Предисловие

На 7 май 1917 тайният съветник Пенк ми писа в Берлин: "Добре е да използваме окупацията на Македония от немските войски, за да съберем колкото е възможно повече материал, който ще ни позволи да опознаем по-добре страната. Чрез прошение до трона успях да заинтересувам Кайзера и той отпусна за тази цел 50 000 марки. Ето защо там ще бъдат изпратени учени с проучвателна мисия. Сред тях посочих и Вас, защото според мен Вие сте не само най-подходящатам но и единствената личност, способна да хвърли обективна светлина върху пъстрата народностна картина". Това беше поводът, който ме накара да се включа в работата на "македонската национална комисия".  По поръчение на пруското министерство на културата се озовах в главната квартира в Ниш, за да обсъдим заедно с учените как да изпълни задачата (те не бяха причислени към войската). Същевременно исках да осъществя и двете цели: специалистите в отличителните облекла и с подкрепата на тиловите служби можаха да извършат своите изследвания; българската страна изпрати шестима сътрудници, а от немска страна участваха около 30 учени, които трябваше да се занимаят с въпроси от археологията, ботаниката, етнографията, географията, геологията и т.н. На мен не ми се налагаше да пътувам, тъй като разполагах с богат материал, който бях събрал по време на шестте ми пътувания из Балканите и го бях публикувал само отчасти. Сега няма да се занимая с този културен и антропологичен материал, защото от Етнографския музей в Хамбург за тези изследвания бяха изпратени в Македония бившия ми ученик д-р Бихан, както и г-н Конитцки. Проф. Тилениус, директор на Хамбургския музей, е запланувал издаването на специален етнографски труд, който вероятно ще излезе следващата година. Двата труда - на музея в Хамбург и моят - ще се допълват взаимно.

Когато през 1919 година приключих работата и отправих молба до пруското министерство на културата да заплати разноските по отпечатването, със съжаление чух, че неизразходваните суми от парите, отпуснати от Кайзера, са изчезнали след Революцията. Последвалото неблагоприятно стечение на обстоятелствата попречи на издаването, а аз едва сега намерих лице, което пое риска да издаде такъв труд.

С удоволствие бих приложил към него етнографска карта, но извършващите се от няколко години непрекъснати промени заради замяната на гръцкото население с турско и емигрирането на българите видоизменят толкова бързо народностната и вярната езикова картина, че такава карта би била остаряла още с излизането й. Предишните съотношения в Средна и Южна Македония се виждат на картата, приложена към моя труд "Аромъните", т. 1. Най-добре са изобразени народностните съотношения в Северна Македония, като за първи път е включен и албанският елемент в картата на Балканския полуостров, издадена от издателство "Флеминг" в Глогау и обработена от Кетлер, така че всеки лесно може да получи представа за това, което съм съобщил за разпределението на националностите. Моите статистически данни естествено се отнасят за времето преди Световната война.

Напълно съзнавам, че разработките ми няма да бъдат одобрени от сърби и гърци, но това не би могло да ми попречи да представя с чиста съвест съотношенията такива, каквито съм ги видял, без да се стремя към похвали или да се боя от упреци, никому в угода; никому в ущърб.

Белгерсхайн при Лайпциг, 14 септември 1924 г.

д-р Густав Вайганд

[Back to Index] [Next]