Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
173
27 февруари 1943 г.
 

В. Червенков

ДАЛКАЛЪЧЕВ И БЪЛГАРСКИТЕ НЕРВИ

Всички свободолюбиви народи, всички напредничави хора от цялата земя споделят радостта и гордостта на съветския народ във връзка с победите на Червената армия. Славният 25-годишен юбилей на Червената армия намери широк отзвук в целия свят. Не остава, разбира се, назад и нашият народ. Нещо повече: мало и голямо у нас се радва на победите на нашите руски братя като на свои победи. Чувствата на солидарност с великото освободително дело на Червената армия обхващат грамадната част на нашия народ и по най-различни начини намират израз повсеместно.

Усилията на управниците да забулят истината за пораженията на хитлеристките пълчища си остават напразни. Истината за големите победи на Червената армия нашият народ узнава направо от радио Москва. И няма сила на земята, която може да скрие от народа ни мъжествения и правдив глас на Москва!

Господа далкалъчевци могат да повтарят колкото си щат изтърканите гьобелсови плочи за „доброволното планомерно отстъпление на германската армия” — няма кой да им вярва вече. За какво далкалъчевци наистина считат българите, та им приподнасят дебелата лъжа за „доброволното и планомерно скъсяване на фронта от страна на Хитлер”? Излиза, че Хитлер миналата година изразходва грамаден брой въоръжение и даде стотици хиляди убити в настъплението си към Сталинград и на Кавказ, за да отстъпи тая година „доброволно” онова, което той успя да завладее тогава?

180
 

Далкалъчевци предполагат, че никой вече не помни хвалбите на Хитлер от 30 септември миналата година, какво той „не щял да отстъпи нито стъпка назад оттам, докъдето е стигнал”. Малко ли крещяха далкалъчевци по мегданите у нас за това хвалипръцковско заявление на Хитлер, та да смятат сега, че никой го не помни?

Хитлеристките пълчища отстъпват, защото Червената армия ги бие и ги заставя да отстъпват. Хитлеристката армия не е още окончателно победена. Но хитлеристката армия понася сериозни поражения, които подготвят нейното окончателно поражение. Хитлеристката армия слабее, а Червената армия от ден на ден става по-силна не защото своите победи Червената армия добива без сериозни жертви, а защото тя разполага с по-големи сили от хитлеристка Германия; защото тя обладава по-висок боен дух, по-голямо и все по-възрастващо умение да воюва по последната дума на съвременната наука; защото съветската система е такъв източник на възможности и сили за отбраната на страната, с какъвто Германия не разполага и не може да разполага. Такава е истината. Л ние още ще има да видим, господин Далкалъчев, как ще изглежда „пролетното” настъпление на Хитлер и кой, собствено, ще настъпва на пролет!

Колкото се отнася до българските нерви, не се безпокойте! Нервите на българите са в ред. И няма по-добра рецепта за тяхното укрепване от съобщенията за успехите на Червената армия. Като чудотворен балсам действуват тия съобщения на народната душа. Укрепват не само нервите, но и волята на нашия народ за борба против омразните хитлеристи, волята да последва примера на руския патриотизъм — като русите, като Червената армия да очисти своя бащин дом от хитлеристката напаст и от гангрената на родоотстъпничеството.

А вие, господа далкалъчевци, няма да дочакате такъв ден, когато ще може да се „доверите” на „българските нерви”. Няма да издържат тия „нерви” — много и големи са престъпленията ви, за да можете да се надявате на значителна отсрочка. Видов ден се приближава, и по-бързо, отколкото някои си мислят.


[Previous] [Next]
[Back to Index]