Преди да започне изследванията си в Македония, Густав Вайганд предварително проучва всички научни трудове и овладява езиците, говорени от населението под османска власт - албански, аромънски във всички варианти, български с двата основни диалекта - западният и източният, гръцки (димотики и катаревуса), сръбски, турски и дори шпаньолски (стар диалектен вариант на испанския). Научната критика оценява високо резултатите, постигнати в непосредствен допир с местното население, с които ученият разговаря без преводачи и посредници. Последните изследвания, посветени на Македония, публикува през 1924 г. под заглавието "Етнография на Македония".
Като утвърден вече специалист написва "Граматика на българския език"
(1907), съставя "Българско-немски речник" (1913), които претърпяват по
няколко издания, превежда на немски "Бай Ганьо".
[Back]