2 юни 1943 г.
К. Луканов
ХРИСТО БОТЕВ — ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ВСЕНАРОДНОТО ВЪСТАНИЕ
„Свободата не ще екзарх — иска Караджата.”
Тези думи на Любен Каравелов определиха цялата дейност на нашите най-големи борци за национална свобода и независимост от доосвободителната епоха.
Всенародното въстание за национална свобода — ето какво олицетворяваха гигантите на нашия народ Левски и Ботев.
Тъкмо тая тяхна същина се напъват да изкоренят понемчените управници, като поемат в своите предателски ръце казионното и кощунствено чествуване паметта на Христо Ботев — на пламенния народен поет, революционер и водач.
Непостижима за изменниците на родината задача! Защото Левски и Ботев организираха и водеха борбата за национално освобождение еднакво против външния завоевател, както и против неговите агенти и ортаци. Я в нашата най-нова история народът ни е в непрекъсната борба против агентурата на германските империалисти, от която агентура България до ден днешен не се е освободила. Отново единственият път за осъществяването идеите на Левски и Ботев е всенародното въстание. Затова са напразни усилията на филовци — потомците на някогашните бейови ибрикчии — да изкарат, че задачите на великите българи били вече осъществени, че всенародното въстание трябвало да отмине вече в областта на преданията.
374
„Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците... Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследваме навсякъде и всякога... С една дума, ние считаме за приятели всичките народи и народности, които съчувствуват на нашето свето и честно дело, без да гледаме на вяра и народност.”
Така се казваше в изработената от Васил Левски програма на „Българския революционен централен комитет”.
Ботев пое върху себе си осъществяването на тая програма след смъртта на Апостола.
Коя от тия задачи е осъществена? Нашата страна е вкарана в разбойническия лагер на хитлеристите и фашистите, против който воюва целият свободолюбив свят. Оня народ, който ни освободи и който искрено е желаел винаги да ни вижда свободни и независими — братският руски народ, — е у нас предмет на официални клевети и провокации. Съседите ни, особено югославяните, получават и досега удари в гърба от нашите управници. У нас се преследват вери и народности, като на особено дивашки преследвания са подложени евреите. На власт са преките агенти на външния завоевател — хитлерова Германия — и ония „български изроди и чорбаджии”, които Левски и Ботев преследваха „навсякъде и всякога”.
Ето защо звучат, като да са днес написани, Ботевите думи във вестник „Знаме” от 1875 година:
„Единственото наше спасение е да вдигнем ръка сами и забием ножа в гърдите на своите мъчители. Сега е време да покажем, че и ние сме достойни за свобода.”
Колко пъти трябва да се преобърне в гроба безсмъртният Ботев, когато днес филовци се гаврят над великата му памет, като се осмеляват да го чествуват и в същото време да изпращат на бесилото и под куршума истинските негови последователи?
Какво общо може да има между филовци и автора на неумиращия стих за величието на народния бунт против тиранията, на народния въстаник:
375
Не плачи, майко, не тъжи,
Че станах ази хайдутин,
Хайдутин, майко, бунтовник. . .
Аз може млад да загина. . .
Но стига ми тая награда,
Да каже нявга народа:
Умря, сиромаха за правда,
За правда и за свобода.
Никога влечугите от хитлеристката тайфа няма да сполучат да смъкнат
от високия народен пиедестал паметника на Христо Ботев, който живее в душата
на всеки истински българин.
Ботев е само там, където тупти българското сърце.
И младо, и старо днес, чествувайки безсмъртната памет на Христо Ботев, помни:
Ботев бе певец, идеен ръководител, организатор и водач на всенародното въстание против тиранията. Знамето на Ботев носят сега българските патриоти, носи го Отечественият фронт за спасението на България от робство, от гибел и катастрофа.