Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
13.
20 август 1941 г.


Васил Коларов

ДЕНЯТ НА РАЗПЛАТАТА ИДЕ

Декларацията на Рузвелт и Чърчил и споразумението между Русия, Англия и Америка за съвместна борба срещу кървавия хитлеризъм са нарушили умственото равновесие на продажната вестникарска паплач около “Утро”, “Зора”, “Слово”, “Днес”, “Вечер”. Патентованите ръководители на фашисткия печат и новите фашистки светила от 13-та величина от типа на д-р Владикин, д-р Нейков и др. не се побират в кожата си, че съдбата на техния кървав идол — Хитлер, е вече предрешена. Каквото и да прави, колкото и нови кърви да пролее, колкото и нови територии да заема, не може той да устои срещу съюзените най-могъщи държави, срещу ненавистта и яростта на покорените от него народи. Денят на разплатата иде. Съсканията, ругатните, калта, с която нашите вестникари-потурнаци обсипват великите демократически държави и техните ръководни мъже, не ще продължат ни с един ден хитлеровото яхане върху гърба на Европа.

Но нещастие за нашия народ е, че тая паплач, надувана от Берлин, излиза пред света като представителка на “общественото мнение” в България и влияе гибелно върху съдбините на българския народ. Тя вече причини страшна пакост на България — тя прикачи България за колесницата на хитлеристка Германия. Тя се е заела сега да доведе докрай своето пъклено дело — да скара нашия народ с всички велики демократически държави и народи, да хвърли България във война

57

срещу Русия, Англия и Америка, да я тласне в пропастта.

Отечественият дълг заповядва на всички българи родолюбци и патриоти да покажат чрез дела, че българският народ няма нищо общо с тая банда от разбойници на перото. Българският народ не бива да се остави да бъде изпратен да воюва срещу Русия. Българските родолюбци и патриоти не бива да се успокояват, докато кракът на последния германски войник и хитлерист не напусне нашата земя.


В. Червенков

ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ ПОНЕМЧЕНАТА ПРЕСА У НАС

По-отвратителна, по-гнусна преса от нашата официална преса комай няма. Колко пъти вече биде унищожавана от нея Червената армия, какви ли не разгроми не устройва тя почти всеки ден над съветската въздушна флота, колко пъти тя обгражда и превзема Киев, колко пъти вече тя дава гръмки съобщения, че днеска-утре ще падне Ленинград и Москва! Един през друг всевъзможни банкрутирали през миналото “стратези” от рода на ганчевци се надпреварват да предричат безполезността на всяка съпротива на съветските войски и да им препоръчват да сложат оръжие и да се оставят на милостта на тевтонските кръволоци. Няма такава клевета и гнусотия, която нашата преса да не отправя по адрес на руския народ и неговата Червена армия.

Господа вестникари на немска служба! Вашите собствени господари са принудени обаче да признаят пренеприятни за тях и за вас неща. Като се опитва да обясни затрудненията на германската фашистка армия, фашисткият официоз “Фьолкишер Беобахтер” пише:
 

“Съветският съюз влезе в тая война, разполагайки с мощно въоръжение, размерите на което е трудно да си представим. Войските са снабдени с най-съвременни технически средства. В течение на много години съветската армия придаваше грамадно значение на образуването на бронетанкови съединения ... Съветският войник — продължава фашисткият официоз — се бори упорито и ожесточено. Неоспоримото упорство не на последно място
58
се обяснява с обстоятелството, че в течение на 25 години болшевизмът в Русия стана сила, която за широките народни маси е вън от всякакъв спор. С това се обяснява и влиянието на комисарите.”


Това е едно принудено признание на самия враг. Българските подлоги на тоя враг обаче продължават да издигат истински херкулесови стълбове от лъжи и измислици по адрес на Червената армия.

Разгърнете официоза в. “Днес” от 18 юли т. г., т. е. отпреди повече от един месец. И в него на първата страница вие ще прочетете черно на бяло, написано с тлъсти черни букви, следното:
 

“Капитулацията на Киев може да се счита за свършена. Петербург обграден. И обграждането на Москва е предстоящо.”


Днес е двадесети август, а Киев, Ленинград и Москва са все още така далече от немците, както и преди един месец. Вместо да празнуват победа, немските фашисти са принудени да правят току-що приведените “заявления за мощта и силата на Червената армия и да се мъчат да обясняват краха на шумно провъзгласената от тях светкавична война против Съветска Русия.

Но кой може да вярва повече на нашата понемчена и загубила всяко подобие на чест и срам преса? Пълно презрение и отвращение към нея — ето какво тя заслужава.


[Previous] [Next]
[Back to Index]