5. Българи преселени въ Сърбия
Въ началото на XIX в. въ Шумадия, Морава и края Дунавъ населението е било твърдѣ рѣдко. Въ прѣдишнитѣ вѣкове ce говори за едно компактно население въ тия прѣдѣли, което вѣроятно ce изселяло по на сѣверъ, безъ да ce запазили за това спомени. Още въ началого на XVIII столѣтие намираме областьта на истокъ отъ Морава, по Млава, Пекъ, Поречка рѣка и неготинско — населена съ преселници власи отъ Банатъ и Влашко. По Морава има слѣди отъ преселенци отъ видинско, скопско, Херцеговина и другадѣ, отъ сѫщото врѣме [2]. Тетевенцитѣ и косовцитѣ около Зайчаръ и нѣколко сърбски села около Неготинъ, сѫ преселенн ce отъ сѫщото врѣме, ако не и по отъ рано. Настаняванието на турцитѣ въ Полуострова е накарало населението да ce мѣсти отъ югъ на сѣверъ. Едно отъ пораннитѣ преселения е онова на македонцитѣ въ северна България гдѣто ce настанили въ тъй нареченитѣ „арнаутски” села. Въ XVIII вѣкъ власитѣ отъ гр. Мосхополъ ce пръскатъ на северъ изъ България. На 1690 г. Австрия води война съ Турция и слиза до Шаръ планина и Скопие. Тогава ce образували много християнски доброволчески отряди, между другитѣ имало единъ отрядъ подъ командата на Петръ
2. Цвиич, Антропографски проблеми. Населя српских земальа кн. Стр. CLXV, забелѣжката.
25
Храниловичъ отъ гр. Берковица, населението компрометирано предъ турцитѣ е било готово да ce изсели. Тогава австрийский императоръ издалъ манифестъ съ който кани населението отъ Албания, Сърбия, Мизия, България, Силистрия, [1] Илирия и Македония да ce изсели въ Австрия. Тогава и на 1740 сѫ е изселилъ много народъ отъ Скопско и Косово поле въ Срѣмъ на Австрийската граница гдѣто е образувалъ по вече военни полкове. Часть отъ тия преселеници на 1750 г. отъ Австрия ce преселватъ въ Русия, гдѣто образуватъ военни полкове сърбски македонски, български. На 1790 г. Австрия пакъ води война съ Турция, пакъ ce образуватъ доброволчески чети пакъ ce изселва население въ Австрия. [2]
Единъ историкъ отъ това врѣме казва, че региментитѣ на австрийска крайна сѫ отъ сръбско, българско и влашко произхождение. Язика, обичаитѣ и облеклото били запазени. [3] Голѣма часть отъ тия изселенци както и отъ ония отъ 1690 и 1740 г. г. оставатъ и ce настаняватъ въ празднитѣ мѣста на Mорава и въ Шумадия. По-кѫсно часть отъ прѣселенитѣ въ Австрия българи-македонци, слѣдъ обявяването на сръбското въстание, дохождатъ въ Сърбия и зематт живо участие въ това възтание.
Въ врѣме на сръбското въстание и подиръ него прѣселването отъ югъ, истокъ и западъ на Морава и въ Шумадия ce усилва. Голѣми маси ce прѣселватъ отъ р. Топлица и отъ Ново пазарско. Православнитѣ сърби отъ Босна, ce казва на едно мѣсто — иматъ намѣрѣние да въстанатъ и голѣмо число отъ тѣхъ съ женитѣ и дѣцата си сѫ минали вече въ Сърбия. [4] На 25 августъ 1808 руски консулъ въ Бѣлградъ Родофинкинъ, донася, че числото на откаранит отъ хайдуть Велко българи въ Сърбия достига до 4000 души, отъ които 800 ce записали войници. Имало и други преселенци по-отъ рано. [5] Сѫщата година по-вече отъ хиляда души съ сѣмействата си били избѣгали въ Сърбия отъ Нишко, Пиротско и Видинско. Нѣколко стотинъ доброволци отъ турско били настанени въ Княжавацъ и Зайчеръ. Ha 1809 год. послѣ поражението при Каменица, Дели-градъ и Кладово цѣлата дѣсна страна на Mорава е била заета отъ турцитѣ, a жителитѣ отъ тамъ сѫ избѣгали на лѣвия брѣгъ, въ Шумадия, Бѣлградъ и Австрия. До 15,000 души съ добитъка си минали въ Влашко. [6] Hа 1813 година Сърбия е прѣтърпяла новъ погромъ. Цѣла источна Сърбия е била наново опустошена и населението е избѣгало въ Австрия и Влашко. [7] Въ врѣме на нишкото
1. Агатонович. Српски устанци т. II. стр. 91. Ето още единъ споменъ, че е имало туранска България, отдѣлна отъ Мизия.
2. Агатоновичъ, Спасич. Српски устанци, противу Турака y вези с’ народним сеобама y тугину т. II стр. 89—100 и глава III и IV.
3. Глисникъ земел. мура y Босна и Херцегов. 1905 г. XVII Pozvanoglu Jelacic стр. 193.
4. Споменик II Павловичъ. Изписи из Франц. архива. стр. 17.
5. Богишичъ Разборъ Н. Попова стр. 155.
6. Богишичъ Разбори стр. 225.
7. Иовановичъ, Княжевацки окрѫгъ гласник кн. 70
26
въстание 1841 г. ce изселватъ въ Сърбия веднажъ 8,000 души и други [1]. Въ историята на Нилъ Попова се казва, че сърбитѣ въ Шумадия сѫ пастири и че земледѣлието тамъ ce развива благодарение на приселенцитѣ българи. [2] Единъ пѫтешественникъ прѣзъ Сърбия на 1829 год. казва, че между сърбитѣ има голѣмъ брой българи и власи. „Броятъ на българитѣ и власитѣ настанени въ Сърбия всѣки день рісте и ce увеличава съ нови прѣселници.” Князъ Милошъ тогава ce изразилъ, че Сърбия има вече двойно по-вече жители отъ колкото е имала десеть години по-рано. [3]
Cera да видимъ кои сѫ тия преселенци за които става дума по-горѣ.
Споредъ Цвиичъ около Бѣлградъ, на севѣръ отъ Шумадия, има една Таралашка зона отъ селата Яйнци, Баница, Раковица, Мали и Велики Мокри Лугъ, половината на Вишница и Бѣлградската махала - Тали Лупа. Тия сега сѫ били прѣселени тукъ на края на XVIII и въ началото на XIX вѣкъ отъ Нишко, Прокоплийско. Това население ce е запазило досгта чисто, не ce е смѣсило твърдѣ съ шумадийското; запазилъ си е типътъ на селото и кѫщата, нѣкой обичаи и до нѣкѫдѣ и язика. Споредъ Миличевичъ и Богичъ тѣ сѫ отъ свърлижко, Лѣсковачко и Нишко. Прѣселилъ ги е Kapa Георгий. Въ селата Жарково, Пинсово и други околни села имало преселенци отъ Нишъ, Прокоплие, Косово поле, Велешко, Призренъ, Тиквешъ, Кочани, Coлунско, Градецъ, Враня, Кичево, Тетово, отъ Соколъ Баня, Свърлижко, Охридъ, Крушевацъ, Трънъ, Пиротъ и други мѣста отъ источнитѣ прѣдели. Къмъ тия вѣроятно трѣбва да ce отнесатъ сгрупиранитѣ села тука Желуникъ, Мириево, Велико село, Сланци, Калугерица, Винча, Болечъ, Лещани, Ритопекъ. По-голѣмата часть отъ това население ce нарича отъ околнитѣ шумадийци „бугари”. Гдѣто болшинството е било отъ българскитѣ прѣдѣли язика имъ надѣлялъ на другия — сръбския. Край Дунава и Сава населението е смесено, въ всѣко село има преселенци отъ разни страни. Отъ юго-источнитѣ прѣдѣли (български) има население въ селата Сремчици отъ Елашница до Нишъ отъ Битолското село Буфъ, отъ България; въ Рушня и Мириево — отъ Прокоплийско, Косово-поле и село Катраница отъ Олимпъ. Въ Гроцка има българска махала съ прѣселенци отъ Видинско и Ломъ-Паланка. Въ Ресникъ има преселенци отъ Косово-поле, арнаутлука, Враня отъ Лѣсковацъ напр. родътъ на Джуро Бугарина. Въ Пожаревачко близо до Дунава има много прѣселници отъ Македония — Кичевско, Тетовско и отъ България — Видинско отъ Знеполе (трънско). Сѫщо малко отъ Шумадия; като шумадийски села ce спомѣнуватъ Бистрица, Джавдина, Везичово, Златово, Буровци и Кървияша (изглеждя, че шумадийцитѣ ce прѣселили въ села съ чисто български названия), a като прѣселени отъ „истокъ” ce показватъ : Велика Лаола, Мала Лаола, Шетоня, Табановци. Тукъ шумадийскитѣ села наричать обикновенно
1. А. Кораманъ отъ 1829 г. Споменикъ XVII стр. 26.
2. Липранди, Болгария, стр. 48.
3. Н. Поповъ, Россія и Сърбія стр. 8, т. I.
27
„Хери”, „херски села”; a послѣднитѣ наричатъ источняцитѣ „шияци”. [1] Единъ руски авторъ като говори за българското население въ Сърбия казва: „Българи най-много има въ севѣрно Браничево, но и тамъ тѣ съставляватъ 1/20 частъ отъ населението не по-вече отъ 10,000 души”. [2] Кои българи има прѣдъ видъ автора въ Браничево дали старитѣ жители или нѣкои нови прѣселенци, не може да ce разбере. Въ срѣдна и Долна Морава прѣобладаватъ преселенци отъ стара Сърбия и особенно отъ скопска и косовска область. Сѫщо има много прѣселенци отъ Църна Рѣка, Тимошка крайна, Хомолье, Пиротско, Нишко, Свърлигъ, Дели-градъ и Паракинъ. Въ Ресава най-много има отъ Косово. По лѣвитѣ притоци на Морава — въ Левачъ и Темничъ има прѣселенци отъ „стара Сърбия” Скопска область, Македония. На севѣръ отъ Ястребацъ планина има прѣселенци отъ тетовската котловина около Ибъръ има много преселенци отъ „Стара Сърбия” и Македония. Всичкото това преселено население е „отъ по-друга композиция отъ шумадийско население”. [3]
Общото заключение на Цвиича за характера на преселението на Mopaвa е слѣдующето: „3а моравско може да ce каже, че най-много прѣселенци има отъ Скопско, Косово-поле и Македония. Другитѣ преселенци сѫ малко и разнообразни. Рѣдко има отъ западна Сърбия”. „Отъ това ce вижда — добавя той — колко ce paзличава моравското заселвание отъ шумадийското, подринското и велевското”. [4]
Отъ Херцеговина, Босна, Черна Гора и Новопазарско сѫ дошли много преселенци на стари Влахъ, Шумадия, Вавевско и Подринско. Най-много преселенци има въ Шумадия и то отъ прѣди 100—150 години. Тукъ има прѣселенци и отъ Метохия, Косово поле и малки групи „печалбари” отъ источна Сърбия и България. Шопитѣ и торлацитѣ понѣкѫдѣ образуватъ цѣли махли, рѣдко цѣли села. На Лепеница близо до Крагуевацъ има ги въ цѣли села въ Църни Калъ, Церовци, Спичъ. Въ Църни Калъ сѫ преселенци отъ власинскитѣ села Църна Трева и Рупля, отъ Знеполе село Клисура, (Трънско) отъ Гърляни зайчарско, отъ Лѣсковацъ. Въ село Церовци всички сѫ отъ Велики Изворъ до Зайчаръ. Въ Спичъ има отъ Знеполе и тимошко. Шумадийцитѣ приселенцитѣ отъ истокъ наричатъ „бугари”. Преселенцитѣ отъ Македония — и когато сѫ славяни — наричатъ ги „цинцари” или „шияци”. Поменатитѣ села сѫ си запазили говора и другитѣ особенности. [5]
1. Тукъ ce цитиратъ съотвѣтствующи отдѣл. Миличевичъ Княжeвина, стр. 107; Населья српских земаля кн. II Околина Београда Р. Николича, кн. 1, сѫщото съчинение, Цвиича Антропографски проблеми.
2. Срезневски свѣденія о соврѣмен. Србіи. сборн. Государ. знаній т. IV, 1877, стр. 96—97.
3. Цвиичъ. Антроп. проблеми, стр. CLXXXIII.
4. Цвиичъ. Антроп. проблеми, стр. CLXXXVII.
5. Цвиичъ. Антроп. проблеми, стр. CLXXXI.