Прѣдварителни бѣлѣжки
Изучването населението отъ двѣтѣ страни на Велика (съединена) Морава установява слѣдното:
1. Въ края на XVII в. долината на тази рѣка е била почти опустѣла, старото население било изчезнало или изселено по на сѣверъ — въ Австрия.
2. Слѣдъ 1688 г. австрийцитѣ зели да нахълтатъ въ Моравската долина, а отъ 1717 до 1738 г. били пълни господари на Бѣлградския пашалъкъ и часть отъ Видинския — на западъ отъ р. Тимокъ. Въ това врѣме тѣ почнали на ново да заселватъ областа съ прѣселници отъ Косово, отъ Българска Морава и отъ Македония. Има малко прѣселенци и отъ по-западнитѣ сърбски земи — отъ Ново-пазарско и западна Сърбия. Но което е особено важно, тѣ отмѣстили часть отъ старото население отъ Тимошката долина въ Моравската, като на мѣсто него заселили по западно, сърбско. По такъвъ начинъ около Неготинъ и Зайчаръ намираме десетина села съ по чисто сръбско население.
3. Въ началото на XVIII в. Косово поле, Българска Морава и Тимошката долина сѫ били гѫсто населени съ едно българско население и сѫ могли да дадатъ единъ излишъкъ за долината на Велика Морава и Тимошката долина. Тѣ сѫ били населени съ чисто българско население отъ западното българско нарѣчие, а населението отъ Косово поле, ако и да е първоначално отъ сѫщото западно българско племе, е било донѣкадѣ посърбено, въ врѣмето на сръбското господство въ тия земи, прѣзъ XIII—XIV в. в. и се е викало „сръбско”, при всичко, че значително се е различавало отъ чиститѣ сърби отъ Новопазарско, Черна-Гора и Босна Херцеговина и по езикъ и по характеръ и по чувства.
4. По такъвъ начинъ въ долината на Велика Морава се срѣщнали и се смѣсили: малко чисти сърби отъ западнитѣ сръбски земи; косовци, българи, до нѣкѫдѣ посърбени и
4
чисти българи отъ долината на Българска Морава, Тимокъ и отчасти отъ други западни български земи и Македония. Въ продължение на цѣлия XVIII в. и въ първата половина на XIX в. е продължавало да приижда ново население отъ сѫщитѣ земи, за да намѣри тука обширни праздни жилища и по-голѣма свобода.
5. Разнитѣ прѣселенци събрани тукъ били смѣсени по такъвъ начинъ, че почти въ всѣко село, има прѣдставители на разни елементи и народности. Въ всѣко село, край чиститѣ българи били настанени сърби отъ западни сърбски земи или донѣкадѣ посърбени българи отъ Косово поле. Дали това е станало случайно или е сторено умишлено, отначало отъ австрийцитѣ, сѣтнѣ отъ сърбскитѣ власти — нѣма да разисквамъ. Съ това смѣшение се е дало възможность на българския елементъ да усвои по-скоро сърбския езикъ; освѣнъ това сърбската власть съ всички срѣдства, въ продължение на сто години, е помагала на посърбяването. Обаче едно пълно посърбяване не се е постигнало; отъ смѣшението се е образувало едно сърбско-българско нарѣчие. Народния битъ е останалъ чисто български. По чиститѣ сърбски елементи, кѫдѣто не сѫ били въ по-компактна маса, се прѣтопили въ общата моравска и сѫ въсприели моравското нарѣчие. Това моравско нарѣчие обхваща цѣлата долина на Велика Морава. На западъ то отива на около 20 километра широчина отвѫдъ Морава. При това, понѣже на западъ отъ Велика Морава българския елементъ е билъ по-малко смѣсенъ, по-чистъ, за това и българския езикъ тамъ на много мѣста е по-чисто запазенъ.
6. Всичкото това население ако и да се нарича „сърбско” нѣма дълбоки сърбски чувства, изобщо, помни своето българско произхождение, съзнава своето коренно различие отъ чиститѣ сърби и понѣкогашъ проявява едно чудно, на пръвъ погледъ, влечение къмъ всичко българско. Този народъ търси нашата подкрѣпа и нашитѣ симпатии.
с. Княжево, 19 декемврий 1917 год.