Видяхме от изложеното дотук, че Македония се населява от различни националности, които по численост се нареждат както следва: българи, турци, албанци, гърци, аромъни, шпаньоли. Останалите, включително и сърбите, са толкова малко на брой, че остават извън вниманието ни. Но с Ньойския договор беше наложено страната да се раздели между Гърция и Сърбия, така че по-малката част, тази на юг, се падна на Гърция, по-голямата, т.е. северната, беше присъдена на Сърбия. Следователно Сърбия, която е представена с толкова незначително население в Македония, че изобщо не си струва коментар, по политически мотиви получи лъвския пай; Гърция сама за себе си има оправдание, тъй като освен собственото население, разчита и на прогръцки настроени аромъни, албанци и малък брой българи; българите, турците, албанците не искат и да чуят нито за сръбската, нито за гръцката власт и затова още по-малък успех ще имат големите усилия, както на сръбската, така и на гръцката страна за насилствено денационализиране на местното население. В броя си от 17 юли 1923 г. букурещкият "Адевърул" съобщава, че делегация от дългогодишни аромънски учители и учителки от Македония се е явила в редакцията на вестника и със сълзи на очи описала непоносимия живот на аромънското население под сръбска власт. "Всички аромънски училища и църкви са затворени и аромънските учители и духовници са прогонени", уверяват делегатите. Че българските училища са затворени, че учители и духовници, които не са се нагодили към властта, са били прогонени – друго не може да се очаква от гърци и сърби. Но това, че и самото гръцко население недоволства, личи от речта на депутата Филип Драгумис в гръцкия парламент, където той заявява "Който посети Македония, попаднала под гръцка власт, ще се убеди колко силно народът се безпокои и негодува срещу безгрижието на властите пред безсрамното ограбване, партизанщината в икономиката и борбата на лични интереси".

Румънският вестник "Диминяца" от 24 март 1924 г. публикува статия на аромъна Бацария, в която той горчиво се оплаква, че румънското правителство бездейства пред страданията на аромъните от сръбското потисничество.

Зовът за помощ на българи, турци и албанци остава без отклик и управниците продължават срамните си дела, необезпокоявани от никого: арести, побои над невинни, изселвания и екзекуции (през март 1923 г. в Гарван, окръг Радовиш, по заповед на сръбския командир Добрица Маткович били убити с картечен откос 28 селяни, сред които 12-годишно момче, защото не могли да кажат къде се намират комитите). Сръбската армия е отказвала да стреля по невинни хора и това е дело на националистите. Сред емигрантите в България и Америка и тайно в самата Македония се заражда широко движение за автономия на Македония. Целта е, както пише вестник "Македония", да се образува независимо македонско правителство, което да осигури еднакви права на всички националности, населяващи страната. Тази цел може и трябва да се постигне, ако Великите сили желаят спокойствие на Балканите, този нестабилен район на Европа. Сега тук властва не само несправедливост и жестокост към потиснатите националности, но и политическо неблагоразумие. С груба сила положението може да се удържи за известно време, но продължи ли по-дълго, то ще се взриви. Справедливостта и свободата са необходимата основа, за да се запази световният мир, за който копнеят всички народи. Щом като договорите от Ньой, Сен-Жермен и особено Версай съдържат такава несправедливост срещу правото на самоопределение на националностите, те трябва да бъдат променени, това изисква справедливостта. Човечеството трябва да получи някога право на самоопределение, то трябва да отхвърли империализма и милитаризма. Правото на народите на самоопределеиие трябва да се признае като върховен ръководен принцип във взаимоотношенията между народите. Тогава ще стане възможно обединението на народите в по-големи общности, но не чрез империализъм, който, както сочи историята, неминуемо води до разруха. То би трябвало да бъде упование за всички потиснати народи и не на последно място за македонците, които са достойни и способни да се управляват сами. Някогашните три вилаета: Солун, Монастир и Скопие (това е областта около река Вардар), образуват достатъчно голяма стопанска единица, за да просъществува самостоятелно, липсва само добрата воля на Великите сили, които имат компетентността да решат въпроса. В самата България, а също и в Албания и Румъния подобно решение на македонския въпрос би намерило радостно одобрение, в това не бива да се съмняваме, а Сърбия и без това изпитва големи трудности да събере под една шапка хървати, босненци, словенци и черногорци, та не би се натоварила още и с непокорните македонци. Най-голяма би била съпротивата на Гърция, която не би дала Солун доброволно, но и тук се подготвя обрат в становищата, тъй като гърците получиха горчив урок от своя империализъм.

Столетия наред македонецът е понасял суровото турско робство, никой не се застъпи за него, нечути останаха неговите вопли, израз на които той даваше в песните си и в приятелски откровения. Тогава се появи един лъч на надежда – Сан-стефанският мирен договор като че ли му носеше въжделената свобода. И толкова по-голямо беше разочарованието, което му причини Берлинският конгрес; безмерното отчаяние накара мнозина да грабнат оръжието, но бе напразно. Впоследствие обаче при строга тайна се създадоха национални организации, които обхванаха цялата страна. Тяхната цел беше освобождаване от турско робство. В 1903 г. избухна голямото Илинденско въстание, което взе нахалост безброй жертви и доведе до жестоки репресии. Младотурската революция от 1907 г. не намери широк отзвук сред българите, а на младо-турския режим се гледаше с недоверие, и то основателно. Турчинът иска да властва и не признава гяура като равноправен, защото това би било в разрез с турските народностни чувства.

Когато избухва Балканската война в 1912 г., македонците се стичат масово под българските, а не под сръбските знамена. Осемнайсет батальона македонски доброволци геройски се бият срещу турците за своята свобода, след това се обръщат срещу сърбите и гърците. И какъв е резултатът? Те попадат под ново още по-тежко робство. Македонските българи, албанците, турците, аромъните биват разделени между Гърция и Сърбия, които нямат друга цел, освен със сила и лукавство, сьс заплахи и примамки, затваряне на училища и църкви да ги денационализират колкото е възможно по-скоро.

Но нима някой вярва, че ако Македония е разделена на две части, тя ще изчезне. Националното съзнание на българите, албанците, турците и най-малко на част от аромъните е толкова развито, че те няма да се оставят да бъдат денационализирани поне със средствата, които използва Сърбия. Дори сръбският вестник "Видело" в броя си от 17 септември 1922 г. се възмущава от начина, по който се отнасят към българите в Македония. "Достатьчно е, пише вестникът, да те считат за българин, и ти автоматически оставаш извън закона. Хвърлят те в затворите и те малтретират. Всички, от сержантите до градоначалниците, преследват българите и ограбват имотите им. Много от тях бягат в планините и стават комити. И затова не бива да се вярва, че всички те идват от България, напротив повечето са наши поданици, които неприязънта на управниците е прогонила в планините."

Така се изразява един сръбски вестник за условията на живот в Македония. Как се отнасят сърбите към албанците в Качаник, Гостивар, Призрен, Дяково и др., където те имат абсолютно мнозинство, за това обществеността не чува и дума. Но от албански вестници научаяам, колко много са избягали от терора в свободна Албания. Сегашните териториални граници на Албания са крещящо потъпкване на правото на самоопределение на народа. Ще удари ли някога и за македонските народи така дълго жадуваният час на свободата?

Време е, наистина е крайно време, Великите сили да отменят престъплението от Ньой, с което осъдиха на унижение българите, албанците и аромъните в Македония, и да признаят правото на националностите на самоопределение. Една обективна спогодба под контрола на неутрална сила несъмнено ше срещне огромна подкрепа в полза на възстановяването на свободна, независима Македония в старите й граници, в която реално съществуващите националности, ще се чувстват добре, защото ще се радват на свобода, на културно и икономическо процъфтяване.

С такова решение на въпроса биха се съгласили и останалите балкански държави, когато видят, че техните сънародници са доволни в свободна Македония. Тесни връзки между равноправни балкански държави и евентуален балкански съюз – ето най-доброто решение за мира на Балканите и в бъдеще.

Македонците, борещи се за своята независимост, са изписали на знамето си: Свобода или смърт. Цялата история на турското робство, както и смелите им бунтове срешу още по-тежкото сръбско иго доказват, че те приемат непреклонно своя девиз. Тези бунтове не се подклаждат от България, както сърбите искат да ни накарат да повярваме, а са плод на неестествените обстоятелства, чрез които се цели да се денационализира насилствено един свободолюбив народ. Това са конвулсиите на хора, които няма да се оставят доброволно да бъдат осъдени на загиване.

Централизираното шовинистично правителство на Белград под ръководството на Пашич не намира подкрепа и от хърватите, словенците, босненците и черногорците. Макар да се борят за югославска съюзна република, те не са склонни да следват сляпо империалистичната политика на сърбите, които не се задоволяват само да плячкосват Македония, а обръщат алчни очи и към Солун. Сключеният напоследък договор с Италия, за която не може да се каже, че е в приятелски отношения с Гърция, дава основания за размисъл. За постигане на мир на Балканите е възможно едно обединение с България, на която би могло са се отстъпи Западна Тракия като компенсация за загубената Македония. Но подобно шахматно разместване на различните националности в интерес на сръбския империализъм Великите сили сигурно няма да допуснат, а и самите македонци ще се противопоставят. Дори сред гърците и сред прогръцки настроените прослойки в последно време се надига движение за автономна Македония, както показва побратимяването между българи и гърци на различни места в Македония. Дали новото сръбско правителство на Давидович, което е против централизма на Пашич, ще тръгне по пътя на разума и по отношение на Македония и ще даде на страната административна или най-малкото културна свобода? Изглежда ми доста съмнително, ако вземем предвид писанията в сръбските вестници и отзвука им в Македония.

Македония е историческа, стопанска, политическа и географска единица, в която всички народи биха живели много добре, ако на всички националности в една автономна Македония се даде пълна свобода за културно развитие. Тогава и техните сънародници извън границите на Македония: гърци, българи, албанци, турци и румънци ше бъдат спокойни за съдбата на едноезичните си събратя. Нали в Швейцария четири националности живеят в мир. Същото може да стане и в Македония, толкова повече, че само в градовете живее смесено население и то винаги многоезично. Почти във всички села населението е от една националност. Смесицата от албанци и сърби северно от Шар планина е извън Македония и този район по право принадлежи на Албания, тъй като албанците там са абсолютно мнозинство.

Една автономна Македония между Бистрица и Дрин на запад и Места на изток, до Шар планина и Карадаг на север би била най-щастливото решение за благополучието на македонците и за избягване на кървави бунтове в бъдеше. То би било единственото справедливо и разумно; единствено възможното решение на македонския проблем, към което се стремят с всички сили македонците. Но дали ще победи справедливостта и благоразумието? Криворазбраният национализьм и империализмът са болестите на нашето време, които, като всяка епидемия, най-напред се разразяват, сетне се обезвреждат, а това коства много човешки жертви. Може би ще мине доста време, докато победи гласът на разума.

[Previous] [Next]
[Back to Index]