Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
85
29 януари 1943 г.
 

В. Червенков

СТАЛИНГРАДСКАТА ЕПОПЕЯ

На вечни времена в историята на човечеството няма да угасне славата и величието на Сталинградската епопея. Никога, нито в една война досега, нито една ермия в света не е обкръжавала и унищожавала такъв голям брой отборни неприятелски войски, изобилно снабдени с модерна военна техника, както това направиха сталинградските герои. Честните хора по цялата земя с рацост и дълбоко удовлетворение произнасят името на доблестната Червена армия, която при Сталинград ссъшеслви гениалния план на Съветското върховно главнокомандуване по обкръжаването и унищожаването на двадесет и две отборни германо-фашистки дивизии. Под напора на съветските войски и особено на могъщата и неповторима руска артилерия рухнаха, превърнати в пух и прах, хилядите блиндирани укрепления на германците при Сталинград. Червената армия унишожи при Сталинград от десети до двадесет и шести януари повече от четиридесет хиляди германски войници и офицери, залови в плен двадесет и осем хиляди пленника. Колосални са заловените от Червената армия през това време трофеи: петстотин двадесети три самолета, хиляда двеста деветдесет и седем танка, две хиляди деветстотин седемдесет и осем оръдия разен калибър, четири хиляди осемстотин и седемдесет картечници, четиридесет и девет хиляди камиона и много други още военни материали!

Съветските войски на Донския фронт продължават да унищожават последните остатъци на разбитите и об-

98
 

речени на гибел хитлеристки разбойници при Сталинград. На 26 януари тази година според съобщението на Съветската осведомителна служба тия остатъци са наброявали около дванадесет хиляди души, разделени на две изолирани помежду си групи. Според вечерното съобщение на Съветската осведомителна служба от 27 януари тази година войските на Донския фронт са пленили хиляда триста и петдесет германски войници и офицери. Две хиляди хитлеровци, в това число един германски свързочен полк начело с полковия командир, са сложили оръжие. Днес-утре при Сталинград няма да остане нито един германски войник и офицер с оръжие в ръка!

Сталинград и неговите легендарни съветски защитници не само издържаха гигантския натиск на хитлеровските орди миналата есен, не само удържаха града-герой, но извършиха истинско чудо: обкръжиха и унищожиха цялата хитлеристка армейска групировка при Сталинград. Обкръжиха я и я ликвидираха изцяло, без остатък. Сталинград престава да бъде вече фронт. Сталинград се превръща вече в грац на съветския тил. Но Сталинград няма да престане никога да свети като безсмъртен символ на руското величие, като маяк на непобедимото мъжество и на любовта към родното огнище. При Сталинград рухнаха авантюристичните стратегически планове на Хитлер.

При Сталинград победи гениалната, далековидна и реалистична стратегия на Сталин.

Такъв е фактът. И тоя факт е толкова голям и носи след себе си такива значителни последствия, че германската пропаганда не е повече в състояние да крие от немците цялата истина за положението на съветско-германския фронт. Германската пропаганда, която до вчера на път и кръстопът обявяваше Червената армия за „унищожена”, „източната кампания” за „постигнала целите си”, изведнаж започва сега да говори за „много по-концентрираното, по-изнурително и по-опасно отколкото миналата година” настъпление на Червената армия; за „гигантски сили, хвърлени в боя от страна на Червената армия”, за „превъзходящите сили на Съветите” и така нататък. А вестник „Дойче Алгемайне Цайтунг” заявява:

„Съдбата на райха виси на косъм... Положението на Германия никога не е било така напрегнато.”

99
 

Но Хитлер на 30 септември миналата година на цял свят обяви, че ще вземе Сталинград и че нищо не може да го накара да отстъпи назад...

Хитлеристките орди отстъпват днес под могъщите удари на Червената армия на Дон, на Северния Кавказ, на запад от Воронеж, при Ленинград. Хитлер днес безпокойно се озърта на запад, към Туниското креибрежие на Африка. Вторият фронт все по-реално и неотвратимо се надига срещу него. А в това време хитлеристките агенти у нас продължават да преповтарят вчерашните си лъжи. Продължавайте, господа! Това е най-сигурният път, за да престанат да ви вярват и последните тонковци у нес, ако такива още са останали.

Господин Климент Далкалъчев може, ако обича, още веднаж да припише на унищожените при Сталинград дведесет и две германо-фашистки дивизии чудните „замисли” да атакуват в тил съветските войски... Ние можем само да се усмихнем. Колкото до официалния „военен коментатор” на правителствените вестници и на радио София, който продължава да брътви за германски победи — какво да кажем: „Отрязана глава нож я не сече” — казва мъдрата наша народна поговорка.

И в ней-тежките дни на изпитания, които преживя братска Русия и нейната славна Червена армия, нашият народ не изгуби вяра в тях, не се усъмни в тяхната сила. Той изразяваше своята вяра в Русия и в Червената армия по хиляди начини. Най-добре се смее оня, който последен се смее — заявявахме ние. И сега, когато Червената армия осъществява успешно своето мощно настъпление, ние пак казваме:

„Смее се най-добре оня, който последен се смее”.

Хитлеристите имат още сили, пакости още могат да направят. Но те са обречени на разгром. И началото на техния разгром е вече поставено.

Това показва, че и нашият народ трябва да присъедини усилията си за тоя разгром. Понеже от тоя разгром зависи и нашата свобода. Понеже и нашата страна страда от хитлеристката тирания.


[Previous] [Next]
[Back to Index]