32. ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА В ДИРЕКЦИЯТА НА СТАТИСТИКАТА. ПРИСТИГАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ ОТ БИТОЛЯ

 
От преживените мъки и терзания по затворите и на заточение бях доста отслабнал. Имах нужда от поправка, от почивка и силна храна, но средства нямах никакви. За мое голямо щастие тъкмо по това време в София пристигна един мой братовчед, Спас Стоянов, който имаше намерение след това да си замине, разбира се пак в Битоля. Той съвсем случайно научил от вестниците, че съм избягал от Мала Азия, а от Христо Совичанов – Певеца, при когото бил на гости, узнал, че аз съм тук в София и къде може да ме намери. Един ден в кафене “6 септември”, както седях на една маса, идва при мен келнерът и ми казва: “Един господин ви търси”. Питам го: “Кой е и къде е?” Той ми го посочва с пръст: “Ето тоя господин с бомбето на срещната маса”. Гледам го и се чудя кой ще да е тоя господин. Никога не ми е идвало на ума и не съм допускал, че ще видя тук Спасета. Кой можеше да предполага такава голяма изненада за мен? Отивам при него и само на две крачки до него познах, че е Спасе. Прегърнахме се и се разцелувахме. След толкова време сега се виждахме тук свободни. И двамата останахме учудени как тъй се случи да се видим. Какво щастие! Той ми казва: “Аз те зная, че си в Аидин и там, в отговор на твоето писмо ти изпратих 10 английски лири, получи ли ги или не?” Аз не бях ги получил, защото не ги дочаках. Веднага той нареди да ми се купят нови дрехи, развали един чек от 75 наполеона и като ги изсипа на кревата в хотел “Македония” ми каза: “Вземи си сега колкото ти трябват”. Аз се засрамих. Казвам си “Как да ги взема?” Тъй като по-рано пратил 5 наполеона на семейството ми в Битоля от Америка, ето – както ми каза – други пратил в Аидин... Той пак настоява да взема. Най-после посегнах и взех около 15 наполеона. “Вземи повечко, ти си мъченик, да ти се намерят утре, като дойде семейството ти” – казва ми той.

След някой ден той си замина за Битоля. Аз бях вече направил постъпки да бъда назначен на работа и бях постъпил в Главна дирекция на статистиката.

На 7 ноември пристигна семейството ми от Битоля.

Зимата прекарах в почивка. Макар да бях на работа, за мене беше почивка в сравнение с мъките, които изпитах в затворите. Пооправих се малко.

[Previous] [Next]
[Back to Index]