След завладяването на българските земи от османските турци и след предприетите през XVI в. и XVII в. насилствени помохамеданчвания българското население и особено това от Тракия било принудено да търси възможно най-ненатрапчивите пътища за запазване на християнската вяра. Ето защо до началото на Възраждането християнските обреди в Сачанли се извършвали на закрити места или в малки параклиси, които не привличали погледа на поробителя. Възраждането на Сачанли започнало в края на първата половина на XIX в. и било неразривно свързано с възрожденската вълна, заляла целия български народ.
Но църковно-просветното дело и борбата в Сачанли се активизирали и придобили
голямо значение през втората половина на XIX в., когато църковно-националното
движение на българския народ в Османската империя, особено след издаването
през 1856 г. на Хатихумаюна, навлязло в решаващата си фаза. Осигуряването
на църковно-религиозна свобода било необходимо условие за продължаване
и успешно завършване на борбата за национално признаване на българите в
Одринско и Македония. [58]
1. Църковно дело
Преди построяването на църквата „Св. Димитър” през 1844 г. [59] със
султански ферман хората от Сачанли
58. За църковно-просветната борба и нейното значение за националното освобождение на Македония и Одринско вж. Божинов, Войн, Българската просвета в Македония и Одринска Тракия (1878—1913), С., 1982; Български патриарх Кирил, Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877—1879, Т. I (1878—1885), кн. първа, С., 1969, кн. втора С., 1970; Пандев, Константин, Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (1878—1903), С., 1979.
59. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 412, л. 209.
63
се черкували в няколко параклиса. Единият се намирал близо до по-сетнешната църква. Той бил гивгирлия (със сводест покрив), изграден целият от камък. Другите били на Битпазар, на Курбанището, чийто празник бил на Димитровден, в махалата Пуляната, дето празнували на зимен Атанас (31 януари). Параклисът Пеева черква се намирал към Друмът по посока на в. Шапка, празникът му бил на Петдесетница или „Свети Дух”. Параклисът „Св. Троица” се намирал на Калугерски камен, а параклисът „Св. Петка” — към местността Исоката църква. За курбан колели петли на Илинден. Имало и Гергьовски параклис, някъде към Калугерски камен. Курбани-агнета се колели на Гергьовден (6 май). На гроба на Сюлейманово падало (Черквището) празнували много тържествено летен Атанас (15 май). Правели водосвет, заколвали 150-200 вречени агнета („адаци”) за здравето на определени членове на семейството. Коленето на агнетата се извършвало в памет на загиналия за българите еничарин Сюлейман, който в тъмната епоха на робството дръзнал да защити българското население. Може би Сюлейман е бил потомък на някои юначни българи от планинските села, които са всявали страх у Бертрандон де ла Брокиер, когато ми навал през Фере за Гюмюрджина.
Новопостроената църква била снабдена с всички църковни потребности. [60] Стените й били от гранит и мрамор, а основите й — на един метър в земята. Камъните били слепени с вар. Конструкцията била от дърво, покривът също дървен, а върху него имало каменни плочи (тикли).
В църквата „Св. Димитър” чрез проповедите си свещениците повдигали борческия и национален дух на селяните, вдъхвали им сили и увереност в борбата с Гръцката Патриаршия. Благодарение на тази борба Сачанли е първото българско селище в Гюмюрджинска област, което се присъединява към Българската Екзархия в Цариград.
Кои са били свещениците до 1844 г. не може да се установи. Първият свещеник,
назначен в новопостроената черква бил поп Милю, родом от с. Сив кладенец,
Ивайловградско. Той завеждал сачанлийската черковна
60. Пак там.
64
община цели 40 години (от 1844 до 1884 г.). Бил малограмотен, занимавал
се повече с лов, но имал много добри отношения с гюмюрджийския гръцки владика.
Опитвал се да насажда гръцкия дух сред сачанлийци. Когато предавал черквата
на поп Илия, казал: „Когато дойдох тук, хората бяха слепи. Оставям ги слепи.
Ако и отвориш очите, сляп да останеш.” [61] Свещеник Илия Ангелов Бакърджиев
бил роден в Сачанли на 4 май 1859 г. и бил ръкоположен за свещеник през
1884 г. [62] от завеждащия Одринската митрополия епископ Синесий. Завършил
IV отделение в Дедеагач, където бил чирак в семейството на гръцки богаташ.
Бил придуман да приеме духовния сан от чорбаджията, който, като познавал
неговата смиреност и доброта, смятал, че ще работи в полза на елинизма.
Поп Илия научил черковния ред при гръцкия владика в Гюмюрджина със средства,
събирани от селото. По това време мухтарин на Сачанли бил дейният първенец
Чолак Вълчо. Той бил започнал вече борбата срещу патриаршията, когато ръкоположеният
в 1884 г. поп Илия Ангелов отишъл в селото. Младият свещеник, още щом се
ръкоположил, се включил в подетата от Чолак Вълчо борба. В продължение
на шест години два пъти църквата била запечатвана от турски полицейски
офицери, придружавани от протосингела на гръцкия владика в Гюмюрджина.
Но всяко запечатване траяло от ден до пладне, защото Чолак Вълчо веднага
след заминаването им скъсвал печата и църквата продължавала да бъде разсадник
на българското национално съзнание. До 1890 г. всички старейшини и богаташи
били спечелени за борбата. Чолак Вълчо работил неуморно, организирал, настоявал
и най-после пожънал успех. На 4 декември 1890 г. свещеник Илия Ангелов
бил изпратен от мухтарина и селските старейшини със заявление-молба до
завеждащия епархията в Одрин архимандрит Софроний. Молили го да ходатайствува
пред Негово Блаженство Екзарх Йосиф I да бъдат и те приети в лоното на
българската църква. [63] Искането трябвало да бъде легализирано и пред
правителството. Затова свещеник
61. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Вълко Андонов Трингов.
62. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а, с. 412, л. 209.
63. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 53, л. 33.
65
Илия Ангелов написал на турски език молба до Одринския валия, която
подписали всички жители на селото. В нея те заявявали, че не желаят да
им се пречи да признаят родното си духовно начало — светата Екзархия в
Цариград. [64] Така свещеник Илия Ангелов, когото гърците смятали за свой
човек, под влияние на родолюбивия българин патриот Чолак Вълчо, станал
причина с. Сачанли първо в Гюмюрджинска околия да отхвърли Патриаршията
и да признае Екзархията. Впрочем Патриаршията отдавна сама била изключила
Сачанли от своето влияние. Според отчетния доклад на гръцкия Гюмюрджински
владика Николай в 1886 г., една година след като поп Илия станал свещеник
в селото, избухнала първата разпра по затварянето на черквата. Патриаршията
изпратила за разпределение 63 500 гроша за църквите в Тракия. В този документ
се смятало село Сачанли за екзархийско село и затова му била отпусна минимална
помощ — 1000 гроша. [65] В борбата за присъединяване на Сачанли към Българската
Екзархия заслуга имал и свещеник Иван Коев, протосингел на Митрополията
в Одрин. В 1888 г. той обикалял селата в Гюмюрджинска околия и посетил
Сачанли. Като видял подготвената почва, насърчил селото да се отдели от
Патриаршията и да признае Екзархията. [66] Важно е да се подчертае, че
в това време дори и в Гюмюрджина нямало не само архиерейски наместник,
но и българска черковна община, която да бъде център за българите в околията.
Черковна община в Гюмюрджина се изградила в 1894 г., когато идва свещеник
Иван поп Антонов. [67] Така че сачанлийската община предхожда архиерейското
наместничество и общината в Гюмюрджина. След пристигането си в Сачанли
като ръкоположен свещеник и след подемането на борбата срещу Патриаршията
в селото, поп Илия Ангелов се снабдил от Одринската митрополия с български
книги и изучил българско четмо и писмо. В разгара на борбата с Патриаршията
той бил вече подготвен да служи в черквата на църковно-славянски. Същият
владеел добре и литературния турски и гръцки език. [68]
64. Пак там.
65. ОДА—Пловдив, ф. 53, до 9. IX. 1944 г., оп. I, а. е. 1342, л. 16.
66. Караманджуков, Хр., Западнотракийските българи, с. 187.
67. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 191 — всички писма.
68. ТНИ, архив за с. Сачанли, спомени на Мара Славкова.
66
По-късно свещеник Илия Ангелов се включил и в революционните борби. [69] Този неуморим народен деятел умира на 17. II. 1925 г. в с. Ботурче, Ивайловградско като свещеник на с. Гугутка, същата околия. [70]
През 1905—1908 г. Илия Ангелов излежавал присъда в Одринския затвор за участието си в революционните борби. За свещеник в Сачанли дошъл поп Яне Тенекеджиев от Калайджидере. Той често пиел и селяните не го обичали.
След завръщането си от затвора поп Илия бил назначен за свещеник в с. Чадърли, Ггомюрджинско, а след време бил извикан от сачанлийци отново. Църквата в Сачанли била богата, макар да не притежавала недвижими имоти. След идването на свещеник Илия Ангелов тя станала стопански център на селото. Постепенно черковното настоятелство измествало селските събирачи на десятъка и така църквата печелела доста добри пари. Само за една година от продажбата на паламуда получавала 15 000 гроша. Големи доходи носела продажбата на кожи от заклани за курбан животни н на млечни продукти. Освен това църквата обложила с 20-30 турски лири годишно производителите на риганово масло.
Други приходи тя получавала от наддаването на разпети петък (срещу Великден).
Тогава богатите селяни се надпреварвали кой да откупи по-скъпо иконите
на Христос, Богородица и пр., за да им се опростят греховете. Понякога
таксата възлизала на 10-15 лири за икона. За една година черквата имала
доход над 500 турски лири, голяма част от които тя давала за подкупи на
турските чиновници и аги, особено при разбиването на революционната организация
в селото. Останалите се изразходвали за обзавеждане на училището, за изграждането
на новото, за заплати на учители и пр.
69. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на МОР движение в Тракия, том VII, спомени на Чавдар Чавдаров и Антон Арнаудов, С., 1957, (Ръкопис в ТНИ).