Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси

ред. Миxаилъ Димитровъ

 

Б. Свобода и Независимость (1872—1874)

 

ДОПИСКИ

 

19. Кому да се оплачешъ и кому да разкажешъ своитѣ нужди? (Търново, 22 май)

20. Съ насъ се подиграватъ (Цариградъ, 18 августъ)

21. Русчукъ се готви да посрещне отца Григория (Русчукъ, 22 августъ)

22. Чорбаджии и турци въ Търново (Русчукъ, 12 септемврий)

23. Падането на Митхадъ-паша (Русчукъ, 12 октомврий)

24. Равноправиего и правосѫдието въ Турция сѫ вдовици (Русчукъ 24 октомврий)

25. Каймакамитѣ сѫ ортаци съ хайдушкитѣ шайки (Русчукъ 4 ноемврий)

26. Трѣбвало би голѣмъ трудъ и голѣмо хладнокръвие, за да се опишатъ юридическитѣ злодейства и разбойническитѣ реформи въ Турция (Русчукъ 19 мартъ)

27. Доносничеството на гърцитѣ (Пловдивъ 14 мартъ)

28. За нашия народъ сѫ настанали тежки времена (Пловдивъ 18 мартъ)

29. Гръцкитѣ Мефистофели водятъ г-на Фауста по гробищата (Русчукъ, 10 априлъ)

 

Търново, 22 май (19)

(Кому да се оплачешъ и кому да разкажешъ своитѣ нужди?)

 

Азъ ида да ви се оплача отъ чорбаджилъка. Въ нашия градъ ставатъ такива страшни злоупотрѣбления, които сѫ въ състояние да ожесточатъ и най-мирнитѣ граждани. Карагйозо-оглу стои на челото; той е главния злодей, който нѣма ни вѣра, ни народность, ни честь, ни почтение. Тоя хѫрсѫзинъ и нѣколцина други негови приятели турци изпрокрадоха, изгориха и опропастиха свѣта. Но да ви явя за всичко редъ по редъ. Най-напредъ трѣбва да ви предупредя, че Карагьозовъ, Хайдаръбей и х. Дервишъ—аа сѫ такъвъ единъ триумвиратъ, който има най-тѣсни сношения: тия велики хора и женитѣ си даватъ единъ другиму: а дъщеритѣ имъ сѫ общи. Карагьозооглу бѣше вземалъ въ фабриката си едно момиче, което изпълнявало желанията и на чорбаджията си, и на неговитѣ приятели. Когато това нещастно момиче се готвѣше да роди, то и тритѣ негови мѫѫе се събрали и решили да се убие новорожденния плодъ, защото се не знаяло кому той принадлежи. Момичето преди малко време се ожени; но мѫжътъ му го изпѫди и изпроводи го при Карагьозова да му бере грѣха. Разбира се, че Карагйозовъ остана пакъ чистъ, защото Хайдаръбей и мюфтията му помагатъ въ всѣко едно отношение. И тоя изродъ се не срамува да се хвали по кафенетата, че всѣко едно момиче трѣбвало да мине презъ рѫцетѣ му!

 

Преди малко време Карагйозовъ продалъ на единъ търговецъ спиртъ и му далъ лъжовно тескере (безъ да знае търговецътъ), че въ бъчвата е „джубре-ракѫсѫ”. Правителството конфискува ракията. Захвана се сѫдопроизводство, и Карагйозо-оглу бѣше осѫденъ да плати на човѣка разноскитѣ; но Карагйозо-оглу чрезъ своитѣ приятели затъкна глъткитѣ и на търновскитѣ, и на русчушкитѣ власти, и работата се свърши благополучно. Хайдутинъ на хайдутинъ сѫди! Хайдаръбей е власть; Дервишъ-аа — законъ, а Карагйозоглу — сѫдия; а тримата заедно сѫ хайдуци. Кому да се оплачешъ и кому да разкажешъ своитѣ нужди?...

 

 

75

 

 

Цариградъ, 18 августъ (20)

(Съ насъ се подиграватъ)

 

Съ насъ се подиграватъ, насъ водятъ за носа, насъ лъжатъ, намъ се присмиватъ въ очитѣ; а ние се още се надѣяме, като коне на праздни торби. Нашитѣ черковни работи захващатъ да принимаватъ такъвъ единъ незавиденъ характеръ, щото ние твърде скоро ще да се откажемъ и отъ ерархията и отъ екзарха и отъ х. Иванча-ефенди. Азъ ви писахъ едно време, че нашата екзархия не ще да бѫде нищо друго, освенъ шпионска камера на турското правителство; а сега ида да потвърдя думитѣ си и да ви явя, че тия мои думи сѫ изпълниха вече. Хаджи Иванчо управлява екзархията независимо, защото синодалнитѣ старци мислятъ само за пресенъ хайверъ и за печени агнета, а екзархътъ е свилъ политѣ си и скрилъ се е въ най-тъмната дупка. Страшливъ и безхарактеренъ човѣкъ. А какво правятъ нашитѣ прокопсани народни представители? — Не говорете ми и не питайте ме за тия положителни нули, които сѫ дошле въ Цариградъ само да имъ видятъ очитѣ. Различни х. Иванчовци си играятъ съ народната сѫдба; а представителитѣ мигатъ като куче въ хлапавица, правятъ си оглухци и потаятъ се изъ кюшетата. Но най-ужасно е това, че миозина изъ тия представители сѫ захванали да викатъ противъ Славейкова и Чомакова и да говорятъ, че ако да не би биле тие две личности, то ерархията би била отдавна вече въ пазухата ни. И така, ние не желаеме да въведемъ по-добъръ редъ въ черковното си управление; а стараеме се само да добиемъ ерархия и да посърдиме гърцитѣ. „Нека е мѫжецъ, на да е отъ калецъ.” А после това не ни е срамъ да окривяваме Петра и Павла, че работата не вървѣла добре! А народътъ си харчи паричкитѣ и изпровожда представители, които не умѣятъ ни да кукнатъ ! Тежко на тоя народъ, който се надѣя да му свършатъ работата и да облегчатъ състоянието му различни хаджи-Иванчовци и Димитраки-бейовци! Но да оставиме и екзархията, и екзарха, и дере-беевцитѣ, и да поговориме за ония наши дѣла, които сѫ по-близу до сърдцето ни.

 

Мидтатъ-паша рекълъ на нашия екзархъ, че ще да залегне за устройството на нашата екзархия; но когато екзархътъ го попиталъ за сѫдбата на тракийскитѣ и на македонскитѣ българи, то той навѫсилъ мѫдрото си чело и нищо не отговорилъ. Неудоволствието противъ синода и противъ о. Антима е твърде голѣмо; но нашиятъ синодъ не обръща

 

 

76

 

внимание на всичкото това и продължава да дреме. По моето мнение дѣдо Антимъ трѣбва да подаде оставката си, защото на неговата глава ще да се струпатъ и х. Ивановитѣ грѣхове. Славейкова сѫдятъ. А знаете ли, каква е неговата най-голѣма погрешка и защо е затворена Катерина? Славейковъ билъ намѣстникъ на главния комитетъ, т. е. на покойни Раковски, защото Катерина нѣкога си живѣла въ Букурещъ при него. Хаджи Иванчовски работи! И така, и самъ Мидтатъ-паша мисли, че комитетътъ е единъ голѣмъ човѣкъ, който има седемь сърдца въ гърдитѣ си. Посмѣйте се де, ако и да ви текатъ сълзи изъ очитѣ. Какво последствие ще да произлѣзе отъ Мидтатъ-пашовото правосѫдие, азъ не зная, зная само това, че за Славейкова сѫ се застѫпили нѣколко влиятелни лица, които искатъ да откриятъ истината. Страхъ ме е само да не стане нѣкоя хата и да не произлѣзе сѫщото, щото произлѣзе нѣкога си съ братя Миладиновци. Въ Турция е всичко възможно. Както Мидтатъ-паша е рекълъ Славейкову безъ никаква причина, че той знае и да беси, то той може твърде лесио и да обеси човѣка безъ никаква причина. Ако другитѣ господарства се реформиратъ съ умъ и разумъ, то нашата империя ще да се реформира съ бесилници и съ отрова. Когато е криво всичко, то нека да бѫде криво и това. . . .

 


 

Русчукь, 22 августъ (21)

(Русчукъ се готви да посрещне отца Григория)

 

Нашиятъ градъ се приготовлява да посрещне своята зора, т. е. да посрещне н. п. о. Григория, който ще да освѣтли улицитѣ му въ сѫбота. Всичкиятъ градъ се приготовлява да празднува тоя великъ за българския народъ день, и да поблагодари бога, че го е удостоилъ да види между стенитѣ си такавъ единъ правдолюбивъ, искрененъ, благочестивъ, христолюбивъ, народолюбивъ и смиреномѫдаръ старецъ, какъвто е Григория-ефенди. Голѣма е радостьта ни, г. редакторе, голѣмо е въодушевлението, което ни накарва да проливаме отъ радость горчиви сълзи. Ако би азъ билъ на попъ Петровото мѣсто, то би запалилъ на св. Спирдона такава една свещь, която не би могла да изгори ни до второ пришествие; ако би билъ на Стоиловото мѣсто, то би купилъ на сичката своя фамилия по единъ брусъ, за да си точи зѫбитѣ за владишки прасета; а ако би билъ на Чорапчиевото мѣсто, то би продалъ нѣколко български души, за да заслужа любовьта на н. п. отца Григория. Попъ Петаръ е вече

 

 

77

 

убеденъ, че чувството му ще да порасте още повече; а Стоилъ-ефенди и Чорапчи-ефенди се приготовляватъ да приематъ министерството въ своитѣ рѫце и да запалатъ черковата ни отъ единътъ край и до другия. Разсказватъ, че Чорапчиевъ се приготовлялъ да получи секретарско мѣсто; а Стоилъ му завиждалъ и мислилъ да подлѣе вода на своя побратимъ. Ако питате мене, то азъ би посъветовалъ Стоилу да отстѫпи секретарството на Чорапчиева и да стане ахчия въ кухнята на негово високо преподобие, защото всѣки трѣба да стои на своето мѣсто и да работи това, щото му иде повече отрѫки. Стоилъ е роденъ за кокали, а Чорапчиевъ да лъже. Но както и да е, а нашето щастие ще бѫде пълно. Освенъ чорбаджията и освенъ нѣколко души мекерета, които сѫ готови да служатъ и богу и мамону за пешинъ пари, — всичкиятъ свѣтъ е вѫоруженъ противъ новия нашъ архиерей, противъ синода, който го е избралъ за кандидатъ и противъ ония, които сѫ го избрали за епископъ. Трѣба да забележа тука, че даже и ония, които подадоха преди нѣколко месеца за него своя гласъ, сѫ захванали да пѣятъ съвсемъ друга пѣсень и да обвиняватъ синода. „Ние не сме го знаели какъвъ е, следователно не трѣба и да отговаряме за него. Когато нашиятъ синодъ е знаялъ, че тоя човѣкъ не е за епископъ, то не би трѣбвало да го избира за кандидатъ”. Нашитѣ чиновници, т. е. нашитѣ българи, които се намиратъ въ турска служба и които предвожда Стоилъ-ефенди, се стараятъ да убедатъ народътъ, че о. Григориий е честенъ човѣкъ, че той е добъръ адвокатъ и че той ще да защищава народнитѣ интереси безпристрастно; но народътъ върви изъ своя пѫть и желае да направи това, щото е намислилъ.

 

Единъ селаченинъ говорѣше онзи день на другъ единъ селаченинъ така: „Казватъ, че въ града ще да дойде за владика единъ лошавъ човѣкъ, който ще да гледа повече за чорбаджиитѣ, отъ колкото за назе”. — „Ние сме вече научени да гониме владици”, отговори другъ единъ селянинъ. „А защо нашиятъ патрика ни не испрати добъръ владика?” попита първиятъ. — „Защото русчуклиитѣ искатъ да имъ се даде за владика онзи, който е кадъренъ да глоби сиромаситѣ”. „А ние се надѣяхме!” каза първиятъ селянинъ, и двамината замълчаха и наведоха главитѣ си. Азъ ви явихъ вече, че Хамди-паша не обича мекереджелъци: а сега ща да ви подтвърда думитѣ си. Хамди-паша ненавижда нито блюдолизцитѣ, нито интригантитѣ, и тия отъ сега още захващатъ да се подлизватъ на Григория. Златевъ е убиенъ вече нравствено.

 

 

78

 

 

Русчукъ, 12 септемврий (22)

(Чорбаджии и турци въ Търново)

 

Вчера се върнахъ изъ Търново и бързамъ да ви разкажа множество маскаралъци. Хаджи Дервишъ-аа е открилъ вече голѣмо множество комитети, които явно говорили по града, че Кара-гйозооглу е безсъвѣстенъ човѣкъ, че х. Дервишъ-аа е простъ разбойникъ и че х. Николи принадлежи въ числото на ония глупци, които мислятъ, че благородството се добива за калпави бешлици. Да ви кажа право, азъ до сега не знаехъ какви комети (комитети. р.) търси Мидтатъ-пашовата шпионска комисия и ако да не бѣше х. Дервишъ-аа, то щѣхъ да остана слѣпъ и до настоящата минута. Да разясня и вамъ какво е това премѫдро откритие, защото то има голѣмо значение за бѫдещето устройство на турското господарство и за благосъстоянието на раята. Слушайте. Ако нѣкой правителственъ чиновникъ злоупотрѣбява своята власть, ако нѣкой чорбаджия стане ортакъ съ мютесарифинътъ и се сговорятъ да отниматъ чуждото и да глобатъ сиромаситѣ, ако нѣкой кадия се занимава съ капасѫзлѫкъ или съ калпазанлъкъ, ако нѣкой турчинъ или нѣкой турски приятель обезчести жената ви, дъщерята ви и пр., то вие трѣбва да мълчите и да благодарите аллахътъ, че е вразумилъ правителството да има довѣрие къмъ най-разваленитѣ и най-безсъвестнитѣ хора на свѣта. Тежко ви и горко ви, ако постѫпите другояче! Щомъ вие кажете, че х. Дервишъ-аа присвоява чуждитѣ нивя или правителственитѣ кории, то вие ставате комета и приследовате се отъ правителството; щомъ вие кажете, че Карагйозо-оглу продава на бейоветѣ жената си и безчести чужди момичета, то вие ставате господарствеяъ престѫпникъ и наказвате се по беззаконието; най-после, щомъ вие кажете, че турскитѣ чиновници не испълняватъ своитѣ обязанности и занимаватъ се повече съ развратъ и пиянство, то вие ставате бунтовникъ и осѫждате се за бесилницата. Нима вие не видите какви намѣрения има днешниятъ велики везиринъ? А ако везиринътъ иска да бѫде това така, а онова онака, то вие сте длъжни да изпълните неговата воля. Мидтадъ-паша обича само ония поданици на султана, които се смѣятъ, когато ги биете и които се кланятъ, когато ги безчестите; въ противенъ случай той умѣе и да беси. А погледайте каква любовь сѫ заслужили х. Иванчо, г. Кръстовичъ, Стоилъ—ефенди, Чорапчията и други? А по какви причини сѫ тия за-

 

 

79

 

служили тая телешка любовь? — Защото сѫ говорили, че бѣлото е черно, а черното е бѣло; защото сѫ хвалили гнуснавото, а безчестили сѫ доброто и честното; защото сѫ умѣли да се кланятъ, да лъжатъ, да се подлизватъ и да гризятъ неогложденитѣ кости, които сѫ имъ хвъргали великодушнитѣ рѫце на турскитѣ капасѫзи; и най-после, защото сѫ жертвовали фамилиитѣ си, и съвѣстьта си, и вѣрата си, и народностьта си за единъ нищоженъ кокалъ. Съ една дума, Мидтадъ-паша обича само оная мирна, покорна и послушна рая, която си дава почти всичко; а задоволява се съ нищожни трохици или съ едно „аферимъ-кахпо-олу”. Да приведеме и факти. Въ Търново сѫ затворени нѣколко млади търговци, които сѫ били до такава степень кометаджии, щото не сѫ уважавали нито благороднитѣ действия на Карагйозо-оглу, нито човѣколюбивитѣ и правдолюбивитѣ кражби на х. Дервишъ-аа, нито златната хаша на х. Николи! А подобни престѫпления правителството никога не прощава! Гореказанитѣ търговци се събирали да идатъ на Узунджово; но честитото правителство, което има щастие да се рѫководи отъ х. Дервишъ-аа, ги не пуснало, защото тия имали нещастие да прочетатъ нѣкаква си брошура, която била написана противъ х. Дервишъ-аа и противъ Карагйозова. Тия търговци сѫ затворени [*].

 

Да ви разкажа сега нѣщичко и за нашитѣ русчушки работи. Нашитѣ граждани сѫ се завзели да наредятъ училищата и да просвѣщаватъ децата си колкото може по-добре; но ни единъ изъ тѣхъ не желае да жертвува, т. е. да плаща за това образование. „Не може ли се нѣкакъ друго-яче”, говорятъ достойнитѣ бащи, и очакватъ да имъ пусне богъ печени кокошки отъ небето. „Селянитѣ сѫ длъжни да помогнатъ и на нашитѣ градски училища, защото градскитѣ школи не сѫ частни школи”, говорятъ различни Стоиловци. Разказватъ, че и о. Григорий принимава деятелно участие въ нашитѣ училищни дѣла, и мнозина отъ нашитѣ граждани го хвалятъ до

 

 

*. Намъ е известна тая брошура, за която говори дописникътъ ни. Въ нея сѫ изложени ония злоупотрѣбления и ония кражби, които сѫ извършили до сега х. Дервишъ-аа и г. Карагйозо-оглу. Карагйозо-оглу и х. Дервишъ-аа сѫ испокрали свѣтътъ; а правителството ги търпи и защищава, когато то отдавна вече би трѣбвало да разгледа тѣхнитѣ действия и да накаже престѫпницитѣ. А защо сѫ затворени търновскитѣ търговци? Изъ всичко се види, че в. везиринъ има причини да покрие това дѣло. Ето ви и „комети”! р.

 

 

80

 

небесата. Ако питате мене, то азъ ще да ви кажа, че дето е стѫпялъ калугеринъ, тамъ трева не е никнала. Скоро ще да дойде онова време, когато и вие ще да одобрите моето заключение.

 


 

Русчукь, 12 октомврий (23)

(Падането на Митхадъ-паша)

 

Ако би погледали съ внимание на нашия градъ, то би се увѣрили, че настава второ пришедствие. Паданието на Мидтатъ-паша е възволнувало и старо и младо, и мѫжко и женско, и турско и българско, и чиновническо и земедѣлско, и чорапчиевско и попъ-петровско. Но положението на чиновницитѣ и на общественитѣ деятели е най-ужасно. Вие вече знаете, какви промѣнения и какви „содоми и гомори” ставатъ при падението на всѣки единъ везиринъ, следователно вие ще бѫдете въ състояние баремъ да си въобразите каква гюрултия ще да произлѣзе и днесъ. Кажете ни напримѣръ съ какви очи ще да гледа сега г. „Дунавъ” на подновения великъ везиринъ? Съ какви очи ще да гледа г. Найденовъ и г. х. Иванчо-ефенди на Махмудъ-паша, когото. . .? Славейковъ трѣбва да победи. Кажете ни, най-после, какви трици щатъ да ядатъ сега гръцкитѣ вестникари, които избълваха толкова нечистотии противъ „падналиятъ левъ” и които го безчестѣха така незаслужено и така безсъвестно? Видите ли сега какви последствия биватъ, когато единъ човѣкъ не мисли що говори? Гръцкитѣ вестници, за да заслужатъ любовьта на Мидтатъ-паша, говорѣха, че Махмудъ-паша е руски агентинъ, че той е безуменъ, че той е опасенъ за турската империя и пр. Разбира се, че Махмудъ-паша ще да умѣе да защити своята честь, както той умѣя да оправдае себе си и предъ общественото мнение и предъ султана. А кой ли ще да плати 100-тѣхъ хиляди лири? Но да оставиме това и да продължиме своята дописка.

 

Падението на Мидтатъ-паша произведе голѣма радость между българското население, даже и между благоразумнитѣ турци. А чиновницитѣ? — Чиновницитѣ сѫ въ отчаяние. На да не помислите, че подобно явление произхожда само въ Русчукъ? Изъ Търново ни являватъ, че х. Дервишъ-аа, г. Карагйозовъ, Али-бей и Халимъ-аа сѫ скѫсали вече концитѣ. Тая хайдушка чета отдавна вече би потънала въ дънземя, ако да не би дошълъ Мидтатъ-паша на везирския престолъ. Всѣки вече знае, че Махмудъ-паша имаше намѣрение да ис-

 

 

81

 

проводи въ Търново такава една комисия, която да разгледа дѣлата на гореказанитѣ личности и да накаже виновнитѣ; но той падна, а Мидтатъ-паша не намѣри за нужно да одобри плановетѣ и намѣренията на своя предшественикъ. Трѣбва да ви напомня и това, че гореказаната чета е ограбила не само българскитѣ села, но присвоила е и множество правителствени земи. А какво да ви разказвамъ за нашия градъ и за нашитѣ обществени дѣла? Училището ни върви рачешката, читалището ни спи, женското дружество отиде при дѣда Аврама; а арфонисткитѣ и мастиката напредватъ и употрѣбляватъ всичкитѣ си срѣдства за щастието на народа и за образованието на младото поколение. Въ града ни се издаватъ три вестника, изъ които единътъ е за децата, другиятъ е за поповетѣ, а третиятъ за никого, т. е. за ония, които нищо не четатъ и нищо не разбиратъ. А вие още казвате, че ние не напредваме! Прочетохте ли критиката на г. Блъскова? — А-а-а, видѣхте ли критика! Г. Блъсковъ е захваналъ да се побратимява съ „Дунавъ”. А кой е кривъ? — Разбира се, че сте криви вие сами, защото сте дръзнали да го критикувате въ вестника си. Не знаехте ли вие, че г. Блъсковъ не заслужава никаква критика? Нима законитѣ сѫ писани за лудитѣ? Нима докторитѣ обвиняватъ болния, че той е боленъ? Колкото за г. Станчова и за неговия вестникъ „Слава”, азъ ще да ви кажа само това, че тия стоятъ на своето мѣсто и никому не причиняватъ ни полза, ни вреда. Г. Станчовъ пише само за себе си, защото ни единъ живъ човѣкъ не чете неговитѣ „послания”; а по моето мнение подобни писатели сѫ необходими за бакалитѣ и халваджиитѣ, които не могатъ безъ хартия.

 

Изъ Варна являватъ, че турскитѣ правителствени чиновници произвождатъ на народа такива страшни насилия, каквито не сѫ производили ни кърджалиитѣ. Но за тия дѣла можете да намѣрите сведения и въ „Левантъ Таймсъ”.

 


 

Русчукъ, 24 октомврий (24)

(Равноправието и правосѫдието въ Турция сѫ вдовици)

 

„Въ Турция е въведена равноправность; турското правителство не отличава християнитѣ отъ мохамеданитѣ; въ турската империя е въведено вече правосѫдие и честность; султанското правителство се грижи за своитѣ поданици въ всѣко едно отношение”, говорятъ цариградскитѣ вестници, ако и

 

 

82

 

да сѫ увѣрени въ противното. А множество турски приятели хвърлятъ шапкитѣ си нагоре, благодарятъ аллаха и пишатъ въ пещанскитѣ вестници дълги дописки, въ които се говори, че Хасанъ-ага, заедно съ своята бръсната глава и съ своитѣ разкопчани крачули е станалъ премѫдри Соломонъ; а Дели-Мехмедъ, заедно съ своето кйораво око и съ своитѣ съдрани джобове, е добилъ желание да се сравни съ графа Байста. Човѣколюбивитѣ маджари, благочестивитѣ нѣмци и христолюбивитѣ ингелизи четатъ „Пестеръ Лойдъ” и проливатъ изобилни сълзи отъ благоговение и отъ истинно съчувствие къмъ турския напредъкъ и къмъ великата цивилизация; а вѣрноподанницитѣ на „съдранитѣ джобове” славословятъ аллаха и молятъ се за благоденствието на дебелата сѣнка. Съ една дума, всичко върви гладко, всичко се търкаля по медъ и по масло, освенъ действителностьта, която прилича като две капки вода на Дели-Мехмеда съ съдранитѣ джобове. „Свобода” твърде често казва, че равноправностьта и правосѫдието въ Турция сѫ, вдовици, т. е. че тия две турско-конституционни невести почти никога не могатъ да дадатъ плодъ; а азъ ще да ви приведа по-доле такъвъ единъ примѣръ, изъ който ще да се увѣрите, че турското правосѫдие може да се роди и изъ печена тиква. (Разправя се за потурчване на 13 годишно момиче и какъ сѫ се държали турскитѣ власти къмъ това събитие [1]).

 

Турското правителство е намислило да направи голѣми преобразования. Вилаетитѣ ще да се развалятъ и ще да со въведе пакъ старата система въ управлението. Разбира се, че западноевропейскитѣ вестници ще да захванатъ изново да кадятъ темянъ на в. порта.

 


 

Русчукъ, 4 ноемврий (25)

(Каймакамитѣ сѫ ортаци съ хайдушкитѣ шайки)

 

Нашия градъ прилича на циганска механа, въ която се не знае ни кой пие, ни кой плаща, ни кой говори, ни кой свири. Честитѣ министерски падения и „благонамѣренитѣ стремления” на новитѣ в. везири сѫ произвели въ града ни чифутски пазаръ. Представете си, че изъ Цариградъ се изпровожда до нашитѣ мѣстни власти новъ везирски циркулиръ, въ който се говори, че новиятъ в. везиринъ желае да въведе

 

 

1. Всички вмъквания отъ този родъ въ текста сѫ направени отъ редактора на съчиненията.

 

 

83

 

въ държавата миръ и тишина. Тоя циркуляръ се получава съ голѣмо търѫество, но почти всѣкога произвожда главокружение [1]: турскитѣ чиновници припкатъ, подскачатъ, пиятъ, затварятъ, пущатъ, наказватъ, биятъ, милватъ, съ една дума, правятъ реформи, за да удовлетворятъ своето ново правителство, което е длъжно и за напредъ да ги храни и облича. Истина, че днешниятъ валия е уменъ, разсѫдителенъ и кротъкъ човѣкъ; но какво той може да направи, когато почти всичкитѣ негови чиновници нѣматъ глави! „Една ластовица не прави пролѣть”, казватъ старцитѣ. Но както и да е, а въ нашия щастливи вилаетъ ни една цариградска реформа не е още намѣрила съчувствие и поддръжка. Нашитѣ кадии, нашитѣ аги, нашитѣ ефендиета, нашитѣ чорбаджии и нашитѣ бюлюкъ-башии сѫ останали и до днесъ такива, каквито сѫ биле при султанъ Мустафа I. Когато на нѣкой турчинъ дадатъ мѣсто въ коя и да е канцелария, то тоя турчинъ влазя въ нея съ такова убеждение, че не той трѣбва да работи за полза на раята, а раята трѣбва да се грижи за неговото щастливо сѫществуване. Освенъ турскитѣ джелати и освенъ конашкитѣ заптиета, почти всичкитѣ други турски чиновници сѫ отчаяни дембели. Всичкото това знае и самото върховно правителство, и затова всѣки новъ в. везиринъ заповѣдва да се извадятъ недостойнитѣ чиновници и да се замѣнятъ съ достойни; но ни единъ смъртенъ не е въ състояние да положи граници между способностьта и неспособностьта, и всичко си остава на своето мѣсто. За да се увѣрите, че говоря чиста истина, азъ ви съветвамъ да прочетете циркуляритѣ на Мидтатъ-паша и на Мехмедъ-паша; прочетете така сѫщо и притурката на в. „Турция”. По Дунавския вилаетъ происхождатъ почти всѣки день обири, убийства, звѣрства и страшни злодейства; а вилаетскитѣ власти дрематъ и нехаятъ. Каймакамитѣ сѫ ортаци съ хайдушкитѣ майки. Преди малко време една въорѫжена хайдушка чета обра пощата при Орханието. Разбира се, че тая чета е била въ споразумение съ мѣстнитѣ власти, защото обирачитѣ цѣлъ месецъ се търсѣха и не намѣриха. Когато валията разбра, че въ гореказания обиръ участвуватъ и орханийскитѣ власти, то той заповѣда да се намѣрятъ злодейцитѣ колкото се може по-скоро, защото, въ противенъ случай, всичката отговорность ще да падне на гореказанитѣ власти. Обирачитѣ тутакси бѣха найдени и затворени. Намѣриха се и паритѣ. Но най-смѣшното е това, че орханийскитѣ власти обви-

 

 

1. Виене на свѣтъ.

 

 

84

 

няватъ въ това дѣло нѣкакви си революциошш комитети. (?)

 


 

Русчукъ, 19 мартъ (26)

(Трѣбвало би голѣмъ трудъ и голѣмо хладнокръвие, за да се опишатъ юридическитѣ злодейства и разбойническитѣ реформи въ Турция)

 

Трѣбвало би да се употрѣби голѣмъ трудъ и голѣмо хладнокръвие, ако нѣкой да би пожелалъ да опише всичкитѣ административни насилия, всичкитѣ юридически злодейства и всичкитѣ разбойнически реформи, съ които въ последно време турското правителство е захванало да обсипва своята честита и безчовѣчно-търпелива рая. Дунавскиятъ вилаетъ е заприличалъ на разбойническо гнѣздо, а българското население въ това гнѣздо е достигнало до отчаяно положение: не се минува день да не стане нейде нѣкакво безчестие или нѣкое насилие; не се минува нощь да не нападнатъ Абдулъ-Рахмановитѣ разбойници на нѣкоя кѫща и да не турятъ въ действие благотворнитѣ правителствени реформи, т. е. да не убиятъ, да не ограбятъ и да не обезчестятъ нѣкого. За да се опише всичко това, мене би били потрѣбни цѣли топове хартия и цѣла година време. Съ настоящето си азъ ида само да помогна на вашия почтенни русчушки дописникъ и да разкажа на читателитѣ ви какъвъ характеръ има прогресътъ на турската юстиция въ резиденцията на прочутия вече разбойникъ Абдулъ-Рахмана. Трѣбва да сте чули зече, че освенъ другитѣ административни съвети, които се учредиха въ времето на българоубиеца, т. е. на Мидтата, въ града ни има и единъ търговски съветъ, който за русчушкото окрѫжие е сѫдъ отъ първа инстанция, а за другитѣ окрѫжия (които влазятъ въ състава на Дунавския вилаетъ) е сѫдъ апелативенъ. Тоя съвѣтъ, който е ужъ направенъ по европейски юрнекъ, се състои отъ единъ председатель туркокюрдъ и отъ 6-ма членове: двама турци, двама ерменци, единъ евреинъ и единъ българинъ. Трѣбва да ви кажа и това, че само двамина отъ членоветѣ му сѫ постоянни (разбира се, че тия членове сѫ турцитѣ) и плаща имъ се по 15 лири на месецъ, а другитѣ шесть души сѫ привременни и плаша имъ се по 31 день на месеца за подсмърчане, за теменнета и за „евветъ-ефендимъ”. Когато тоя съветъ изпълнява длъжностьта на сѫдилището отъ първа истанция, то въ него заседаватъ само постояннитѣ членове; а когато се преобрази въ апелативенъ, то заседаватъ всичкитѣ, съ които се съединяватъ четири души писари, които получаватъ заплата отъ 6 до 15 лири. И така, това заседание решава къмъ коя капѫна натегва правото. А

 

 

85

 

какъ решава? Това азъ и желая сега да ви разправя: чакайте само да ви кажа по-напредъ нѣщо за образованието и за възпитанието на тия анадолски архонти.

 

Председательтъ и постояннитѣ членове, изъ които единътъ е турчинъ, а другиятъ ерменецъ, сѫ изпроводени изъ Цариградъ и сѫ мѫже съ блестяще образование: председательтъ е билъ оланинъ у единъ паша и училъ е юриспруденцията заедно съ конетѣ; ерменецътъ е билъ кючекъ въ Измиръ и училъ с законитѣ на турската държава въ школата на философина х. Хайвата; а турчинътъ е билъ ахчия при турския посланникъ въ Виена, и да ви кажа ираво, той е малко по-уменъ отъ Абдулъ-Рахмана. Тия юристи ходятъ по цѣлъ день пияни, като свине, по кръчмитѣ и по ханищата и, като сюнгери попиватъ всичко, щото и да имъ се даде; а нощемъ се прибиратъ и изцеждатъ изпиеното въ богоугоднитѣ заведения на г. Рахмана, т. е. въ публичнитѣ кѫщи, които е той наредилъ за защита на държавата като батареи покрай русчушката крепость. Тамъ тия оставатъ по нѣколко деня наредъ, безъ да имъ направи нѣкой забележка, че тия сѫ чиновници отъ юстицията, а не офицери изъ артилерията. Писаритѣ сѫ възпитаници на знаменитото ислям-хане и не падатъ по-долу отъ своитѣ учители и протектори въ нищо друго, освенъ въ кражбитѣ, въ лъжитѣ и въ искуството да взематъ рушвети. Но да ви разкажа какъ ставатъ процедуритѣ въ тои знаменитъ търговски съветъ и на коя страна тегнатъ капѫнитѣ на турската Темида.

 

Щомъ нѣкое лице подаде прошение за каквато и да е търговска давия, то това лице се известява тутакси да се срещне тайно съ председателя или съ нѣкого отъ членоветѣ и да се разговори за сѫщностьта на процеса. Известяването става или чрезъ брата на председателя, който почти всѣки день обикаля ханищата, или чрезъ познатия злодей капитанъ Лука или чрезъ новия мюзевиринъ х. Димитра х. Ничевъ, или, най-после, чрезъ адвокатина Рашида, който преди малко време се занимаваше съ шпионство. Лицето се явява предъ кръвожаднитѣ очи на сѫдията и, като разкаже дерта си, захваща да се моли за правосѫдие. Темида затваря очитѣ си и решава тутакси, че просительтъ ще да изгуби, но ако ѝ се даде половината отъ количеството, което той дири, то работата може да се поправи. Разбира се, че просительтъ, — като размисли, че по-добре е да вземе човѣкъ половината отъ имането си, нежели да изгуби всичкото, — се съгласява, наброява исканата сума и отива да си легне и да се успокои.

 

 

86

 

Следъ малко се явява и противната страна, но и съ нея се повтаря сѫщото. Но ето деньтъ на процеса: всѣка страна мисли, че ще да спечели, а нашитѣ пиени и сънливи архонти отдавна вече сѫ решили кой е правъ! На основанието на еди-кой си параграфъ отъ кодекса за кражбитѣ и за лъжитѣ тия решаватъ, че е правъ онзи, който имъ е далъ по-голѣмъ рушветъ. Едно „евветъ ефендимъ” заключава сентенцата, а половината отъ кражбата накарва Абдулъ-Рахмана да я потвърди. Но да не помислите, че съ това се свършва всичката работа. На другия день при сѫдията се явява оня, който е изгубилъ процеса и съ другата половина на сумата, която той дири, подновява давията — и спечелва я. Това се продължава до тогава, дорде даваджиета не останатъ безъ пари и дорде не побегнатъ, за да имъ не взематъ и ризитѣ отъ гърба. Такова е най-главното и прехваленото сѫдилище въ Дунавския вилаетъ. Гледайте сега на него и направете си заключение и за другитѣ, въ които даже и съ сила взематъ кесията на човѣка.

 

— Преди една недѣля прокуроринътъ на едно отъ тия сѫдилища ни открадна и кърпата изъ джоба. — А за да потвърдя думитѣ си, азъ ще да ви приведа нѣколко примѣра, т. е. ще да ви преброя нѣколко лица, които въ едно твърде кѫсо време сѫ дали рушвети на разбойницитѣ отъ това сѫдилище: Карагиозолу изъ Търново 300 лири. х. Цонко изъ Дрѣново 280 л.; х. Димитъръ изъ Търново 200 л., х. Ахмакъ изъ Дрѣново 80 л., х. Петъръ изъ Варна 150 л., Иванчо Сапуновъ изъ Габрово 60 л, (?), И. Видинлията изъ Габрово 320 л., Обиловичъ изъ Турну-Северинъ 400 л., Ария сарафинъ 300 л., Трайковичъ изъ София 200 и много други, които ако приведа, бихъ направилъ такъвъ поменикъ, който и всичкитѣ фанариоти не би могли да изчетатъ.

 


 

Пловдивъ, 14 мартъ (27)

(Доносничеството на гърцитѣ)

 

Изъ Цариградъ пристигнаха въ града ни такива неутешителни за българския народъ известия, които сѫ накарали гръцкото население да служи по всичкитѣ свои черкови молебени за здравето на панелинизма и за „успокоението” на панславизма. Правителството ще да си вземе фермана; а ние ще да се покориме изново на нашитѣ гръцки джелати, на които рѫцетѣ и до днесъ още сѫ кървави отъ многочисленитѣ невинни жертви. Така баремъ мислятъ тукашнитѣ гърци и тѣх-

 

 

87

 

нитѣ приятели. Трѣбва да забележа тука и това, че между гърцитѣ и турцитѣ сѫществува тѣсно братство. Турцитѣ сѫ такива едни хора, които иматъ повече сходство съ маймунитѣ или съ воловетѣ, нежели съ двуногитѣ животни, които се наричатъ човѣци. Днесъ-за-днесъ за бунтовници се считатъ българитѣ, следователно по турското мнение, тия не трѣбва и да добиватъ никакви правдини; а ако утре или въ други день се помисли, че гърцитѣ сѫ по-бунтовници отъ българитѣ, то българитѣ ще бѫдатъ прави, а гърцитѣ криви. Турчинътъ не обича ни българитѣ, ни гърцитѣ; но неговото собствено сѫществувание го накарва да бѫде или съ еднитѣ, или съ другитѣ. Освенъ това, гъркътъ е голѣмъ шереетинъ, следователно той твърде лесно може да привлече турцитѣ на своята страна и да ги лъже както му се иска. Достатъчно е да кажете на ленивия турчинъ, че тоя или оня е бунтовникъ, и той ще да бѫде вашъ. Но както и да е, а нашата ерархия ще да се успокои. Да се попитаме сега, какво ще да стане после това? Ето що. Българинътъ не ще да се покори изново на патриарха; а гръцкиятъ народъ ще да добие такива страшни неприятели, които ще да дадатъ край даже на неговото многогодишно шарлатанско сѫществувание. Око за око и зѫбъ за зѫбъ. Ножътъ е потъналъ до кокала. Ние сме готови за нови борби и за нови нещастия. Когато имаме работа съ шарлатани, то трѣбва да употрѣбиме най-крайнитѣ срѣдства. Ние сме се решили да защищаваме своето православие и своята чиста Христова черкова до последната капка кръвь, следователно тежко ономува, който би даже и помислилъ да ни стане на пѫть и да си играе съ народа. Колкото за турското правителство, то за него ще азъ да кажа само нѣколко думи. Ако у турцитѣ да би сѫществувалъ здравъ разумъ и каква годе честность, то тѣ не би правили онова, щото правятъ днесъ съ насъ. Самата история ни доказва, че голѣмитѣ насилия и безчовѣчнитѣ неправди сѫ главнитѣ източници на всичкитѣ революции и на всичкитѣ кръвопролития. Повтарямъ, турчинътъ не желае добро ни на гърцитѣ, ни на българитѣ; но нему е необходима българо-гръцката вражда, защото тая вражда помага на неговитѣ цели и на неговото сѫществувание. Отъ тая вражда турчинътъ добива много, българинътъ малко, а гъркътъ нищо. Това е фактътъ.

 

Да ви кажа още една новость. Гърцитѣ сѫ престанали вече да викатъ противъ Русия и обърнали сѫ своитѣ канджи противъ Сърбия, която ужъ твърде много способствувала при развитието на българския черковенъ въпросъ и която е раз-

 

 

88

 

пространила панславизъма (?) даже и по Албания. А знаете ли отде происхожда това ново убеждение? Откакто се е разнесълъ слухъ, че руситѣ не даватъ вече парички на гръцкитѣ архиереи, то Русия е захванала да става права; а сърбитѣ, — безъ никаква причина, — криви. И така, гърцитѣ уважаватъ само оногова, който имъ не дава пари. Всичкото това ще да бѫде добъръ урокъ и за Сърбия. И самитѣ наши гърци чувствуватъ вече какви последствия ги чакатъ, и постоянно молятъ правителството да ги защити, т. е. да испроводи войска и да варди царството си (?) отъ бунтовницитѣ и отъ варваризма, който се разпространява като живиница. Разказватъ, че правителството е намислило да изпроводи войска по всичкитѣ български градове, за да углушава онова движение, което би се появило после отнимането на фермана. Ще видиме. Нѣма вече надежда и отъ правителството. Това трѣбва да си запише въ мозъка всѣки българинъ.

 


 

Пловдивъ, 18 мартъ (28)

(За нашия народъ сѫ настанали тежки времена)

 

Братя! За нашия народъ сѫ настанали тежки времена. Турското правителство съ голѣмо ожесточение преследва по-буднитѣ и по-народолюбивитѣ хора, т. е. то гони и ненавижда всѣкиго, който е човѣкъ и който има честно сърце. Градътъ ни е пъленъ съ шпиони. Тия гадове сѫ или гърци, или еднородни наши братя българи. Тежко и горко на народа ни! Чорбаджилъкътъ е захваналъ изново да цъвти и да се развива. Училището, читалището и женското ни дружество вървятъ назадъ и, както се види, скоро ще да се затворятъ съвсемъ. Около 80 ученика, които бѣха дошли въ града ни изъ пловдивскитѣ околности, за да се научатъ нѣщо, се разхождатъ по улицитѣ и лапатъ мухитѣ? А защо? Защото се изпѫдиха отъ нашитѣ чорбаджии. . . .

 


 

Русчукъ, 10 априлъ (29)

(Гръцкитѣ Мефистофели водятъ г-на Фауста по гробищата)

 

Нашата вилаетска невеста захвана твърде често да става вдовица. Нашата кротка овчица се повика въ Цариградъ да брои калпави бешлици; а на нейно мѣсто се назначи Абдулъ-Рахманъ-паша, който заслужава особено внимание. Нашитѣ българи се радзатъ, че Абдулъ-Рахманъ-паша нe обича гърцитѣ, защото една гъркиня имала нещастие да го излъже и

 

 

89

 

да го въорѫжи противъ своето племе. Но ще ли той да обикне и българитѣ? — Това зависи отъ характера на нашитѣ жени. Съ една дума, новиятъ нашъ валия принадлежи въ числото на женкаритѣ, т. е. и той е такъвъ, каквито сѫ повечето турски голѣмци. Трѣбва да ви кажа и тоза, че женкаритѣ сѫ въобще твърде опасни хора. Но да оставиме шегата на страна. Нашето върховно правителство работи безъ размишление и безъ опредѣлени цели. Тоза е фактъ. Честитѣ промѣнения на министерствата и честитѣ падения на валиитѣ причиняватъ анархия; а анархиитѣ въобще влѣкатъ следъ себе си страшни последствия. И турското, и християнското население сѫ захванали вече да се убеждаватъ, че върховното правителство нѣма ни свои собствени убеждения, ни твърда воля, ни здравъ разумъ; а отъ убежденията на самия народъ зависи щастието и нещастието на всѣко едно правителство. Кажете ми, може ли единъ народъ да има повѣрение или почитание къмъ такова едно правителство, което менява почти всѣки день своитѣ убеждения (които никога не е имало, р.) и което и само не познава своитѣ собствени интереси? По повелението на върховното правителство, нашитѣ мѣстни власти раздражаватъ цѣлъ единъ народъ, за да угодятъ на нѣколко гърка, които умѣятъ да имъ се подлизватъ и които имъ откриватъ българскитѣ комитети (?) Идете после това и не говорете, че турчинътъ ще остане слѣпъ и до надгробната дъска! Днесъ гръцкитѣ Мефистофели водятъ г-на Фауста по гробищата на турската империя и накарватъ го да се убие за инатъ на българитѣ; а г. Фаустъ е заприличалъ на теле, което се покорява на обстоятелствата и което върви безпрепятствено къмъ „своятъ конецъ”. Но както и да е, а гърцитѣ намѣриха още веднажъ подръжка отъ страната на правителството. Питане е сега, щатъ ли турцитѣ да се възползуватъ отъ своята австро-маджарска раздражаваща политика, т. е. отъ българо-гръцката вражда? На тоя въпросъ азъ ще да отговоря само така: гъркътъ е билъ фалшивъ почти всѣкога. Но най-главната причина, която ни заставлява да се унижаваме предъ турцитѣ, предъ гърцитѣ, даже и предъ евреитѣ, сме ние сами. Знаете ли вие, кой служи литургия въ гръцката черкова на великдень? — Единъ отъ българскитѣ попове [*]. Въ нашето нещастно отечество сѫществуватъ множество фанариотски

 

 

*. Разказватъ, че тоя попъ се е решилъ да служи въ гръцката черкова само за това, защото владиката му не далъ мѣсто и защото се билъ уплашилъ да не умре отглади, р.

 

 

90

 

ученици, които за интересъ или за инатъ се решаватъ да запалятъ свѣщь и на Амона. Отъ една страна ние сме готови да извадиме очитѣ на всичкитѣ гърци; а отъ друга страна имъ помагаме въ тѣхнитѣ предприятия и унижаваме своята народность! До кога щемъ ние да бѫдемъ слѣпи орѫдия на тогова или на оногова? До кога щемъ да бѫдеме безчувствени скотове и послушни робове на по-силнитѣ? До кога щемъ да работимъ необмислено и лудешката? — Страшно е нашето положение [*]

 

 

*. Трѣбва да ви утешимъ малко. Слушайте. Не оплаквайте се отъ своето зло, когато на тоя свѣтъ има още по-зло. Вие знаете, че въ Букурещъ отдавна вече сѫществува българска черкова. Добре! Слушайте сега. На великдень нашиятъ български владика отслужи своята литургия и на гръцки и на български. Да не помислите, че се шегуваме? — Ние ви говориме чиста истина. Трѣбва да знаете и това, че ако у васъ поповетѣ служатъ по гръцкитѣ черкови за парче хлѣбъ или за инатъ, то у насъ всичкото това става съ политически цели или отъ искрена любовь къмъ Фенеръ. Не оплаквайте се вече. Ние сме надминали всичкитѣ ваши попове, р.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

19) З. п. —Печ. въ „Свобода”, год. II, бр. 50. Карагьозооглу ни е познатъ вече изъ томове (I и II, 317). Хайдаръ-бей и Дервишъ-аа, както личи отъ самата дописка, сѫ турски голѣмци въ Търново.

 

20) З. п. — П. въ „Свобода”, год. III, бр. (26. VIII. 1872),

 

21) З. п. — Печ. въ бр. 9. Фразата да „проливаме отъ радость горчиви сълзи” напомня нѣкои изрази отъ началото на „Седмодушни нотабилски тарафъ” (II 32). За Григорий Червено-доростолски гл. (II 320).

 

22) З. п. — Печ. въ бр. 12. За X. Никола гл. (II 327—328).

 

За Стоилъ — (II 297). За Чорапчиевъ II. (297).

 

23) З. п. — Печ. въ бр. 16. Вѣроятно става дума за Махмудъ Недимъ-паша (гл. II 316). Дѣдо Райчо Блъсковъ (II 304—305) е билъ разсърденъ отъ многобройнитѣ бележки на Л. Каравеловъ за неговото „Училище” въ „Свобода”, год. III (1872), броеве 9, 11, 12, 15, 16, 17, 20 и т. н. Въ единъ отъ тия броеве четемъ, че дѣдо Блъсковото „Училище” се издава за срамъ и за безчестие на българския народъ и за развращаване на нашитѣ деца и т. н. — (бр. 17, 21 окт. 1872). Дѣдо Райко Блъсковъ отговорилъ на тия нападки въ сп. „Училище”, год. II (1872), кн. 24, подъ заглавие „Отговоръ върху отговоръ”.

 

„И ние знаемъ — четемъ въ бележката на дѣдо Блъсковъ по адресъ на Каравелова — че лъжете българитѣ у Влашко, като имъ вземате паричкитѣ за вѣтъра, но що ни е грижа? . . . И понадолу пита Каравелова, не е ли срамота да издава такъвъ боклукъ като в. „Свобода”. Нарича го „сръбска подлизурка”, „слѣпо орѫдие на чужденцитѣ”. Българитѣ имали нужда отъ прочитане. „Чувате ли, бай Либене? — завършва бележката — оставете хората на мира”, защото въ България нѣмало хора да слушатъ Каравеловскитѣ убеждения и т. п. Съ фразата „дѣдо Блъсковъ е захваналъ да се побратимява съ „Дунавъ” Ботевъ иска да каже, че си служи съ сѫщитѣ аргументи противъ революционеритѣ, съ каквито си служилъ и официалниятъ органъ на русчукския валия.

 

24) З. п. — Печ. въ бр. 8. Графъ Байстъ е билъ министъръ на външнитѣ дѣла въ Австро-Унгария презъ 1867 г.

 

25) З. п. — Печ. въ в. „Свобода”, бр. 10 (II. XI. 1872). Похвалитѣ за Абдулъ Рахманъ-паша сѫ, разбира се, ирония. Султанъ Мустафа I е живѣлъ презъ 17-я вѣкъ (1591 —1639). Изоставилъ управлението на империята на своя готвачъ.

 

26) З. п. — Печ. в. „Независимость”, год. III бр. 23. (23. II. 1873). Изброенитѣ въ края на дописката лица, дали рушветъ, сѫ действителни.

 

27) З. п. — Печ. въ бр. 27, Пловдивъ 14 м.

 

28) З. п. — Печ. въ сѫщия вестникъ бр. 28.

 

29) З. п. — Печ. въ бр. 30.