Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
51.
8 ноември 1941 г.


Светослав Колев

КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛЯНИ

Хитлер като хищен звяр е протегнал лапите си над нашата родна земя, над нашия трудолюбив народ. С помощта на своите верни псета — понемчените наши управници — той ограбва богатствата на страната ни, благата, създавани от нашия тежък денонощен труд.

За да угодят на своя господар — Хитлер, нашите сегашни управници Филов, Кушев и съдружие произволно определят цените на нашите продукти и ни заставят да ги продаваме на безценица и на вересия на германците. Делейки с германците огромните печалби от нашия кървав труд, те осъждат нашите семейства на глад и нишета; те помагат на Хитлер да води разбойническа война срещу Русия и да държи във фашистко робство нашия народ. Нашата страна е превърната вече в немска колония. Немците разграбват нашите богатства, а нас ни превръщат в безправен работен добитък.

Целта на хитлеристките агенти в България е да направят от българския селянин безправен роб на немските чокои и капиталисти. “Новият ред” на Хитлер — това е ново робство за българския народ, по-страшно и по-позорно от турското. Под хитлеристката диктатура българският народ, както и народите в съседните нам страни — Румъния, Гърция и Югославия, е осъден на робски труд, на оскотяване и физическо изтребяване. Намирайки се натясно, Хитлер, който вече принуди румъните, унгарците, фините да проливат кръвта си за неговите хищнически цели, иска и нас да превърне в пушечно месо. За тази цел неговите лакеи в България с лъжи, клевети и измислици се мъчат да представят в най-черни краски

226

съветската работническа и селска държава, която със своята героична съпротива срещу хитлеристките орди заслужено се ползува с обичта на всички свободолюбиви народи. Те ни плашат с руските колхози, но мълчат, че земята в Русия се намира напълно, заедно с машините и работния добитък, в ръцете на самите колхозници, които работят за себе си, а не за несъществуващите вече помешчици, както беше по рано. Те мълчат, че в заетите временно от немците руски земи Хитлер раздава колхозната земя на немските помешчици, а колхозниците заставя да им работят като роби. Но Хитлер заповядва, и българските му агенти бързат да подготвят общественото мнение, за да ни хвърлят във война с Русия, която ще ни доведе до гибел. Никой свестен човек не може да се съмнява, че Хитлер ще бъде бит и разгромен от коалицията на най могъщите държави — Съветска Русия, Англия и Америка.

Нима ние, селяните, ще се съгласим българската армия, съставена 90 процента от синове на селото, да играе такава подла и предателска роля? Нима ние ще се съгласим с нашите камъни да ни бият по нашите глави? Нима ние сми ще си наденем ярема на страшното фашистко робство?

Не! Българските селяни не са добитък, който ще отиде доброволно на заколение, какго смятат палачът Хитлер и неговите български аргати. Българските селяни не ще се съгласят да играят ролята на предатели спрямо народа, който ни освободи, спрямо славянството и спрямо другите свободолюбиви народи; те не ще се съгласят да копаят гроба на собствената си страна.

Обединен в мощен Отечествен фронт, българският народ ще отсече престъпната ръка, която е дигнала нож над неговата шия. Той ще каже:

На зло куче — зъл прът!

Вън от България хитлеристките сатрапи!

На позорния стълб продажното предателско правителство на Филов и съдружие!

Ни една крина жито, ни една бала тютюн за Хитлер!

227

Българската земя не бива да служи за военна база на Хитлер!

Българският войник, ако го пратят да се бие за Хитлер, ще знае срещу кого трябва да насочи своята пушка.


Васил Коларов

“ДОЙДЕ, ВИДЯ И ПОБЕДИ”

Хитлеровият министър на финансите фон Кросинг дойде в България, поговори с нашите министри и радостен си замина. Дойде, видя и победи! Очевидно, споразумели са се за едно ново ограбване и унижение на българския народ, защото иначе нямаше защо правителството да държи в тайна постигнатите резултати от тия преговори, които тъй силно засягат държавните финанси и народното стопанство.

С хитлеристка Германия ние имаме много неуредени сметки, но, види се, те са нечисти сметки, щом те се пазят в гробно мълчание. Само от тазгодишната сделка с тютюните ние има да вземаме от немците повече от 2 милиарда лева. От жито, царевица, грозде и пр. — още толкова. Колко са ни платили и как?

Обикновено развитите икономически страни кредитират бедните като България страни. А при “новия ред” се получава така, че ние, които орем още с дървено рало и се храним с постен фасул и праз, трябва да кредитираме за милиарди нашия “велик съюзник” и “благодетел”, който обира нашия хляб, тютюн и други произведения. Германия вече ни дължи няколко милиарда лева.

Как ни ограбват при покупките — това е въпрос, който живо засяга кесията на нашия земеделски производител. Например да вземем тазгодишната крупна тютюнева сделка. Според органа на Софийската търговска камара през 1938 г. средната цена на нашия експортен тютюн (без висококачествения) беше 90 лв. килограма. Немците купиха голямо количество нискокачествени тю-

228

тюни средно по 62 лв. килограма. Това беше преди войната. След обявяване на войната цените на всички експортни стоки се повишиха, само не на нашите, които отиваха в Германия. През ноември 1940 г. германската компания Реемстма беше се договорила да закупи всичките ни налични тютюни по средна цена 77 лв килограма. Но след присъединението ни към “оста” същата тая компания, като намаза добре пръстите на когото се следва, направи нов пазарлък и плати тютюните, с изключение на високосортовите, средно по 43 лв. килограма, плюс премия 5 лв. Но тъй като покупната стойност на лева в сравнение с 1938 г. беше паднала с 40 %, то действителната цена, по която немците взеха тютюна, беше 35 лв, т. е. почти два пъти по-ниска от цената, която те заплатиха за същите качества тютюни през 1937 г.

Като станахме “съюзници” на Германия, само от тютюневата сделка немците пладнешки ни ограбиха с 1 милиард лева. Колко от тоя милиард отидоха за рушвети, това си знаят капитаните на експортния институт и техните високопоставени ортаци и покровители. Освен това за голямото им “усърдие” Хитлер отличи господата с високи ордени.

Такъв е хитлеристкият “нов ред”.

Колко немците са ни платили от дълга си и колко още ни дължат — това е светая светих. Знае се само че те ни продадоха скъпо и прескъпо син камък и че ни хлузнаха разни стари танкове от заграбеното оръжие в Полша и другаде.

Обаче хитлеристите практикуват и други, “по-галантни” методи на разплащане. Например те печатат в неограничено количество “окупационни марки” за окупираните страни и с тия банкноти, които в Германия не вървят, оплячкосват населението. В Чехия например те печатат фалшиви банкноти и ги пущат в “обращение”.

Как са се “споразумели” с нашето правителство, ние скоро ще му усетим вонята. Обаче от една бандитска шайка, която е въздигнала в добродетел на своята раса ограбването на чужди народи, може всичко да се очаква. Не напразно и в тронното си слово цар Борис се е “закахърил” за тежкото финансово положение на страната.

229

Да напомним още, че към края на първата световна война нашата Народна банка имаше на текуща сметка в Германската банка повече от половин милиард марки. Победителите теглиха черта на нашето вземане. Същата участ ще сполети и милиардите, които ни дължи сега Германия, чийто разгром се приближава.


[Previous] [Next]
[Back to Index]