41. ОТКАЗВАНЕ ОТ МАНИФЕСТА НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ  И АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ  И  ИЗЛИЗАНЕ С КОНТРА МАНИФЕСТ. АГИТАЦИЯ ЗА ДЕЛЕГАТИ В ОБЩИЯ КОНГРЕС. КАК И ОТ КОГО СТАНА УБИЙСТВОТО НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

 
Преговорите във Виена с болшевиките са се водели посредством Димитър Влахов, който беше представител на ВМРО. Там са били и тримата членове на Централния комитет Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев и са подписали протокол за помирение на македонските фракции и второ ВМРО да вземе страната на болшевишка Русия за Балканска федерация. Съгласили се и подписали тримата протоколите и да се излезне с манифест от Виена. От Виена веднага публикуват манифеста за споразумението, без да чакат завръщането на Т. Александров и Алекс. Протогеров за да осветлят по тоя въпрос своите хора в България. Тук обаче, когато са дошли Александров и Протогеров съзнали и видяли, че са прибързали и извършили грешка, ако не и една простъпка против ВМРО, като са взели страна. Тогава под давлението на приятели и другари, а най-вече от категоричното заявление на българското правителство, те решили двамата тука да се откажат от протоколите и публикувания манифест. Веднага излизат за опровержение с контраманифест от името на ВМРО, а П. Чаулев  и Дим. Влахов не се съгласяват, поддържат публикувания манифест. Тогава между нашите хора на ВМРО настъпва един смут. Явно проличало, че има разногласие между шефовете на ВМРО. Тогава предстоеше свикване на общия конгрес, където смятали Александров и Протогеров и разчитали тоя въпрос да се изглади. Те тогава най-сетне съзнали, че са избързали, като са решили без конгреса да си кажат думата. Едно нарушение на устава явно. Ето защо те объркани от това положение и двамата са се впуснали по агитация в окръжни конгреси  за да спечелят болшинство делегати за общия конгрес. От друга страна започнало да се води подмолна агитация от комунисти и други провокатори за разцепление на ВМРО. Нуждата от общ конгрес тогава още повече беше належаща за час по-скоро да се свика за да се уясни положението. Подготовления ставаха. Някои окръзи бяха избрали делегати за конгреса, чакаха да се определи датата и мястото. Серският окръг още оставало да избере делегати. Там се явила най-силна опозиция срещу Т. Александров от Алеко Василев и Георги Атанасов. Последните двама в Петричко се били провъзгласили за пълни господари и са извършили сума неща на своя глава без да питат ЦК, даже бяха изявили желание и грандомания да бъдат те избрани за ЦК. За своите волности ипрестъпления пред ВМРОте знаеха, че ще бъдат съдени в конгреса. Най-много са се опасявали от Т. Александров за техните престъпни деяния, защото той имал най-много сведения и факти за каво те са вършели и грабили населението в Петричко. Ето защо Алеко и Атанасов гледали по всякакъв начин да се отърват от Александров, собствено решили са да го премахнат. Те за да решат да извършат едно такова престъпление на своя глава, сигурно са имали подкрепата на външни фактори. Освен това, дало им кураж да се решат и търкането между тримата членове на ЦК, което беше се развило тогава в най-остра форма. Отивайки Тодор Александров заедно с Протогеров на Серския окръжев конгрес за да присъстват в избора на делегати от засада пада убит той и куриерът на място, а Протогеров не, бил пощаден от убийците. Впоследствие се узнало, че убийците са били Дончо Вретенаров и Стерьо Влаха. И двамата хора на Алеко Василев. Убийството било наредено от Алеко Василев и Геор. Атанасов, както казах, да се освободят от Александрова, който за тях е бил опасен със свойта строгост. От Протогеров не се опасявали, защото знаели неговото настроение срещу Тодора. Действително те звамата по много въпроси не се разбираха, но никога не може да се допусне, че Протогеров ще се съгласи до убийство. Той не беше човек, който да не познава уставното положение на Организацията, после той беше съвестен, честен и дисциплиниран в това отношение. И тъй като интелектуални убийци бяха Алеко и Атанасов, а физическите – Вретенаров и Стерьо Влаха, които бяха потънали в престъпления пред ВМРО, всички те знаеха какво ги очаква. Т. Александров бил убит на 31 август, значи, когато ние бяхме вътре. В негово лице загубата за делото беше твърде много скъпа, но не всичко беше загубено, както тогава мнозина си помислиха. Като дойдох от вътре направи ми силно впечатление, когато чух да се казва, какво сега, всичко е изгубено, до тук беше ВМРО. Няма го Тодор, няма и Организация. Плакали и тъжели всички за загубата, даже и като ми се разправяше как е станало някои пророниха сълзи. Просто им се чудех на ума. Аз им казвам: ако вие така схващате и мислите за нашето дело, много се лъжете. Не всичко е изгубено с убийството на Александров, напротив, то ще стане по-силно и по-страшно за враговете. То не е лично дело, а е народно, както знаете пак ще си намери своите водачи, както беше в миналото, когато изгуби Даме, Пере и Гоце, които бяха основателите на ВМРО. Камо ли сега. След тяхната загуба делото тогава си намери своите водачи и то стана още по-силно и по-страшно за Турция. Същото и сега. Аз съм дълбоко убеден в това. Сега най-пресно дохождам от вътре и зная как гледа народа и как понася тази загуба. Има примери пред себе си от миналото, затова народът не се отчайва тъй лесно, той живее с вяра и надежда в бъдещето. Поради предстоящия общ конгрес почти всички войводи-делегати бяха прибрани в България и чакаха свикването на конгреса. Той се намери за добре да стане през зимата. Временно до конгреса остана да ръководи делото Ал. Протогеров, защото П. Чаулев се отклони и отиде всецело с болшевиките във Виена. Протогеров временно назначи за писер Иван Михайлов при себе си, като близък човек на Александров. Това беше противоуставно, когато трябваше или сам той да ръководи, или пък заедно с председателите на окръзите. Тогава за задгранични представители минаваха Георги Баждаров и Кирим Пърличев. Те бяха назначени за такива от тодор Александров, както и Дим. Влахов във Виена. По тяхна инициатива през зимата ставаха предварителни събрания от делегатите, в които се разменяха мисли по предстоящия общ конгрес. Изработи се дневния ред, така също се правеха сондажи за членове на бъдещия ЦК на ВМРО. Подобни мисли се разменяха и в по-тесен кръг за кои да бъдат членове на ЦК и ЗП. Аз схванах, че се сочи от всички един да бъде Ив. Михайлов, който макар и млад, най-добре щял да замести Т. Александров, като най-близък и негов доверен човек в делото. Дотогава съвсем малко познавах Ив. Михайлов, понеже не съм имал работа с него, като млад  и освен това от никого не бях чул той да е влизал вътре в Македония. По старшинство и по способност имаше други, които биха по-полезни за делото вътре, обаче за него се направи едно изключение по съображения: първо като най-близък на Т. Александров и второ – като централна личност в младежката организация, смятайки, че ще внесе едно подмладяване в бъдещото ръководство на ВМРО и третото – заблудата, че той най-добре и най-достойно щял да замести Т. Александров във всяко отношение. Това именно ме накара и аз да съглася и да влезна в тази комбинация: Той, Ал. Протогеров и аз. Пък и мнозина възприеха предварително този проект без да се държи строго, че член на ЦК може да бъде само този, който е бил вътре и който е минал през всички етапи на движението. В случая се направи едно опущение, едно пререждане на традициите от миналото на ВМРО, това излезна неуспешно и вредно за делото.

[Previous] [Next]
[Back to Index]