19 януари 1943 г.
В. Червенков
УРОКЪТ НА МИНАЛОТО
В 1912 година България води война. Войната беше наречена „война за обединение на българите”. Какъв бе резултатът? — Национален погром.
Защо?
Защото цар Фердинанд се противопостави на Балканския съюз, заговори за „българското първенство” на Балканите и въвлече нашата армия в братоубийствена война. Вместо обединение на българите дойде първата национална катастрофа на България.
В 1915 година България влезе отново в пожара на войната като „съюзница” на Германия. И тоя път войната беше наречена „война за обединението на българите”. Какъв бе резултатът? — Национален погром.
Защо?
Защото цар Фердинанд направи България оръдие и жертва на кайзеровска Германия, а нашата армия застави да се бие за чужди цели. Защото истинското намерение на Фердинанд и неговата управническа клика не беше националното „обединение” на българите, а стремежът към завоевание, към разширение за сметка на другите балкански народи и държази. Вместо „обединение” на българите дойде втората — още по-голяма — национална катастрофа и порасналата вражда и недоверие на балканските народи към България.
Тежките ньойски мирни договори — ето какво наследство остави на България цар Фердинанд след 30-годишно царуване. Но това наследство е един голям урок за българите. Не обединение, а разединение, отслабване
61
и катастрофи за нашия народ носят завоевателните войни, войните, водени от германските агенти у нас.
Тъкмо тоя купен с кръвта на стотици хиляди жертви на войните в 1912—1913 и 1915—1918 година исторически урок днес трябва да бъде ярко изтъкнат особено пред нашата младеж.
Шумът за „велика България” не бива днес да въвежда в заблуда никого. Тоя шум на два пъти вече докарва България до края на пропастта.
За каква „велика България” приказват немските агенти, когато в самата България се разпореждат немците? Как може един народ да претендира за обединение, ако той същото право отказва на другите народи? Нещо повече: как може да се говори за национално обединение, ако не само затворите и лагерите са препълнени с български патриоти, но и армията ни се превръща в наемна жандармерия на Хитлер в борбата против балканските народи и тяхното националноосвободително движение?
За трети път немските агенти тикат България в пожара на войната. Всяко действие на наши войски против югославските въстаници означава пряко участие на нашата армия във войната. А последствията от това участие за нас, българите, тоя път ще бъдат несравнено по-тежки и по-страшни от 1918 година.
Нашият народ не желае да воюва за престъпните цели на Хитлер. Нашият народ не желае да вдига ръка срещу братските балкански народи. Но днес желанието не е още достатъчно, за да се осуетят пъклените планове на гробокопателите на България. Нужно е борба. Нужни са действия — решителни, безотлагателни, — действия на армията, опряна върху поддръжката на народа. Моментът е благоприятен за спасението на България, въпреки всички усилия, които полагат управниците да осъществят своите предателски планове.
Думата на нашата армия днес е властна дума. Тъкмо сега, когато хитлеровите армии навсякъде са в отбрана и търпят поражение след поражение, те не са в състояние да се задържат у нас нито няколко дни, ако народът и патриотите от армията се повдигнат и им покажат пътя към Берлин.