Аромѫне, етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения
народъ македоно-ромѫне или цинцаре
Густавъ Вайгандъ
Аромѫне
етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре.
Густавъ Вайгандъ.
Прѣвелъ отъ нѣмски Д-ръ Ср. Дановъ
Издание на П. Хр. Генковъ.
Варна 1899.
Варна, скоро-печатница „Зора" на П. Н. Икономовъ.
№ 18.
Съдържание.
Прѣдисловие III—V
I Глава. Пролѣть 1889 г. 7—39
1. Пѫтуване къмъ Битоля 7
2. Битоля 8
3. Росна-Чифликъ 15
4. Разходка къмъ Невеска 21
5. Заслугитѣ на Халилъ Рифатъ паша 25
6. Разходка къмъ Влахо-Мегленъ и завръщане въ Битоля 26
7. Крушево 35
8. Околностьта на Битоля 37
II Глава. Пѫтуване прѣзъ срѣдня Албания. Лѣто 1889 г. 40—120
1. Пѫтуване къмъ Охрида прѣзъ Маловица 40
2. Мухамеданската обноска къмъ христианетѣ въ Охрида 43
3. Разходка къмъ Струга и Св. Наумъ 47
4. Стоянето ми въ Охрида 52
5. Пѫтуване къмъ Лънга 56
6. Лънга 60
7. Пѫтуване къмъ Елбасанъ 65
8. Елбасанъ и дупката при Бидцула 71
9. Бератъ 77
10. Музаке и жителитѣ му 80
11. Прѣзъ Томорица и Опара 86
12. Мускополе и Шиписка 93
13. Корча 105
14. Завръщане въ Битоля и прѣстояване тамъ 109
15. Разходка до Гопешъ 112
16. Росна. Българска свадба 116
II
III Глава. Юго-западна Македония, Епиръ и западна Тесалия. Есень 1889 г. 121—170
1. Писодери 121
2. Костуръ и Хрупища 123
3. Лапсища 125
4. Гребена 126
5. Авдела 127
6. Периволи 131
7. Вовуса 135
8. Лаища 136
9. Добриново и Лешница 139
10. Фламбурари 140
11. Прѣзъ Гребенити за Мецово 142
12. Мецово и пѫтуване за Янина 144
13. Янина 148
14. Сираку, Каларитесь и манастирътъ Кепине 151
15. Прѣминуване прѣзъ Пиндуската верига. Котури, Вендища 159
16. Калабака и метиорнитѣ манастири 163
17. Трикала и пѫтуване къмъ Атина 167
IV Глава. Зима 1889/90 г. 171—187
1. Аромѫне и Албанци въ Атина 171
2. Разходка къмъ аромѫнетѣ на Маняна въ Акарнания 176
3. Суровели 180
4. Охту. Кацаросъ. Куцобина и завръщане 184
V Глава. Пролѣть 1890. г. 188—213
1. Отъ Атина прѣзъ Тива и Халкисъ за Воло 188
2. Воло и околностьта му 192
3. Велестино и Лариса 194
4. Тоивашъ и долината Темпе 196
5. Чаричена и Еласона 198
6. Сервия 200
7. Ксероливадонъ и Вериа 205
8. Солунъ 210
VI Глава. Източна Македония. Пролѣть 1890 г. 214—242
1. Сересъ и Джумая 214
2. Рамна, Пороя и Дойранъ 221
3. Гевгелий 226
4. Влахо-Мегленъ. Люмница 229
5. Купа и Хума 231
6. Черна-Рѣка и завръщане за Солунъ 234
7. Завръщане. Скопие 238
III
Първа прибавка 245—258
1. Типъ 245
2. Жестове 247
3. Носия 248
4. Положение на селата 253
5. Градежъ и нареда на кѫщитѣ 255
Втора прибавка 258—297
1. Прѣдварителни бѣлѣжки 258
2. Имена и плѣмена измежду аромѫнетѣ 259
3. Прѣдишни показания върху разпространението и числото на аромѫнетѣ 264
4. Статистика 267—283
I. Голѣма маса въ центра 267
II. Аромѫне въ Македония 272
III. „ „ Албания 275
IV. „ „ Епиръ 278
V. „ „ Акарнания 279
VI. „ „ Тесалия 279
5. Прѣдишно число, назадъкъ на населението и неговитѣ причини 283
6. Движение на аромѫнското население 287
7. Национално движение и училища 290
Трета прибавка 298—305
1. Поправки на топографическата и физическата география 298
2. Етнографически забѣлѣжки и езиковна граница 304
А. Гръцка езиковна граница 303
Б. Езиковна граница между българе и албанци 305