2. Древността: гърци и римляни

Най-напред гърците стъпили на крайбрежието само като търговци. Най-старите колонии са Терма (по-късно Солун), Амфиполис, близо до устието на Стримон (Струма), Метоне и Пидна в залива на Солун  Оттук гръцката култура, а след това и езикът (чрез търговията) се разпространяват във вътрешността на страната. И дори когато страната попада под римско владичество и става римска провинция (146 г. пр. Хр.), процесът на погърчване не може да спре. Сигурно и християнизирането на местните племена от гръцки проповедници е допринесло за погърчването. Още преди отделянето на Източната римска империя не само Македония, но и всички тракийски земи, обхващащи Родопите и чак до Балкана, са под гръцко влияние, за което съществуват неоспорими доказателства. Не бива да си представяме процеса на погърчване като изтласкване или унищожаване на македонците и траките – за подобно нещо на самите гьрци не биха достигнали хора. Точно обратното: под римско владичество и въпреки него гръцкият език печели непрекъснато почва благодарение на изключителното превъзходство на гръцката култура над местните култури, а и над римската, самата тя силно повлияна от гръцката. Гръцки колонии е имало само в градовете и в течение на столетия те нараствали не само поради естествения прираст, но и поради постоянно прииждащите преселници. Поречията на реките Марица (Хеброс), Места (Нестус), Струма (Стримон) и Вардар (Аксиос) стават гръцки говорящи области още под римско владичество.

Езикът на македонците замира, този на траките обаче се запазва само в отдалечените от главните пътища планински области, където живее изолирано местното население от пастири, което не взема никакво участие в политическите борби. Затова и не сме чували нищо за него. Блестящо доказателство за това, че тракийският език продължавал да съществува в отдалечените планински области е, че дошлите по-късно българи заимстват директно от тракийските пастири наименованията на местности като Пулпудева, намиращ се на мястото на днешния Пловдив, въпреки дошлото от ранната древност име Филипопол (наречен така на името на Филип П, бащата на Александър Велики) и римското му име Тримонциум; същото се отнася и до Стара Загора, която местното българско население все още нарича Боруй – име, което сигурно идва от тракийското Берое.

Когато такива думи преминават от един народ в друг, не бива да се учудваме, че настъпват значителни промени, които невинаги са лесно обясиими, като например Дуросторум – Силистра, Бонония – Видин; доказателство за тях обаче са междинните степени в развитието на българския език (Дръстър и Бъдин). Още в шестото столетие Теофан споменава за войска на готи и траки (539), и по-специално за племето беси, което главно в римския период е играло значителна роля. Източните римляни набирали най-добрите си войници измежду бесите. Както е известно, император Маркиан е бил бес, а Лъв I носел прозвището Бес.

Докато на юг от Балкана – в Тракия и Македония – гръцкото влияние е силно, на север от него – на територията на траките и на северозапад при илирите се разпространява латинският език. След романизирането на даките при император Аурелиан римският елемент толкова се засилва, че провинция Мизия изпада изцяло под римско влияние. Доказателство за това са латинските наименования на местности и директни свидетелства на летописци. Прискос, който пътешества из страната още в V век (Томашек, 1, с. 1, 78), съобщава, че навсякъде по територията на днешна Сърбия и България латинският се използвал като административен и говорим език. Знаем също че тукашните епископи в кореспонденцията си с източноримските императори използвали латински език. Естествено и в градовете имало значителни гръцки колонии, но и чрез чиновниците, чрез римските войници и романизираните траки войници латинският език бил пренесен южно от Балкана в предимно гръцките области. Имена на местности от римски произход едва ли могат да се срещнат в Македония, но не може да се каже, че напълно липсват, като например пренесеното от по-късния период Кимпалонга (1014), което очевидно е Campus Longus с тогавашното румънско произношение Къмпулунгу. И тьй в началото на Великото преселение на народите на Балканския полуостров е имало два основни езика: латинският в Мизия и Западните области около нея чак до Адриатика и гръцкият в Тракия, Македония и по-късно на югозапад. Освен това при тракийските беси се е запазил все още старият местен език, от който се развива днешният албански. Така че не може да се говори за отмиране на тракийския напълно, а за по-нататьшното му развитие като албански със силно влияние на латински.
 
[Previous] [Next]
[Back to Index]