23 февруари 1943 г.
В. Червенков. Само радостта е недостатъчна
В. Червенков. Поздравления до Червената армия
САМО РАДОСТТА Е НЕДОСТАТЪЧНА
Няма честен българин, който да не се радва днес на двадесет и пет годишния юбилей на Червената армия и на нейните бляскави победи над хитлеристките завоеватели. Българската радост от успехите на освободителното дело на Червената армия намира днес израз по най-различен начин. Но не само радостта си манифестират днес истинските родолюбци у нас: те манифестират в деня на големия празник на Червената армия своята готовност и решимост да следват примера на Червената армия — да се борят за България, за нейната чест, свобода и независимост така, както Червената армия се бори за честта, свободата и независимостта на своята родина; да вложат силите си в разгрома на хитлеристките завоеватели, като се вдигнат на щурм срещу хитлеристките гробокопатели на България именно сега, когато Червената армия на Източния фронт чупи гръбнака на хитлеристката военна мзшина. Манифестацията на тая готовност и решимост съставлява днес главната проява на българската солидарност с великата борба на Червената армия. Понеже главният враг на всички народи днес е хитлеризмът. И понеже главната тежест на борбата срещу него носи именно Червената армия. Едната радост от победите на Червената армия днес поради това е недостатъчна. Не защото тая радост не е проява на най-възвишени и дълбоки чувства на братство с нашите руски освободители, но защото едната радост не е в състояние да избави нашия народ от клещите на пагубната за него германска зависимост и не може да помогне за разгрома на хитлеризма.
162
Големите успехи на Червената армия създадоха извънредно благоприятни условия за нашето собствено спасение от войната и катастрофата, към които ни тикат хитлеристките грабители и техните агенти. Престъпление пред върховните интереси на народа ни ще бъде, ако пропуснем да използуваме напълно тия благоприятни условия.
Ето защо днешният празник на Червената армия, който тя отбелязва в грохота и пламъка на гигантски боеве, от изхода на които зависят съдбините на света, за нас, българите, е решително напомняне за нашия собствен дълг към нашата собствена родина: с непримиримостта и упоритата смелост на Червената армия да поведем отечествената борба за свободата и независимостта на България, за очистването на нашата земя от хитлеристите и хитлеристките агенти.
Никой няма да ни освободи, ако сами не се освободим. Бог дава, ала в кошара не вкарва. Помогни си сам, за да ти помогне и господ. С тая мъдра наша народна поговорка ние се обръщаме към нашия твърд и честен народ:
Братя! Да прегърнем мислено днес безстрашните бойци на Червената армия, нейните военоначалници, гениалния неин пълковоцец Сталин! И пред световноисторическото тяхно дело нека дадем клетва да засилим още повече редовете на Отечествения фронт, да готзим настойчиво и да подемем смело всенароцното повсеместно повдигане на българите в най-близко време за събаряне от власт на днешното предателско правителство, за изгонването на германските войски от България, за скъсване с хитлеристка Германия, за дружба и мир с балканските народи и с всички свободолюбиви народи, за истинско национално правителство, способно да осигури свободата и независимостта на България — за спасението на българския народ от войната и катастрофата.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ДО ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ
Ние продължаваме да получаваме по различни пътища множество писма с възторжени поздрави до Червената армия, до Сталин, до руския народ по случай днеш-
163
ния двадесет и пет годишен юбилей на Червената армия и по случай нейните бляскави победи.
Група рудничари от Перник между другото пишат: „Привет на нашите братя донбаски рудничари, мините и земята на които Червената армия сега освобождава. Български рудничари, да вземем пример от донбасците и като тях да се борим за честта, за свободата и независимостта на нашия народ!”
Пловдивски тютюноработници ни пишат:
„Кълнем се да вървим в първите редици на Отечествения фронт, да следваме заветите на Антон Иванов, на нашия незабравим Петър Ченгелов в борбата за спасението на България от войната и катастрофата. Слава на Червената армия — армията-освободителка! Слава на руските генерали! Слава на гениалния пълководец на Червената армия — Сталин!”
Офицер от действуващата армия пише:
„Триумфът на руската стратегия е очевиден. Германското военно изкуство се оказа много по-ниско от съветското. Червената армия побеждава, защото е по-силна във всяко отношение от германската армия и особено в морално отношение. Не се съмнявам в окончателната победа на Червената армия. Спасението на нашата страна виждам в решителното скъсване с Германия.”
Група селяни от Плевенско изпращат горещи поздрави до върховния главнокомандуващ на Червената армия — Сталин, като му желаят дълги и дълги години живот и здраве. Групата завършва своето писмо така:
„Ние знаем, че на Източния фронт Червената армия се бори и за нас, българите. Защото хитлеристите са и нашите заклети врагове. Поради това трябва и ние да хванем за гушата хитлеристите и техните агенти у нас така, както ги е хванала за гушата Червената армия. Сега му е сгодата да се отървем от германските грабители, за да се избавим от съсипията на войната, в която те ни тикат.”
Ученици от горните класове в една от столичните гимназии ни пишат:
„Предайте по радиото нашата безгранична радост от победите на великата Червена армия, нашия възторг от героичната съветска младеж и нашата клетва да
164
дадем кръвта си, ако е нужно, капка по капка за победата над общия враг на човечеството — хитлеризма. С трепетно вълнение повтаряме ние думите на поета, обръщайки се към победоносните червеноармейски ескадрони :
Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани с надежда и любов!
Свил десницата корава, целий свят се днес възправя,
стреснат, трогнат, очарован от победния ви ход.