4. Албанска езикова общност
Голяма част от живеещите в Македония албанци са мохамедани, чието заселване е организирано от турското правителство за подсилване на мохамеданския елемент. Това са обикновено геги, но се срещат и тоски, особено в Монастир, Крушево, Костур, по-рядко в села като Негован, Бел камен, югоизточно от Лерин, дори далеч на север, например във Вучитрън, съшо в Ипек, Гостивар, Тетово, но броят им е незначителеи в сравнение с този на гегите. Албански мохамедански села има в Пелагонийската равнина, също западно от Монастир, група от пет села има близо до Гопеч. Но основната маса от албански мохамедани се намира в Северна Македония, в голям езиков остров между Гостивар и Кичево, друга – южно от Скопие и една, още по-голяма, между Куманово и Качаник с разклонение на север и юг. Това албанско население, достигнало на север и юг от Шар планина, е свързано с гегската езикова област в Албания и се е разселило през Овче поле до старата сръбска граница, така че между сърби и българи има широка албанска езикова ивица с градовете Дяково, Ипек, Прищина, Митровица. От Албания, която като неплодородна и планинска земя не може да изхрани населението си, още през ХIII век тръгват хора на юг към Епир, Тесалия, Беотия, Атика и даже Пелопонес, където и до днес живеят стотици хиляди; изчезнали са само от Тесалия. През ХIV век Южен Епир е завладян от Йоан Спата и Арта става негова столица.
В края на ХVII век, заедно с преселването на австрийците и следващите ги славяни (1691), големи групи албански преселници тръгват на изток по посока към Враня, където постепенно заселват големи ивици земя, населявана преди това от сърби, които обаче побягнали към Банат, за да избегнат турския гнет. И в ХVIII век (1740) продължава изселването на сърбите към Унгария. Така Метохия и голяма част от Овче поле стават албански. Живеещите между Топлица и Българска Моравя албанци биват прогонени от сръбското правителство след въстанието на българите в Зайчар (1883). На тяхно място докарват черногорци, за да подсилят сръбския елемент.
Не подлежи на никакво съмнение, че за най-голямата част от Стара Сърбия, като изключим окръг Нови Пазар и особено областите Гостивар, Тетово, Призрен, Качаник, Дяково, Прищина и Вучитрън, претенции могат да предявяват не сърбите и българите, а албанците. Умелата сръбска пропаганда хвърля прах в очите на Европа, за да не се разбере до каква степен сръбските претенцни към посочената старосръбска област противоречат на етнографските дадености.
Тук искам още веднъж да наблегна на обстоятелството, че в градовете много от така наречените турци, особено в Монастир и Скопие, са албанци, което личи от мястото на ударението при изговора на турските думи, например к’аве вместо кав’е, м’анда вместо манд’а и т.н. На обществените места те говорят на турски, а в семейството си – на албански; те наричат себе си "турк", но имат предвид мохамеданин, а истинските турци наричат "тюрк ушак" (оджак тюрк). Статистиките сочат твърде голямото числено превъзходство на турците и твърде малкия брой албанци. По селата лесно се различават по носия, по използваните земеделски сечива, по каруците (при анадолците колелата им са напранени от дървени шайби – например в равнината на Кайлар – при албанците са с обичайните за тях спици. Във всички случаи значението на албанците за Северна Македония значително се подценява. Невъзможно е обаче да се дадат точни данни за броя им заради смесването на населението, така че имат оправдание известни заинтересовани страни като проявяаат недоверие към статистиките. Тъй като обаче разполагам със заслужаващата доверие статистика на Cartes ethnographiques des vilayets de Salonique, Kossovo et Monastir, litographiees par l’Institut cartographique de Sofia, 1907, и с последните разработки на проф. Младенов, както и корекциите и допълненията, направени под грижите на господин Мидхат бей Фрашери, не се колебая да публикувам този материал. Естествено не са отразени промените от най-ново време.
Каза Куманово наброява 81 български села с 3562 къщи и само 19 албански села със 718 къщи; към тях се прибавят още 8 села със смесено население (Младенов сочи цифрата 10 000 за албанците). Около 30 % са албанците, 70 % българите и други;
Каза Прешово има 73 български села с 3837 къщи, 9 села със смесено българо-албанско население с 860 къщи общо, чисто албански села 13 с 906 къщи и град Прешово с 200 къщи. Около 30% албанци (според Младенов 13 870 албанци; 26 700 българи).
Каза Качаник (Орхание) може да се счита за чисто албанска (според Младенов 1115 кьши са албански). В две села има известен брой сърби. 100 % са албанците.
Каза Тетово (Калканделен): град Тетово наброява 1800 (?) турски, 1000 български, 200 албански къщи. Вероятно се касае за албанци-мохамедани, смятани за турци. Има 65 албански села с 3825 къши, 47 български с 1838 къщи, 4 села на български помаци с 298 къщи и 43 села с 4268 къщи смесени – албанци, българи и турци. Тук обаче има редица големи неточности. Като чисто български общини се приемат Отушище, Глоги, Галати, Ново село (Папрат), Желязно Речани, които всъщност са предимно албански. Сред говорещите смесен език голям брой са почти или изцяло албански, като например Теарци, Джебчища, Доброще, Одри, Малетино, Сдунье, Дух, Гьоновица, Лерин. Иванов, Кънчов, Младенов приемат, че албанците са 27 000, българите – 23 000, турците – 14 000; броят на албанците ще е доста по-висок, ако, както е вероятно, албанците-мохамедани не са включени в броя на турците; вероятно той е към 40 000, на българите 16 000, на турците 10 000; във всички случаи албанците имат абсолютно превъзходство с над 60 %. Почти без изключение наименованията на местностите са славянски и това показва, че албанците са дошли по-късно.
Според Младенов в каза Гостивар има 12 500 албанци, 10 500 българи, 7200 турци (?) и 500 цигани. И тук албанците са най-многобройни, възможно е даже те да имат абсолютно мнозинство, ако много албанци-мохамедани не са причислени към турците.
Ако тръгнеш от Гостивар през Шар планина на север, стигаш в каза Люма, която е чисто албанска. Тъй като имената на местностите са предимно албански, става ясно, че тук е по-старо албанското присъствие. Град Люма наброява 150 албански къщи.
По-нататък на север е областта Бели Дрин с каза Призрен, където най-напред се натъкваме на сръбския елемент, докато българският изчезва или се е ограничил до няколко района (вж. по-горе).
Град Призрен наброява 6874 албанци-мохамедани и 388 албанци-католици (Младенов 9422), 2035 (Младенов 5452) сърби, 489 (1119) цигани, над 300 аромъни. Преброени са 164 албански села с 10 898 къщи, 8 сръбски села с 370 къщи и 26 смесеноезични (сръбски-албански) с 1496 къши. Албанският елемент следователно е преобладаващ (според Младенов 12 024 албанци, 6778 славяни, които говорят българо-сръбски смесен диалект; 63 % албанци, 36 % славяци без град Призрен).
На изток се намира каза Феризович, където живеят 24 250 албанци, 9600 сърби, 1200 други. Албанците са 70 %.
В Гилянска каза има 124 албански села с 6451 къщи, 58 сръбски с 2137 къщи, смесени езиково са 9 села с 430 къщи. Самият град наброява 2340 жители, от които 1080 албанци, 880 сърби, 373 цигани. Имената на местностите са славянски, албаниите съставляват 75% от населението.
На север следва прочутото Косово поле с главно селище Прищина. Градът има 12 400 (16 000) жители, от които 8400 (11 500) албанци, 1900 цигани, 1800 (4100) сърби, 300 евреи. Броят на албанските села възлиза на 198 с 6022 къщи, на сръбските 25 с 912 къщи, в 9 села с 340 къщи говорът е смесен. Численото превъзходство на албанците е голямо – 67 %, според Младенов албанците са 32 250, сърбите 12 270 или 57 %.
Северно от Косово поле е Вучитрънска каза със 171 албански села със 7229 къщи, 14 сръбски села със 610 къщи и сьс смесен говор 3 села със 1 05 къщи. Самият град има 550 албански и 100 сръбски къщи. Албанският елемент преобладава значително – над 90 %.
Каза Митровица е предимно сръбска. Там се наброяват сръбски села с 1394 къщи, албански 42 с 858 къщи, смесени 11 села с 300 къщи; т. е. около 60% сьрби, 40% албанци.
В петте кази: Прешово, Гиляни, Прищина, Вучитрън, Митровица албанският елемепт е далеч преобладаващ: 547 албански села, 149 сръбски, 73 български, 41 смесени (албанци, сърби, българи). Продължим ли на запад към областта Метохия с главно селище Дяково, стигаме до един район, който днес може да се определи като чисто албански.
Албанците са постигнали изненадващо превъзходство не само над сръбския, но и над българския елемент. Това личи ясно в каза Галичник. Тук по-старото поколение говори или разбира български, но в известните някога общини със смесен говор по-младите говорят само албански. Полските пазачи в македонските чифлици обикновено идват от тази каза и от Дебър; с македонското население те говорят на български, но помежду си – на албански. Обстоятелството, че повечето все още са християни, доказва българския им произход, също и имената на местностите на чисто албанските села около Галичник, като Беличища, Нистрово, Кракорница, Щировица, Стрезимир, Богдево и др. (Според Младенов 10 650 православни българи, 5862 българи-мохамедани, 2900 албанци. Тук всички двуезични се смятат за българи).
В Дебърската каза, която според статистиката от 1916 г. трябва да има 36 900 жители, от които 11 000 православни българи, 11 000 българи мохамедани, 8500 турци, 6000 албанци. От всички сведения, които получих в Дебър, както от българска, така и от албанска страна, личи, че албанското население преобладава, защото почти всички така наречени турци са албанци-мохамедани (аз лично познавам много такива) и 11 000 българи-мохамедани се представят и като албанци. На 11 000 православни българи се падат 25 000 говорещи албански жители.
В каза Струга има 12 000 албанци (сред тях няколко стотин турци), 16 000 българи, 1200 аромъни. В Охридска каза българите категорично преобладават: 25 000 българи, 1500 албанци, останалите са аромъни, турци, цигани. Също и в Ресенска каза 17 500 българи, 4500 турци (?), 1500 албанци, 1000 аромъни. Вероятно броят на турците включва и много албанци.
Отделно от тази до известна степен компактна албанска езикова общност има още известен брой албански общини в останалата част на Македония. В повечето градове също има малко или много жители албанци, за което ще стане дума по-долу. Тук ще се спра само на албанските общини в близост до Монастир.
Пелагонийската равнина, простираща се от Прилеп през Монастир към Лерин, има смесено население от българи, турци и албанци-мохамедани. Турците и албанците-мохамедани трудно могат да се разграничат, само православните албанци в Негован и Бел камен изявяват по-добре своята националност. Западно от Монастир има група от четири албански села: Доленци, Рамна, Лера, Казан. В град Крушево освен аромъни и българи има православни албанци. И в селата на югозанад от града има много албански преселници.
Основната маса албанци в Северна Македония е оформена в по-големи групи, живеещи сред българите и в компактна маса от Шар иланина до Североалбанските Алпи и Мокра планина с по-малки сръбски езикови острови. Северно от Мокра планина има и днес албанци, но сърбите тук са мнозинство.
[Previous] [Next]
[Back to Index]