30 март 1943 г.
В. Червенков
ЕДИН НЕГОДЕН „АРГУМЕНТ”
Противниците на Отечествения фронт се мъчат да отрекат неговата спасителна за България роля и със следния „аргумент”:
„Отечественият фронт зове под своите знамена всички българи — без разлика на политически убеждения. Но как е възможно — казват въпросните противници на Отечествения фронт — единомислие и единодействие между земеделци, звенари, социалисти и комунисти, когато е известно, че помежду им съществуват сериозни идеологически различия. Как е възможно единомислие и единодействие, когато е известно, че посочените политически течения отразяват интересите на разнородни обществени сили? Не е ли ясно, че разнородният характер на тия обществени сили е обстоятелство, което отрича възможността на успешна съвместна дейност в името на една обща задача? Идеята за Отечествения фронт пореди това — заявяват все същите противници на Отечествения фронт — е само една пропагандистка и политическа маневра, но не и едно жизнено движение, на което принадлежи утрешният ден/
Така приблизително изглежда „аргументът” на противниците на Отечествения фронт за „невъзможността” уж на една успешна съвместна дейност, на различните обществени и политически сили на страната в името на сформулираната в програмата на Отечествения фронт общобългарска задача — освобождението на България от германската зависимост и предпазването на нашия народ и армия от въвличането им в разбойническата хи-
253
тлеристка война. Този „аргумент” обаче при сериозна проверка не издържа никаква критика!
Би било смешно и глупаво, разбира се, да се отричат съществуващите социални и политически различия между земеделци, звенари, социалисти, комунисти и цяла редица още стопански, военни и други организации и течения, влизащи или на път да влязат в редовете на Отечествения фронт. Само филовци могат да разказват басни, че те с едно драсване на перото са „премахнали” социалните различия и политическите организации. Филовци считат, че като обявяват всичките свои политически противници — т. е всичките патриоти — за „черногледци” или за „комунисти” и като натъпчат с тях затворите и лагерите, като ги разстрелват със стотици — с това проблемата за „социална хармония” е разрешена! Филовци не премахнаха и не могат да премахнат социалните и политически различия в средата на нашия народ. Но с какво тия различия изключват възможността и потребността от общото действие на различните родолюбиви организации и течения в името на еднакво нужна и еднакво обща за всичките тях цел? Не само с нищо не изключват, но нещо повече: създадената от германската зависимост и от господството на германските агенти у нас обстановка властно диктува сближението и споразумението на различните родолюбиви организеции, групи и течения за общи действия против общия враг — хитлеристките разбойници и техните агенти — управниците, — за да бъде спасен нашият народ от войната и катастрофата.
За да могат различните обществени групи и течения пълно и с полза за цялата страна да удовлетворяват своите интереси, трябва преди всичко България да е независима и свободна страна, приобщена към свободолюбивите народи, а нейните жизнени сокове да не се изсмукват по различни явни и тайни канали от хитлеристка Германия. Нима програмата на Отечествения фронт не съдържа тъкмо най-необходимото — общо за всички българи, независимо от тяхното социално положение и по оптическите им възгледи, — за да се постигне това, като се организира отечествена борба за тая цел? Да, програмата на Отечествения фронт съдържа и изразява именно общото за всички българи, онова общо, което
254
никой не е измислил, но което поражда сегешната историческа обстановка. Германската зависимост на България, понемчената политика на днешните управници, фашизмът с всичките ужасни негови последици, с надвисналата опасност от пряко въвличане на страната във войната — ето кое застрашава целия наш народ, ето общия враг на всички българи, ето главното препятствие, ксето стси на пътя на българската нация. И ето кое определя единомислието и обуславя единодействието на всички, които обичат свободата и независимостта на България. Общата опасност, обшият враг, общото препятствие й създават днес необходимото сближение и споразумение на всички здрави български обществени и политически сили за обща борба. На тая назряла, създадена от хода на историята през последните две десетилетия потребност отговарят днес идеята и движението на Отечествения фронт. В известна степен ние можем да кажем, че живеем отново времената на Левски и Ботев, когато главната историческа задача беше освобождението на нацията.
„Аргументът” за „невъзможността” на съвместна дейност в името на една обща задача между земеделци, звенари, социалисти, комунисти и други родолюбиви течения отпада от обстоятелството, че нито едно от тия течения не слага своята програма като цел на общата бсрба. Без да се отказва от своята програма, от пълната самостоятелност на своята организация, всяко такова течение подчинява днес своята дейност на централната задача за спасението на България от войната и катастрофата, задача, от разрешението на която зависи не само съдбата на отделните обществени и политически течения у нас, но съдбата на цялата наша страна.
Приведеният „аргумент” е негоден още и поради обстоятелството, че тсй изцяло се отрича от онова, което става у нас. Наистина, ако тоя „аргумент” би бил верен, то ние бихме наблюдавали процес на отчуждаване между родолюбивите обществени групи и организации. Ние наблюдаваме обаче друго, а именно растящия процес на сближение и споразумение между тия групи и организации. И няма съмнение, че тъкмо тоя растящ процес сериозно тревожи противниците на Отечествения фронт.
255
Но както виждаме, тяхната тревога не поражда ефективни „аргументи”.
Изводът е един: Отечественият фронт има всички възможности да сплоти и да поведе на борба целия наш народ за освобождението на България от германската зависимост, за изгонването на германците от нашата земя, за смъкване от власт на германската агентура в нашата страна.
Отечественият фронт има тия възможности и той ще ги използува до дъно.