Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
20.
6 септември 1941 г.


В. Червенков

ИЗВЪНРЕДНАТА СЕСИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Преди два дена се откри извънредната сесия на Народното събрание. Впрочем, народно то е само по име, защото какво народно събрание е то, когато от него се гонят и арестуват истинските нaродни представители, които мътят водата на продалата се на германците правителствена шайка? Поради това в тая извънредна сесия отсъствува сериозна и последователна опозиция.

Извънредната сесия, както става ясно, е свикана, за да санкционира престъпната и катастрофална политика на правителството, което все повече свързва България с фашистка Германия, и за да се представи пред света, че тая политика се одобрява от целия народ. Жалка комедия! Народното събрание при сегашния противоконституционен диктаторски режим служи в ръцете на правителството само като параван за прикриване на неговите явно противонародни дела.

Такъв е случаят и днес.

Извънредната сесия на Народното събрание е свикана, за да узакони поисканите от германското военно командуване и от германското гестапо драконови и грабителски мерки против нашия народ. Законопроектът за допълненията към закона за защита на държавата, кой го предвижда смъртно наказание за всяка проява на опозиция или на протест, е продиктуван на господин Митаков от неговото гестаповско началство в Берлин. Тоя законопроект, както и решението на Министерския съвет

88

за изземването на зърнените храни от селяните до 1 октомври т. г. не оставят никакво съмнение, че се касае за пълното превръщане на нашия народ в пушечно месо и в явна жерава на германските завоеватели. Законопроектът за увеличаването на заплатите и пенсиите на държавните служители с 10 на сто — увеличение, което по признанието даже на правителствените вестници остава далеч зад поскъпването на живота, с нищо не изменя противонародния характер на делото, за което е свикана извънредната сесия на Народното събрание. Тая сесия залага кръвта и хляба на българския народ за чужди интереси. И пред тоя факт нищожното увеличение на заплатите и пенсиите е само прах в очите.

В тоя момент, когато Народното събрание послушно играе по гайдата на Хитлер, доблестни народни синове и дъщери гният по затворите и концентрационните лагери, а българското отделение на берлинското гестапо върши нови масови арести, като се мъчи по тоя начин да задуши народното движение против въвличането на България във войната и в защита на нейната независимост и свобода.

Над България е надвиснала смъртоносна опасност. Само отказът да бъде тя послушно оръдие на фашистка Германия може да я спаси. Само борбата срещу хитлеризма и неговите подли лакеи у нас може да ни избави от неминуема и страшна катастрофа.


В. Червенков

ДA ЗAБРАВИМ ТОВA ... КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗAБРAВИ

Един писач от продалата се на врага вестникарска тайфа преди известно време не се постесни да напише във в. “Днес” (бр. 384) черно на бяло следното:

“Има неща, които може би е мъчно, но все пак е необходимо всички да забравим или поне по-малко и по-рядко да си спомняме за тях, а след това да престанем веднаж завинаги да ги втълпяваме в душата на тия, които идват след нас ...”


89

Изразите: “кой ни е освободил”, “към коя расова или езикова общност принадлежим” и пр., наглед тъй невинни, всъщност обаче внимателно анализирани, съдържат един с по-малък мащаб, но затова пък по-”страшен и по-опасен интернационализъм”.

Право, куме, та в очи: родолюбието на българина, неговата привързаност към своя език, признателността му към тия, които му помогнаха да получи благата на независимия свободен живот — всичко това е обявено за престъпление, то трябва да се забрави веднаж завинаги, тъй иска Хитлер, така заповядват от Берлин. А за българските палета няма нищо по-високо и по-силно от желанията и заповедмте на техните берлински господари. Род, родна чест, потекло и език, национално достойнство, паметта на загиналите за България народни апостоли и герои — на всичко това те плюят, за тях то е евтина разменна монета. Всеки ден разни павловци, николовци, ганчевци, сотиряневци, чинковци и други се надпреварват кой от кого по-безсрамно и по-нагло да ни поучават да забравим потеклото си, истинските си освободители, народните си трациции и да тръгнем като захласнати подир германците, да ги хвалим и превъзнасяме, задето обсебиха нашата страна и задето с нескривано презрение ни наричат долна и непълноценна раса, отредена да влачи робски ярем и да работи като добитък на немските барони.

Трябва прочее да забравим, че сме славяни, че езикът, на който говорим и на който са говорели нашите деди и прадеди, е славянски.

Трябва да забравим, че от петвековната робия ни освободиха нашите славянски братя — русите. Поради това именно по случай годишнината на Шипченската епопея не беше промълвена нито една думица за русите, които проливаха кръвта си за нашата свобода.

Трябва да забравим, че претърпяхме страшна национална катастрофа в 1918 г. не за друго, ами само за това, че бяхме въвлечени в европейската война от цар Фердинанд и неговите послушни оръдия на страната на Германия.

Едно време, когато нашият народ се пробуждаше от петвековната робия, когато поп Стойко от Котел, бъдещият Софрони Врачански, от село на село и от град на

90

град разнасяше българското слово — продалите се на тогавашните турски паши и на гръцките владици чорбаджии не смееха да се наричат българи, отвръщаха се и се срамуваха от българщината, навсякъде се представяха за по-големи турци и гърци от самите турци и гърци и наравно с пашите и владиците преследваха пламенния родолюбец поп Стойко и неговите ученици.

Внуците и правнуците на някогашните потурнаци и гръкомани не са отишли по-далеч от дедите си. Те са променили само стопаните си.

И тая сбирщина от подли чибукчии и злосторници има нахалството да се обръща с открити родоотстъпнически призиви към нашия народ и дори да говори от негово име! Тя буквално е пощръкляла от лакейска самозабрава.

Но нашият народ помни всичко. И не само никога не ще забрави своето славянско потекло, своя славянски език и проляната за неговото освобождение славянска, руска кръв, но няма да забрави също така и гадната игра с най-съкровените негови чувства и интереси, която днеска играят понемчените български кърлежи.

В деня на разплатата, който не е далеч, той ще си припомни и за тях.


[Previous] [Next]
[Back to Index]