Краят на съветската империя направи от България отново пълноценна държава, а разпадането на Югославия даде на македонците историческия шанс
да се самоопределят. През есента на 1990 г. Република Македония прогласи своята независимост и България беше първата, която призна тази независимост. Българо-македонската декларация от 22 февруари 1999 г. може пък да се смята за първия голям пробив в онази • „Берлинска стена", с която Сталин и Тито отделиха българите от македонските им събратя.
Взети заедно, България и Република Македония обхващат приблизително териториите на Българската екзархия, очертани към 1873-1875 г. след поредица от гласувания и допитвания за национално самоопределение. Наистина Северна Добруджа, Нишко и Вранско, където българският елемент е несравнено по-слаб, отколкото преди 120 години, остават извън българските и македонските граници. За сметка на това обаче както България, така и Република Македония включват днес земи, които не са влизали на времето си в Българската екзархия - Дебърско, Кичевско, Битолско, Прилепско, Дойранско, Струмишко, Радовишко, Пехчевско, Петричко, Мелнишко, Неврокопско, Източните Родопи, Северна Странджа и цялото черноморско крайбрежие от Резовската река до румъкския град Мангалия.
Съдържание: