30 юни 1943 г.
Ф. Козовски
НОВАТА ПРАВИТЕЛСТВЕНА МАНЕВРА
След като селяните разстроиха правителствения план за задължителната сеитба и контрол над вършитбата, хитлеристките калаузи почнаха да бият отбой. Чрез устата на патентования продажник Никола Захариев властвуващата клика обяви селяните за. . . „свободни”. Като че ли те се нуждаят от „благоволението” и „милостта” на захариевци.
Кого кръщава без светена вода политическата въртележка Никола Захариев? Защото за кого не е известно, че селяните сами, въпреки захариевци, се противопоставиха на правителствения план за задължителната сеитба и контрол над вършитбата?
Сега, когато благодарение съпротивата и саботажа на селяните тоя насилнически план се оказа опасен за правителството, захариевци си дават вид, че го отменяват по свой собствен почин.
Отказвайки се обаче по неволя от стария свой грабителски план, властвуващата клика го заменява тутакси с нов, не по-малко грабителски план. Под формата на развързване на стопанската инициатива захариевци се надяват, че ще могат по тоя начин да изтупат повече брашнения селски чувал, отколкото това вършеха досега. Те си въобразяват, че сега селяните, несвързани с норми, ще хукнат да сеят повече, а следователно и ще произвеждат повече.
А за да поощри продажбата на по-големи количества зърно, Захариев хвърля примамката за „премия” с няколко гроша на килограм повече за тези, които продадат храни над определената норма.
424
Селянинът е заинтересован в разширение на посевната площ тогава, когато знае, че срещу плодовете на своя труд той може да получи равноценни блага във вид на манифактура, сечива или други стоки, от които той се нуждае, а сам не произвежда. Какво обаче получава нашият селски труженик днес, под властта на филовци, срещу своя непосилен труд? Нищо или почти нищо! Даже книжни левове той не може да получи, защото и те се прихващат веднага за данъци, задължителни заеми, връхнини и всевъзможни берии, с които е отрупан днес селският гръб.
Но даже да допуснем, че в края на краищата някой и друг лев ще се завърти временно в кесията на селския производител, то пита се, какво той може да купи днес за тези няколко жалки каймета? Нищо освен грамофонни игли, гипсови статуи на голи жени, карти за игра, детски кукли и гердани от стъклени мъниста. Защото такъв именно боклук внася у нас хитлеристка Германия в замяна на нашето златно жито, на нашите плодове, тютюни, мазнини, кожи, вълна, руда и въглища.
Нашият селянин не ще се поддаде обаче и на новата правителствена маневра. И тази година селяните ще сеят толкова, колкото им е нужно за изхранване на семействата и добитъка си. И нито бразда повече!
Няколкото гроша „премия” на килограм, които така щедро обещава Захариев, не са в състояние да примамят също така никого. Селяните няма да се полакомят за няколко мизерни мангъра, за да обрекат на глад и измиране собствените си деца. Настъпват усилни години, когато всяко зърно трябва да се връзва, както се казва, в 9 кърпи. Иначе самите селяни могат да бъдат доведени до положението да предлагат по стотици левове за килограм кукуруз, но не ще има кой да им го продаде.
Що се отнася до непроизводителните слоеве на населението, за снабдяването на които Захариев полага такава подозрителна „грижа”, то те и без неговата помощ ще намерят начин да осигурят своята прехрана. Селяните и непроизводителното население ще намерят способ да обменяват и без посредничеството на хитлеристките калаузи и ортаци продуктите на своя труд.