Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
260
27 март 1943 г.
 

Св. Колев

ЗА ДЪЛГА НА РАБОТНИЧЕСТВОТО

Нашето работничество никога не се е намирало в такова тежко материално положение както сега. Никога нашето работничество не е било така обезправено както днес, под господството на хитлеристите.

Наред с това, никога не е вършена както сега такава безогледна демагогия сред работничеството, придружавана по хитлеристки терк от изтънчени средства за корупция.

В лицето на натрапените на работниците „водачи” на казионния „Реботнически съюз” понемчените властници намериха послушни оръдия за своята предателска противонародна политика.

Изпечените демагози от улица Позитано, разните борисполовци, ивандимитровци, сребростояновци и прочее продали се на немските грабители така наречени „работнически” ръководители всячески се мъчат да впрегнат работниците за колесницата на предателската правителствена политика.

Софийските работници и работнички си спомнят неотдавнашните безсрамни хвалби на секретаря на софийския синдикат Сребро Стоянов, че „заплатата на работниците в района на синдиката била добра, а за някои браншове била много добра”.

Очевидно този самозван „секретар” има предвид заплатата на подкупените шепа работнически предатели.

Цялата дейност на тия лъжеработнически „водачи” се състои в това: как да служат и да угодничат по-добре

247
 

на своите господари — немските грабители, и техните български ортаци.

Да прокарат и у нас тоталната мобилизация за хитлеровата война; да съдействуват за тоталния, т. е. повсеместния грабеж на нашата страна; да помагат за превръщането на нашите работници в безропотни роби на хитлеристките поробители — ето позорната роля, с която са се нагърбили демагозите и мошениците от ръководството на съюза.

Какъв е днес дългът на тази много взжна част от българския народ пред страшната опасност, която застрашава неговото съществувание?

Работниците заедно със селяните, са най-многобройна и най-важна в наши» икономически и обществен живот част от народа. Те имат славни бойни традиции.

Средствата и възможностите на работничеството в борбата на Отечествения фронт за спасението на България от войната и катастрофата са грамадни и най-разнообразни.

Животът сам подсказва тия средства.

Нито едно средство не трябва да бъде пренебрегвано, за да се разрушават позициите и военната машина на немските грабители в България: ст саботажа в производството и в превоза за нуждите на немците до стачки и демонстрации срещу организирания от понемчените агенти грабеж.

Железничарите, пристанищните работници и изобщо работниците по транспорта, както и миньорите, знаят най-добре какво значение има тяхното активно участие в борбата на Отечествения фронт.

Колкото по-активно и по-масово е участието на работничеството в тази борба, толкова по-скоро ще се увенчае тя с успех и толкова по сигурно ще бъце отстранена опасността от нова национална катастрофа за нашата страна.

Важното положение, което работническата класа заема в обществения и политически живот на нашия народ, както и огромната роля, която тя играе в производството и транспорта, възлагат на работниците изключително голяма отговорност за съдбата на народа и страната. Те трябва да бъдат в първите редове на Отечествения фронт и на дело да докажат, че са способни да изпълнят своята

248
 

почетна мисия в освободителната борба на българския народ.

Работници, железничари, пристанищни работници, миньори!

На смела и решителна борба за осуетяването на хитлеровата тотална мобилизация в България!

За изгонването на немците от страната ни!

За свалянето от власт на хитлеровите агенти в България!

За спасението на нашата родина от пожара на хитлеровата война!


[Previous] [Next]
[Back to Index]