БЕЛЕЖКИ
Този пръв стихотворен превод на поемата на Григор Пърличев е отдалечен със сто и десет тодини от времето на публикуването й. Поемата преведох според подстрочника по строфи, който специално направи Ал. Милев. След като преводът беше готов, Ст. Гечев го сравни с оригинала на гръцки език и допълнително бяха нанесени множество поправки по доуточняване на смисъла.
Не знам дали преводът ми се е удал, но ако ми се е удал, не знам дали друг превод ми се е удавал по-мъчно. Спъваше ме на първо място обстоятелството, че превеждам не направо от езика, трудно беше да се преодолее отдалечеността на епохата, да се предадат вярно и главно убедително местата, отразяващи изчезнали вече обичаи, отношения, възгледи; трудно беше да се намери еквивалент за стилистическите особености – Пърличев се е влиял от древната гръцка поезия. Фактът, че поемата е написана на закостенелия и тежък катаревуса – официалния литературен език, още по Пърличево време изгубил своята живост и гъвкавост, създаваше допълнителни трудности. Често трябваше да се решава дали да остана близо до оригинала и далече от съвременния читател, или малко да се отдалеча, за да бъде преводът по-разбираем и приемлив. Следващият преводач ще може по-често да си позволява второто; като пръв преводач аз търсих истината някъде по средата.
Поемата съдържа деветстотин и дванадесет стихотворни реда. Написана е в строги четиристишни куплети с кръстосано римувани женски и мъжки окончания (аа-б-аа-б) в силабичен стих, петнадесет на осем срички. Според мен сега е невъзможно тази поема да се превежда в силабичен стих. Трябваше да се използва някоя от известните у нас ритмически стъпки. Пробвах различни ритми и на края се спрях на амфибрахия, използува вече в подобни произведения и преводи от наши класици. Пък и той даваше възможност да се спази едновременно схемата на римуването и точният брой на сричките в стиховете. Спазени са строфичната система, пълните рими, лексическите особености, почти навсякъде – анжамбманите.
Поемата може да се види на някого многословна, на други – описателна, на трети – сантиментална. Според мен тя стои извън, по-точно, над сегашните ни мерки – нейната възраст й дава съвсем други права. Нека не се забравя, че тя е публикувана едва три години след публикуването на "Горска пътник" от Раковски.
През цялото време не ме напускаше усещането, че изплащам дълг; при това само малка част от дълга, който имаме пред делото и паметта на Григор Пърличев.
А. Германов
"СКЕНДЕРБЕЙ"
Ръкописът на поемата е постъпил в хранилището на Народната библиотека "Кирил и Методий" през 1950 г., когато вече се смяташе, че е загубен. Гр. Пърличев е писал поемата през 1860 г. и докъм месец март на следващата година, когато я представил за литературното състезание в Атина. Върху запазения ръкопис има подписите на четиримата членове на журито. Състезанието през 1861 г. не се състояло и поетът получил обратно ръкописа.
Той е работил върху него допълнително, като е прибавил нови стихове, други е поправял, а трети е заменял с нови. Планирал е да вмъкне допълнителни епизоди "За детството на Скендербей" (след 425 ст.), "За развратната туркиня" (след 1618 ст.), "Падането на Светиград" (след 1702 ст.) и др.
В ръкописа има поставени заглавия, които в повечето случаи Пърличев е зачеркнал. Например в началото стои "Увод", след 48 ст. – "Първа песен", след 1404 ст. – "Втора песен", след 2260 ст. – "Трета песен", след 2528 ст.– "Речи на Скендербей и Балабан" и др. Срещат се тук-там и обяснения на имена (например за град Круя към 51 ст., за албански обичаи). На много места има написани български значения на гръцките думи, бележки за превеждане на български език и т. н. Всичко това показва, че авторът е преработвал своята поема в продължение на години. Заглавията в превода в повечето случаи са поставени от преводача за улеснение на читателя.
Ръкописът се състои сега от 58 листа и съдържа 3792 стиха – три от тях не могат да се разчитат поради повреда на хартията. Хубаво издание на гръцкия текст с много обяснителни бележки, с всички разночетения и единствен прозаичен превод направи Хр. Кодов. (Г р. П ъ р л и ч е в, Скендербей. Увод, текст, превод и обяснителни бележки от Хр. Кодов, София, 1967 г., БАН. Сега има второ издание на текста.) Особена заслуга той има и в разчитането на последните стотина стиха, които са повредени.
Пърличев е знаел гръцки език във всичките му форми: старогръцки, средногръцки и новогръцки – катаревуса и димотики (литературен и говорим език). Поемата е написана в т нар. строг катаревуса, но архаизиран с форми от старите гръцки писатели и поети. Стихът е силабичен и се състои от 15 срички с цезура след осмата сричка. Предпоследната сричка е винаги с ударение. Това са единствените метрични единици, които поетът спазва най-строго. Стихът е плавен, чете се леко и напомня епическия стих. От друга страна, той е близък до народната песен. Затова в превода е възприет размерът на народната песен от типа на "Рано е Радка ранила", като същият е повторен във втората половина. По този начин се запазва както цезурата след осмата сричка, така също и ударението в предпоследната. Този размер е подходящ и за ония случаи, при които втората част на един стих се явява като първа на следващия (анастрофни стихове). Преводът е направен от гръцкия оригинал по изданието на Хр. Кодов.
Сюжетът на поемата "Скендербей" е взет от борбите на християните срещу турците през времето, когато турците са завладявали Балканския полуостров. Пърличев е избрал отделен момент от тая борба, ръководена от албанския национален герой Скендербей. Увенчан със слава още приживе, той бил тачен особено много след смъртта си. Името му става символ на самоотвержен борец за правда и национална свобода, подвизите му се окичват с легендарни и невероятни дела. За него се разказват приказки, пеят се песни и се пишат книги. Така Пърличев още от детски години е знаел много за своя герой.
Наречен "втори Омир" по време на литературното състезание в Атина през 1860 г., когато получил първа награда за поемата си "Арматолос", Пърличев лесно е дошел до мисълта да напише поема в духа на Омировата "Илиада". И наистина за кратко време е създал поема, която стои в тясна връзка в много отношения с древногръцката.
Както Омир се обръща към Калиопа, музата на епическата поезия, да му помогне да възпее "гибелния гняв на Ахила" така и Пърличев се обръща към Клио, музата на историята, да му даде сили "мъж най-щастлив да възпее слава безсмъртна получил". Олимпийските богове взимат дейно участие в развитието на действието в "Илиада", а в "Скендербей" християнският бог води действието твърде самовластно: турците успяват в началото по волята на бога, защото християните се възгордели, а след това Скендербей получава невероятна сила от същия бог, за да накаже турците. Поемата завършва пак с участието на смилилия се над турците бог. Най-важният бой в поемата е единоборството между Скендербей и Балабан, но той е описан пак по схема от "Илиада". Дори убийството с камък е заемка, и то твърде буквална. Много епитети са взети направо от Омир; метонимната употреба на божески имена (Арес – война, бой), старогръцки изрази, редицата трафаретни съчетания, повторенията, преразказване на вече произнесени речи и др. похвати родеят нашата поема с "Илиада".
Пърличев обаче е поет, който при тая външна зависимост съумява да създаде оригинално произведение. На първо място неговите герои са хора в пълния смисъл на думата. Те имат качества и недостатъци, те се радват и жалят; те са герои и плашливи. Само Синан е представен като древен полубог, който с невероятна "сила и смелост ляга пред нозете на коня и с неистово напрежение го събаря."
Редица места се явяват като отделни оди. Поетът описва събития и природни картини с умение, на което може да позавидят мнозина опитни поети. Например набиването върху кол на пратеника Динко (663 – 735); описанието на градината около двореца на Скендербей (1466 – 1515); гощавката в двореца (1620 – 1718); сватбата на Елмаз (3303 – 3350), сведенията за живота и описанието на бойните подвизи на отделните герои в поемата са наситени с живот и патетика, които се четат с интерес и от съвременните люде. Героите са в повечето случаи исторически личности, но те са неповторими така, както в живота хората са различни. Тия герои са земни, те нямат нищо свръхестествено у себе си. Естествени са и многото сравнения. Те са взети от живота и са понятни за съвременниците на Пърличев.
Поемата "Скендербей" на Пърличев е твърде интересно произведение в нашата литература. За пръв път то е споменато в една "Кратка история на новогръцката литература" (A.R. Rangabe und Daniel Sanders, Geschichte der neugriechishcen Litteratur - von ihren Anfangen bis auf neueste Zeit, Leipzig, s.a. S. 107-108. Ал. Рангавис е член на комисията, която е дала първа награда на Пърличев през 1860 г. Неговото име стои и върху ръкописа на "Скендербей". Той пише възторжено за езика на Пърличев, хвали и двете поеми и цитира в немски прозаичен превод стиховете 125-153). За нас е била известно само по заглавие. С превода на Хр. Кодов стана известна в проза, а сега се печата в стихотворен превод. Нека се надяваме, че поемата вече влиза в нашата литература и заема припадащото й се място. (През 1960 г. Стале Попов от Скопие правил препис от ръкописа. По тоя непълен препис е направил прозаичен превод Митре Дамяновски, а пък Георги Сталев превел в стихове поемата по тоя подсрочник. Преводът, както и трябва да се очаква, е пълен с грешки и няма да бъде преувеличено, ако кажем, че трябва с лупа да се търсят ония изречения, които са преведени без грешка.)
[Back]