Проф. Густав Вайнгад (Gustav Weigand)

Густав Вайганд (1860-1930) е роден в Дуисбург. Следва и специализира романска филология и се насочва към проучване на източнорооманските езици и етнографията на аромъните в Македония. Получава научна степен "доктор" и през 1894 г. става директор на Института за румънски език в Лайпциг, а през 1896 г. е избран за професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет. Създава и редактира "Годишник на Института за румънски език в Лайпциг" от 1894 до 1919 г., преименуван в "Балканархив". За приносната научна дейност в областта на езикознанието, етнографията и историята проф. Вайганд е удостоен с много международни и национални отличия. През 1902 г. е избран за дописен член на Българската академия на науките.

Преди да започне изследванията си в Македония, Густав Вайганд предварително проучва всички научни трудове и овладява езиците, говорени от населението под османска власт - албански, аромънски във всички варианти, български с двата основни диалекта - западният и източният, гръцки (димотики и катаревуса), сръбски, турски и дори шпаньолски (стар диалектен вариант на испанския). Научната критика оценява високо резултатите, постигнати в непосредствен допир с местното население, с които ученият разговаря без преводачи и посредници. Последните изследвания, посветени на Македония, публикува през 1924 г. под заглавието "Етнография на Македония".

Като утвърден вече специалист написва "Граматика на българския език" (1907), съставя "Българско-немски речник" (1913), които претърпяват по няколко издания, превежда на немски "Бай Ганьо".
 
[Back]