19 февруари 1943 г.
В. Червенков. Васил Левски
В. Червенков. По повод съобщението на Дирекцията на полицията
ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Днешният ден е паметен и свет за всеки истински българин. Преди 70 години на тоя ден край град София, недалеч от турския конак, увисна на бесилото славният апостол на българската свобода, железният рицар на нашата национална революция — Васил Левски.
Първото си бойно кръщение Левски получи в редовете на прочутата легия на Сава Раковски в Белград, която с бележито себеотрицание се би за свободата и независимостта на нашите братя сърбите. Тук Левски получи и първите практически уроци за братския съюз на балканските народи.
Знаменосецът на българската легия в Белград израсна след това в знаменосец на българския народ. Самоук, но с редки природни дарби, с упорито постоянство и закален в несгодите на въстаническия живот, Левски бе плът от плътта на българския народ и с дълбоко знание на народната душа. Той бе убеден привърженик на идеята за народното освободително въстание, на служба на което той тури своята непреклонна воля, своя хладен разсъдък и своето пламенно сърце, своята безукорна честност, безгранична смелост и безгранична преданост към своята поробена бащиния.
Като член и пратеник на Българския таен революционен Централен комитет, Левски нарами върху себе си тежкия кръст на народен апостол и създател на националната революционна организация на българския народ. Той тръгна от град на град, от село на село, от колиба на колиба да проповядва и да организира народното
152
въстание срещу чуждото иго. Левски покри страната с революционни комитети.
Нищо не спираше тоя легендарен син на нашата земя — ни лишенията, ни постоянните опасности, ни преследванията на властите, ни интригите и доносите на турските мекерета — чорбаджиите, — Левски беше неуловим и вездесъщ. Приказни са неговите подвизи. Народът беше окръжил името му с ореола на славата, на любовта и всеобщото уважение. Народът го пазеше като свой роден син, като своя надежда, като зеницата на окото си. Името му отговаряше на неговия пример, на неговото дело, на целия негов изумително ярък и безстрашен живот. Той беше наистина лъв — лъвът на българската свобода. Васил Левски влезе в историята на борбата за нашето национално освобождение като неин пръв а ненадминат глашатай и организатор, като неин общопризнат водач.
Потомците на тия, които все пак успяха да го предадат и които заедно със султанските власти тогава го качиха на бесилото на 19 февруари 1873 година, днес безсрамно кощунствуват с неговата велика памет. Те посягат на неговата памет, за да принизят и да притулят неговото дело.
Долу ръцете на чуждите агенти от лика и паметта на Васил Левски! Долу ръцете от гениалния водач на борбата за свободна и независима България, за „чистата и свята”, както той я наричаше, българска народна република!
Левски се бор`и и умря за пълната и истинска независимост на българското национално движение. Царборисовци предадоха България на германците, пуснаха германските войски в нашата земя и им помагат да я тъпчат и грабят.
Левсчи се бори и умря за братския съюз на българския народ с другите народи на Балканския полуостров. Царборисовци подло и жестоко забиха и забиват нож в гърба на нашите братя сърби.
Левски се бори и умря за народната свобода. За тая цел той и готвеше народното въстание. Царборисовци се гаврят с нашия народ, тикат го към средновековието. След като му отнеха всички права и разтуриха
153
всичките му организации, днес те го предоставят като плячка и пушечно месо на хитлеристките разбойници.
Левски загина на бесилото, предаден от народни изедници. Царборисовци всеки ден издигат бесилки за истинските последователи на Левски, за българските патриоти, които днес проповядват идеите на Левски и се борят против чуждите грабители, против техните коварни слуги у нас. Царборисовци пълнят концентрационните лагери и затворите с хиляди доблестни български синове, които зоват и организират нашия народ на борба за свободна и независима България, за България на Левски и Ботев.
Но идеите и примерът на Левски на щик не се набождат. И бесилата, и най-жестоките преследвания са безсилни пред тях.
Отдавайки днес с благоговейна почит дан на безпределна признателност към мъченическия подвиг на Васил Левски, българските родолюбци се кълнат да следват наговите завети. Въпреки всичко, и като него решително и смело, те ще вървят докрай за тържеството на народна, свободна и независима България.
ПО ПОВОД СЪОБЩЕНИЕТО НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА
След неколкодневен размисъл и двете хитлеристки котерии — филовци и лукоаци — решиха, че ще им бъде изгодно, ако припишат взаимните си убийства на .. . комунистите и на Москва. Това — за външния свят, за пред хората. А помежду си те продължават да се ловят за косите и да делят мегдан.
Що се отнася до намесването на Москва, то тая хитлеристка лъжа, пусната от Берлин и размазвана от тайната правителствена радиостанция на Габровски, е дръзка провокация срещу великия руски народ, за която правителството на Филов трябва да бъде поставено до стената преди всичко от нашия народ.
А съобщението на Дирекцията на полицията, че и трите „злодеяния” (тоест убийството на Луков, на Златков и на Тодоров) били дело на комунистите — никого нито
154
учудва, нито смущава. И комунистите, и всички други български патриоти с пълно право считат, че предателите заслужават само една участ — смърт. Но в дадения случай в интереса на правилното осветление на истинското положение в лагера на хитлеристките агенти трябва да кажем, че последните убийства са проява на междуособицата в тяхната среда.
Патриотите, разбира се, нищо не губят, а печелят, когато един предател убива друг предател, какъвто е сега случаят у нас.
Колкото до бакшиша от 300,000 лева за оня, който съобщи имената на убийците, ние ще кажем:
„Господин Козаров, имената на едните убийци знае Габровски, а на другите — вие сам”.