѣма вече да уплашатъ отчаяния народъ и да го накаратъ да мирува. Ние нѣмаме какво да губимъ, защото отдавна вече сме оголѣли като овчарски кучета. Смъртьта е деветдесеть и деветь пѫти по-сладка отъ днешния безчестенъ животъ.
1. Подъ „Софийската работа” се разбира обира на турската поща, който извърши Димитъръ Общи въ Орханийско и който доведе до разгрома на революционната организация и обесването на Левски.
(Южнославянския пансионъ въ Николаевъ)
Мнозина ни разказватъ, че българскиятъ народъ напредва гигантски, че числото на ученитѣ, образованитѣ и просвѣтенитѣ личности се умножава и че въ нашето отечество сѫ се появили вече такива славни патриоти, които сѫ готови да пожертвуватъ великодушно и живота си, имота си, и щастието си за своето нещастно отечество. Ако да не би се увѣрилъ съ очитѣ, че всичкото това е така, то не би се решилъ да напиша долнитѣ редове. Слушайте сега. Всѣки изъ васъ отдавна вече знае, че въ Николаевъ (въ Русия) сѫществува южнославянски пансионъ, който се управлява отъ родолюбивия, отъ човѣколюбивия, отъ велеучения, отъ словеснейшия и отъ среброненавистния нашъ патриотинъ, т. е. отъ г-на Минкова и домочадие. Тоя пансионъ е направилъ досега голѣми чудеса, следователно г. Минковъ нелицемѣрно заслужава титлата „чудотворецъ”, която му се дава отъ неговия приятель, т. е. отъ безгрѣшния дописникъ на в. „Право”. Дописникътъ на тоя вестникъ, който има безгрѣшенъ интересъ отъ г-на Минкова и който обича да пише подъ чужда диктовка, ни разказва, че въ гореказания пансионъ сѫ захванали и бръмбаритѣ да правятъ медъ, т. е. че и най-неспособнитѣ ученици ще да станатъ Сократи и Аристотели, и че всичкото това става така леко и така незамѣтно, щото ученикътъ не усѣща никаква душевна тяжесть! Идете после това и не говорете, че г. Минковъ е магьосникъ!
Въ пансиона на тоя славенъ мѫжъ се учеха преди нѣколко години около стотина ученика; а сега това число се е умалило почти на половина. Да ви открия сега ония причини, които сѫ накарали българчетата да оставятъ многовъзхваляемия пансионъ и да спасятъ живота си. Г. Минковъ има обичай да възпитава възпитаницитѣ си съ постъ и съ молитва; а българскитѣ натури сѫ дебели и кокалести, и не могатъ да се превиятъ и да погълнатъ всичкитѣ нравствени мѫдрости. Множество младежи сѫ оставили прехваления пансионъ полуживи: едни изъ тѣхъ сѫ оглушѣли отъ мокротата на ония салони, въ които сѫ имали щастието да спятъ; други сѫ добили ревматизъмъ отъ ония допотопни дрехи, които сѫ покривали тѣлата имъ презъ яката руска зима; трети сѫ добили охтика отъ ония „вырѣзсковыя” чизми, презъ които сѫ надничали пръститѣ на краката имъ; а четвърти сѫ просто измрѣли отъ гладъ. Трѣбва да забележа тука и това, че г. Мин-
92
ковъ е голѣмъ економъ. Тоя майсторъ е въ състояние да направи отъ гнилата пастърма свежо месо, отъ плѣснивия пексметъ — франдзела, отъ кеневира — липисканска чоха, [1] отъ сертмето — кожухъ, а отъ изгнилитѣ патлиджани — портокали. Подобни майстори сѫ твърде рѣдко.
А ако питате за неговото домочадие, то азъ ще да ви кажа, че това домочадие носи съ достоинство своето име мадамъ Манковъ. Ако г. Минковъ одере кожата на нѣкой възпитаникъ, то мадамъ Минкова извлича полза отъ старитѣ чизми, които оставатъ после неговото кожодерие. Такива жени сѫ още по-рѣдки. Но както и да е, а николаевския пансионъ ни доказа още веднажъ, че българитѣ не сѫ още дозрѣли до оная степень, която е необходима за единъ педагогъ. Ако в. „Право” и да ни разказва, че г. Минковъ е голѣмъ патриотинъ и че неговия пансионъ е достигналъ до своето съвършенство, то азъ мога да ви увѣря фактически, че всичкого това е голѣма лъжа. Единъ отъ Минковитѣ възпитаници ми каза преди малко време така: „Когато влѣзохъ въ пансиона, то азъ бѣхъ само пате, а сега излазямъ дърта гѫска. Защо ли съмъ си губилъ времето? Тоя пансионъ ми извади душата, отне ми здравето; а не научи ме почти нищо”. Преди нѣколко врема презъ Одеса преминаха петь-шесть българчета, които отидоха въ отечеството си да прославятъ името на г. Минкова и да кашлятъ отъ ученолюбивата охтика. Тия българчета ми разказаха за г-на Минкова такива нѣща, които азъ никакъ не мога да повѣрвамъ, защото и г. Минковъ се нарича човѣкъ и християнинъ. Надѣвамъ се, че ученицитѣ ще да ви напишатъ за своя животъ въ пансиона на г-на Минкова и сами.
(Арестуването и показанията на Атанасъ Узуновъ)
Нашитѣ гръкомани сѫ станали до единъ турски шпиони. Ако нѣкой българинъ не върви по тѣхната воля и ако обича своята народность, то различни Пенчидиевци отиватъ при пашата и разказватъ му, че Петаръ или Павелъ е „комета”, че той се старае да възбунтува народа и че правителството е обязано да искорени злото колкото се може по-скоро. Разбира се, че турскитѣ глави не обичатъ да размишляватъ, защото всѣко едно размишление разваля кефа имъ; а ако е всичкото това така, то шпионитѣ играятъ въ нашето честито господар-
1. Лайпцигски платъ.
93
ство голѣми роли. Нека ми бѫде простено да кажа, че ако турското правителство е приело на правителствена служба нѣколко души християни, то ги е приело само за това, за да изпълняватъ неговитѣ шпионски потрѣбности. Това е положителна истина. Самото правителство се съзнава, че турчинътъ е неспособенъ за шпионииъ и че гърцитѣ сѫ родени за подобни нѣща.
Вамъ ви е известно вече, че нѣкой си Узуновъ пушка преди два месеца въ Хаскйою противъ х. Ставре и че правителството го хвана и доведе го въ града ни. Узуновъ бѣше затворенъ въ тумрукханата, дето претърпя най-тежкитѣ мѫки и страдания. Разбира се, че инквизиционнитѣ мѫчения сѫ въ състояиие да накаратъ и най-невиния човѣкъ да наговори цѣли томове безсмислици, цѣли купове лъжовни сведения и всѣкакви приказници. Така е направилъ и Узуновъ. Тоя господинъ разказалъ на правителството: 1) че той е единъ отъ най-главнитѣ членове на българския революционенъ комитетъ; 2) че той познава почти всичкитѣ по-главни комитетски членове; 3) че той е познатъ съ действията, съ програмата, съ състоянието и пр. на революционния централенъ комитетъ; 4) че той има вѣрни сведения за количеството на революционнитѣ дейци и пр. Разбира се, че Узуновъ е говорилъ всичкото това въ онова време, когато се е намиралъ въ долапа на тумрукханата. Когато европейскитѣ консули, които сѫ дошле изъ Едирне, му рекли да иовтори своитѣ показания, то той отговорилъ, че е забравилъ какво е говорилъ и че първитѣ негови показания сѫ излѣзли изъ устата му въ онова време, когато той се е намиралъ въ ненормално положение. — „Азъ мога да ви кажа само това, говорилъ Узуновъ, че България е недоволна; че България е въ ужасно положение; че България е готова да се вземе за орѫжие и да се реши на животъ или смърть; че България е вече достигнала до оная зрѣлость, която не търпи никакви еничерски своеволия; най-после, че България е готова да въстане. Азъ ви увѣрявамъ, че въ нашето отечество не сѫществува нито единъ българинъ, който да не мисли за бѫдещитѣ сѫдби на българския народъ и за неговото политическо освобождение. Даже и правителственитѣ чиновници и чорбаджии, които днесъ изпълняватъ буквално своитѣ гнуснави обязанности, не сѫ до толкова вѣрни на правителството. Азъ познавамъ стотина души гърци и българи, които се наричатъ турски чиновници, които почти всѣки день доказватъ на нашитѣ своето вѣрно поданичество и своята искреность и които предаватъ, шпионирватъ и клеветятъ своитѣ рожденни
94
братя християни; но азъ мога да ви увѣря, че и тия хора не могатъ да се нарекатъ турски приятели, защото вълкътъ не става агне. Азъ ви увѣрявамъ, че по-голѣмата часть отъ тия турски чиновници и чорбаджии сѫ членове на революционния комитетъ”.
Когато следствената комисия попитала Узунова, може ли той да я увѣри, че българитѣ наистина искатъ своитѣ права и че комитетитѣ иматъ значение между народа, то той отговорилъ така: „Хаджи Димитъръ и неговитѣ чети ви доказватъ твърде ясно, че българитѣ сѫ се научили вече да умиратъ за своето отечество.” — „Хаджи Димитъръ дойде изъ Ромъния, следователно той не може да послужи за примѣръ на българитѣ”, рекълъ единъ отъ консулитѣ. — „Хаджи Димитъръ и неговитѣ юнаци сѫ се родили въ България; а ако сѫ дошле изъ Ромъния, то това не доказва, че тѣ не съставляватъ часть отъ българския народъ. Въ Ромъния е било за тѣхъ по-лесно да се събератъ и да се въорѫжатъ, — това е всичкото! казалъ Узуновъ. — Колкото за оноза влияние, което е успѣлъ да добие между народа българскиятъ революционенъ комитетъ, азъ мога да ви кажа само това, че въ България сѫществуватъ сега-засега около 300 частни революционни комитети, които зависятъ отъ главния.” — „А дѣ се намира централния комитетъ?” попиталъ пашата. — „Прочетете програмата му, — навсѣкѫде и никѫде”, отговорилъ Узуновъ. — „А кои сѫ по-главнитѣ дейци въ това дѣло?” попитали. — „Всѣки е главенъ деецъ, ако само желае да защищава отечеството си съ пушка въ рѫка”, отговорилъ. — „Но вие на първото следствие сте означили вече нѣколко лица, които, по вашитѣ думи, сѫ главни участници въ вашето дѣло”, рекълъ пашата. — „Изъ програмата на комитета вие ясно вече видите, че дѣлата на тоя комитетъ сѫ дълбока тайна. Азъ зная, че комитетътъ има стотина хиляди решителни членове; но не мога да зная кои сѫ и какви сѫ. Ако азъ и да ви указахъ на нѣколко личности, то всичкото това произлѣзе отъ вашитѣ мѫки . . . Азъ ви указахъ на такива личности, които сѫ невинни и които не могатъ да ви откриятъ положението на общитѣ дѣла. Повече нѣма какво да ви разказвамъ.” После тия отговори Узуновъ не е проговорилъ нито две думи. Консулитѣ сѫ запретили на правителството да го мѫчи; но правителството все още продължава своитѣ варварства. Единъ отъ турскитѣ чиновници ми разказваше, че пашата е заповѣдалъ на своитѣ подчинени да употрѣбятъ противъ Узунова съвсемъ други срѣдства. Тия му не даватъ да спи, хранятъ го съ со-
95
лено ядене, даватъ му да пие помия и пр. Какво ще да бѫде по-нататъкъ? — Азъ нищо не зная. Европейскитѣ консули сѫ се завзели съ всичката си енергия да откриятъ това дѣло и да узнаятъ неговата сила; но тѣхнитѣ желания ще да останатъ напраздни, защото Узуновъ не може да знае всичкия ходъ на работитѣ. Ония лица, които бѣха докарани въ града ни изъ Захара, изъ Казанлъкъ, изъ Сливенъ и пр., сѫ затворени; но и до днесъ още не сѫ изведени предъ истиндака. Турска работа! Правителството отваря всѣко писмо, което се получава въ града ни. Освенъ това, всѣко едно писмо, което се донася на пощата и което се изпровожда дето и да е, трѣбва да бѫде разпечатано. На пощата се намира цензоръ, който по-напредъ прочита всѣко едно писмо и после вече дава дозволение на стопанина му да го запечата. Името на тоя стопанинъ трѣбва да се записва и отгоре надъ писмото, и въ пощовата книга. Когато разгледа човѣкъ всичкото това, то трѣбва да се увѣри, че търговията въ нашето „щастливо” господарство ще да се развие до голѣми размѣри. Времето се приближава . . .
(Гръко-турското приятелство)
Въ нашия градъ се занимаватъ само съ гръко-турското приятелство и съ человѣколюбието на Георги-ефенди. Знаете ли вие какви сѫ биле ония причини, които сѫ накарали Георги-ефенди да поднесе „Скѫпоцененъ” орденъ на киръ Азиса? Ако не знаете, то азъ ще да ви кажа, че тоя орденъ е поднесенъ на негово величество за кандиотската кръвь и за ония свети мѫченици, които нѣкога си сѫ биле набиени на колъ отъ турскитѣ джелати. Съ една дума, съ свитѣ ордени и съ своето приятелство Георги-ефенди прави „поменъ” на нѣкогашната гръцка слава и на старовременната елинска честь. Богъ да ги прости! И всичко това става за инатъ на славянскитѣ племена, които се отказватъ да хранятъ бѣломорскитѣ просеци и фанариотскитѣ шарлатани! Но както и да е, а гръцко-турското приятелство е произвело благоприятно впечатление не само на фанариотскитѣ кърлеши, но и на турскитѣ ефендиета. Турскиятъ органъ „La Turquie” говори, че отъ гръко-турското приятелство ще да произлѣзатъ благоприятни последствия не само за турската империя, но и за елинското хайдушко гнѣздо. Турскитѣ врагове сѫ врагове и на гърцитѣ, следователно турско-гръцкото приятелство е необходимо, говори тоя вест-
96
никъ. — Както за Турция, така за Гърция е необходимо да се одържи на Балканския полуостровъ миръ и тишина.” Питане е сега, кои сѫ тия турско-гръцки врагове, които грозятъ на турската империя и на елинската слава? — „Славянскитѣ племена, панславизъмътъ, славянскитѣ комитети, Русия, Сърбия, българитѣ, дяконъ Левски, Каравеловъ и пр.” отговарятъ хайдушкиятъ органъ „Фаръдю-Боспоръ”, антибългарскиятъ вестникъ „Турция” и елеопомазаната ефимерида „Неологосъ”.
И така, турско гръцкитѣ юнаци ще да съставятъ кръстовъ походъ и ще да изкоренятъ славянството безъ особени кръвопролития. „La Turquie” ни даже увѣрява, че гръко-турцитѣ ще да победятъ своитѣ противници съ твърде нищожни срѣдства, които се наричатъ прогресъ. Разбира се, че всичкото това противоречи на самото дѣло, т. е. на турско-гръцкитѣ гнусотии, които сѫ станали въ последно време. Гръцкитѣ шпионства и турскитѣ варварства сѫ станали познати и на малкитѣ деца. Нека говори кой що ще, а азъ ще да ви кажа, че отъ гърцитѣ ще да захванатъ да се гнусятъ и най-отчаянитѣ шарлатани. Но да не помислите, че гръцкитѣ шарлатани лъжатъ само турското правителство ? — Не. Който чете гръцкитѣ вестници, той може твърде лесно да види, че едни изъ тѣхъ съветватъ гръцкия народъ да се откаже отъ своето православие и да се съедини съ англиканската черкова, защото православието му стои на пѫть и не дозволява му да отърси яката си отъ руското покровителство; други говорятъ, че ако елинитѣ останатъ и за напредъ православни, то все още могатъ да изпълнятъ своитѣ цели въ Тракия и въ Македония; а трети съветватъ своитѣ братя да се изтурчатъ, защото турчинътъ се е родилъ да се храни на готово и да заповѣда, както и гъркътъ. Вие твърде добре знаете, че въ гръцкитѣ школи и до днесъ още се разказва на ученицитѣ, че само гърцитѣ сѫ хора, че само тѣ сѫ родени за господари, че само тѣ не сѫ варвари и че само тѣ иматъ право да живѣятъ и да се наслаждаватъ. Но както и да е, а гърцитѣ ще да се потурчатъ. Ако тия „разумни” хора сѫ продавали до сега честниятъ кръстъ и тѣлото Христово за петь пари, то отъ сега ще да продаватъ рѫкава на хаджи Бекташа, хайшинитѣ гащи и различни хамаллии. За гъркътъ не е унизителна никаква търговия. И наистина, какви сѫ най-първитѣ турски шпиони? — Гърци. Какви сѫ най-първитѣ шарлатани или калпазани на Балканския полуостровъ? — Гърци. Кои сѫ най-първитѣ пезевенци въ Цариградъ? — Гърци. Гъркътъ е готовъ да направи и най-крайнитѣ гнусотии. И тия хора се не срамуватъ
97
да се хвалятъ предъ свѣта, че сѫ назначени отъ самото провидение да се борятъ съ грубото варварство и да спасятъ Европа отъ панславизма! Сингераджиитѣ и лимонджиитѣ, цариградскитѣ пезевенци и елеопомазанитѣ фанариоти, безсъвѣстнитѣ шпиони и калпавитѣ душепродавци и вѣропродавци ще да спасятъ Европа отъ варварството! Бедна Европа! Идете после това и не говорете, че гърцитѣ сѫ изгубили онова, щото никога не сѫ имали, т. е. своятъ умъ. Преди малко време нашитѣ цариградски цинцари се бѣха завзели да свалятъ патриарха Антима IV, защото тоя господинъ обичалъ паричкитѣ и работилъ повече за своитѣ собствени цели, отколкото за интереситѣ на панелиниститѣ; но тукашниятъ гръцки посланикъ го подърѫа, защото светиятъ отецъ билъ послушно орѫдие на елинската политика (?). Но азъ ви казахъ по-горе, че гърцитѣ иматъ наклонность да се потурчатъ. Слушайте сега. Когато стана изпитанието въ гръцкото училище на о. Халки, то бѣха дошли и нѣколко турски молли, за да се порадватъ на бѫдещитѣ аргонафти [1]. После изпитанието била подадена закуска. Патриархътъ напилъ здравица на султана за неговата благосклонность къмъ фанариотитѣ; а варненскиятъ митрополитъ изявилъ желание, че гръцката черкова ще да се сближи съ мохамеданското духовенство. Изъ всичкото това се види, че Христовата черкова е станала монополъ въ рѫцетѣ на гърцитѣ, които иматъ право да я сближаватъ и съ мохамеданството и съ англиканската черкова. Гръцкото царствование е захванало да пада и въ Палестиня. Ако турското правителство и да е заключило вече браченъ съюзъ съ елинскитѣ паликариета, то и палестинската депутация не е оставена безъ внимание. Тая депутация е получила отъ в. везиринъ такова едно писмо, въ което се говори, че султанското правителство припознава законнитѣ трѣбования на палестинскитѣ араби. Всичкото това е паднало като ледъ на гръцкитѣ глави; а ледътъ е въ състояниѣ да охлади и най-яростнитѣ младоженци.
Изъ града ни се говори, че Махмудъ-паша ще да бѫде назначенъ изново за в. везиринъ и че султанътъ е недоволенъ отъ днешното тѫпоумно и шарено министерство. Това е фактъ. Разказватъ, че султанътъ билъ казалъ генералу Игнатиеву така: „Азъ твърде добре зная, че Махмудъ-паша е най-способния държавенъ чиновникъ; но той е въорѫжилъ противъ
1. Смѣли мореплаватели.
98
себе си почти всичкия чиновнически свѣтъ. Когато поохладнѣе малко работата, то азъ ще да го повикамъ назадъ и ще да му дамъ изново управлението на везирата”. Турскитѣ финансии се намиратъ въ жалостно положение; а султанътъ е твърдо убеденъ, че само Махмудъ-паша е въ състояние да ги поправи. Разбира се, че и това е праздна фантазия. Отъ 1869 и до 1872 г. турската империя има по 7 милиона наполеондора годишенъ дефицитъ; а всичкитѣ господарствени доходи не достигатъ до 22 милиона наполеондора. Освенъ това, турското правителство се е обязало да дава по 4 милиона наполеондора за желѣзницитѣ. И така, 4 и 7 сѫ 11 милиона. Кажете ми сега, може ли турското правителство да просѫществува съ 11 милиона наполеондора, когато султанътъ и неговиятъ дворъ харчатъ почти половината? А кой ще да плати процентитѣ за старитѣ заеми?
(Пирдопски чорбаджии се заканватъ да убиятъ Л. Каравелова и сподвижницитѣ му)
Въ нашия пашалъкъ произхождатъ всевъзможни насилия. Изъ Пирдопъ ни являватъ, че въ тамошнитѣ мѣста не сѫществува вече ни правосѫдие, ни човѣщина, ни благоразумие, — всичко върви наопаки. Турскитѣ злодейства сѫ достигнали др оная степень, щото българитѣ сѫ заприличали на африкански робове. Правата, честьта, вѣрата и народностьта ни сѫ тъпчатъ съвсемъ безнаказано. Нашитѣ жени и нашитѣ дъщери сѫ станали собственость на агитѣ, които ги безчестятъ и по улицитѣ; а ако нѣкой дръзне да ги защити, то правителството бърза да го нарече „кумица” или „падишахъ душманинъ” и да го изпроводи вързанъ въ темницата. Кѫщята ни почти всѣки день се посещаватъ отъ турскитѣ заптии, които търсятъ баници, кокошки, дишъ-парасѫ и „кумицата”. Ако работитѣ повървятъ още малко време така, както сѫ тѣ вървѣли досега, то у насъ нѣма да остане нито едно невинно момиче и нито една неизнасилвана жена. Разбира се, че турцитѣ не сѫ до толкова криви, доколкото сме криви ние сами. Ние днесъ сме станали най-добритѣ раи, най-добросъвѣстнитѣ шпиони, най-вѣрнитѣ вѣрноподанници на злодейцитѣ и най-честититѣ добродетели на агитѣ. Ако нѣкой ага поиска ризата ни, то ние даваме и гащитѣ си; ако поиска пилавъ, ние му даваме крава; ако поиска жената ни, ние му даваме и дъщеря си; а ако ни нарече „комета”, то ние му предаваме всичкитѣ свои съграждане, братя, даже и
99
своитѣ собствени деца. Азъ ви увѣрявамъ, че ако българитѣ да не би ставали шпиони и ако да не би предавали бащитѣ си за огризенъ кокалъ или за „аферимъ кахпо-оглу”, то турцитѣ отдавна вече би положили орѫжието си. Турчинътъ е глупавъ и не е за шпионинъ. (Разправя за услугитѣ, правени на турцитѣ отъ двама пирдопски чорбаджии и за заканитѣ имъ да убиятъ Каравелова и сподвижницитѣ му). Ето ви, какви сѫ нашитѣ чорбаджии, които сѫ обязани да водятъ народа и да се стараятъ за българското добро. Да живѣятъ подобни патриоти! Азъ ви увѣрявамъ, че ако въ нашето нещастно отечество да не би били тия изроди, то турската държава отдавна вече би се разнизала и сама. Кой ни е кривъ? Ако честнитѣ българи да би имали повече енергии, то тѣ би трѣбвало по-напредъ да пожънатъ своитѣ собствени ниви, а после вече да косатъ чуждитѣ ливади. . . Нѣма помощь! Ние сме изгубени хора. Когато единъ народъ не смѣе да защищава честьта на децата си, то тоя народъ е достоенъ за презиране. Разбира се, че и азъ принадлежа въ числото на тоя „воловски” народъ”. Азъ съмъ волъ, ние сме волове, вие сте волове. (Ние не сме волове, р.) Рѣдко преминува день и да не стане нѣкой обиръ, нѣкое убийство или нѣкоя безчестна история; а ние мълчимъ или съставляваме кървави дружества да избиемъ свободолюбивитѣ хора и да заслужиме любовьта на капасѫзитѣ. Пирдопскиятъ каймакаминъ е независимъ деспотъ; а синътъ му е турски Донъ-Жуанъ. Трѣбва да ви кажа и това, че тоя Донъ-Жуанъ не е оставилъ нито чорбаджийскитѣ жени; но чорбаджиитѣ се не оскърбяватъ отъ такива маловажни нѣща. Намиратъ се и такива, които се радватъ, че женитѣ имъ и дъщеритѣ имъ сѫ се удостоили да „вкусатъ” каймакамска благодать. Кадията и каймакаминътъ въ Пирдомъ се каратъ за българската шапка; а българитѣ дрѣмятъ, пъшкатъ и казватъ „търпение—спасение”. Азъ би желалъ да зная, щемъ ли ние да произведеме нѣкога нѣщо човѣческо? Щемъ ли ние да бѫдеме нѣкога хора? Мола ви се да ми решите тия два въпроса [*].
*. Това зависи отъ насъ и отъ нашата честность. Ако желаемъ да бѫдемъ свободни хора, то трѣбва да пожертвуваме своето спокойствие. Безъ жертви се не може. Унищожавайте всичко, щото ви стои на пѫть. Не жалейте ни бащитѣ си, ни майкитѣ си, ни децата си. Безчестниятъ братъ трѣбва да бѫде за насъ по-ненавистенъ, отъ колкото честниятъ неприятель. Който желае да бѫде свободенъ, той трѣбва да премине презъ кръвь, презъ смърть и презъ пожари, защото цената на свободата е твърде висока. Турцитѣ сѫ пролѣли кървави рѣки преди да станатъ наши господари. България ще бѫде спасена само тогава, когато турчинътъ, чорбаджията и владиката се окачатъ на една върба. Друго спасение нѣма. Дългогодишнитѣ опити сѫ предъ очитѣ ни. Трѣбва да ви кажемъ и това, че вие сте длъжни да работите тайно, да се не хвалите предъ всѣкиго, да не довѣрявате сѫдбата си на деца и на безхарактерни хора и да се вардимъ и отъ сѣнкитѣ си. р.
100
(Босански депутати се оплакватъ на дипломатитѣ въ Виена . . .)
Босанскитѣ депутати, които сѫ дошли въ града ни да се оплачатъ на европейскитѣ държави отъ турскитѣ злодейства, ще да се върнатъ назадъ безъ никакво удовлетворение. Ингелизскиятъ и рускиятъ посланници сѫ ги приели твърде хладнокръвно; а австрийското правителство, което отъ нѣкое време насамъ е захванало да се хвали съ своята неутралность, ги е посъветвало да се върнатъ „во своя си” и да търпятъ. Разбира се, че тая чувствителна плесиица е въ състояние да отвори очитѣ на всичкитѣ поробени и нещастни народи и народности. „Тежко на оная глава, която се надѣе да си направи шапка отъ попово ягне”, говори народната пословица. Азъ ви увѣрявамъ, че ако Австро-Унгария въ последнйо време се е решила да защищава християнитѣ и да нападне на турцитѣ, то всичкото това има хитро-сплетенъ политически характеръ. „Ако Турция не вземе отъ дума и ако се отказва да изпълни желанието ни доброволно, то ние ще да я поуплашиме, — и работата ще да бѫде свършена. Разбирате ли? Отъ друга страна Австро-Унгария желае да полѫсти на Русия, която обича да пие здравици за здравието и за благоденствието на славянскитѣ племена. Разбира се, че отъ тия здравици не произлазя никакво добро ни за славянскитѣ племена, ни за тѣхната покровителница. Трѣбва да кажа и това, че тия здравици биватъ полезни само за ония високоучени старчета, които иматъ голѣма наклонность да говоратъ за безсмъртието на душата. (Хомяковъ), „О мудреныхъ вѣщахъ” (Погодинъ), за ингелизкитѣ лордове и за тѣхното необходимо сѫществувание (Катковъ и Леонтиевъ), за необходимостьта на чехскитѣ очила (Палацки), за славянитѣ въ Япония (Др. Суботичъ), за адскитѣ мѫчения и за пѫтуванията на блажен-
101
на Теодора по митарствата (Чарторижски) и пр.; тѣ биватъ нолезни за ония извѣтрѣли мозъци, които нѣматъ работа и които не знаятъ де да дѣнатъ себе си и какво да праватъ съ своята лой; най-после, тѣ могатъ да бѫдатъ полезни само за ония гастрономи, които обичатъ да пиятъ шампанеръ, да ядатъ фазани и да се хранятъ отъ потьта на своитѣ мужицки братя. Но да оставиме това и да продължимъ своятъ разсказъ.
Въ „Политикъ” е напечатана статия, въ която се говори следното: „Известно е вече, че сръбското правителство се старае да осѫществи народнитѣ желания, т. е. да съедини сърбския народъ въ едно цѣло. Това старание е станало въ последнйо време съвсемъ невъзможно, защото Россия и Австрия сѫ са споразумѣле вече за восточнитѣ дѣла. Руссия може отчасти да поддържа стремленията на славянскитѣ племена на востокъ; но тя не може да имъ дозволи да съставатъ могѫществена славянска държава. Ето защо Россия почти всѣкога е препятствувала на Сърбия да разпространи своето влияние въ Босна и въ Стара Сърбия; ето защо тая велика сила е била расположена неприятелски противъ княза Михаила. Россия е била най-главната причина да не успѣе последнйото въстание въ Босна и въ Херцоговина, и да се отстрани Лука Вукаловичъ (?). Приятелството съ Австрия облекчава стремленията на Россия да управлява Балканския полуостровъ, да са разполага съ сѫдбата на християнскитѣ народности и да достигне своитѣ най-главни цели. За да се не състави голѣма славянска държава на Балканския полуостровъ, Россия се е решила да отстѫпи на Австрия Босна. За това присъединекие сѫществува вече и уговоръ между Россия и Австрия. Това е най-главната причина, която е създала австро-руското приятелство, на което се чуди цѣла Европа.” Вѣрвате ли вие, че всичкото това е истина ? — Азъ не вѣрвамъ, но . . . . . . Славянскитѣ народности много говоратъ, а малко работатъ . . .
(Кому да говоримъ и какво да говоримъ, когато никой не ни чуе?)
Кому да говориме и какво да говориме за варварството на Абдулъ-Рахманъ-паша, когато никой ни ке чуе и когато никой не ще да ни знае? — Ние трѣбва баремъ да ги разказваме сами на себе си и да се оплакваме сами отъ себе си. Тия варварства нѣматъ край. Преди три
102
недѣли изъ болградското училище се върна Иванъ Христофоровъ, който отиваше въ отечеството си Захара. Това момче е свършило въ Болградъ наукитѣ си и отива въ България да учителствува. Когато Иванъ проседѣ 11 дена въ карантината, то Абдулъ-Рахманъ-паша заповѣда да го хванатъ и да го затворятъ, защото нѣма нито кой да пита за него, нито кой да го търси. Питане е сега, защо и за какво е затворено това момче? Причината, споредъ както се научихъ изъ достовѣренъ източникъ, е тая, че това момче са е учило въ Болградъ, а Болградъ е близо до руската граница. Разбирате ли? Това момче е руски шпионинъ, руски агентъ, панславистъ, варваринъ, гонитель на гръцката цивилизация и на турския ирогресъ и т. н. Православнейшитѣ гръкоцинцари, които сѫ намислили да спасятъ Европа отъ славянския варваризъмъ, разказватъ на своитѣ приятели, че всѣки единъ българинъ, който се учи въ Русия или въ Болградъ, т. е. на рускитѣ граници, е панславистъ, бунтовникъ и пр.; а азиятскиятъ мързелъ, който нѣма въ главата си свой мозъкъ и свои убеждения, се повинява на своитѣ достове и изпълнява волята имъ. Подобни чудеса сѫ захванали да ставатъ твърде често. Народната пословица казва, че „гузното бѣга и негонено”; а тая пословица има важно значение въ много случаи. Ако турското правителство се бои отъ Русия, то трѣбва да се бои и отъ ония хора, които живѣятъ на предѣлитѣ ѝ! Това заключение е твърде логическо!
Познатиятъ шпионинъ Стефанъ Арнаудовъ II. е опредѣленъ за цензоръ въ Дунавския вилаетъ. И така, ако нѣкой ученикъ намисли да дойде въ отечеството си, то азъ го съветовамъ да не носи съ себе си алгебри, геометрии, химии и пр., защото образованието на нашия цензоръ не е прекрачило нито презъ аритметиката, следователно геометрията твърде лесно може да му се покаже фортификация, а химията — артилерия. Новиятъ цензоръ е събралъ около себе си малка четица, съ която обикаля и кафенетата и училищата усърдно и систематически. Всѣко Арнаудово дохождане въ кафенето или въ училището производи нови арести. И така, Мидтатъ-пашовитѣ времена сѫ се възобновили, но съ нѣкои и други изключения. Мидтатъ-паша колѣше и бесѣше явно; а Абдулъ-Рахманъ-паша е последователь на езуититѣ. Азъ съмъ забележилъ, че множество българи сѫ са изгубили вече въ конака на негово високопревосходителство. Де сѫ тия хора? Ако азъ и да питахъ и разпитвахъ, но никой не може да ми каже. Кой е кривъ? Ние сами. Азъ и до днесъ още не мога да се начудя на нашитѣ
103
българи, на тѣхния заешки характеръ, на тѣхната унизителна покорность и на тѣхното безсъвестно мълчание. Нашата българска община сѫществува само за чорбаджелъкъ и за „чувствоотпускание”. Кому е нужна тая община? — Никому. Нашитѣ патриоти сѫ до такава степень разпалени, щото щомъ видятъ, че турскитѣ заптиета каратъ нѣкого къмъ конака, то тутакси му обръщатъ гърба си, псуватъ го, безчестятъ го и стараятъ се съ най-гнуснавитѣ срѣдства да докажатъ своето вѣрноподанничество . . . Гнусота!
Преди малко време азъ ходихъ въ тукашното училище да се порадвамъ на нашето младо поколение и да присѫтствувамъ на неговото изпитание. Що да вида? Голѣми чудеса! Симеонъ Златевъ, човѣкъ безъ никакво образование, седналъ на учителското мѣсто и разпитва ученицитѣ за жителитѣ на месечината, за съпругата на Гилдебранда, за диференциалнитѣ изчисления и пр., ако самъ и да не е въ състояние да каже нито „папу”.
Ако нѣкой българинъ бѫде затворенъ отъ правителството несправедливо, то нашитѣ чорбаджии си правятъ оглухци или го псуватъ кално и безсъвестно; а ако трѣбва да покажатъ нѣкѫде своята сила на по-слабитѣ смъртни, то тия се явяватъ, като орли на мърша. „Съ турчинъ да се не карашъ, съ рогатъ да се не бодешъ, а съ келявъ да се не боришъ!” говорятъ нашитѣ чорбаджии и гоятъ се, като волове!
Въ последнйо време азъ направихъ следното откритие. Известниятъ ветеранъ въ Сливенъ, г. Начо Планински, си е дозволилъ да направи една твърде голѣма гнусота. Тоя горещъ патриотъ си е дозволилъ да наклевети предъ правителството Геренова, който и до днесъ се намира въ русчушката тъмница. А знаете ли защо? Преди да отговоря на тоя въпросъ, азъ трѣбва да ви увѣря, че моитѣ сведения сѫ земени изъ достовѣренъ източникъ. Въ Сливенъ произлѣзло едно малко неспоразумение между учителитѣ, между които се намира и Начо. Гереновъ написалъ статия противъ настоятелството и противъ Нача-ефенди и мислилъ да я изпроводи въ вестникъ „Турция”. Когато Гереновъ бѣше затворенъ и когато книгитѣ му бѣха земени отъ правителството, то между тѣхъ била намѣрена и гореказаната статия, която разсърдила г-на Планински и която го накарала да разкаже на правителството за Геренова и такива нѣща, за които той не е нито сънувалъ. Идете после това и разберете човѣческото сърдце! Тоя ученъ мѫжъ казалъ на правителството, че Гереновъ е достоенъ за бесене, че той е говорилъ въ различни времена и нему (на
104
Планински) за комитетски работи, че му е обещалъ комитетски книги и пр.; но той (Начо Планински) не е раздѣлялъ неговитѣ убеждения и чакалъ е по-сгодна минута, за да го предаде на правителството. Видите ли сега гнусоти? И тия хора се хвалятъ съ своитѣ науки, съ своето знание и съ своето развитие! Българйо, Българйо, погледай на своитѣ учени синове и порадвай имъ са! Твоето гюбре е твърде ядовито!
(Който желае да бѫде юристъ, той трѣбва да се поучи у Рахмана-паша)
Който желае да бѫде юристъ, той трѣбва да дойде въ Русчукъ и да се поучи у Абдулъ-Рахманъ-паша. Тоя човѣкъ е до такава степень гениаленъ въ правовѣдението, щото Наполеонъ III отъ се сърдце би го назначилъ за посланникъ въ Берлинъ; а графъ Бисмаркъ би го накаралъ да напише разумни закони за съединената германска империя. И така, подобни личности, какъвто е нашиятъ валия, се раждатъ твърде рѣдко; а България е такава щастлива страна, която свободно може да се похвали съ своитѣ валие и която е въ състояние да прослави името имъ още повече. Ако Мидтатъ-паша и Акифъ-паша да не бѣха назначени за валии въ България, то тия свѣтила би угаснали или въ бузаджийскитѣ дюкяни или на пехливанското поприще; но сѫдбата имъ е била много милостива, т. е. тя ги е облѣкла въ низамски дрехи, закачила имъ е на фесоветѣ по едно пискюлче и изпроводила ги е въ България, — и името имъ стана известно на всичкия свѣтъ. Така щеше да бѫде и съ Абдулъ Рахманъ-паша, ако тоя дипломатинъ да не бѣше изпроводенъ въ България, то той би трѣбвало да вари шкембе-чорбасѫ на Татавла; но въ България минува всѣкаква мърда, защото българскиятъ народъ е останалъ безъ езикъ и защото българскитѣ синове изпълняватъ свѣто и безгрѣшно девизата на вашата честита „Добродѣтелна дружина” „работи и са надѣяй”.
Въ Босна протестиратъ противъ несправедливоститѣ на турскитѣ чиновници, въ Албания ги гонатъ и убиватъ, въ Мала-Азия се защищаватъ отъ правителственитѣ злодейства; а въ България всѣки единъ звѣръ може да се разхожда свободно, чегато са намира въ аравийскитѣ пустини. Ако нѣкой нещастенъ и онеправданъ човѣкъ се реши да протестира противъ злодействата на турцитѣ, на заптиетѣ или на мѣстнитѣ чиновници, то нашитѣ чорбаджии излазятъ предъ валията и разсказватъ му, че гореказаниятъ българинъ е чапкънинъ,
105
кометаджия и пр. „Ние сме задоволни отъ царското правителство, което се грижи за нашата полза (за чорбаджийското щастие) и което е справедливо въ всѣко едно отношение, говоратъ тѣ. — Ако, ваше високопревосходителство, не накажете младитѣ чапкѫне, то тѣ ще да направатъ пакости и вамъ, и намъ.” Разбира се, че валията изпълнява чорбаджийскитѣ желания буквално и старае се съ всичкитѣ си сили да преследова и най-невиннитѣ хора, които се не харесватъ на чорбаджиитѣ и които иматъ каквото и да е човѣческо достойнство. Радославовъ и Гереновъ стоятъ затворени въ продължение на нѣколко месеца; а нашитѣ чорбаджии се боятъ даже и да попитатъ за тѣхната участь! Подобно равнодушие е и подло и безчестио, но то сѫществува. Трѣбва да ви кажа и това, че гореказанитѣ българи и до днесъ още не сѫ изведени предъ истиндакътъ. Дѣ сѫ са чуле и видѣли подобни несправедливости? Ако тия хора сѫ криви, то трѣбва да се накажатъ; а ако сѫ прави, то трѣбва да са оправдаятъ и да се пуснатъ. Освенъ това, има ли валиятъ достатъчно данни да държи тия сиромаси затворени и да ги мѫчи съ всѣкакви свирепи мѫки? А защо е пуснатъ Грековъ? Или русскитѣ подданници иматъ други права и привилегии; а турската рая — други? (Съобщава се за арестуването на момче, между книжата на което се намѣрилъ „комитетски уставъ”.).
(„Независимость” е единственото честно знаме . . .)
Бързаме да поздравимъ всичкитѣ наши братя емигранти и да се порадваме заедно съ тѣхъ, че се сдобихме отново съ тѣхната „Независимость”, която е единственото честно знаме, подиръ което трѣбва да върви всѣка здрава и честна българска натура! Ние сме се вече убедили, че отъ нашитѣ „босфорски слѣпци” не може да се очаква никакво добро. Това нѣщо ни ноказва ясно като день и органътъ на идиотитѣ, който се нарича присноблаженно „Право”. Въ главния си членъ, помѣстенъ въ 28 брой, присноблаженното иде още веднажъ да ни докаже, че въ Турция, — особено въ Цариградъ, — освенъ карантината за холера, е турена карантина за всѣка истина, за всѣка правда и за всѣка честность, и че въ тая „небесна империя” могатъ да процъвтяватъ само шпионствата, предателствата, лъжата, глупостьта и най-гнуснавитѣ подлости. Тия почетни занятия и изкуства сѫ достигнали въ
106
Турция до най-висока степень на съвършенството; а въ Цариградъ тия иматъ и свои достойни артисти.
Бездарниятъ редакторъ на в. „Прав