Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
37.
13 октомври 1941 г.


В. Червенков

СЕЕТЕ ВЕТРОВЕ, НО ЩЕ ЖЪНЕТЕ БУРЯ, ГОСПОДИН ДАСКАЛОВ!

Министър Даскалов, разбира се, е държал сметка за думите си, произнесени на учредителното събрание на новия съюз на запасното войнство. Ръководителят на войската официално заяви, че България се е включила във войната между двата свята, както той се изразява, че тя стои в тая война на страната на фашизма и хитлеризма, против демократическите и свободолюбиви народи. Декларацията на военния министър е ясна и категорична. Така нареченият “неутралитет” на България той без особен труд е просто захвърлил зад вратата на учредителното събрание: “неутралитетът” е за тонковците, а истината е тая, че България трябва да воюва за германците. За тонковците са и приказките на Даскалов, че съюзът на запасното войнство с политика нямало да се занимава. Тоя съюз трябвало да се нагърби само с нелеката задача да избавя нашия народ от силните негови настроения против Германия и нейната престъпна война срещу Русия. Това не било политика. За военния министър, както и за цялото правителство, честната служба на народа е “политика”, а службата на Германия, на въвличането на нашата страна в пожара на войната за грабителските цели на Хитлер е “служба” на България. Ето как продалите се на чужденците и предалите България днешни парвенюта-управници тикат страната главоломно в пропастта. Но пита се: може ли в такъв случай да си остава задължителна за българските воини клетвата, която те са полагали пред царя, ако царят

171

и шепата генерали около него от рода на Даскалов по такъв явен начин сами нарушават дадената клетва и искат от тях да проливат кръвта си и да разнебитват армията за противобългарска кауза? Нима не е ясно, че в дадения случай неизпълнението на заповедите на височайшите клетвопрестъпници от страна на армията е пряка и истинска проява на отечествения дълг, на честната служба на България?

Министър Даскалов и правителството преминават границата на досегашните си всевъзможни хитрувания. Хитлер натиска върху тях и те послушно постепенно свалят маската на призрачния “неутралитет”, в който никой вече и без това не вярва. Те сеят ветрове, но ще жънат бури. Това добре да се запомни.


В. Червенков

ГЬОБЕЛСОВИТЕ ПЕХЛИВАНИ НА ПЕРОТО У НАС ОТИВАТ НА ПОКЛОНЕНИЕ В БЕРЛИН

Шестнадесет души все отбор пехливани на гьобелсовата пропаганда у нас отиват в Германия: едно — да се отчетат пред господарите си, дето се вика насаме, друго — да получат нови нареждания. Начело на нашите гьобелсови пехливани на перото стои самият директор на печата — тарторът на българските словесни подлизурки на Хитлер и на лаячите против Русия — Николаев. Казват, че тоя екскорт от понемчени бързописци щял да посети и Източния фронт, за да получи по-голяма интифа за предстоящата още по-голяма хитлеристка обработка на “общественото” мнение у нас. Гостуването на упоменатите шестнайсетина писачи в Германия съвпада с войнствените изявления на министър Даскалов, както и с многобройните факти за усилените военни приготовления на правителството.

Тежки изпитания заплашват нашия народ, ако той не събере силите си и дружно не стовари юмрука си върху предателите.

172

 

Ст. Димитров (Марек)

ПОДЛИ И БЕЗХАРАКТЕРНИ СА ХОРАТА, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ “ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ” У НАС

Това, което у нас днес наричат “българско обществено мнение” — не е мнението на българския народ. Не! За българско обществено мнение фалшиво се представя само това, което се пише във вестниците. Кой създава така нареченото българско обществено мнение? Какви са тия хора, които си присвояват правото да говорят от името на българския народ? Тези “творци” на така нареченото българско обществено мнение са известните днес лакеи на Хитлер и Мусолини. Между тях има и стари, и млади, нови хора от тази професия. И едните, и другите обаче показаха своята безгръбначност и липса на политически морал и характер.

Ето двама от по-старите от тях: Сотир Янев, бивш социалист, и Велчо Велев, бивш русофил. И единият, и другият днес обсипват Съветския съюз с всевъзможни хули и клевети, взети от хитлеристкия арсенал. И единият, и другият, по заповед от Берлин, за да помогнат на правителството да тикне България в най-престъпната война, срещу Съветския съюз, която ще донесе непоправими злини на българския народ, ще костува неговото съществувание, се мъчат да доказват, че руският народ и Съветският съюз не били едно и също нещо, че българите обичали царска Русия, а ненавиждали Съветския съюз!

Но същите тия писачи, създатели на “общественото мнение”, друго пишеха за Съветския съюз по-рано, преди той да бъде вероломно нападнат от нашия коварен и подъл “съюзник”-господар Хитлер.

Сотир Янев през януари 1940 г. издаде в Дупница, дето се избираше тогава за народен представител, сборник от статии под заглавие: “За Съветска Русия”. За, а не против Съветска Русия се нарича неговият сборник. Как можеше да бъде избран той от дупничани за депутат, макар и като правителствен кандидат, ако се беше изказал не за, а против Съветска Русия? Тогава, когато Сотир Янев ходи в Русия и сам се застъпваше за сближение и сътрудничество със Съветска Русия, със съвет-

173

ското правителство, той не правеше разлика между Съветския съюз и руския народ; напротив, той подчертаваше “родствените и културни връзки между двата народа”, за да докаже необходимостта от “дружба със Съветския съюз”. Тогава той пишеше така, защото не беше още станал немски потурнак, не беше продал българската си съвест на хитлеристките убийци на славянството и поробители на нашия народ. Сега, когато той е от хитлеристката банда, на която е поръчано от Берлин да закара българския народ на касапницата заради хитлерова Германия, той плюе на онова, което вчера е поддържал, и се извърта и най-цинично хули, клевети и подстрекава против Съветския съюз.

А Велчо Велчев преди година и половина, на 10 януари 1940 г., бе писал във вестник “Мир” по повод сключването на търговския договор между България и Съветския съюз следното:
 

“За България Русия е тази държава, която първа й оказа помощ в нейното духовно възраждане. С тези си дела Русия си спечели името освободителка, което свето се пази в съзнанието на всички българи.


Освобождението на България прослави руския народ за вечни времена. Договорът за търговия и мореплаване между Съветския съюз и България още повече ще заякчи нашите добри отношения и ще им предаде делови -характер. Несъмнено е значението на този договор за бъдещото развитие на руско-българските отношения и в това се състои неговата особена ценност за нас.”

Както виждате, и Велчо Велчев тогава не правеше разлика между освободителката Русия и Съветския съюз и поздравяваше сближението ни с правителството на великата Съветска държава.

Нещо повече. Даже през м. март тази година по повод присъединението на България към тройния пакт Велчо Велчев писа в “Мир”: “Ние трябва да бъдем внимателни и благоразумни в своите дела и думи по отношение към всички. Да не забравяме, че ние сме малък народ и че големите народи мъчно забравят обидите, които им се причиняват от малките народи.”

Велчо Велчев сам забрави своя съвет да бъдем благоразумни към Англия, към Съветския съюз и сега, когато правителството се отнася тъй нелоялно към Съвет-

174

ския съюз, сам той, Велчев, се нахвърля към правителството на Съветския съюз с обиди, каквито, според думите на самия Велчев, големите народи мъчно забравят.

Ето каква е моралната цена на тъй наречените “творци” на “общественото мнение”.

Но нашият народ не ще забрави и тях, когато дойде часът да се гледат сметките. А той ще дойде!


[Previous] [Next]
[Back to Index]