1. Лѣвия брѣгъ на Велика Морава
Шумадия е огромна четвороѫгълна планина съ височината Рудникъ по срѣдата. На 20 километра въ окрѫжность около този центъръ, тя е покрита съ гора. Къмъ сѣверъ отиватъ бърда и планини, които образуватъ главния шумадийски водораздѣлъ. До Козмая е висока Шумадия, по на сѣверъ — ниска до като се стигне до дунавската равнина. На истокъ Шумадия отива до долината на р. Раля. Височинитѣ които образуватъ водораздѣла между Морава и Дунава сѫ и граница между Шумадия и подунавието. На югъ шумадийскитѣ планини се спущатъ къмъ Сърбска Морава. Съ водораздѣлната линия, Шумадия се дѣли на двѣ половини. Отъ тази линия до Морава има широчина 40 километра, отъ които половината сѫ бърда и планини и половината равнина, край западния брѣгъ на Морава. Плодородната долина и нискитѣ бърда се засѣватъ съ храни, а планинска Шумадия е покрита съ сливаци подобно на сѣверо-западна Сърбия. Шумадийската страна на Морава е почти само желъдна гора и тукъ свинитѣ сѫ главенъ източникъ на доходи. [1]
Пѫтешественика Пирхъ на 1829 г. пише, че когато въ источнитѣ и южнитѣ долини на Сърбия се засилва земледѣлието, въ Шумадия още живѣятъ при стария пастирски животъ. Горитѣ, които покриватъ страната даватъ храна на голѣми стада свини. Въ Шумадия по-голѣмата часть отъ мѫжетѣ и дѣцата прѣкарватъ цѣлата година въ тѣзи гори и само за кратко врѣме отиватъ по кѫщята си. Цѣлия имъ животъ е посвѣтенъ на скотоцъдството. Тука най-добрѣ е запазенъ истински сърбски народенъ характеръ. Всичкитѣ мисли
1. Карич, Србија. Опис земле и народа стр. 15, 697, 699, 712, 795, 796, 798, 829, и 911 и М. Ракич, Качер, насел. срп. земальа т. III. стр. 739.
6
сѫ осрѣдоточени въ отгледването на свини. [1] Нилъ Поповъ почти за сѫщото врѣме казва, че въ Шумадия земледѣлието е малко познато на сърбитѣ. По-добритѣ земледѣлци се земали изъ между българитѣ. Сърбитѣ засѣватъ хлѣбъ, колкото имъ е нужно за прѣхрана. Главното богатство на жителитѣ е скотовъдството. Сърбитѣ прѣимуществено сѫ свинопаси. [2] Впрочемъ, въ послѣдно врѣме, и сърбитѣ въ Шумадия зеха да обработватъ повече земя.
Въ Шумадия селата сѫ отъ разпрѫснатъ, старовлашки типъ и слѣдователно чисто сърбски. На сѣверъ тия села отиватъ до Козмая планина, а по нѣкадѣ и до Авала. Най-сѣвернитѣ и най-източнитѣ села отъ този типъ сѫ: Зуце, Рипанъ, Връчинъ, Парцане, Мала Иванча, Дражане, Мали Пожаревацъ, Поповичъ, Корачица, Ро ача, Дърлупа, Бороево, Лисовичъ и др. [3]. Тѣзи села слизатъ и до околноститѣ на Гроцка, а въ Смедеревско сѫ далечъ отъ Морава на около 20 километра.
Севѣро-западна Сърбия до Козмая и Авала е населена отъ западната струя на сърбското население, прѣселена отъ областьта на стара Рашка, която е населила и Долне Драгачево, Любичкитѣ села и останала Шумадия. Тукъ има най-много прѣселенци отъ Сеница, Нова Варошъ, Колашинъ, изъ областьта на Стари Влахъ и отъ Ужички прѣдѣлъ. Има сѫщо отъ Босна, Херцеговина и Черна Гора. Селата около Авала по всичко спадатъ въ Шумадия, обаче истински шумадийски сѫ селата около Козмая [4]. Това население населява сѫщитѣ разпръснати села отъ старовлашки типъ, които изброихме прѣди малко. Тука казва Ракичъ народния животъ се е развилъ чисто патриархално и въ тази чистота е запазенъ и до днесъ. Той прѣдставлява единъ особенъ хомогененъ етнографски типъ, съ отдѣлни обичаи, навици, традиции. Въ него добрѣ сѫ изразени особеноститѣ на сърбския народъ [5].
Долината около Бѣлградъ, безъ крайбрѣжието на Колубара и една ивица която се, спуща отъ Козмая дой Авала, е населена съ по-друго население; това население е отъ
1. Пирх, Путуване по Србију, стр. 166.
2. Н. Поповъ, Россія и Сербія т. I. стр. 8.
3. Цвиич, Антроп пробл. населваја срп. земльа, т. I, стр. LXXXIII—IV.
4. Ракич, Качер, стр. 732.
5. Ракич, Качер, стр. 737.
7
моравски типъ, по произхождение отъ югоисточнитѣ страни на Сърбия — отъ българскитѣ земи. „Въ околностите на Бѣлградъ — казва Цвиичъ — и още по нѣкадѣ въ Шумадия селата на торлашкитѣ прѣселенци са отъ сгрупиранъ типъ”. Тия села сѫ слѣдующитѣ: Жарково, Желѣзникъ, Баница, Яйнце, Раковица, Мириево, Вишница, Велико Село, Сланци, Велики и Мали Мокри Лугъ, Калугерица, Винча, Болечъ. Лещани, Ритопекъ; тия села се викатъ още „торлака” [1].
Около тѣхъ по на югъ има редъ други села, които сѫ отъ по другъ типъ, но които не сѫ отъ распръснатия, слѣдователно трѣбва да се отнесатъ пакъ къмъ сгрупирания. Тѣ сѫ: Кумодражъ, Ресникъ, Пиносава, Бѣли Потокъ, Кнежевацъ, Рушинъ, Срѣмчица, Остружница, Заклопача и Бѣгалица.
Всички тия села сѫ въ долината. Главната разлика между селата въ долината и височинитѣ изглежда да проистича отъ различнитѣ етнически особенности на жителитѣ отъ тия села. Първитѣ сѫ по произхождение отъ новоосвободенитѣ прѣдѣли и югоисточнитѣ сърбски земи, другитѣ сѫ отъ западнитѣ и югозападнитѣ сърбски прѣдѣли [2].
Отъ списъцитѣ прѣдставени отъ Николича се вижда, че прѣимуществено съ население отъ българскитѣ земи сѫ населени селата: Ресникъ, Баница, Жарково, Вишница, Сремчица, Сланци, Желуникъ, Винча, Велико Село, Ритопекъ, Болечъ, Заклопача, Връчинъ, Рипанъ, Остружница, Мириево, Кнежевацъ, Лещани, Калугерица, Пиносава, Раковица, Яинце. Мали Мокри Лугъ, Велики Мокри Лугъ, Гроцка, Мала Мощаница, Дубоне, Михаиловацъ, Шепшинъ. Въ тия села населението е главно отъ Косово, Македония, Българска Морава, Горни Тимокъ и Западна България. Тукъ постоянно се срѣщатъ прѣкоритѣ бугаринъ, бугарчичи, въ повечето отъ селата има „бугарски махли”.
Отъ прѣимущественно сърбско произхождение сѫ селата: Кумодражъ, Рушанъ, Зуце, Бѣли Потокъ, Велика Мощаница. Печани, Рудска, Умка, Бороево, Лисовацъ, Богевацъ, Дражевацъ, Парцани, Мала Иванча, Мали Пожаревацъ, Сеная, Корачица, Дърлупа, Сибнина. Тѣ сѫ прѣселени главно отъ Босна и Херцеговина, Ново-пазарско, Черна Гора и Австрия
1. Цвиич, Антропологически проблеми, стр. LХХХIII—IV.
2. Николич, Околина Београда насл. срп. земал. т. II, стр. 919.
8
И въ еднитѣ и въ другитѣ села, понѣ въ повечето отъ тѣхъ, имало е и по малко старо население, но то се е прѣтопило въ новозаселеното.
За особеноститѣ на селата отъ българскитѣ земи намираме у сърбскитѣ автори още слѣдующитѣ данни: Околнитѣ села на Бѣлградъ и сега се различаватъ по говоръ, носия, обичаи и по физиономия; тия които сѫ отъ югоисточнитѣ страни, напр. въ с. Жарково, се отличаватъ по физиономия: у прѣселенитѣ отъ югоисточнитѣ прѣдѣли нѣма тази окрѫгленость на лицето като у западнитѣ; тукъ по-рано говора е билъ български. Въ с. Баница езика на по старитѣ хора е запазилъ характера на езика , отъ гдѣто сѫ прѣселени. Въобще, акцентътъ е кратъкъ, источенъ, говора е бързъ. Употрѣбяватъ се формитѣ: че идемо, те ги, овдекана, менакана, камъ, идешъ ли? сѣемо, а не сиемо. Тази разлика я нѣма гдѣто источнитѣ сѫ малцинство или гдѣто по рано се засѣлили. Въ селата Остружница, Вишница, Рушанъ и др. не се говори шумадийски. Въ с. Вишница нѣкои по рано говорили шумадийски. Старата мѫжка носия особено се е запазила въ тия села, които сѫ били прѣселени отъ Кара-георгия. Тѣ носятъ по-дълги чорапи, за това ги викатъ „чорапани”. Въ всички села женската носия отъ источнитѣ страни е взела върхъ, всички възприели „бугарске сукне”. Разказватъ че тия сукни отъ тукъ се разпространили и въ другитѣ югозападни страни на Сърбия. По рано мѫжетѣ отъ источнитѣ страни носили чакшири, тузлуци и калпаци, женитѣ плетеници — плитки; прѣди сто год. азанци носили плетеници, като отъ „памти вѣка”. — Тия които сѫ отъ источнитѣ прѣдѣли слабо се мешали съ западнитѣ, сега обаче не е било тъй. Често въ второ и трето поколѣние разликата изчезвала [1].
Градътъ Смедерево — по съобщение на мѣстни хора — прѣдставлява смѣсь отъ заселенци отъ разни краища, на първо мѣсто изъ българскитѣ земи. Селата Шалинацъ и Куличъ на Дунава сѫ български села; тамъ дори до сега се говори на български езикъ. с. Селевацъ е родина на Хайдутъ Главашъ, роднина на българина Хайдутъ Велко. Прѣселенци отъ Косово и Тимошко, имало въ селата Кръсна,
1. Николич, Околина Београда, стр. 962, 968, 969, 970 и 972. Миличевич, Кнежевина, стр. 136.
9
Радинацъ и Скобалъ. Селата Шепшинъ, Дубоне на западъ отъ Смедеревско сѫ български, или понѣ отъ българско происхождение [1] слѣдователно извънъ Шумадия. Цвиичъ забѣлѣзва че на долна Морава, а слѣдователно и въ Смедеревско имало много прѣселенци отъ Скопско, Косово поле и отъ источна Сърбия [2]. По мнѣнието на единъ опитенъ селенинъ отъ Жагубица, косовци сѫ отъ Жагубица до Бѣлградъ, слѣдвателно и въ Смедеревско. Споредъ Карича, около Смедерево има голѣми богати земледѣлчески села; отъ това може да се сѫди, че понѣ въ миналото, тѣ не сѫ били сърбски. Чиститѣ сърби до скоро сѫ били главно скотовъдци и сѫ живѣяли въ разпръснати селца, когато българитѣ сѫ били земледѣлци и сѫ населявали голѣми сгрупирани села. Европейскитѣ пѫтешественици прѣзъ миналитѣ столѣтия намиратъ въ Смедеревско добри земледѣлци, обработени ниви и лозя. Тогава тукъ не е било възможно да има сърби. Сърбския историкъ Видаковичъ като говори за събитията отъ 1688 г., исключава Бѣлградъ, Смедерево и Нишъ отъ сѫщинска Сърбия. Така, като говори че турцитѣ били разбити при Виена, Осекъ и Варадинъ и австрийцитѣ ги нападнали въ Бѣлградъ, Смедерево и Нишъ, турцитѣ, казва той, били нападнати и отъ сърбитѣ намиращи се въ Сърбия [3]. Споредъ единъ другъ авторъ въ това врѣме били въстанали сърбитѣ отъ Ужица и Новипазаръ [4]; значи само въ тѣзи мѣста сѫ били сърби, а не и въ Смедеревско и Нишско.
Българитѣ бѣжанци отъ 1809 и 1813 години били заселени отъ Карагеоргия въ Шумадия — очевидно край Морава и Дунава, а не въ истинска планинска Шумадия. Тогава окрѫзитѣ Кюприйски, Ягодински и Крагуевачки сѫ били прѣпълнени отъ бѣжанци изъ Княжевечки окрѫгъ. Отъ тѣхъ нѣкои останали въ Ягодина и околията, сѫщо и въ Рача и по селата около Свиляйнецъ и Паракинъ; други достигнали до Бѣлградъ и се настанили въ околнитѣ села [5]. По нѣкои данни, край Морава — по Ясеница, на 15 килом. на западъ отъ В. Морава — населението прѣдставлява една
1. Николич, Околина Београда. Насел. срп. земал. т. II.
2. Цвиич, Антроп. Пробл. CLXXXVII.
3. Видакович, Истор. срп. Народа, т. II, стр. 129.
[[ Милован Видакович, "Историа словено-сербскога народа" (4 ч., Белград, 1833-35) ]]
4. Томич, Десет година српског народа и цркве, стр. 86.
5. Иванович, Изъ Тимочке крайне, Гласник 70, стр. 25–30.
10
смѣсица, когато по на западъ е чисто шумадийско. Шумадийцитѣ отъ Арангеловацъ и околнитѣ планински села наричали край моравцитѣ — кокошари. Край Морава въ Смедеревско и Шумадия — по Миличевичъ, носятъ пъстра разноцвѣтна носия; такава ще забѣлѣжимъ ний, се носи въ всички български земи. Тукъ женитѣ до скоро сѫ носили плитки, а мѫжетѣ и до сега се опасватъ съ алени пояси [1], характерни признаци на българскитѣ носии.
Споредъ Миличевичъ, въ Смедеревско, въ долината на Морава, нарѣчието е моравско, а въ планината — шумадийско. По рѣка Ясеница въ селата Тополе, Бѣлосовацъ, Ратаре, на западъ отъ Паланка се говори като въ Бѣлградский окрѫгъ (моравско нарѣчие); [2] че тукъ край Морава се говори на моравско нарѣчие — признаватъ всички автори; а Мисирковъ, възъ основа говора около гр. Паланка, по специално въ с. Придворице, характеризира това нарѣчие като българско [3]. На Лепеница — казва Миличевичъ, по близо до Морава има погрѣшки въ падежитѣ [4], а това значи че язикътъ е съ български характеръ. Само въ с. Баничине сѫ чисти сърби отъ западна Сърбия.
Радивоевичъ е написалъ една монография за Лепеница, която той всецѣло отнася къмъ Шумадия. Мислимъ, че само планинската область ще трѣбва да се нарѣче Шумадия и по характера на мѣстностьта и по произхода на населението. Въ планинската область особенно на западъ отъ Крагуевацъ живѣятъ повечето сърби шумадийци, а покрай Морава на растояние до 20 километра — моравци които говорятъ на „моравско” нарѣчие. Тъй е и споредъ етнографическата карта на Бѣлича. Тукъ, споредъ Радивоевича, въ селата гдѣто прѣобладава население огь Тимокъ и западна България, по добрѣ е запазено старото нарѣчие. У тѣхъ акцентътъ е на послѣдния слогъ: женà, дѣтè, главà; а не се обръща въ о: ручалъ, говорилъ, а не ручао, говорио. Въ село Рибаре на Морава, Ягодинско, се казва дѣтè, телè, а не д`ѣте, тèле. Тия села. казва Радивоевичъ се присмиватъ на чисто сърбскитѣ които не говорятъ като тѣхъ [5]. И такива села, както ще видимъ
1. Миличевич, Кнежевина Србја, стр. 301–302, 170.
2. Се тамъ.
3. Българ. Прегледь, 1898 год. кн. V.
4. Миличевич, Кнежевина, стр. 300.
5. Радивоевичъ, Лепеница насел. спр. земл. Кн. VII.
11
по долу, не сѫ малко. Споредъ Цвиича тукъ сѫ дохаждали „печелбари” и аргати отъ Босна, Ликъ, отъ источна Сърбия и отъ България, които сетнѣ се заселили. Шопитѣ и торлацитѣ по нѣкадѣ образували цѣли махали, по рѣдко — цѣли села. И въ Крагуевачка околия имало такива махли и села. Така въ село Църни калъ всички били отъ источнитѣ и южни прѣдѣли, отъ Зайчарско и Лѣсковецъ. Въ с. Цѣровацъ всички сѫ отъ Велики Изворъ до Зайчаръ, Въ Сопичъ имало много отъ Знеполе и Тимокската область. [1] Въ Свиляйнецъ ми обясниха че „отвъдъ Морава” — въ Лапово, Плана, Марковацъ и въ „всѣко село” има по една „бугарска махла”.
По-точни данни за тукашното население дава Радивоевичъ. По Рача и Лепеница споредъ него има 90 села съ 85,000 жители, почти цѣлото население е новопрѣселено отъ XVII в. насамъ. Пѫтешественицитѣ прѣзъ XVII и XVIII в. в. отбѣлѣзватъ като населени мѣста само Лапоьо и Баточина. Крагуевацъ билъ създаденъ малко по кѫсно отъ турцитѣ. Тукъ има прѣселенци както отъ южнитѣ и источнитѣ страни, така и отъ западнитѣ, сърбски. Отъ списъцитѣ на Радивоевича може да се извади заключение, че повече отъ половината на общото население е по произхождение отъ Косово, Македония, България, Велика и Българска Морава. Другитѣ сѫ отъ западнитѣ сърбски земи. Такива прѣселенци сѫ дохождали прѣзъ цѣлия XVIII в. Друга голѣма часть сѫ прѣселени въ врѣме на Карагеориевото въстание въ началото на XIX вѣкъ. Почти всички села на Лепеница сѫ съ смѣсено население; смѣшението е особенно силно по градоветѣ и въ селата около тѣхъ, напр., около Крагуевацъ. Но се пакъ има едни села съ прѣимущественно българско население и други съ повече сърбско. Друго характерно обстоятелство се забѣлѣзва, че селата съ прѣимущественно българско население сѫ разположени край Морава, а ония сърбско — въ планината. Разграничителната линия може да се прокара съ една паралелна линия на Морава, която да мине прѣзъ гр. Крагуевацъ. Ето селата съ прѣимущественно българско население, понѣ по произхождение: Нови Аджибеговацъ, Бадневацъ, Баточина градъ, Баточина село, Баточина Горня, Ботуне, Бързанъ,
1. Цвиичъ, Антроп. пробл. насел. срп. зем. кн. I, стр. СLХХХVII.
12
Доброводица, Бучинъ, Жировница, Долня Ярущица, Киево, Мало Кръчмаре, Велико Кръчмаре, Лапово, Лужница,. Марковацъ, Мариичъ, Мечковацъ, Мариевацъ, Ракинацъ, Долня Рача, Ресникъ, Сипичъ, Церовацъ, Църни Калъ, Милатовацъ, Поповичъ, Теверичъ и Пърняворъ. Съ смѣсено българско и сърбско население приблизително по на половина: Адровацъ, Балковацъ, Баре, Вайновацъ, Вишевацъ, Голо Чело, Градацъ, Грошница, Губеровацъ, Десимировацъ, Ивановацъ, Корманъ, Пайзатово, Петровацъ, Опарница, Пиносава, Радоване, Рача, Долня Рача, Свѣтличъ, Тръмбасъ, Цвѣтоевацъ, Чумичъ, Шливовацъ, Ивановацъ, Лукане, Майничъ, Нови Милановацъ. Споредъ други извѣстия българско село е и Милошево (Дошузъ Потокъ) на Морава.
Споредъ сѫщия авторъ, по цѣла Лепеница има 11 757 кѫщи. Отъ тѣхъ стари жители 102 кѫщи; съ неизвѣстно произхождение 96; отъ България 468, отъ Македония 225, Нишава 236, Алексинечко 379, Вранска Пчиня 127, Църна Рѣка 194, Тимокъ 1407, Българска Морава 137 + 59, Топлица 122, Власина 90, Расина 28, Крайна 14, Поляница (Лѣсковечко) 52, Вѣтерница 101, Рибаре 33, Тракия 1; а всичко отъ тия безспорно български земи — 3877 кѫщи; като се притурятъ при тѣхъ и прѣселенцитѣ отъ Велика Морава, Косово, Ясеница, Ресава, Бѣлица, Осаница, Млава, Лугомиръ, Каленичка рѣка, Паракинъ, Раваница и Смедерево, които сѫщо трѣбва да считаме за български, понѣ по произхождение, ще получимъ общото число на кѫщитѣ отъ българскитѣ земи повече отъ половината отъ населението на цѣла Лепеница. При това, българското население е сгрупирано повече около Морава, а сърбското въ планината — въ Шумадия.
За произхождението на населението — казва Радивоевичъ — т. е., за областьта и мѣстото, кой родъ отъ гдѣ се е прѣселилъ, може да се узнае отъ разпита на селянитѣ. Прѣданието за произхождението се запазва доста ясно. Ако нѣма прѣдание, може да се събератъ данни по косвенъ пѫть. Така произхождението може да се обясни по говора на селенитѣ, по нарѣчието и ударѣнието. На Лепеница почти всички жители, които говорятъ на моравско-ресавско нарѣчие сѫ прѣселени отъ басейна на р. Тимокъ и отъ шоплука. Прѣзимето и прѣкора на рода често показва мѣстото или селото отъ гдѣто се е прѣселилъ, напр., тракичи отъ Тракия,
13
солунци отъ Солунъ, косовци отъ Косово, нишлии отъ Нишъ и т. н. Понѣкогашъ занятието служи за доказателство на произхождението, напр. бахчеванджиитѣ на Лепеница повечето сѫ прѣселенци отъ западна България, зидаритѣ отъ Знеполе, тухларитѣ отъ околноститѣ на Нишъ и Пиротъ, механджиитѣ и бакалитѣ отъ Македония и т. н. До скоро се различаваха по носията. Сега само тукъ-тамъ сѫ останали слѣди отъ старата носия; още повече по народната памятъ може достатъчно да се опрѣдѣля произхождението на населението. [1]
Левачъ се вика областьта по горното течение на рѣкитѣ Бѣлица и Лугомиръ съ притоцитѣ имъ, ми се чини, безъ околноститѣ на Ягодина. За старото население на Левачъ — казва Бушетичъ — народното прѣдание нищо не знае. Говори се само, че когато се населили сегашнитѣ жители, навсѣкадѣ е било обраснало съ гора. Сегашното население не е отдавнашно. Най-старитѣ жители въ сѫщность не сѫ отъ край врѣме, а само по-рано се заселили и сѫ забравили отъ гдѣ сѫ дошли. „ Старинцитѣ” обикновено заематъ срѣдата на селото.
Тукъ е имало двѣ главни засѣлявания: първото е било слѣдъ Кочина крайна, т. е., слѣдъ въстанието на Кочо войвода, къмъ края на XVIII вѣкъ, когато старитѣ жители на областьта се прѣселили въ Срѣмъ — Австрия и земята останала пуста Втори пѫть е имало заселване въ врѣмето на Кара-Георгиевото възстание.
Бушетичъ изброява тукъ 44 села: Опариче, Мала Дренова, Риляцъ, Лепоевичъ, Божуревацъ, Райнацъ, Мала Сугубина, Цикоте, Ломница, Рушникъ, Медведе, Богдане, Планиница, Шливца, Горни-Дубичъ, Превешъ, Прняворъ, Жупаневацъ, Надърле, Малешево, Доброселица, Велика Сугубина, Дулене, Слатина, Радковичъ, Кавадари, Рековацъ, Урсуле, Вукашиновацъ, Рабеновацъ, Течиче, Велика Пчелница, Бѣлушиче, Секуричъ, Мощриче, Комарне, Горня Сабанта, Калудра, Драгово, Сибница, Поляна, Михаиловацъ и Велика Крушевица. Автора не ни дава пълно изложение за състава на населението, той е събралъ данни за по-малко отъ половината. Отъ неговитѣ данни обаче излиза, че най-много заселенци тукъ
1. Радивоевич, Летница. Насел. Срп. земл. кн. VII.
14
отъ Топлица, Копаоникъ и „Стара-Сърбия”, подъ която обикновенно се разбирать българскитѣ земи на западъ отъ Българска Морава. Сетнѣ идатъ Морава, Македония, Тимокъ, Жупа, Крушевачко и „бугари” отъ по источни български земи. Осьѣнъ това, има малко заселенци отъ Черна-Гора, Колашинъ и Сеница - Новопазарски санджакъ. И тука всѣко село е смѣсъ отъ прѣдставители на разни области. Прѣимущественно чисто сърбско население иматъ селата: Божуровацъ, Райнаць, Мала Сугубина, Доброселица, Течице, Комарна, Горна и Долна Сабанта. Другитѣ села сѫ съ прѣобладающе южно и источно, българско население. [1] Градчето Багърданъ главно е населено съ цинцари отъ Македония.
По всички съобщения гр. Ягодина има смѣсено население, главно отъ българскитѣ земи. Даже и сега въ Ягодина се говори на едно нарѣчие съ повече български особености.
Интелегентни хора и селяни, които сѫ живѣли дълго врѣме въ Ягодинско и познаватъ добрѣ тамошнитѣ села, ми изброиха слѣдующитѣ 25 села около този градъ въ които се говорило на „пиротско нарѣчие” съ характернитѣ черти на българския язикъ. Постарахъ се да провѣра нѣкои подробности отъ тия съобщения и се указаха вѣрни. Вѣроятно тукъ сѫ прѣселенци не само отъ пиротско, но и отъ други български земи. Ето кои сѫ тия села: Маюръ, Драгоцвѣтъ, Търнава, Винарче, Мегюрѣкъ, Деоница, Волявче, Црънче, Долни Щипле, Горни Щипле, Врановацъ, Долни Ресникъ Лалище, Рибникъ, Буковче, Рибари, Прокина, Милатовацъ, Иовацъ, Сини Виръ, Трешневица, Рашевица и Ракитово. Въ Трешневица имало българи и други „разни раси”, както се изразява единъ селянинъ. Селото Паневацъ, родина на Кочо войвода отъ края на XVIII в., едни го считатъ българско, други сърбско — шумадийско. Възможно е сърбитѣ да се погрижили да заселятъ въ него шумадийци за да спечелятъ черезъ фалшификация славата на Кочо войвода. Въ село Поточацъ имало косовци — морачани отъ сѫщата фамилия която има въ с. Чепуре, Паракинско. Имало сѫщо банчичи — отъ Соколъ Банско. Селото Обрежъ е било старо като Долно Видово, напротивъ, селото Свойново е било ново село.
На югъ отъ Левачъ въ Темничъ положението е не по малко благоприятно за насъ. Тукъ около 85% отъ цѣлото
1. Бушетич, Левач, насел. срп. зем. кн. II.
15
ново-прѣселено население — отъ старото има съвсемъ малко — е отъ българскитѣ земи: Българска Морава, Тимокъ, България, Косово Поле и Жупа. И въ тѣзи прѣдѣли новото засѣлвание почва отъ края на XVII в. продължава прѣзъ XVIII и началото на XIX в. Въ „Кочина Крайна”, заедно съ Лѣвачъ зема участие и Темничъ, за това слѣдъ възтанието и отъ Темничъ населението се изсѣлва въ Австрия. Главното ново заселване става при първото въстание на Карагеоргия; второто въ врѣмето на князъ Милоша. „Въ Темничъ казва Миатовичъ — въ началото на XIX в. прѣселенцитѣ сѫ идвали по двѣ струи: едната отъ Крушевачкия окрѫгъ — отъ Топлица, Стара Сърбия и главно отъ Косово. Другата, по слаба, отъ Българска Морава, Нишко, Лѣсковечко. Вранско, Скопско, Македония, Соколъ-Банско, Паракинъ, България и Румелия. Първитѣ сѫ разположени по Сърбска Морава, вторитѣ по Велика Морава. И тукъ често се срѣщатъ названията „бугарски край”, „бугарска махла”, „бугаринъ” безъ да означава това, че само тѣ сѫ отъ българскитѣ земи, защото почти цѣлото население е отъ едно и сѫщо произхождение. Край горното население има малко заселенци и отъ Черна Гора и Срѣмъ. [1] За тази часть на Морава Цвиичъ се изразява по този начинъ: тукъ прѣселенцитѣ сѫ най разнообразни, подобно на селата въ Бѣлградско и край Дунава; най много сѫ отъ „Стара Сърбия”, Скопска область и Македония. [2] По статистиката която прѣдставя Миатовичъ, тукъ най много заселенци има отъ Крушавачки окрѫгъ — 1125 кѫщи, сѣтнѣ отъ Стара Сърбия и Косово 1164 кѫщи, отъ Топлица 664, отъ Вранско 385. Още по значително било заселеното население отъ Алексинечко, Соколъ-Банско, Паракинско, и отъ Левачъ; имало още заселенци и отъ другитѣ источни прѣдѣли на Сърбия, отъ България и Ромѫния. Независимо отъ това тукъ имало отъ Черна Гора 12 сѣмейства и отъ Срѣмъ 12.
Интересни сѫ още слѣдующитѣ подробности: Въ Темничъ тия които празднуватъ св. Арангелъ сѫ били отъ Вранско, св. Николцитѣ отъ Нишко; св. Георгица празднуватъ прѣселенцитѣ отъ Косово и Топлица. Селата съ прѣимущественно население отъ Лѣсковечко, Враня, Тимошко сѫ: Велико
1. Миатович, Темнич, Насел. Срп. Земин. кн. III.
2. Цвиич, Антр. проб. CLXXXVI.
16
Дрѣново, Каменари въ планината; а край Сърбска Морава и Велика Морава: Вратаре, Маскари, Варваринъ, Катунть, Обрежъ, Поточацъ, Свойново, Куклинъ, Ясика, Велика Крушевица, Шанацъ, Бошняне. По Каленичка рѣка: Карановичъ. Толевацъ, Пайковацъ, Ораше, Избеница, Бачина.
На югъ отъ Сърбска Морава изглежда че има запазено повече отъ старото население, при всичко, че и тукъ има доста нови прѣселенци. Не само около Ибъръ — казва Цвиичъ — но и въ Жупа има много старинци. Между това новопрѣселеното население е отъ по друга композиция отъ шумадийското, старовлашкото и странитѣ край Дунава. Най много сѫ отъ „Стара Сърбия”. Съ Жупа — казва сѫщия — се доближававаме до моравската струя на населението, която не се ограничава съ моравската долина, а се вдава дълбоко въ долинитѣ на нейнитѣ притоци. На сѣверната страна на Ястребецъ планина има прѣселенци отъ Тетовската котловина. Неотдава единъ македонецъ заселенъ въ Крушевацъ ме увѣряваше че 80% отъ населението на този градъ се състои отъ македонци зети заедно съ гърци и цинцари. Сѫщо и болшинството отъ околнитѣ села било прѣселено отъ българскитѣ земи. Когато бѣхъ въ Сталакъ на Морава, разбрахъ, че съ особенно български черти се отличава езика въ селата: Бугарска Бралина, Трубаре, Дедина, Биволе, Текия, Капиджия, Перуновацъ, Гола Вода, Модруковацъ и др. Сѫщо и въ селата на сѣверъ отъ Сърбска Морава: Маскари, Вратари, Крушевица и др. за които говорихме и по-горѣ. Въ всички тия села се казвало: волъ, соль, телè, дѣтè, овцà, говорѝлъ, казàлъ. Въ селата Биволе и Корманъ до Крушевацъ били пиротчани и вранянци и говорили „бугарски” Напротивъ въ махалата Лазарица до Крушевацъ били черногорци заселени по кѫсно.