Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
212
11 март 1943 г.
 

В. Червенков

„МИРОТВОРЕЦЪТ” ДЖИДРОВ

„Проблемата на мира” от някое време насам занимава писачите на вестник „Слово”. В реда на тия писачи доктор Джидров стой безспорно на първо място. Но докато по-рано доктор Джидров и нему подобните „убеждаваха” Англия да преклони глава пред Хитлер и да поиска мир, сега същите господа пък са се заели да „разубеждават” ония, които „мислят и вярват, че мир между хитлеристка Германия и Съветския съюз е немислим поради идеологически причини”. Джидровци сега „отхвърлят” подобна теза, без да се смущават нито най-малко, че същата тая теза те самите разпространяваха усърдно по-рано... когато германците имаха временни военни успехи. Джидровци сега обаче си „измениха” мнението. Сега, според Джидров, разговорите, че уж мирът между хитлерова Германия и Съветския съюз бил невъзможен, носели само „пропаганден характер” и били предназначени да „задълбочат съществуващата вражда между национал-социализма и болшевиците”. Доктор Джидров, който в миналото десетки години проституираше със социализма у нас, е „открил” даже, че „между Съветския съюз и „национал-социалистическа” Германия разстоянието бипо много по-малко отколкото между Съветския съюз и Англия или Америка”. Нещо повече: както в Германия, така и в Съветския съюз „господствували социалистическите начала в държавното управление”. Разликата между днешна хитлеристка Германия и Русия била само в „културната и икономическа структура на двете страни”. Изводът на доктор Джидров гласи: „Между

215
 

тия две страни няма непреодолими противоречия за взаимното им разбиране и за възстановяването на мира”.

Ами къде остана плашилото за „болшевишката опасност”, господин Джидров? Къде останаха приказките за „спасението на Европа”? За „кръстоносния поход” срещу Русия? Къде остана изобщо шумът за уж „обезсилената” вече Русия, за „унищожената” уж Червена армия?

Доктор Джидров иде сега косвено да признае силата на Русия и сам да опровергае басните за „болшевишката опасност”. Но да не би някой да помисли, че това е някаква заслуга на доктор Джидров. Нищо подобно. Това е само резултат на онова забъркване, в което е изпаднала гьобелсовата пропаганда.

Нишките на сегашната джидровска теза също водят в германската легация в София, в кабинета на Бекерле, както и нишките на далкалъчевските тези, които на вид изразяват несъгласие с джидровци. Джидровци разглеждат „проблемите на мира” досущ така, както във Франция ги разглежда известният хитлеристки агент Списнас във вестник „Ефор”.

Еднакви са мислите на Джидров и на Списнас, защото чорбаджиите им са едни и същи.

В какво се състои работата?

Работата е в това, че германците са натясно и по всички пътища търсят изход. Разбойниците обаче искат такъв изход, при който да запазят значителна част от заграбеното. Джидровци у нас предпочитат „компромиса” между хитлерова Германия и Русия, защото се надяват, че само такъв един компромис би осигурил на България заграбената вече с помощта на германското оръжие плячка и спасил би кожата на хитлеристките агенти. Подобни надежди на джидровци никога няма да се сбъднат, разбира се. Всеки политически грамотен човек разбира, че компромис между хитлеристките разбойници и Русия е невъзможен. По това ние имаме абсолютно ясните заявления на съветските ръководители. Съветският съюз заедно със своите съюзници води борба за пълния разгром на хитлеристка Германия. И тая борба ще бъде доведена до победоносен край.

216
 

„Поборникът” за „мир” между хитлерова Германия и Русия с приведени от нас негови „положения” само разобличава себе си и своите събратя.

Доктор Джидров сега, когато германските пълчища търпят сериозни поражения на Източния фронт, когато наближава денят на окончателната разправа с германските разбойници — сега се е „сетил”, че войната на Германия срещу Русия не се водела по идеологически причини?

Де беше доктор Джидров от 22 юни 1941 година до вчера?

Сега доктор Джидров се е „сетил” за „социалистическата” перушина на Хитлер?

Де беше доктор Джидров по-рано да ни „напомни” за тая перушина — например когато хитлеристките орди вероломно нападнаха на 22 юни 1941 година Русия?

Никого няма да заблудите, мизерни докторе, с новата маневра на своите банкрутирали чорбаджии. Истински мир е възможен само след пълния разгром на Хитлер и неговия разбойнически „нов ред” — и само тогава!


[Previous] [Next]
[Back to Index]