2 януари 1943 г.
В. Червенков
АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ И ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ
На Александър Цанков не се харесва програмата на Отечествения фронт. Това, разбира се, значи, че патриотите у нас са на прав път и програмата на Отечествения фронт изразява истинските желания и интереси на нашия народ.
В Народното събрание, както вече е известно, Цанков, тоя отявлен хитлеристки агент, който иска обаче да играе ролята на български Хитлер, като постоянно припомня кървавите си дела от 1923—1925 година, но когото властвуващите хитлеристки агенти като свой съперник държат настрана, играе ролята на „опозиционер”.
Каква е „опозицията” на стария народен изедник и кръвопиец?
Цанков намира, че той по-добре от филовци би могъл да предава и да залага България на немците. Цанков заедно със заговорниците около генерал Луков, Никола Жеков и Петър Габровски намира, че нашата страна не е обсебена още от немците така, че да може да се постави пълен знак на равенство между България и, да кажем, такава провинция на немците като Австрия. Оттук иде цанковата „критика” на сегашното правителство. Оттук и плачът на Цанков за липсата на народна поддръжка на това правителство. Оттук и стрелите срещу сегашните министри. Никого няма да заблудят тия стрели обаче. Филовци, габровскиевци, захариевци, цанковци и луковци са от един дол дренки. Кавгата между тях е кавга в лагера на хитлеристките агенти. Берлинските чорбаджии държат в ръцете си и едните, и дру-
19
гите и ги използуват според случая едни срещу други, но и едните, и другите използуват винаги за своите разбойнически цели.
Признанията на Цанков за угасналия оптимизъм даже в средата на германофилските кръгове, за разложението на нашето народно стопанство, за корупцията, която владее в органите по снабдяването и изобщо всред правителството, са знаменателни.
Нашият народ ще тури край на батака, в който докараха България немските агенти, като ги събори от власт и ги накаже с всичката строгост на углавния закон. Няма да се изплъзне от възмездие за своите престъпления и Александър Цанков.
Прав е милостта му, когато той, обръщайки се към мнозинството, каза, завършвайки речта си в Народното събрание: „Аз, макар и да съм опозиционер, но утре, не дай боже, и мене заедно с вас ще ме изпратят там”, тоест на оня свят.
Да, именно така. И можете съвършено да не се съмнявате, господа хитлеристки агенти — бог забавя, ала не забравя.
Денят на разплатата е близък, много по-близък, отколкото ви се чини. А обстоятелството, че вие сте принудени от трибуната на Народното събрание да говорите против Отечествения фронт и неговата програма, показва силата и успехите на бойното народно единство, силата и успехите на Отечествения фронт, комуто принадлежи утрешният ден на България.