Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
550
9 юни 1943 г.
 

Васил Коларов

9 ЮНИ

Навършиха се 20 години от деветоюнския преврат.

Това беше първият и най-тежък удар, който обединените сили на реакцията, като използуваха армията, нанесоха на свободите и жизнените интереси на трудещите се у нас.

Днес за никого не е тайна, че 9 юни всъщност беше удар срещу целия български народ, че той разчисти пътя на монархо-фашистката диктатура и подготви най-голямото предателство срещу свободата и независимостта на България, от последствията на което страда сега нашият народ.

За противонародния характер на преврата говореше самият факт, че той беше насочен непосредствено срещу Земеделческия съюз и Комунистическата партия, тия две масови народни организации, които заедно бяха получили в изборите през април 1923 година 75% от всички гласове. Тържествуващата реакция постави вън от законите тия две народни партии и едновременно потъпка воички ценни завоевания на трудещите се от градовете и селата.

Дълбоко измамени останаха всички ония, които се поддадоха на фашистките заявления, че превратът бил извършен в името на „свободата и законността”. Когато народният отпор биде отслабен и реакцията се почувствува по-сигурна, тя потъпка всички народни свободи, запрети всички свързани с народните маси партии и организации и суспендира конституцията.

Днес е съвършено ясно, че деветоюнският преврат бе дело на най-реакционните, паразитически и спекулант-

389
 

ски групи, които стояха зад гърба на превратаджиите, използуващи за свои цели измамнически армията.

Те още от началото сътрудничеха с италианския фашизъм, а когато хитлеристите заграбиха властта в Германия, то те се ориентираха към тях и разкриха широко вратите на България за немския хищнически капитал.

Но главният дирижор, който насочваше всички удари на реакцията, беше от първия ден и си остана до днес германският агент цар Борис.

Цар Борис, престъпвайки клетвата си, суспендира конституцията и лиши народа от неговите елементарни права и свободи.

Той запрети всички народни партии и организации, които просветяваха политически и ръководеха борбата на народните маси.

Той изтреби опасните за него народни вождове, подло уби тогавашния министър-председател Стамболийски, унищожи и прогони най-дейната и прогресивна част от българската интелигенция.

Той задръсти пътя на едно истинско споразумение и сътрудничество с Югославия, което можеше да попречи на немските завоевателни планове на Балканите.

Той осуети сключването на пакт за дружба и взаимна помощ със Съветския съюз, опирайки се на който българският народ можеше да предотврати немското нашествие и да се запази от немско робство и от хитлеристката разбойническа война.

След всичко това, заобиколен от една подла и продажна банда, опрян върху немските щикове, цар Борис осъществи своята мисия като мизерен немски агент и предаде България напълно в ръцете на хитлеристка Германия.

От 9 юни 1923 г. до 1 март 1941 г. през труповете на десетки хиляди верни народни синове, борци и патриоти пътят води към най-голямото предателство на цар Борис и неговата лакейска клика. След като опозориха народа и покриха с хиляди нови бесилки и нови гробища нашата страна, предателите изправиха България пред пропастта, над която тя стои надвесена днес.

Изтеклите 20 години на политическа и социална реакция и терор, на нечувани предателства спрямо народа и държавата — не са минали безследно за нашия народ.

390
 

Отечественият фронт, който днес сплотява за борба всички народни сили, всички честни граждани и селяни, всички истински патриоти, е плод на порасналото съзнание на народа, че само обединен и сплотен в един боен фронт той може да строши гръбнака на реакцията и да вземе съдбините на държавата в свои ръце.

Горчивият опит не мина безследно и за армията. Както свидетелствуват хиляди смъртни и други тежки присъди срещу доблестни войници и офицери, днес подавляващото мнозинство от армията е на страната на народа.

Нашият народ няма никога да забрави горчивите уроци от 9 юни 1923 година.

С дружни сили народът и армията ще сгромолясат прохитлерисгката монаро-фашистка диктатура, ще освободят нашата земя от лапите на немските разбойници, ще спасят честта и бъдещето на България.


[Previous] [Next]
[Back to Index]