9. РАЗВОЙ  НА ЧЕТИТЕ В БИТОЛСКЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ ПРЕЗ 1901 Г. МАРКОВАТА ЧЕТА – ШКОЛА ЗА ЧЕТНИЦИ И ВОЙВОДИ. ИВАНЧОВАТА АФЕРА В КОСТУРСКО. ПОВИКВАНЕ НА АН. ЛОЗАНЧЕВ ДА ПОЕМЕ РАБОТА В ДЕЛОТО
 

Когато революционната мрежа нарастна по села и градове, се явиха пречки, от една страна в лицето на шпиони, подкупени сръбски и гръцки оръдия, и от друга страна разни бегове по околиите и др. Тогава се яви нужда от въоръжена сила за да се налагат наказания. Организираха се терористични групи, които в последствие се развиха във въоръжени чети. Където се удаваше случай се използваха за нуждите на делото и хайдушки чети. Най много допринесе за обучаване на четници и войводи четата на Марко Лерински. Тая чета се беше обърнала в образцова школа в окръга за четници и войводи от всички околии. Там бяха изпратени Андрея и Миале от Пиперковата чета, обаче Миале се върна в Битоля и по късно забегна при Коте. Бяхя изпратени да стажуват в Марковата чета Рампо Пешков, Йордан Дамев от Прилеп, Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов, Христо Силянов и др. Четата на Никола Петров в Демирхисарско се раздели на няколко групи: Велико Марков с няколко четници отиде за войвода в Крушевско, Йордан Пиперката с Гюрчин и с няколко другари остана за войвода в Демирхисарско, а за секретар на четата бе преместен от Леринско Лечо Церовски. Никола Петров с Ванчо Сърбаков от село Вранещица остана да обикаля Кичевско, докато се подготви за войвода някой местен човек. Същото лято пристигна от Сърбия Наки Янев от село Лавци, Кичевско с 5-6 другари, въоръжени със сръбски пушки. Никола Петров се срещна с Наки и го подготви да остане за войвода на Кичевско. За Охридско дойдоха по канал няколко, а други с паспорт. През май 1901 годинабяха дошли така за четници Тасе Христов от село Присовяне, Стружка, Деян Димитров от село Лактине, Охридско, Цветко Стоянов от село Ябланица, Дебърско, Миладин от Сърбиново. За войвода в Охридско пратихме Тале Горанов от Прилеп. Той беше преместен от Костурско дисциплинарно. В Прилепско, при Даме и Цветан Попов от село Брезово и Димко Гърдан от Прилеп пратихме за войвода Марко Лазов, който беше дошъл от България с паспорт, но той не можа да остане дълго, защото се разболе тежко и го изпратихме обратно в България. Временно на негово място изпратихме Андрея от Марковата чета. По късно изпратихме Никола Петров за войвода в Прилепско, а Андрея пак се върна при Марко Лерински, защото беше неграмотен. Андрея беше един от старите хайдути, другар на Чакревци в Прилепско едно време. Затова всички го викаха „дядо Андрея”.

При Ресенската група, състояща се от Георги Чауша, Стефан Янакиев, Наум Кочов, Янаки Григоров и Климе Кочовски преместихме дисциплинарно за временен войвода Атанас Петров от Костурско. Той беше дошъл от България с паспорт в Битоля, а беше родом от село Шестево, Костурско. Той се нае да иде в Костурско и да пренася оръжие от Гърция. Макар прост наглед, много разговорлив, опитен да лъже и преувеличава нещата, изпратихме го в Костурско на разположение на Павел Христов. В Костурско през това време бяха останали само четници, без войвода, ръководени от Павел Христов и Кузо Стефов от село Загоричени. И Павел Христов разбрал, че Атанас Петров е прост и недостоен да ръководи чета, но при голямата нужда от войводи, назначил го за такъв, като задължи Кузо Стефов да го надзирава и ръководи. Прибрали се разпръснатите четници Иванчо, Вельо, Миале, Митре Влашето от Котевата чета и др. И се образува нова чета с войвода Атанас Петров. Той почнал да обикаля селата и навсякъде се представял като военен, карал селяните да побързат с въоръжаването, защото въстанието скоро се вдига. Иначе беше доста смел и юначен. По нареждане на Павел Христов той извършва убийството на Айредин бей и Нуредин бей. С тези убийства се стреснаха турците, но от друга страна се засилиха гоненията на ръководителите. Тогава бе арестуван и Павел Христов.

Атанас Петров се движеше денем по селата, без да държи сметка, че ще бъде разкрит и ще пострада населението. В своите действия беше много бърз и повърхностен. Дето стъпваше само афери създаваше. Някои четници, като видяха колко е неразумен, го напуснаха. Подобно на Коте, който действаше на своя глава по селата в Рулската река, и четниците на Атанас Петровата чета започнали да вършат своеволия. Организацията трябваше да се справи с тази анархия. Всеки провинил се четник намираше подслон при Коте, а последният имаше здрави укриватели още преди революционната организация, затова тя не можеше да го накаже лесно. Някои от провинилите се и непокорни четници бяха наказани от организацията, други бяха преместени, а трети пратени зад граница. Атанас Петров беше преместен с един другар временно за войвода в Ресенско. И там той не можа да се задържи дълго. Покрай другите си слабости имаше и тази, да се хвали пред селяните, да вдига повече шум, отколкото да върши свестна работа. Не му се напускаше Костурско, защото там се считаше там се считаше за най сигурен. Все отлагаше заминаването за Ресенско. Най сетне трябваше да пратим Климе Кочовски от Ресен, който беше секретар на четата, да иде в Костурско и да го доведе. Атанас Петров дойде до с. Герман, Преспата и със своята прибързаност създаде там афера, разкри се и се върна веднага в Костурско без да се обади. Ресенско остана пак без войвода.

В Костурската околияна мястото на Атанас Петров изпратихмеТале Горанов за войвода. Той беше родом от Прилеп и беше дошъл от България с препоръка от задграничното представителство. Павел Христов и него праща при Кузо Стефов в Загоричени, където Горанов е представител на четниците. Горанов поема войводството, а като негов помощник и секретар влиза учителят от с. Загоричени Дамян Илиев. И той не можа да се задържи в Костурско. Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета”, „Тале Горанов – Костурски войвода” и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско.

Това беше преди 16 май 1901г., когато Павел Христов беше арестуван поради аферата в Костурско. Още през есента на предишната година беше арестуван Лазар Поптрайков, един от главните организатори на Костурско. Той беше родом от с. Дъмбени. Осъден беше на две години затвор в Корчанския затвор, загдето при обиска му била заловена революционна кореспонденция. След арестуването на Павел Христов за ръководители в Костурско останаха Михаил Николов, класен учител в Костур, Лазар Москов и Пандо Кляшев. Последните бяха млади и неопитни за да могат да се спровят с положението в Костурско. Ето защо при разюздани и разпръснати четници и нелегални хора в околията възникна най-голямата афера в Битолския окръг, известна под името „Иванчова афера”.

Иванчо беше четник от четата на Коте. После беше с Марко Лерински. Той е обикалял по селата и с Атанас Петров и най-после бил изпратен в Гърция от Павел Христов, тъй като беше един от демолизираните четници при Коте. Собственото му име е Димко и е родом от с. Белица, Кичевско. Той съвсем случайно се вмъкнал в четата, без да бъде препоръчан от никого. В Битоля е бил на работа при един фурнаджия и на своя глава извършил убийство, след което забягва в Костурско. Там, без да проверят и запита кой е, го прибират за четник.

В Лариса (Гърция) Иванчо говорил пред наши хора открито за всичко, което знаел за Костурско. Събирал четници, хвалел се наляво и надясно. Опитал се да мине границата с чета, но не успял. Тогава отишъл за съвет при един грък, Василаки. Тоя, като разбрал, че е мекушав, го посъветвал да отиде при турския консул и срещу подкуп да издаде всичко, което знае за Костурско. Турският консул го приема и го препраша през границата в Битоля. Оттам го препращат в Корча. Иванчо, преоблечен във войнишки дрехи, под името Осман Чауш отива в Костур с окло 100 души войска. Това става през юли 1901г. Започва по предварително подготвени списъци да предава посветените работници в делото. Той върви с потерята по селата и предава всичко, каквото знае. Цяло Костурско пламна. Около 100 души бяха арестувани. Много забягнаха в гората, станаха нелегални. За нещастие в Костурско тоя изрод имаше такава силна памет, че посочваше с точност имена, места, дати, кога и къде са били с четата, какво са ялли и пили. Той предаде видните ръководители Лазар Поптрайков, Павел Христов, Кузо Стефов, Лазар Москов, а от Леринско предаде Филип Георгиев и други някои от селата.

Някои от арестуваните оше тогава с пари успяха да се отърват. Турците изтръгнаха майсторски всичко, каквото знаеше предателят и пак не му простиха, заедно с другите и него осъдиха и тикнаха в затвора. Докато беше свободен, направиха се от организацията няколко опита да бъде убит, но излязоха несполучливи. Турците здраво го пазеха. Вън от града Костур не излизаше. След него и други предатели се явиха в Костурско, като например Траян от с. Търново. По време на аферата само Пандо Кляшев не бе посочен от Иванчо. Той току що беше свършил гивназия и се бе върнал в с. Смърдеш, дето беше назначен за учител. Нему се падна заедно с Лазар Москов, който беше нелегален, да се справят с положението при наличността на маса нелегални и затворници. Пандо Кляшев беше дошъл в Битоля за инструкции, но ми се виде много изплашен и отчаян от положението, навярно защото беше млад и неопитен в борбата. Аз (без да зная неговия чувствителен характер) като го видях такъв скарах му се и казах точно тези думи: Какво вие костурчани сте се изплашили толкова, като че ли всичко пропадна и е изгубено. И мислите, че няма го Павле, няма дело в Костурско. Какво е това малодушие от тебе?

Пандо нищо не ми възрази, само ме гледаше очудено. Сигурно не е очаквал подобна грубост от мен. На другия ден, като дойде пак да се видим, гледам го целия обсипан от пъпки по лицето. Питам го защо и от какво е станал такъв. Нищо – отговаря ми. Тежко ми стана от вашите думи, които ми казахте вчера. Аз се разкаях от тази ми постъпка и досега не съм я забравил.

По това време, през месец декември, дойде от България Васил Чакаларов, за да устрои канал за пренасяне на пушки от Гърция. Тъкмо навреме дойде той, защото спомогна доста, за да се закрепи положението в Костурско. Както за Костурско, тъй и за другаде имаше голяма нужда от интелигентни войводи, защото простите и неподготвените създавах често афери. Четници се намираха по-лесно във всяка околия. Често попадахме на неподготвени и случайни хора, които само донасяха неприятности на организацията, както това беше случая Атанас Петров, Коте от Руля, Тале Горанов и др.

По липса на войводи и Битолската околия оставаше без чета, тъй като Янаки Щерьов, който беше предвиден за такъв, попадна в затвора. През същото лято съвсем случайно се яви в с. Смилево старият хайдутин Стоян Донски, родом от с. Битуша, Битолско. Той беше стар и опитен и добър познавач на Пелистер планина. Даме (от затвора) ме беше предупредил да следя за явяването на Стоян Донски и да гледаме да го привлечем в делото. Трябваше някак да влеза във връзка с него, за да го спечеля за делото. Ако приме да го направим временно войвода в Битолско. Той беше дошъл само с един другар, на име Кочо. Като гвни места за укриване Стоян Донски е имал селата Смилево, Градешница, Лажец и други села, все в полите на Пелистер.

Аз влезнах най-напред във връзка с неговите укриватели. Такива бяха в Смилево Мико Кокин, в Градешница Филип Терзиов, в Лажец и Битоля Тодор Фурнаджията. Последният беше укривател и на Делю Лесковски. Един ден заедно с Тодор и Филип отидох на среща с Донски в гората на с. Градещница. Целия ден оснахме с Донски сами. Приказвах му дълго и широко по всички въпроси от организационен характер, които за него бяха съвсем ново нещо. По-рано Донски не се интересувал от друго, освен да убива лоши турци и прави обири за пари. Нямало кой да го осветли, както той пред мен се изповяда. Интересно беше при срещата, че като чу името ми, каза то му било известно от неговите укриватели. Както беше късичък скъчи на крака и ми каза: А, тъкмо ми падна в ръцете, сега ще се разберем как си ме нападал пред смилевчани, че съм бил сърбин и пр. Аз се изплаших, защото действително бях казал пред смилевчани, че той е сърбин, щом приказва сръбски и е дошъл от Сърбия, тъй ми беше донесено. Не допусках, че и това неговите хора ще му съобщат. Както и да е, уверих го, че не съм имал зла умисъл, а съм казал само както слушам и сега повтаря сръбски думи пут, опанци и пр. След дълги обяснения и привеждане примери успях да го убедя, даже го подведох под клетва, като предварително му прочетох устава. Той възприе всецяло нашата идея, като даде честна дума, че занапред ще бъде на разположение на делото. Вечерта слязохме в селото. Там побеседвахме със селяни и се разделихме. На другия ден с Тодор тръгнахме за града. И тъй, немайки друг по-подходящ, назначихме Донски временно за войвода на Битолско, като при него пратихме четниците от Ресенско.

Със създаването на революционни чети в Битолския окръг още повече се увеличи работата. Трябваше да се води кореспонденция не само с ръководните тела, но и с четите. Трябваше да се поддържат връзки, да се дават инструкции, да се следи тяхната агитация, да се отварят канали за купуване и пренасяне на оръжие и пр. Неизбежна беше нуждата от повече ръководни сили в града. Цялата работа беше легнала върху мен, Георги Пешков и Георги Сугарев. Мъчно можеше да се отговаря на всичко, не бяха по силите много работи, понеже освен цялата преписка с околиите аз водех преписката с Централния комитет в Солун. Случваше на ден по 10-15 писма да се дешифрират и веднага на всяко да се отговаря. Извънредно бях претрупан с работа, боях се неволно да не направя някоя грешка. Ето защо се обърнах към Анастас Лозанчев и го подканих да вземе и той работа като един по-стар ръководител в града и да ми помогне. Той се съгласи само при едно условие: Да няма никакъв контакт и работа с Георги Пешков, понеже не могъл да се разбира с него. Той каза, че само с менс може да приеме да работи дали ще може да се разбираме за делото. Предварително се бях допитал до Даме за това и той се съгласи. Само ми припомни, че Лозанчев е опърничав и е съмнително дали ще можем да се разбираме и караме заедно работата. Аз му казах: Вярвам и се надявам, че ще се разбираме ние двамата. Той отговори: Щом приемаш – Добре. Само един ден ще се каеш.

[Previous] [Next]
[Back to Index]