12 май 1943 г.
Васил Коларов
ОТГОВОРНОСТТА НА БОРИС
Немските подлоги и царски блюдолизци величаят своя коронован господар като „вожд на българския народ”.
Вождовете на един народ излизат из неговата среда и завоюват признанието за такива чрез дългогодишна служба на народа. Те не са вождове нито по рождение и кръв, нито по знатност и богатство. Те стават такива чрез своите способности, таланти и добродетели, признати от народа и потвърдени от техните дела. Главното качество на един народен вожд е да води народа, като слуша неговия глас и изпълнява неговата воля.
Нашият народ се отказва да счита за вожд един самозванец и клетвопрестъпник, похитител на народните свободи и убиец на десетки хиляди верни и предани народни синове.
Нашият народ се отказва да счита за вожд един конспиратор против националната независимост, предател и агент на заклетите врагове на българския народ — немските империалисти и робовладелци.
Като провъзгласяват Борис за „вожд”, немските подлоги и царски лакеи се надяват, че те по-лесно ще изпълнят хитлеровия пъклен план и ще изпратят нашата войска да пролива кръвта си за немските империалисти.
Това прави личната отговорност на Борис пред народа още по-голяма.
Преди 150 години коронованият прадед на Борис, Людовик XVI Бурбонски, биде осъден на смърт от французкото Народно събрание и изпратен на гилотината,
341
макар че той беше абсолютен монарх. Французкият Конвент санкционира непреложното право на нацията да съди своя коронован владетел, когато той тъпче народните правдини и конспирира срещу националната независимост.
Цар Борис, вождът на фашистката шайка, която прави всичко, за да прати нашата армия да пролива кръвта си за Хитлер, ще отговаря също пред народния съд за предателство и върховна измяна.