9 декември 1941 г.
ГЕРМАНИЯ НИ ДЪЛЖИ 10 МИЛИАРДА ЛЕВА
Германия дължи на България 10 милиарда лева. Това е плодът на германо-българските близки икономически връзки. Но Германия увеличава тоя свой дълг и не мисли да го плаща. Шверин фон Крозиг, германският министър на финансите, преди известно време беше у нас тъкмо да урежда по-нататъшното ограбване на България. Курсът на германската марка изкуствено е покачен на 39 лева. Как няма фон Крозиг да ни хвали и да ни залъгва с “широките пазари в Германия за нашите селскостопански произведения”, когато нашето правителство само помага на германците да изнасят тия селскостопански произведения в Германия почти на безценица! А международният финансов ред, който според Крозиг щял да бъде създаден от Германия, се вижда добре от евтините книжни марки, които започват да наводняват окупираните и “съюзнически” на Германия страни.
Производители, крийте произведенията си! Не се оставяйте да ви ограбват!
Десетте милиарда лева трябва да се върнат на България! Правителството прави всичко, за да опрости и ликвидира тоя огромен дълг на Германия към България, тоя явен обир на нашите селяни.
ТЕРОРЪТ У НАС
Военно-полевите съдилища у нас трескаво работят. В Битоля, в Пловдив, в Шумен, във Варна и други
325
места правителството издава свирепи и тежки присъди над български патриоти, които се борят срещу предателската политика на филовската шайка,
Полицията вилнее по цялата страна. Повече от 13 концентрационни лагера са претъпкани от наши родолюбци, които са подложени там на зверски режим и изтезания.
В занданите на полицейските участъци и тюрмите стотици и хиляди българи страдат под менгеметата на полицейските мъчения. Особено свирепа е хайката у нас против съчувствието и солидарността на нашия народ към братска Русия, към руските наши доблестни освободители, към героичната и славна Червена армия. Правителството смята, че с дресираните си и тъпоглави свои копои то ще успее да угаси онова, което не гасне. Всуе се морите, господа! Нито бесилките, нито затворите, нито страданията на народните мъченици и герои в концентрационните лагери — нищо няма да спре народната борба за свобода, за братство с другите свободолюбиви народи, за избавянето на нашата страна от бедствията и нещастията, които филовската шайка й готвят.
Народните борци черпят сили в народната поддръжка, в правотата на своето дело. И нищо няма да ги спре. Защото жертвите и страданията, които очакват целия народ в случай че правителството доведе престъпленията и предателството си докрай, ще бъдат хиляди и милион пъти по-големи от неизбежните жертви на народната борба против филовската шайка.
ЗА БАЙ ВАСИЛ ОТ ЛОВЕЧ И ЗА МОМИТЕ ОТ НОВОЗАГОРСКО
Бай Васил от Ловеч, за когото в събота през така наречения “час за селянина” правителственото радио се беше обезпокоило, че не си бил прекопал лозето и го оставил да мръзне през зимата, ни се обажда с молба да съобщим, че лозето си той отдавна е прекопал, за
326
което свидетелствуват дебелите мазоли на ръцете му. Но той пита: дълго ли още двамата му сина ще останат мобилизирани и не знае ли нашето радио, защо единият от тях е изпратен в Нишко? Бай Васил пита още: отде ще може да получи син камък за лозето си? Миналата година син камък имаше, понеже идваше от Франция, а сега, казват, германците задигнали синия камък от цяла Европа. И още пита бай Васил от Ловеч: докога ще трае тая съсипия с ниските цени на гроздето и на виното? Защо се събират хептен бадява овчите кожи и къде се изнасят? Защо му навират в очите, че се отскубнал на половин час от тежката работа да изпие едно горчиво кафе и да поговори с приятелите си за политиката на нашите управници: накъде, аджеба, ни тикат те, какъв е тоя зор да вървим с германците, не ще ли излезе пак “бай Ганьо бие тъпана, а Дойчо събира парсата”? И ще има ли някога прокопсия от това черно тегло, което бай Васил и бай василовци теглят?
Момите от Новозагорско, които в събота също бяха предмет на нарочните “селски” грижи на радио София, както ни предават, след като узнали от радиото, че възглавниците не бивало да се пълнят с пухови кокоши пера, за да се пазели кокошките, решили да приготвят като награда за селските специалисти от правителственото радио няколко възглавници, напълнени с магарешки тръне, тъй като сламата те си пазят за добитъка. Възглавниците с магарешките тръне скоро щели да пристигнат в София. Авторите на “селския час” се канят да си ги получат своевременно и украсят с тях миндерите на студиото на правителственото радио.
От своя страна, ще запитаме говорителите от радиото: за какво са се загрижили толкова за кокошия пух? Да не би и пуха да е нужен на германците?
КЪМ СТУДЕНТИТЕ
Свободолюбивото студенство от целия свят е на страната на свободата и демокрацията — срещу робството
327
и самовластието на хитлеризма. Нашите студенти не бива да изостават от тях.
Студенти родолюбци! Не търпете фашистките професори в Университета! Протестирайте против носителите и разпространителите на фашистката идеологическа зараза у нас! Вън от стените на българския университет хитлеристките мракобеси!